Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Дайте информация за някакъв светлинен източник на небесната сфера, който има аберация над 20.5 секунди. Да видим кой си смуче пръстите. Сам сте отговорили  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: герой |
докато аберацията в земни условия е максимум 20.5 ъглови секунди. Това за което говорите, не е аберация. Сам виждате, че затъвате в лъжи. Значи не съм сбъркал, във видеото се споменава точно тази цифра, и вие я потвърждавате. |
| Вижте, щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно... Не деклинацията не е никакъв ъгъл измислен от вас, отново изопачавате, ясно го пише че е координата в координатната система на земята само че проектирана на небесната сфера, и оказва само ширини не и дължини, ректасцензията e географска дължина, само че проектирана на небесната сфера. Изглежда вие нямате понятие каква е връзката между географските понятия ширина и дължина, и защо те се наричат координати. Координатите на точка от земната повърхност са определена форма на полярни координати. При тях ролята на координата играят ъгли. Ширината е ъгълът между радиус-векторите прекарани от центъра на земята до точката и до най-близката до нея точка, лежаща на екватора. Ъгъл, повтаряйте си това понятие, координатите са ъгли. Географската дължина е също ъгъл, по окръжността на екватора, между радиус-векторът от центърът на земята до точката, в която Гринуичкият меридиан пресича екватора, и до точката, в която меридианът през географският обект пресича също екватора. Както виждате, ъглите са координати. Основата ви заблуда е победена. Върху небесната сфера координатната система се въвежда по аналогичен начин: ширина и дължина, но спрямо небесният екватор, който е продължение на земната екваториална плоскост. Там деклинацията е това, което на картата съответства на ширина: ъгълът, който сключва правата, която свързва източникът на светлина и земният център - едно към едно. За дължина не говорим, при вашите знания това ще доведе до допълнително объркване и хаос. Сега, когато знаете, че деклинацията е ъгълът който направлението към източника сключва с равнината на земният екватор, и като имате пред вид, че направлението на движение на земята не лежи на земният екватор, тоест също сключва някакъв ъдъл с него, всеки би се досетил, че (при определени условия за просторта) ъгълът между споменатото направление на движение и източникът на светлина ще бъде разлика от двете деклинации. Това е ъгълът от вашите чертежи, и той не е аберацията. Защо ми цитирате нещо от викито, което няма връзка с разговора? За да ми покажете, че не сте разбрал какво е деклинация, но сте попаднал случайно на ректасцензията? Това не може да повиши доверието във вашите аргументи, обратно - демонстрира, че сте изчерпан, и се опитвате със случайни цитати някак си да възстановите доверието към вас и вашите недоказани твърдения. Според мен не работят така нещата... . |
Значи не съм сбъркал, във видеото се споменава точно тази цифра, и вие я потвърждавате. Изключително странно разсъждение... Добре щеше да бъде, ако и вие твърдяхте нещо от видеото, което ни препоръчвате. Но вие започнахте със собствени представи за аберацията, например това от 25 Юни 2017 20:39: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината, ето една схема тази по средата, показва именно това ... Тук оплетохте аберация с косинус от ъгъл, само че косинусът е безразмерна величина докато аберацията е ъгъл и се измерва в градуси. Дадохте ни линк (пак на 25 Юни 2017 20:39) да се запознаем с аберацията, но там се оказа съвсем друго понятие - един от дефектите при оптическите прибори, а не аберацията на светлината. Това добре демонстрира доколко сте наясно с това, което толкова усилено се опитвате да ни "обясните". Следващ цитат който ви изобличава, от 26 Юни 2017 10:06: Много добре се вижда от картината че наклонът на наблюдаемият лъч светлина попадащ в окуляра на телескопа, е аберационият лъч пристигащ от звездата, затова телескопите са наклонени под градус спрямо звездата която се наблюдава а истинското и положение се изчислява. Тук научаваме че наклонът бил аберационен лъч, а истинското положение се изчислявало (как може да го направите в рамките на една отправна система, без да имате нужната информация?). Правите принос в световната терминология, въвеждайки за пръв (вероятно и последен) път понятието "аберационен лъч", което никой не знае какво е. Аберацията не е качество на отделен лъч, за да притежава той подобно прилагателно... Но вие си знаете. За изцепките дето аберацията се смятала чрез скоростта на източника, вече коментирах. Навсякъде се опитвате да