Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Същият е и примерът с коловете на оградата, които са оприличени на светлинни импулси, срещу които се движи измервателят на скоростите на тези импулси. Всеки импулс, който вижда той, е сам по себе си и идва от източника. Тоест, той няма нищо общо с предишния импулс - връзката между тях е опосредствена чак през източника - помежду си те пряка връзка нямат никаква. И сега, ако туриш във всеки импулс да се пренасят яйца, ти нямаш право да твърдиш, че те се пренасят със скорост, която зависи от скоростта на твоето движение срещу тях. Защото във всеки импулс ще има различни яйца и тяхната скорост ще бъде скоростта на импулса, която ти не можеш да подобриш, ако се движиш срещу него. Така само ще скъсиш разстоянието и ще подобриш времето за пристигане на самия импулс до теб, но няма да увеличиш скоростта на самия импулс. Разбираш ли? Прости са тези работи. Но не са за всеки, разбира се. Ламбене тези яйца ме натъжават. Не знам защо. В депресия даже изпадам. Идва ми да запея “Lasciatemi morire“: Натисни тук |
| Ако Архимед бе българин никога нямаше да открие прочутия си закон. Кога ще ти легне българин във вана пък и ако легне ще разсъждава върху концепцията ако пръдне от коя му страна ще се появят мехурчетата. Ако Нютон беше българин още нямаше да е открит закона за гравитацията. При падането на ябълката щеше дъ попържа два часа, след което да отсече шибаното дърво. Не може така да падат некви скапани плодове да се изтрепем тука! Ако Шекспир...театъра щеше да изглежда по съвсеч друг начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките Хамлетнямаше да се чуди жгу бъди или йок, а щеше да се съсредоточи на въплоса да се натряскат ли довечера сЖорката или да дръпне ено филмче от замундата и да си лежи на диванчето. Ако Дарвин...щеше да открие само, че еволюцията тече в обратна посока, щото хората се превръщат на маймуни. А по празниците и на свине. Ако Ван Гог беше....щеше да реже ушите на други хора Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция, а ежедневни разходки с тъпани и вувузели пред Бастилията и скандирания "Кой предложи Луи 16-ти?". Прав е бил Айнщайн! Всичко е относително! |
| До депресирания фокусник, който си е объркал картите: В крайна сметка обяснението е, че - когато измервателната система се движи и съкращава разстоянието до източника - тя не увеличава по този начин скоростта на измервания движещ се обект спрямо неговия източник. А само тази скорост е важната, защото само тя може да свърши някаква работа - да пренася яйца примерно. Другото са фокуси с карти, които яйца не могат да пренасят никога. Разбираш ли? Прости са тези работи. Но не са за всеки, разбира се. |
ламбен 22 Яну 2014 17:35 Ламбене нарочно го правиш. Разбра къде ми е слабото място и сега... яйцата та яйцата. Аз ако бях на твое място бих те пощадил. |
| Амчи колега яз съм си неук, мъ прав ми се вижда ламби. Като сипе жената три ракии на масата и да търча срещу тях- не стават повичи нихната... Емпирично рзбийш ли...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гюроф |
Тази нютонова формула обаче, c'=c+v, е фатална за Айнщайн. - Божке, Боже слез тука на Земята си прибери версиите - напоително беше отразено и потвърдено, че скоростта на светлината е константа и колкото и да бягаш бързо няма как да стигнеш предела......единствено съударение със скорости близки до тази пределна скорост биха могли да предположат нещо, но за съжаление не се потвърди в БАК, където са се събрали по този повод на седенка и трошат яки пари.... |
| Аз пък си мисля.че за да се надскочи скороста на светлината е нужно единствено желание.Като това на автора . |
| Тъмнината е също доста бърза, което може лесно да се провери емпирично с помощта на класическия опит с гасенето на лампата. |
Тъмнината е също доста бърза, което може лесно да се провери емпирично с помощта на класическия опит с гасенето на лампата. Jean-Marc Lévy-Leblond и такава книга е написал: Натисни тук ама не съм я чел. Всъщност той е доста умен епистемолог: Натисни тук и ужасно глупав релативист. И такава комбинация се оказва възможна. |
