-------------------- Сайтът на Генек |
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му Натисни тук |
Достатъчно е да вярваме, че мечтите ни да бъдем други и различни ни променят, дори когато си останат мечти! За много години, г-н Донков! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
Калин Донков Някак непривично ми се стори песимистичното начало на този разказ, но финалът е чудесен. Явно майсторът си познава занаята. |
Всички се надяваме да бъдем други, различни, нови. Но щастливото, героичното не е датирано предварително, то идва като резултат на вдъхновение, на озарение, нерядко на жертва. Да се стреми към него, е предназначение за човека. Трябва да му стискаме палци. А всъщност, да бъдем същите също не е малозначно, нали? Да запазим своите ценности, дългове, добрината и човечността си, жестовете си на участие в живота. Да не ги заменяме слепешката. Така е, но е много трудно да се случи в този свят на промиване на мозъците. Най-често човек трябва да остарее, за да отдели важното и същественото и да спре да обръща внимание на маловажното. |
в сивата, някак безхарактерна зима, без снегове и звън на ледени висулки, без преспи, но и и без пъртина... Aвторе! |
Чудесно! Чете се с буца на гърлото. Особено от приближаващите се към равносметка. Само че те отдавна не мечтаят. |
Достатъчно е да вярваме, че мечтите ни да бъдем други и различни ни променят, дори когато си останат мечти! |
Добра статия, авторе, както винаги ме накара да се замисля за много неща в живота ! И за записаното от Дякона в тефтерчето: "Времето е в нас и ние сме във времето" - гениално ! |