Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Т.е. рибар, ти се съгласяваш без да скаш дори, с мен. Нека някой да дефинира времето не като отвлечена категория като как ний си мерим ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА на събитията и всичко ще си дойде на място. Обаче досега няма юнак такъв. Ми да дефинира, не виждам какво друго остава за дефиниране. |
Ако приемем, че принципите за квантуване и деление до елементарност са валидни за осезаемата часат от вселената, то времето се подчинява на същите закони... т.е, трябва да има квант време. Ако времето няма направление и не представлява вектор, то то може би съвпада с етера по свойства. Ако обаче предсатвлява само част от свойствата на етера, да речем, векторно свойство на етера, то то определя еднопосочно и развитието на процесите в етера. Не цитирам авторитети, защото те представляват или представят някакви табута в мисленето. Пък и пари не взимам...не от корист... Времето не може да се накъсва, защото между късовете време, не би съществувало време, следователно няма как събитията да са причинно следственни. Ако разгледаш елементарно събитие поместено във елементарно количество време, няма как това събитие да следва от предходящо го събитие, и няма как то да причини друго събитие. |
Тръгва пътуващият близнак от А, стига до В, но не спира и не се обръща за да се върне, а става следното. Пресреща го някой който пътува със същата скорост само че в обратна посока (към А). При срещата този "някой", без да спира, си сверява часовника по часовника на пътуващия близнак и продължава пътя си към А. Все едно че часовникът на пътуващия близнак тръгва да се връща от В към А, но без да понася ефектите от спирането и обръщането в В. Не виждам как се получава и при този случай, асиметрия във забавянето на времето. Ами точно тук е заровено кучето, само че обещай да мислиш по този въпрос без ракийка на масата. Иначе ставаш много лют и дискусията се спича, а моментът е важен и никакво спичане не бива да има. Значи концептуална асиметрия няма - теорията на Айнщайн предсказва че движещият се часовник ще се върне хем избързал хем изостанал (в сравнение с недвижещия се). Има обаче една чисто техническа асиметрия която прави "връща се изостанал" лесно доказуемо и "връща се избързал" много трудно доказуемо. И релативистите се възползват от това. Например ако двата кораба от видеото по-долу пътуват от А до В, то техният светлинен часовник очевидно изостава (допускаме че постулатите на теорията са верни разбира се). После се връщат от В в А - пак очевидно изостава. И значи "връща се изостанал" е доказано по безспорен начин: Натисни тук Натисни тук Сега е ред на антирелативиста да докаже "връща се избързал" но той се проваля - нищо не доказва. Релативистите пеят "Divine Einstein" и "Yes we all believe in relativity, relativity, relativity", но когато екстазът достигне своя максимум, падат на пода, разкъсват си дрехите и се гърчат в конвулсии. Коя е "техническата" асиметрия? Ами движещият се часовник попада последователно в две точки, А и В, на системата на стационарния часовник, докато обратното не е вярно - сценарият е такъв че стационарният часовник НЕ попада последователно в две точки, А' и В', на системата на движещия часовник. Точно това "последователно попадане" обаче е решаващо - без него доказателството на забавянето на времето е невъзможно. Има начин да се преодолее тази трудност ама хайде по-нататък - сега се поуморих. |
| Не ставам лют при пиене, грешно си тълкуваш нещата. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: рибар |
Значи концептуална асиметрия няма - теорията на Айнщайн предсказва че движещият се часовник ще се върне хем избързал хем изостанал (в сравнение с недвижещия се). Има обаче една чисто техническа асиметрия която прави "връща се изостанал" лесно доказуемо и "връща се избързал" много трудно доказуемо. И релативистите се възползват от това. Например ако двата кораба от видеото по-долу пътуват от А до В, то техният светлинен часовник очевидно изостава (допускаме че постулатите на теорията са верни разбира се). После се връщат от В в А - пак очевидно изостава. И значи "връща се изостанал" е доказано по безспорен начин: Но това нарушава ПОДП, защото при движещият се светлинен часовник, имаме изоставяне в показанията му, по което можем да заключим че всъщност той се движи инерциално. |