| Аз мисля, че светлината и тъмнината имат еднакви скорости, щото като загасиш фенерчето и след края на лъча идва тъмнината. В противен случай трябва да очакваме някакъв времеви вакуум между края на лъча и началото на тъмнината. Това с яйцата е разумно, но пък и потвърждава еднопосочно, че скоростта на нарастване на веригата от яйца може да бъде многократно по-висока от тази на светлината. те просто се нареждат едно до друго в отдалечения на някакво произволно голямо разстояние екран и образуват редица, която нараства с много по-голяма скорост от тази на достигането на яйцата до екрана, капиш?! Ако приемем, че редицата яйца е материална, това е реално придвижване на материален обект, щото може да приемем, че от началото на редицата се изземват толкова яйца, колкото се добавят на края. Получава се рдеица, която се движи със скорост произволно голяма и превишаваща многократно тази на светлината. Дори не е необходимо да броим колци или пречки на оградата. Просто трябва да имаме здрави яйца. Не мисля, че етеристите са неправи. Колкото повече мислиш за дуалистичната същност на вълната, толкова повече виждаш, че няма начин да няма етер, а това, че не си го набарал си ..е твоя отговорност. Той затова е етер - тънък и фин и вероятно из него се крият разните му там недостигащи енергии и материи Бе, как не виждате толкова прости неща, та и уравнения измислили, а това са неравенства. Така, ако яйцата се размазват от високата скорост се получава редица от омлети, която се движи с линейна скорост право пропорционална на скоростта на придвижване на мишената - мястото на всеки единичен омлет и на разстоянието до екрана за омлети и в посока нормална към тази на отделния омлет. Естествено, всеки отделен омлет от само себе си не се движи, а се движи змията - редица от омлети, квантувана на единични омлети. По същия начин се движи тока в проводник, почти без да се придвижва отделния електрон. Така, на екрана на телевизора имаме редица омлети, придвижени със свръхсветлинна скорост без да го осъзнаваме или да?!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
Не мисля, че етеристите са неправи. Колкото повече мислиш за дуалистичната същност на вълната, толкова повече виждаш, че няма начин да няма етер, а това, че не си го набарал си ..е твоя отговорност. Той затова е етер - тънък и фин и вероятно из него се крият разните му там недостигащи енергии и материи "The vacuum is not empty" е популярна фраза напоследък и общо взето всички са съгласни. Да наречеш обаче това което е във вакуума “етер“ е подвеждащо. В края на 19ти век под “етер“ се разбира среда която провежда светлината и осигурява НЕЗАВИСИМОСТ на скоростта на светлината от скоростта на светлинния източник. Днес нито една от хипотезите описващи какво точно има във вакуума не предполага горните характеристики. |
| Теорията на Айнщайн предсказва че влак дълъг 100 м, като минава през тунел дълъг 10 м, може изцяло да се “скрие“ в него за известно време, стига да се движи достатъчно бързо. Нещо повече - тунелът може да има нещо като врати в двата си края и релативисти навъртащи се около тунела да ги затворят едновременно докато влакът е още “скрит“. Така релативистите успяват да хванат дългия влак в късия тунел и по този начин да докажат валидността на теорията на Айнщайн по един безспорен начин. Влакът може да бъде много по-дълъг, неограничено дълъг - все едно, релативистите го хващат в тунела дълъг 10 м и после пеят "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity". Ефектът е известен като The ladder paradox (или barn-pole paradox). В свят различен от света на Божествения Алберт това би било reductio ad absurdum par excellence - абсурдността на следствието (“хващането“ на дългия влак в късия тунел) би довела до отхвърляне на съответния постулат (за постоянството на скоростта на светлината) като погрешен. Релативистите обаче са горди с такива абсурди - при Нютон ги няма а без тях животът би бил много скучен. Защо релативистите постъпват точно по този начин? Просто защото that's the way ahah ahah they like it, ahah ahah: Натисни тук |