прокарате твърдението, че аберацията ставала някъде, за да оправдаете погрешните си твърдения, с които ви засякох. Наистина, ако под аберация разбирахме дефектите при оптическите системи, това "ставане някъде" може да успеем да му влеем смисъл. Но за аберацията на светлината? Къде се случва аберацията на светлината при неувлекаем етер? Навсякъде. А къде се случва при увлекаем етер? Няма аберация там. Защо тогава при области с различни по движение етери трябва някъде да се случва аберацията, след като вече я има в световният океан на неувлекаемият етер? Максималното което можете да истискате от това "ставане някъде" на аберацията е, да има промяна на наклона на лъча на границата между увлекаемия и неувлекаемия етер. Но тогава тази промяна трябва да даде различна стойност от предсказаната само от теорията на неувлекаемият етер - нещо което не се наблюдава на практика. Насочващи въпроси към този фундаментален проблем ви зададох още в началото, вие си намерихте извинение в незнанието че ъгълът бил координата... И накрая твърдите, че не сте сбъркал (какво не сте сбъркал, след всичко споменато по-горе), а във видеото се споменавала точно тази цифра. Само дето от вашите разсъждения и обяснения не следва подобна цифра за ограничение на аберацията. Отхвърлихте моето илюстративно обяснение за аберацията като разлика от две деклинации, без да поясните какво всъчщност разбирате под аберация? Няколко думи за видеото, което трябва да е нещо като еталон за знания според вас... От пръв поглед се вижда, че авторът е изключително бос по темата по която говори. Да започнем с твърдението му, че телескопите разположени на земната еклиптика (???), (време 3:40) ще видят годишното преместване на звездите като отсечка, останалите телескопи - като различно сплесната елипса. В това, както се вижда, няма никакъв смисъл - телескопите не могат да бъдат разположени едновременно на земната повърхност и върху земната еклиптика, и става дума не къде да се разположат телескопи, а в кои направления звездите ще проявят споменатото свойство... По-нататък (6.10) авторът обяснява какво било общоприетото (??) обяснение на аберацията, чрез някаква смяна на координатната система, извън телескопа една, вътре в него друга. Това показва колко не е в час. И чак на 11-тата минута прави откритието, че светлината изначално се движи под наклон - нещо което го има открай време във всички учебници. Което показва, че авторът на видеото не е запознат с тях. Нататък почва същинско бълнуване по отношение на наблюдението на спътниците. На практика, такова наблюдение е правено за пръв път от един руснак, Щирков. И ъгълът на "аберацията" който той е измерил не е 20.5 секунди, както твърди авторът на видеото, а много по-малък, 4-8 секунди. Освен това цикълът на неговата "аберация" не е една година, а едно денонощие (което противоречи на обясненията на автора на видеото). Други учени се опитват да повторят (Воловски например), но получават доста по-различни резултати. В крайна сметка обяснението, до което достигат болшинството: причината са денонощните температурни промени на атмосферата, които променят коефициента на пречупване на въздуха, и от там различният наклон на светлината/радиовълните, влизаща в атмосферата. За съжаление, никой от откривателите на тази "аберация" не е използвал метеорологични балони за следенето на този параметър. Но автора на видеото изобщо не се е интересувал, че обяснява някакъв фейк... Авторът твърди, че промяна някаква трябвало да има, но нито обяснява каква, нито защо. Вие повтаряте неговите твърдения, и мислите че това са някакви истински аргументи... Не е така. Целият опит за обяснение на аберацията чрез някаква сфера около земята с неподвижен етер, на границата на която се случвала аберацията, е напълно погрешен. Сега ще ви обясня защо. Задачата може да се сведе до следната опростена абстракция: имаме два слоя етер. Далечният източник се намира в слоят неувлекаем етер, запълващ цялото пространство, ние като наблюдатели се намираме в слоят увлекаем (заедно с нас) етер. Тъй като ние се движим спрямо неувлекаемият етер, то ще имаме граница, около която двата слоя етер ще се движат взаимно. Във всеки от двата етера светлината се разпространява с константна скорост, определена от самият етер. За нашата отправна система нашият, увлекаемият етер, ще задава скорост на светлината винаги С. Тъй като ние се движим спрямо неувлекаемият етер, то и той се движи спрямо нас, и за нас скоростта на светлината в неговата среда ще бъде примерно векторната сума C+V. Свеждаме задачата до следното: имаме две среди, в които светлината се разпространява с различна скорост за нас като наблюдател. В