Но това нарушава ПОДП, защото при движещият се светлинен часовник, имаме изоставяне в показанията му, по което можем да заключим че всъщност той се движи инерциално. Така казваш ти, като антирелативист, и си прав. Но на релативистите такива не им минават. Това възражение им го пробутват вече повече от 100 години и те толкова са го надживели че дори не го забелязват - ниско ниво им се вижда. Ако се наложи все пак да ти отговорят, ще кажат: "Тук принципът на относителността не важи - движещият се часовник си сменя системата. Ако не я сменяше - тогава да." Ти питаш: "Е какво като я сменя? В две инерциални системи е - каква е разликата?" Те: "Достатъчно време ти отделихме. Прочети някой елементарен учебник и пак ела да зададеш въпроси." |
Ако се наложи все пак да ти отговорят, ще кажат: "Тук принципът на относителността не важи - движещият се часовник си сменя системата. Ако не я сменяше - тогава да." Ти питаш: "Е какво като я сменя? В две инерциални системи е - каква е разликата?" Те: "Достатъчно време ти отделихме. Прочети някой елементарен учебник и пак ела да зададеш въпроси." Унперсон, тука нещо не схващам, как така движещият се светлинен часовник, си сменя отправната система ? |
| Най-напред се движи от А до В в една инерциална система, после се връща в друга. Релативистите ти разрешават да изискваш спазване на принципа на относителността само докато е в първата система. Тръгне ли да се връща - край. Не се нарушава принципът защото той вече не е валиден (казват те). |
Най-напред се движи от А до В в една инерциална система, после се връща в друга. Релативистите ти разрешават да изискваш спазване на принципа на относителността само докато е в първата система. Тръгне ли да се връща - край. Не се нарушава принципът защото той вече не е валиден (казват те). А защо релативистите разрешават изискването за относителност, само на отиване, а на връщане не. |
Най-напред се движи от А до В в една инерциална система, после се връща в друга. Релативистите ти разрешават да изискваш спазване на принципа на относителността само докато е в първата система. Тръгне ли да се връща - край. Не се нарушава принципът защото той вече не е валиден (казват те). А защо релативистите разрешават изискването за относителност, само на отиване, а на връщане не Те и на връщане го разрешават (аз малко неясно го казвам по-горе). Забележи обаче: само отиване - да; само връщане - да; отиване и връщане взети заедно - НЕ. Причината е че, ако го приложат към "отиване и връщане взети заедно", близнаците стават равноправни и, съгласно теорията, при срещата накрая всеки би трябвало да установи че брат му е по-млад (което разбира се убива теорията). Забраната дава право на релативистите да кажат че близнаците са неравноправни - само непътуващият установява че брат му е по-млад. Теорията е спасена. |
Я вместо да се занимаваме с релативистите направо да минем към решението на проблема с близнаците. Да си представим че ето тези мравки всъщност са синхронни часовници които се движат с постоянна скорост по страните на правоъгълника: Има един единствен стационарен часовник който се намира по средата на една от страните, и той непрекъснато сравнява показанията си с минаващите покрай него движещи се часовници. Ще изостава или ще избързва стационарният часовник в сравнение с движещите се часовници (съгласно СТО разбира се)? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Има един единствен стационарен часовник който се намира по средата на една от страните, и той непрекъснато сверява показанията си с минаващите покрай него движещи се часовници. Ще изостава или ще избързва стационарният часовник в сравнение с движещите се часовници (съгласно СТО разбира се)? Не знам според СТО как ще е , но според мен стационарният часовник, щом непрекъснато се сверява със минаващите покрай него часовници, няма да изостава. Напълно в рамките на логиката, нали. |