| Релативистите са открили че когато мюоните, частици пътуващи със скорост близка до тази на светлината, се блъснат в нещо, много бързо се разпадат. В свят различен от света на Божествения Алберт това би имало просто обяснение: Като ти е такава огромна скоростта и катастрофираш, ще се разпаднеш не ами... В света на Божествения Алберт обаче обяснението е съвсем различно: Това че мюоните са катастрофирали няма значение - важното е че тяхната скорост е станала нула и сега те са мюони в покой (muons at rest). От друга страна, има и мюони които не са катастрофирали и продължават да си летят със скорост близка до тази на светлината. И сега най-важното: Експериментално е установено че мюоните които не са катастрофирали живеят по-дълго време от мюоните които са катастрофирали и по тази причина са “в покой“. И защо е така? В света на Божествения Алберт има едно единствено обяснение: Съгласно Божествената Теория, като се движиш с голяма скорост, времето ти тече по-бавно, стоиш си млад и хубав, а този дето не се движи той бързо остарява и накрая... тъжна работа, да спрем дотук. Ето как експериментално се определя колко дълго живеят мюоните “в покой“: Натисни тук "In order to measure the decay constant for a muon at rest (or the corresponding mean-life) one must stop and detect a muon, wait for and detect its decay products, and measure the time interval between capture and decay." Натисни тук Experiment 1: The lifetime of muons at rest (...) Some of these muons are stopped within the plastic of the detector and the electronics are designed to measure the time between their arrival and their subsequent decay." Натисни тук "Les muons qui arrivent au niveau du détecteur sont des particules ultra-relativistes dont la vitesse est proche de c et l'énergie comprise entre 7.5 MeV et 7.5 GeV La détection s'effectue grâce à deux scintillateurs et un bloc de verre au plomb. Les deux scintillateurs mesurent le passage d'une particule cosmique. Le verre au plomb arrête un certain nombre de particules, qui se désintègrent : on mesure alors leur temps de désintégration." |
| Това откровение на Джон Нортън е много интересно: Натисни тук John Norton: "In addition to his work as editor of the Einstein papers in finding source material, Stachel assembled the many small clues that reveal Einstein's serious consideration of an emission theory of light; and he gave us the crucial insight that Einstein regarded the Michelson-Morley experiment as evidence for the principle of relativity, whereas later writers almost universally use it as support for the light postulate of special relativity. Even today, this point needs emphasis. The Michelson-Morley experiment is fully compatible with an emission theory of light that CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE." Значи какво се оказва? Айнщайн честен но днешните релативисти "almost universally" лъжат! За второто Нортън е прав - 99% от професорите-релативисти учат че експериментът на Микелсон-Морли е доказал постоянството на скоростта на светлината по един безапелационен начин. И все пак има нещо смущаващо - как така Божественият Алберт ще говори едно а неговите верни ученици ще лъжат и говорят обратното? Дали пък самият Божествен Алберт не е автор на лъжата? Прочитаме една статия в New York Times от 1921 г. и установяваме че... да, той е: Натисни тук The New York Times, April 19, 1921: "The special relativity arose from the question of whether light had an invariable velocity in free space, he [Einstein] said. The velocity of light could only be measured relative to a body or a co-ordinate system. He sketched a co-ordinate system K to which light had a velocity C. Whether the system was in motion or not was the fundamental principle. This has been developed through the researches of Maxwell and Lorentz, the principle of the constancy of the velocity of light having been based on many of their experiments. But did it hold for only one system? he asked. He gave the example of a street and a vehicle moving on that street. If the velocity of light was C for the street was it also C for the vehicle? If a second co-ordinate system K was introduced, moving with the velocity V, did light have the velocity of C here? When the light traveled the system moved with it, so it would appear that light moved slower and the principle apparently did not hold. Many famous experiments had been made on this point. Michelson showed that relative to the moving co-ordinate system K1, the light traveled with the same velocity as relative to K, which is contrary to the above observation. How could this be reconciled? Professor Einstein asked." |