оптиката такива две среди се характеризират с различен коефициент на пречупване. Следователно, на границата на тези среди (на двата етера за които говорим) ще имаме промяна на ъгъла, под който се движи светлината, ще имаме лъчепречупване. Лесно може да се сметне по законите на Снелиус какъв ще бъде ъгълът, когато от среда в която светлината е с по-висока скорост тя премине в среда в която е с по-ниска скорост (и в която се намираме ние) - ъгълът спрямо нормалата към границата ще намалее. До какво ще доведе това? За наблюдател отвъд границата, потопен в неувлекаемият етер и движещ се със същата като нашата скорост, един вертикален лъч към тази граница ще се наблюдава наклонен, отклонението от вертикалата ще е пропорционално на V/C, и това ще бъде отклонението, под което зя нашата отправна система светлината ще атакува границата. Значи при падащ реално вертикален лъч към границата меподвижен с нас наблюдател отвъд границата ще види ненулево отклонение на лъча от вертикалата (класическата аберация по Френел). След пречупването обаче, по законите на Снелиус се вижда, че това отклонение трябва да намалее (и ако сметнете точно нещата, да стане на практика нула!), тоест наблюдателя потопен в средата на увлекаемият етер (ние) трябва да наблюдава на практика истинското направление към източника. Това унищожава възможността за всякаква аберация. Всичко това с пречупването човек може да си го представи и по друг начин. Представете си че хвърляте дълга верижка в бързо движещ се поток. Частта, която попадне в потока, ще се увлече, и парчето верига във въздуха ще сключи ъгъл с парчето, което вече се е увлякло от водата. Аналогията е много близка, поне в началото на попадането на верижката. Аз само преразказвам грубо идеята, по-точните изчисления може да намерите в брилянтната книга на Едмънд Уитъкър "A History of the Theories of Aether and Electricity". Точно това обяснение на времето е залегнало в основата на твърдението, че увлекаемият етер е несъвместим с аберацията. Не можем да вярваме на този , дето се пише автор на филмчето, който 5 минути опровергава измислен от него си проблем в аберацията... Но и да не прочетете тази книга, и да не разберете примерът с който обяснявам по-горе, основните факти остават: очаква се наличието на увлекаем (неподвижен около нас) етер да внесе някаква промяна, докато ние наблюдаваме точно предсказаната стойност при неувлекаем етер, без никакви промени. Единственият извод от гледна точка на етерната теория е: за да наблюдаваме аберацията, такава каквато я виждаме, етерът не може да е увлекаем. |
Изглежда вие нямате понятие каква е връзката между географските понятия ширина и дължина, и защо те се наричат координати. Координатите на точка от земната повърхност са определена форма на полярни координати. При тях ролята на координата играят ъгли. Ширината е ъгълът между радиус-векторите прекарани от центъра на земята до точката и до най-близката до нея точка, лежаща на екватора. Ъгъл, повтаряйте си това понятие, координатите са ъгли. Географската дължина е също ъгъл, по окръжността на екватора, между радиус-векторът от центърът на земята до точката, в която Гринуичкият меридиан пресича екватора, и до точката, в която меридианът през географският обект пресича също екватора. Както виждате, ъглите са координати. Основата ви заблуда е победена. Върху небесната сфера координатната система се въвежда по аналогичен начин: ширина и дължина, но спрямо небесният екватор, който е продължение на земната екваториална плоскост. Там деклинацията е това, което на картата съответства на ширина: ъгълът, който сключва правата, която свързва източникът на светлина и земният център - едно към едно. За дължина не говорим, при вашите знания това ще доведе до допълнително объркване и хаос. Вие ми приписвате че не съм знаел кордината какво е, но аз знам много добре какво е, и как се определя. Да чрез ъгли, къде съм казал че не се определя от ъгли, ха сега вместо да се хващате като удавник за сламка, понеже нямате други аргументи, почвате да окачествявате какво съм знаел и какво не, а по същество нищо не казвате, типично за интернет трол  |
Сега, когато знаете, че деклинацията е ъгълът който направлението към източника сключва с равнината на земният екватор, и като имате пред вид, че направлението на движение на земята не лежи на земният екватор, тоест също сключва някакъв ъдъл с него, всеки би се досетил, че (при определени условия за просторта) ъгълът между споменатото направление на движение и източникът на светлина ще бъде разлика от двете деклинации. Това е ъгълът от вашите чертежи, и той не е аберацията. Изключително объркани разсъждения и неправилна интерпретация на деклинация и аберация, първо деклинационият ъгъл няма нищо общо със ъгълът на аберация, всичко което казвате не е вярно и няма никаква обосновка. Смесвате различни понятия в някаква невъобразима каша от глупости и неверни тълкования.Празни бръщолевения които имат за цел само разводняване на темата с цел отделяне от същественното в нея. Типично за трол. |
