Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Рибар, известно време няма да съм много активен във форума. След 15-20 дена отивам за 3 месеца в Париж - да уча внука си на български и на други мурафети. Преди това пък трябва да си опресня френския - има неща които французите не разбират и ще се наложи да им ги обяснявам. Обърни внимание на този текст в края на стр. 13: Натисни тук А. Эйнштейн, К ЭЛЕКТРОДИНАМИКЕ ДВИЖУЩИХСЯ ТЕЛ "Сразу видно, что этот результат получается и тогда, когда часы движутся из A в B по любой ломаной линии, а также тогда, когда точки A и B совпадают." Всъщност един часовник обхожда страните на многоъгълник, връща се откъдето е тръгнал и се установява че е изостанал в сравнение с часовника който не се е движил. Този извод на Айнщайн е верен, ако разбира се се допусне че постулатите са верни. За да се докаже обратното - че неподвижният часовник изостава (и че теорията е противоречива), трябва друг сценарий. При този друг сценарий много часовници (или близнаци) обхождат страните на многоъгълника, ето по този начин: Натисни тук Неподвижният часовник (близнак, мравка) стои някъде по средата на една от страните и непрекъснато се сравнява с минаващите покрай него подвижни часовници. Спирам дотук - утре пак ще гледам да намеря време да продължа. |
| Рибар, в последните няколко постинга имам проблем. Знам какво искам да кажа но не намирам точните думи и чувствам че звуча неясно. Ще опитам пак: ...С ->....................................... ...А..................................В.......... А и В са два (светлинни) часовника на известно разстояние един от друг, синхронизирани. С е трети часовник който се придвижва от А до В. Когато е срещу А, и А и С показват нула. Като стигне В, В показва 5, С показва 4. После С може да се върне при А - тогава А ще показва 10, С ще показва 8. Ако се приеме че двата постулата на Айнщайн са верни, горните твърдения са коректни - оказва се че С "цъка" по-бавно от А. Антирелативистите обаче чувстват че нещо не е наред - нали е реципрочно забавянето на времето - би трябвало да може да се покаже и обратното - че А "цъка" по-бавно от С. Би трябвало, но не може. Не и при този сценарий при който С се придвижва от А до В и обратно. И в това се състои цялата тънкост на ситуацията. Истината е на страната на антирелативистите - теорията е противоречива и предсказва както че С "цъка" по-бавно от А, така и че А "цъка" по-бавно от С. При този сценарий обаче релативистите имат огромно техническо предимство - "С цъка по-бавно от А" е лесно да се демонстрира и докаже (допускайки че постулатите са верни), докато "А цъка по-бавно от С" си остава само общо твърдение което по никакъв начин не може да се подкрепи с допълнителни аргументи. И значи ние трябва да измислим сценарий при който "А цъка по-бавно от С" да се демонстрира и доказва толкова лесно колкото и "С цъка по-бавно от А". Мисля че онази странна картинка където мравките обхождат четириъгълник ще ни даде такава възможност. |
За да се докаже обратното - че неподвижният часовник изостава (и че теорията е противоречива), трябва друг сценарий. При този друг сценарий много часовници (или близнаци) обхождат страните на многоъгълника, ето по този начин: Е ми нали подвижните изостават, като са по много какво от това, по много часовници ще изостават от един който е неподвижен. |
| Парадокса е следния, имаме движещ се автомобил, в който часовник изостава спрямо неподвижният край шосето, но според принципа на относителността на движението и покоят, ние с пълно право можем да приемем, че не автомобила със часовника в него, се движи спрямо шосето със часовник неподвижен там, а обратното, че шосето със часовника се движи спрямо автомобила, тогава кой от двата часовника изостава, излиза че изоставането се дължи само на гледната точка, но това не е обективно а субективно зависи от гледната точка на наблюдателя. Същото е и със близнаците, кой остарява по бавно, този на ракетата или този на земята. Ето това е парадокса на Теорията на относителността. Парадокс на Айнщанизма. |
