Добави мнение Мнения:14
...Няма нужда от повече досиета... - Аааааа, не така с рого!  Ще трябва да покажете досиетата на тези, които са били причина личностите да влязат в "досиета"! Всички "обичат" тези с досиета(та), а нито дума - за изпълнителите, произвеждащи и съставяли ги... И не по-малко виновни за последвалите нещастия. ... Научи ме Андрей Пантев... - Да_бе, да_бе... Magister dixit....  Рипай кротко, прах не дигай...! |
" Няма нужда от повече досиета. "  И тъй и иначе, все тая, ама карай да върви...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
Няма нужда от повече досиета. Напротив, има нужда ВСИЧКИТЕ досиета да бъдат извадени! Нека маските паднат! Хората са достатъчно умни, за да преценят какво значение е имала дадената личност с досие за околните си. Живият пример: Димитри Иванов. Човекът сам призна за връзките си с ДС. И хората го разбраха, понеже знаят как беше едно време и какъв човек е Димитри. И сега го четат в захлас. Всички досиета на светло, за да изгоним призраците от миналото! |
| Уважавам табаков, "Анубис" е прекрасно издателство , но не съм съгласен за досиетата. Те трябваше да бъдат извадени. Но, както той сам казва - човекът не е само едно досие. Впрочем през соца имаше доста доносници, които така и не се сдобиха с досиета. Те клеветеха на партийния секретар, или пуснат анонимен донос, една комшийка ни беше натопила за едни мои думи по повод един ленински съботник на председателя на клуба на ОФ в квартала. Искала от него "да каже където трябва". Човекът беше свестен, та ме предупреди. |
| Съгласна съм, че това е доза жестокост. Но знам, че целта не е тази. Целта е да се поддържа усещането в обществото, че ДС е виновна за сушата, за кишата и за международното положение. И да се поддържа кладата на омразата, за да могат да паразитират политиците от нея. Всичко е много просто: пращаш всичко в архива и който иска да рови, да чете, да пише книги по това. Хайде за нас, дето сме живели по онова време, може да е интересно. Но защо товарим младите хора с нашата омраза и противопоставяне? Как ще бъдем един народ и ще си простим, как ще тръгнем заедно напред като и тях отравяме? Няма да станем германци, уви! Даже и американци няма да станем. За това и няма да имаме държава. |
Вадят се определен тип досиета, от които няма особен смисъл. Мноо ясно. Ония от ченгесарнницата нема да извадят своите досиета я. Вадят и ще продължават да вадят досиетата само на тези които са излезли изпод контрол. Ясно и просто. |
Т.е. да се опита да им хареса книгата. И да се опита да не ги страхува много-много. Относно досиетата - сигурно германци, поляци, чехи и т.н. са много прости и назадничави, че проведоха някакъв вид лустрация. Поради което живеят по-добре в пъти - виждам пряка връзка! |
| Aй стигА вече с тези досиета! От 1990 досега са минали, ако не ме лъже аритметиката от 1ви клас, 23 години. Може да се приеме срок на давност 20 години за ВСИЧКИ били в службите към тази дата и да се отворят досиетата на ВСИЧКИ , кадрови офицери или сътрудници, български граждани, които са били на отчет към 31 декември 1989 г. Да се сдатат в архив, до който да има сравнително свободен достъп и в който да може да се провери инфо за всяко интересуващо ви лице. Които са били на служба към 31 дек 1990 и по някаква причина СЕГА са още са на служба или активни сътрудници, да се пенсионират ( време им е) и досиетата им - в същия архив. Говорим само за български граждани, по понятни причини. И сме на чисто, сравнително. Въпросът се решава лесно, но на всички е ясно, че не няма политическа воля за решението му. Най-важната причина, според мен, не е тази, че страшната ДС ни държи оше за гушата, далеч не е това. За едни пари иде реч. Ако се създаде такъв архив в него вероятно ще попаднат повечето олигарси, кредитните милионери, добре облечени бизнесмени, много политици и т.н. Там ги стяга чепикът. Ще излезе наяве кой кой е в прехода. |
| не още досиета, всичките трябва, абсолютно всичките, иначе скелети в гардероба ще има поне още 20 години. |
| Такова хубаво интервю, в което досиетата не са дори точка или запетайка, а коментирате само това. Нима не усетихте останалото? Язък. |
Опитвам се да променям рамката, обмисляйки. Първо, какво би променило в живота ми знанието за това кой, как и защо се е "погрижил" дядо ми да постои в Белене. В смисъл, би ли то се отразило по-силно от самия факт, от начина по който е моделирал, да речем, характера на майка ми,( расла с вуйчо ми в тези години без баща, на грижите на нейната, тогава твърде млада, майка и баба), а чрез нейния - моя. Второ, в по-широка рамка, нямаме ли свръхочаквания към това ... разкриване, не го ли товарим прекалено, претоварвайки тегоби и задлжения от други сфери на публичното. И ... не надценяваме ли съдържащото се в досиетата, отнасяйки го към истината. Може да се окаже, че в тях има твърде много факти, но съвсем малко ... истина. Как така ли? Ами дайте ми пример. Кой или кои документи, целият този шлейф хартия и битове, проточен след нас, съдържа истината за нас. Истината, само истината, цялата истина и нищо друго, освен истината?  |
| Фирмин, добър вечер. Както виждам, ти продължаваш да виждаш темата "Досиета" от гледна точка на "доносници и прочие сволоч". Какво бяха виновни офицерите от военното разузнаване, например, та ги охулиха заедно с доносниците? Намери да прочетеш една книга на Петър Воденски за дипломацията, той е бил от военното разузнаване под дипломатическо прикритие в Анкара по време на т.нар."възродителен процес" - приятел ми каза за нея, има я и в интернет. Българска работа е това с досиетата, дори не е циганска. А да се върна на интервюто - в него има такива красиви и общочовешки неща, които си струва да обсъдим и споделим, а ние видяхме само... досиетата. Извинявам се на г-н Табаков за това. |
Фирмин, добър вечер. Както виждам, ти продължаваш да виждаш темата "Досиета" от гледна точка на "доносници и прочие сволоч". Не е така. Направих уговорката за ... рамката. С написаното от теб съм напълно съгласен и не споря. Аз нямам досие, проверяван съм по избори. Но СЕГА, след години си давам сметка, че е било въпрос на обстоятелства. Служих в такова поделение, че вниманието на ВКР към него се разбираше от само себе си - беше обект на засилен интерес от страна на съюзни нам СЕГА страни от НАТО. Като военнослужещ съм изпълнявал задачи и по линия на ВКР, заедно с други. Едва ли с онзи си житейски опит бих бил способен да разбера къде е ... границата и да се противопоставя (дали?) на умела вербовка. Минаха години преди да осмисля някои обстоятелства, разговори. Навярно, бил съм преценен като ... безперспективен. Защото не бях склонен да "споделям" по някои въпроси. Излиза, все пак, вътре в себе си съм имал някаква мяра, някакво чувство, което ме е ... предпазило. СЕГА, четейки справки за други, с посочени офицери, които са ги вербували някъде по това време, офицери, които познавам от службата си, си давам сметка, че и моето име би могло да е в един или друг списък. |
Добави мнение Мнения:14