Защо ми цитирате нещо от викито, което няма връзка с разговора? За да ми покажете, че не сте разбрал какво е деклинация, но сте попаднал случайно на ректасцензията? Това не може да повиши доверието във вашите аргументи, обратно - демонстрира, че сте изчерпан, и се опитвате със случайни цитати някак си да възстановите доверието към вас и вашите недоказани твърдения. Според мен не работят така нещата... Напротив, точно цитирането от викито има пряка връзка с разговора. А вашите бръщолевяния нямат Отново само спам на квадрат |
Изключително странно разсъждение... Добре щеше да бъде, ако и вие твърдяхте нещо от видеото, което ни препоръчвате. Но вие започнахте със собствени представи за аберацията, например това от 25 Юни 2017 20:39: Смята се по една тригонометрична формулка , косинус от ъгъл алфа, е стойността на аберацията, а тя се изчислява като се съберат векторите на скоростта на светлината със скоростта на наблюдателят спрямо източника на светлината, ето една схема тази по средата, показва именно това ... Тук оплетохте аберация с косинус от ъгъл, само че косинусът е безразмерна величина докато аберацията е ъгъл и се измерва в градуси. Стойноста на аберацията се изчислява с тригонометрична функция от косинус, косинусът не е ъгъл но се изчислява аберацията с него. Това са елементарни математически операции, явно не са ви ясни. Косинусът не е константна величина за да е безразмерна, не че всички константи са такива разбира се. Явно се вижда вашата оплетация на елементарни математически понятия |
Дадохте ни линк (пак на 25 Юни 2017 20:39) да се запознаем с аберацията, но там се оказа съвсем друго понятие - един от дефектите при оптическите прибори, а не аберацията на светлината. Това добре демонстрира доколко сте наясно с това, което толкова усилено се опитвате да ни "обясните". Вижте хубаво, изглежда сте сляп, или се правите на такъв за удобство, ясно е написано в линка от уикито за видовете аберация, звездна, хроматична, сферична . За слепите да си сложат очила http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=93482ADBB5B3B0E706971082AA236B34?encID=1&article=3161325419 |
Следващ цитат който ви изобличава, от 26 Юни 2017 10:06: Много добре се вижда от картината че наклонът на наблюдаемият лъч светлина попадащ в окуляра на телескопа, е аберационият лъч пристигащ от звездата, затова телескопите са наклонени под градус спрямо звездата която се наблюдава а истинското и положение се изчислява. Тук научаваме че наклонът бил аберационен лъч, а истинското положение се изчислявало (как може да го направите в рамките на една отправна система, без да имате нужната информация?). Правите принос в световната терминология, въвеждайки за пръв (вероятно и последен) път понятието "аберационен лъч", което никой не знае какво е. Аберацията не е качество на отделен лъч, за да притежава той подобно прилагателно... Но вие си знаете. Аберацията е видимото отклонение на светлината от обекта, и няма как да го видите ако не коригирате телескопа по това отклонение, ама много прости работи ви затрудняват просто сте смешен. Истинското положение на звездата не се вижда и се изчислява също по формулата за аберация. |
За изцепките дето аберацията се смятала чрез скоростта на източника, вече коментирах. Навсякъде се опитвате да прокарате твърдението, че аберацията ставала някъде, за да оправдаете погрешните си твърдения, с които ви засякох. Наистина, ако под аберация разбирахме дефектите при оптическите системи, това "ставане някъде" може да успеем да му влеем смисъл. Но за аберацията на светлината? Къде се случва аберацията на светлината при неувлекаем етер? Навсякъде. А къде се случва при увлекаем етер? Няма аберация там. Защо тогава при области с различни по движение етери трябва някъде да се случва аберацията, след като вече я има в световният океан на неувлекаемият етер? Максималното което можете да истискате от това "ставане някъде" на аберацията е, да има промяна на наклона на лъча на границата между увлекаемия и неувлекаемия етер. Но тогава тази промяна трябва да даде различна стойност от предсказаната само от теорията на неувлекаемият етер - нещо което не се наблюдава на практика. Насочващи въпроси към този фундаментален проблем ви зададох още в началото, вие си намерихте извинение в незнанието че ъгълът бил координата... Да аберация не може да има ако няма движение на приемника, спрямо източника, а не само на източника както вмъквате вие. И скоростта на приемника влиза в сметките за аберацията. Аберацията в случая в който се обяснява във видеото, става не в зоната на окуляра на телескопа, а извън него, затова и опита на Ейри с телескоп пълен с вода, дава същият резултат и с без вода. Просто се правите на клоун, това и малко дете ще го разбере |