Точката, към която всички системи трябва да бъдат привързани се намира в центъра на вселената (не на галактиката), т.е в хипотетичния център на биг банг-а. Оттам с пергел се чертачят окръжности и спрямо тях по векторен път се изчислява абсолютната скорост на обектаспрямо тази на светлината. Старее по-бързо. който се движи по-бавно, независимо от отношението им в локално привързана система, както с гари и кутийки. Явно е, че бързодвижещите се обекти стареят по-бавно, затова и лекарите препоръчват движение срещу старостта.  Ако Айнщайн се беше движил по-бързо някога, да е жив и до днес. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Според теоретиците на големият взрив, вселената няма център, разширението и е подобно на обекти поставени на повърхността на раздуващ се балон. Всяка галактика се отдалечава от другата и то ускорено, не защото самите галактики се движат една спрямо друга, а защото самото пространство между галактиките , се разширявало. Вземи че го разбери . |
| Тук нещо са изпаднали в тежка депресия релативистите - страшно е да останеш сам с идиотщините си: Натисни тук Problems with Einstein's General Theory of Relativity |
Тук нещо са изпаднали в тежка депресия релативистите - страшно е да останеш сам с идиотщините си: Унперсон, какво се казва във видеото, ти нали разбираш английски език. Мичио Какуо нещо говори със един изтъкнат астрофизик, гледал съм го и на други видеа обясняващ за големият взрив и вселената. |
Тук нещо са изпаднали в тежка депресия релативистите - - смях, да не би случайон да сте ускорили нещо си с по-висока скорост от С, та се е..те с реалистите, а? - току се връщам от теологическа дискусия с .....да не споменавам напразно името му...... |
Унперсон, какво се казва във видеото Страдат релативистите. Не могат да обединят квантовата механика и Айнщайн. Като тръгнат да ги обединяват, ужаси някакви се получават. За което е виновен Айнщайн (това не го казват директно - само мнооого лекичко го намекват). Всъщност истинската причина за страданието е друга. От доста време релативистите са сами в този свят и животът им е непоносимо скучен. Отдавна ги няма възторжените тълпи от млади айнщайни пълнещи до пръсване физическите департаменти на университетите. В ловните полета на релативистите също е пусто - няма вече антирелативисти за отстрелване. Почнат релативистите да пеят дитирамби за Айнщайн - никаква реакция отникъде. Изтъпанчи се някой от тях и каже че Айнщайн е "dead wrong" - пак никаква реакция отникъде. Е как няма да изпаднеш в депресия? Направо ти идва да си захапеш.... |
От доста време релативистите са сами в този свят и животът им е непоносимо скучен. Отдавна ги няма възторжените тълпи от млади айнщайни пълнещи до пръсване физическите департаменти на университетите. - всичко си има предел, даже непоносимото да си скучен и неразбран  , че той самият си го е казал, "аз жена ми и още шепа учени ще ме разберат, останалите едва ли...." |
| Няма какво да добавя след Уни, освен това, че и на него ще му е скучно след като спорещите са се оттеглили всеки в своята половина. Аз мисля, че на Айнщайн му е било пределно ясно колко неясноти слизат от страниците му, колко противоречия и парадокси следват. Просто му е писнало и е решил накрая да фъррли на кучеаата този кокъл, нека гризат и се гризат! Аз пък не знам, какво следва, ако скоростта на светлината е константа, но не абсолютно ограничение за скоростта изобщо. Сигурно много други неща ще се объркат, но пък при старание, може и да се оправят. Дали няма да е много скучно да живеем в свят без парадокси, където най-голямия пардокс да бъде, че няма парадокси, в науката поне. ... Да бе, Зами, като онзи философ, дето казал за жена си "един човек ме разбра на този свят и то криво!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Да бе, Зами, като онзи философ, дето казал за жена си "един човек ме разбра на този свят и то криво!" - оооо, имах удоволствието да обяснявям "за кривата ракета и космоса", даже и оценка имам относно стабилизацията......в космоса |