| Ето една интересна статия: Натисни тук ЗА ВРЕМЕТО, ЗА ПРОСТРАНСТВОТО И ЗА ВЪЗПРИЕТИТЕ ТЕОРИИ, Евгени Алексиев Авторът има силна интуиция и добре е усетил brainwashing'а в света на Божествения Алберт. Би могло да се очаква след такава статия разтревожени професори да наскачат, да проведат огнени дискусии, да заклеймят Алексиев ако трябва... Да ама къде ги тези разтревожени професори? Нема никой... Снощи порових в гугъл за “Айнщайн“ и “теория на относителността“. В последните няколко години нито разтревожени професори нито неразтревожени професори са пели дитирамби за Божествения Алберт. Даже Михаил Бушев е замлъкнал. Тенденцията е световна - масово се напуска потъващият кораб. Обикновените релативисти го напускат по този панически начин: Натисни тук а релативистите-велможи по този: Натисни тук Описание |
| Това чака за публикуване Натисни тук ... и коментар (може и коментар преди пълната публикация). Господ атеист ли е ? На пръв поглед няма връзка.Но. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Baskerville |
| Лъжат ли релативистите? Ако питат мен - да, непрекъснато лъжат. Разбира се никой не ме пита, а и аз съм прекалено пристрастен и следователно не много убедителен. Има обаче една грандиозна лъжа, просъществувала 50 години, която дори релативистите, оглеждайки се за храсти в които да се скрият, накрая признават с наведен поглед. В 1924 г. Едингтон изчислява червеното отместване на светлината идваща от звездата Sirius B, като използва резултатите на новата обща теория на относителността. В 1925 г. Walter Adams измерва червеното отместване и потвърждава изчисленията на Едингтон. Следва тук ли си там стой. Многобройните противници на Айнщайн се изпокриват по дупките си а самият Айнщайн, който и без това вече е звезда, става суперзвезда. После и Joseph Moore прави измервания - и той потвърждава изчисленията на Едингтон. Противниците на Айнщайн се заклеват да останат завинаги в дупките си, в пълна тъмнина. Чак през 1971 г. става напълно ясно че Едингтон е изчислил червено отместване 4 пъти по-малко от реалното, и значи Adams и Moore няма как да не са излъгали. Но в 1971 г. светът е друг. Айнщайн вече е Divine Albert, а противници няма, дори и по дупките. Ето малко литература по въпроса: Натисни тук "Consider the case of astronomer Walter Adams. In 1925 he tested Einstein's theory of relativity by measuring the red shift of the binary companion of Sirius, brightest star in the sky. Einstein's theory predicted a red shift of six parts in a hundred thousand; Adams found just such an effect. A triumph for relativity. However, in 1971, with updated estimates of the mass and radius of Sirius, it was found that the predicted red shift should have been much larger - 28 parts in a hundred thousand. Later observations of the red shift did indeed measure this amount, showing that Adams' observations were flawed. He "saw" what he had expected to see." Натисни тук "In January 1924 Arthur Eddington wrote to Walter S. Adams at the Mt. Wilson Observatory suggesting a measurement of the "Einstein shift" in Sirius B and providing an estimate of its magnitude. Adams' 1925 published results agreed remarkably well with Eddington's estimate. Initially this achievement was hailed as the third empirical test of General Relativity (after Mercury's anomalous perihelion advance and the 1919 measurement of the deflection of starlight). IT HAS BEEN KNOWN FOR SOME TIME THAT BOTH EDDINGTON'S ESTIMATE AND ADAMS' MEASUREMENT UNDERESTIMATED THE TRUE SIRIUS B GRAVITATIONAL REDSHIFT BY A FACTOR OF FOUR." Натисни тук "...Eddington asked Adams to attempt the measurement. (...) ...Adams reported an average differential redshift of nineteen kilometers per second, very nearly the predicted gravitational redshift. Eddington was delighted with the result... (...) In 1928 Joseph Moore at the Lick Observatory measured differences between the redshifts of Sirius and Sirius B... (...) ...the average was nineteen kilometers per second, precisely what Adams had reported. (...) More seriously damaging to the reputation of Adams and Moore is the measurement in the 1960s at Mount Wilson by Jesse Greenstein, J.Oke, and H.Shipman. They found a differential redshift for Sirius B of roughly eighty kilometers per second." Натисни тук Jean-Marc Bonnet-Bidaud: "Le monde entier a cru pendant plus de cinquante ans à une théorie non vérifiée. Car, nous le savons aujourd'hui, les premières preuves, issues notamment d'une célèbre éclipse de 1919, n'en étaient pas. Elles