А къде се случва при увлекаем етер? Няма аберация там. Оплетохте конците, трябваше да питате " А къде се случва при неувлекаем етер" ? , ясно като бял ден е че ще се случва в зоната на окуляра на телескопа |
А къде се случва при увлекаем етер? Няма аберация там. Защо тогава при области с различни по движение етери трябва някъде да се случва аберацията, след като вече я има в световният океан на неувлекаемият етер? Максималното което можете да истискате от това "ставане някъде" на аберацията е, да има промяна на наклона на лъча на границата между увлекаемия и неувлекаемия етер. Но тогава тази промяна трябва да даде различна стойност от предсказаната само от теорията на неувлекаемият етер - нещо което не се наблюдава на практика. Насочващи въпроси към този фундаментален проблем ви зададох още в началото, вие си намерихте извинение в незнанието че ъгълът бил координата... Отново празни и несвързани бръщолевения. Както си и знаех Първо винаги ще има аберация и при увлекаем и при неувлекаем етер, второ пийте някакви хапчета за прояснение на мозъчната ви дейност |
И накрая твърдите, че не сте сбъркал (какво не сте сбъркал, след всичко споменато по-горе), а във видеото се споменавала точно тази цифра. Само дето от вашите разсъждения и обяснения не следва подобна цифра за ограничение на аберацията. Отхвърлихте моето илюстративно обяснение за аберацията като разлика от две деклинации, без да поясните какво всъчщност разбирате под аберация? Вие твърдите че максимумът на аберацията е 20,5 дъгови секунди, във видеото се споменава същата цифра на аберационно отклонение. Никъде не съм казал че може да има по голяма стойност на аберацията, вие сте си го измукали от пръстите |
Няколко думи за видеото, което трябва да е нещо като еталон за знания според вас... От пръв поглед се вижда, че авторът е изключително бос по темата по която говори. Да започнем с твърдението му, че телескопите разположени на земната еклиптика (???), (време 3:40) ще видят годишното преместване на звездите като отсечка, останалите телескопи - като различно сплесната елипса. В това, както се вижда, няма никакъв смисъл - телескопите не могат да бъдат разположени едновременно на земната повърхност и върху земната еклиптика, и става дума не къде да се разположат телескопи, а в кои направления звездите ще проявят споменатото свойство... Авторът въобще не е казвал такива работи, това са ваши измислици, инсинуации, тролене с цел отклоняване от същността, защото не сте в състояние за разумно доводно опониране |
По-нататък (6.10) авторът обяснява какво било общоприетото (??) обяснение на аберацията, чрез някаква смяна на координатната система, извън телескопа една, вътре в него друга. Това показва колко не е в час. И чак на 11-тата минута прави откритието, че светлината изначално се движи под наклон - нещо което го има открай време във всички учебници. Което показва, че авторът на видеото не е запознат с тях. Точно и много добре е обяснил авторът, но за знаещи хора, а не за тролове. И не е направил никакво откритие че светлината се движи под наклон, това са ваши измислици , както вече знаем защо |
Нататък почва същинско бълнуване по отношение на наблюдението на спътниците. На практика, такова наблюдение е правено за пръв път от един руснак, Щирков. И ъгълът на "аберацията" който той е измерил не е 20.5 секунди, както твърди авторът на видеото, а много по-малък, 4-8 секунди. Освен това цикълът на неговата "аберация" не е една година, а едно денонощие (което противоречи на обясненията на автора на видеото). Други учени се опитват да повторят (Воловски например), но получават доста по-различни резултати. В крайна сметка обяснението, до което достигат болшинството: причината са денонощните температурни промени на атмосферата, които променят коефициента на пречупване на въздуха, и от там различният наклон на светлината/радиовълните, влизаща в атмосферата. За съжаление, никой от откривателите на тази "аберация" не е използвал метеорологични балони за следенето на този параметър. Но автора на видеото изобщо не се е интересувал, че обяснява някакъв фейк... Правени са наблюдения и след щирков, едното е през 2000 година в казан, и там се наблюдава точно това отклонение дадено във видеото. И температурните изменения ще дават различни стойности в рамките на шума, а стойността от 20,5 дъгови секунди е закована. Така че нищо не можете да опонирате по този въпрос, следователно всичко писано от вас е скрап и флуд |