| Я нашите българи какви еретици са се извъдили: Натисни тук Светът на Физиката, бр. 1, 2014, АЙНЩАЙН И ХИЛБЕРТ: СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА, И. Тодоров: "Така възниква знаменитият принцип за еквивалентност - само две години след като е формулирана специалната теория на относителността (макар че Айнщайн му дава това име едва след пет години). Работата от 1907 не спира дотук. Айнщайн извежда също формулата с(φ ) = с(1+φ/с^2) за зависимостта на скоростта на светлината от постоянно гравитационно поле φ." Това е формулата на Нютон! Той приема че в гравитационно поле скоростта на светлината се променя точно като скоростта на обикновено падащо тяло, и формулата се извежда от това предположение. И Айнщайн и умните релативисти след него знаят че формулата е вярна, но знаят също така че тя е фатална за Божествената теория. Затова тук камуфлажът е най-голям. Докато в други случаи релативистите успяват да объркат врага като му приложат doublethink, тук се налага да се прибегне до triplethink - три взаимоизключващи се неща се твърдят за скоростта на светлината в гравитационно поле. Страшно интересна история която няма много общо с физиката - социална психология по-скоро. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Да скучно е без опоненти и от двата лагера. Аз обаче съм на мнение, че физиката без парадоксите е по интересна и от страна на изучаване и от полезна страна, отколкото физиката с тъпите и на никому не нужни парадокси. А единствено философите се прехласват по парадоксите. |
| ... първо, поздравления за темата но, не разбирам какъв е всъщност въпроса? ... скоростта на разпространение на светлината не е една и съща във всички посоки - зависи от средата /учи се в 6-ти клас по физика/ и се вияе от гравитацията - черни дупки ... ... Айнщайн нещо друго ли е казал? :.) ... |
остта на разпространение на светлината не е една и съща във всички посоки - зависи от средата /учи се в 6-ти клас по физика/ и се вияе от гравитацията - черни дупки ... Въпросът е обаче разпространението на светлината във вакуум и нейната скорост , спрямо всички инерциални и неинерциални системи, дали е константна равна винаги на 300 000 km/s . |
Въпросът е обаче разпространението на светлината във вакуум и нейната скорост , спрямо всички инерциални и неинерциални системи, дали е константна равна винаги на 300 000 km/s . Що се отнася до скоростта на светлината в гравитационно поле, релативистите са се разделили на 3 групи. Първата група казва че скоростта варира като скоростта на всяко падащо тяло, т.е. по Нютон. Като пуснем светлинен импулс от върха на кула с височина h, като стигне земята той ще има скорост: с' = с(1 + gh/с^2) (Може да се даде изводът на тази формула, ама ще е досадно). Втората (най-многобройна) група релативисти казват че скоростта на светлината изобщо не се променя в гравитационно поле: с' = с Третата (най-малобройна) група твърди че в гравитационно поле скоростта на светлината варира два пъти по-бързо от скоростта на обикновено падащо тяло: с' = с(1 + 2gh/с^2) Това разбира се е най-идиотското твърдение от трите, но пък точно то идва директно от Divine Albert's Divine Theory. |
| ... продължавам да не разбирам същността на темата ... може би въпросът е зададен неправилно :.) ... ... има ли маса светлината? ... предвид различната скорост на разпространение и влиянието на гравитацията :.) ... |
с' = с(1 gh/с^2) Тука, скоростта на светлината се сумира със гравитационното ускорение, значи този вид айнщанисти, не приемат вторият постулат разглеждан в гравитационно поле, тоест в неинерциална отправна система. с' = с Тука са непоколебими, скоростта на светлината е неприкосновенна константа, не се пипа и опорочава, свещеният граал на Айнщанизма. с' = с(1 2gh/с^2) Тука, направо хвърлят пепел върху вторият постулат. |