reposaient en partie sur des manipulations peu avouables visant à obtenir un résultat connu à l'avance, et sur des mesures entachées d'incertitudes, quand il ne s'agissait pas de fraudes caractérisées. (...) Autour de l'étoile brillante Sirius, on découvre une petite étoile, Sirius B, à la fois très chaude et très faiblement lumineuse. Pour expliquer ces deux particularités, il faut supposer que l'étoile est aussi massive que le Soleil et aussi petite qu'une planète comme la Terre. C'est Eddington lui-même qui aboutit à cette conclusion dont il voit vite l'intérêt : avec de telles caractéristiques, ces naines blanches sont extrêmement denses et leur gravité très puissante. Le décalage vers le rouge de la gravitation est donc 100 fois plus élevé que sur le Soleil. Une occasion inespérée pour mesurer enfin quelque chose d'appréciable. Eddington s'adresse aussitôt à Walter Adams, directeur de l'observatoire du mont Wilson, en Californie, afin que le télescope de 2,5 m de diamètre Hooker entreprenne les vérifications. Selon ses estimations, basées sur une température de 8 000 degrés de Sirius B, mesurée par Adams lui-même, le décalage vers le rouge prédit par la relativité, en s'élevant à 20 km/s, devrait être facilement mesurable. Adams mobilise d'urgence le grand télescope et expose 28 plaques photographiques pour réaliser la mesure. Son rapport, publié le 18 mai 1925, est très confus car il mesure des vitesses allant de 2 à 33 km/s. Mais, par le jeu de corrections arbitraires dont personne ne comprendra jamais la logique, le décalage passe finalement à 21 km/s, plus tard corrigé à 19 km/s, et Eddington de conclure : "Les résultats peuvent être considérés comme fournissant une preuve directe de la validité du troisième test de la théorie de la relativité générale." Adams et Eddington se congratulent, ils viennent encore de "prouver" Einstein. Ce résultat, pourtant faux, ne sera pas remis en cause avant 1971. Manque de chance effectivement, la première mesure de température de Sirius B était largement inexacte : au lieu des 8 000 degrés envisagés par Eddington, l'étoile fait en réalité près de 30 000 degrés. Elle est donc beaucoup plus petite, sa gravité est plus intense et le décalage vers le rouge mesurable est de 89 km/s. C'est ce qu'aurait dû trouver Adams sur ses plaques s'il n'avait pas été "influencé" par le calcul erroné d'Eddington. L'écart est tellement flagrant que la suspicion de fraude a bien été envisagée." |
| Ей, Юнайтед Пърсън, нали приключихме спора, бе? Ти защо каза: "Ламбене нарочно го правиш. Разбра къде ми е слабото място и сега... яйцата та яйцата. Аз ако бях на твое място бих те пощадил." И аз спрях. Ама, ти сега какво искаш и защо продължаваш? Обичаш да объркваш хората и да правиш фокуси с карти ли? Нали вече се разбрахме - от твоите фокуси не може да се извлече нищо практически полезно - не могат да се пренасят, условно казано, яйца, примерно. Това твоето са само фокуси и то фокуси само за балами. И какви са ти основните доказателства, с които продължаваш пак? Някаква статия на някакъв объркан физик в някакво неизвестно литературно списание. Който при това не работи професионално с материята и е научил за нея от научно популярни издания ... с които се опитва да спори по научно популярен начин. И какво ни казва той? "Излиза, че ако теорията на Айнщайн е вярна, всяка една частица в нашата реалност си живее в собствено време със свой собствен ход на часовника.” Ми, да. Какво лошо има в това? И после: “Излиза, че от гледна точка на самата светлина просто нищо не се движи, нищо не се случва. Губи се смисълът на нещата.” Напротив, не се губи. Губи се старият смисъл и идва нов. Айде стига си ни занимавал с твоите глупости! Съжалявам много, но не можеш да докажеш нищо и само се объркваш и се оплиташ във фокуси, като не можеш да извлечеш от тях нищо полезно, което да върши работа. Айде приключвай, моля ти се! | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: ламбен |
Айде стига си ни занимавал с твоите глупости! Съжалявам много, но не можеш да докажеш нищо и само се объркваш и се оплиташ във фокуси, като не можеш да извлечеш от тях нищо полезно, което да върши работа. Айде приключвай, моля ти се! Недей така, Ламбене. Нека си ги пиша аз глупостите, пък ти ги подминавай с презрение. Да се чувстваме свободни и двамата. |