Целият опит за обяснение на аберацията чрез някаква сфера около земята с неподвижен етер, на границата на която се случвала аберацията, е напълно погрешен. Сега ще ви обясня защо. Задачата може да се сведе до следната опростена абстракция: имаме два слоя етер. Далечният източник се намира в слоят неувлекаем етер, запълващ цялото пространство, ние като наблюдатели се намираме в слоят увлекаем (заедно с нас) етер. Тъй като ние се движим спрямо неувлекаемият етер, Глупости, няма как ние да се движим спрямо неувлекаемият етер, защото не сме там а в зоната на увлекаемият етер. Нищо не разбирате и се оплитате като пиле в кълчища колкото и да се опитвате да се съпротивлявате на моята аргументация |
За нашата отправна система нашият, увлекаемият етер, ще задава скорост на светлината винаги С. Тъй като ние се движим спрямо неувлекаемият етер, то и той се движи спрямо нас, и за нас скоростта на светлината в неговата среда ще бъде примерно векторната сума C V. Свеждаме задачата до следното: имаме две среди, в които светлината се разпространява с различна скорост за нас като наблюдател. В оптиката такива две среди се характеризират с различен коефициент на пречупване. Следователно, на границата на тези среди (на двата етера за които говорим) ще имаме промяна на ъгъла, под който се движи светлината, ще имаме лъчепречупване. Лесно може да се сметне по законите на Снелиус какъв ще бъде ъгълът, когато от среда в която светлината е с по-висока скорост тя премине в среда в която е с по-ниска скорост (и в която се намираме ние) - ъгълът спрямо нормалата към границата ще намалее. До какво ще доведе това? Глупости, скоростта в двата етера не се сумира, тя е константа и в двата етера, само ако параметрите на единият етер са други ще има пречупване тъй както в случая когато преминава светлина от въздух във вода, тоест на границата на две среди с различни плътности, само тогава има рефракция. От тука още се вижда колко сте кух по въпроса, ама пишете фермани като за научен доклад |
| Много неща написахте, и нито една истина сред тях... Ако бях някъде сбъркал, един аргумент щеше да ви е достатъчен. А тук само оправдания, само декларации, епитети с "глупости" сякаш имате умности за да ме контрирате. Някаква нездрава хиперактивност развивате без нищо по същество да кажете. Позната картинка как да заглушите събеседника си само с шум, без да сте прав и без да разполагате със способности за това... Гадаете какво щели да дадат температурните изменения при Щирков. Това аргумент ли е? Смях. Авторът на видеото не бил казал това, което така задълбочено обяснява, рисувайки картинки. Вие сигурен ли сте, че разбирате какво говори авторът? Сигурни ли сте изобщо при това положение, че сте разбрали темата на клипа му? Не можело да се движим спрямо неувлекаемият етер, защото не сме били там? Че ние не сме и на Юпитер, ама се движим спрямо него, не сме и на слънцето, ама и спрямо него се движим. Някакви много объркани представи за основни понятия имате. Но пък неоправдано самочувствие ви е дал Господ с излишък. Напомняте ми на един герой от един разказ, който в кръчмата сипеше хвалби, громеше чорбаджиите и правеше революции, ама с кръчмарски аргументи. Виждам, че не сте разбрали моето обяснение, не сте си дал труд дори да прочетете книгата която съм споменал, но сте се напънали да си търсите оправдание аз колко съм бил кух за това, че вие не сте разбрали елементарни обяснения и какво казва автора на клипа? И че се оплетохте в началото с аберацията, а аз само събрах на едно място цялото ви излагане? Разбирам, по-лесно ви е да хейтите, отколкото да дискутирате нещо по сериозен начин, особено когато не можете да предложите обяснения... Мислите ли, че като тролите и пишете всякакви декларации вместообяснения по такъв начин в една тема по физика, ще получите някакво просветление по този предмет? И не да опровергаете Айнщайн, а да разберете какво е създал? Силно се съмнявам, при показаното от вас до тук. Мисля че сте написали повече от достатъчно, от което се вижда нивото ви. Да, тъжно е, не е смешно. Съжалявам, мислех че наистна имате какво да кажете, когато започнах да ви питам. Рискувам да си навлека бан, като казвам тези истини, но толерирането на подобно държане в тема, в която се обсъжда наука, според мен принизява ролята на форума до виртуална квартална кръчма, в която всеки може да се изцепва и да квалифицира другите колко са кухи... |