Не знам според СТО как ще е , но според мен стационарният часовник, щом непрекъснато се сверява със минаващите покрай него часовници, няма да изостава. Напълно в рамките на логиката, нали. Да. Само че това е нерелативистката логика, а ние понеже борим СТО, ще трябва и с перверзна логика да се занимаваме. Според СТО единичният движещ се часовник който пресреща стационарните часовници на картинката по-долу ИЗОСТАВА. Въпросът е дали единичният стационарен часовник който пресреща часовниците-мравки изостава по същия начин (според СТО).  |
Да. Само че това е нерелативистката логика, а ние понеже борим СТО, ще трябва и с перверзна логика да се занимаваме. Според СТО единичният движещ се часовник който пресреща стационарните часовници на картинката по-долу ИЗОСТАВА. Въпросът е дали единичният стационарен часовник който пресреща часовниците-мравки изостава по същия начин (според СТО). Единичният стационарен часовник, който пресреща часовниците-мравки които се движат, би трябвало да избързва спрямо тях. Поне така е според СТО. |
Единичният стационарен часовник, който пресреща часовниците-мравки които се движат, би трябвало да избързва спрямо тях. Поне така е според СТО. Не според СТО а според релативистите които искат да спасят СТО. СТО казва обратното. Дай пак много внимателно да разгледаме тази картинка: Това че движещият се единичен часовник изостава (според СТО) е извън всяко съмнение - като минава покрай първия стационарен часовник вляво показва същото време, накрая като минава покрай последния стационарен вдясно е много изостанал. Сега обаче СТО казва: Принципът на относителността е валиден и значи е все едно дали единичният часовник се движи и редичката часовници са стационарни, или единичният е стационарен и редичката се движи спрямо него - наблюдателите в двете системи не трябва да забелязват никаква разлика (иначе ще могат да установят кой се движи и кой е в покой). И значи наблюдателите и в двете системи виждат как, като се среща последователно единичният часовник с часовниците от редичката, той изостава все повече и повече, въпреки че се води стационарен а часовниците от редичката движещи се. Ще спра дотук да помислим малко върху това. |
Сега обаче СТО казва: Принципът на относителността е валиден и значи е все едно дали единичният часовник се движи и редичката часовници са стационарни, или единичният е стационарен и редичката се движи спрямо него - наблюдателите в двете системи не трябва да забелязват никаква разлика (иначе ще могат да установят кой се движи и кой е в покой). И значи наблюдателите и в двете системи виждат как, като се среща последователно единичният часовник с часовниците от редичката, той изостава все повече и повече, въпреки че се води стационарен а часовниците от редичката движещи се. Не е така, наблюдателят от стационарният часовник ще вижда че редицата часовници изостават, а наблюдател от редицата часовници ще вижда как стационарният часовник изостава. |
Не е така, наблюдателят от стационарният часовник ще вижда че редицата часовници изостават, а наблюдател от редицата часовници ще вижда как стационарният часовник изостава. Тук има една тънкост. Виж пак картинката: Да вземем третия ред. Като среща петия часовник от редицата който показва 6 ч., единичният часовник показва 3 ч. Това всички наблюдатели го виждат, т.е. всички виждат че единичният показва по-малко изминало време от часовника от редичката. Виждат също така че разликата се увеличава когато единичният часовник продължи и срещне шестия, седмия и т.н. часовници от редичката. Това горното е което ни трябва, и в този смисъл аз казвам "единичният часовник изостава". Но като казвам така внасям известно объркване. Въпреки че и двамата наблюдатели виждат как разликата се увеличава, само този при редичката прави извода че единичният часовник изостава. В този смисъл си прав. Но понеже това няма да ни трябва, можем да го зарежем засега. Важното е че РАЗЛИКАТА СЕ УВЕЛИЧАВА (при петия часовник е 6-3, при седмия е 9-5 и т.н.), видно и от двамата наблюдатели. |
Важното е че РАЗЛИКАТА СЕ УВЕЛИЧАВА (при петия часовник е 6-3, при седмия е 9-5 и т.н.), видно и от двамата наблюдатели. Е, какво от това. |
Важното е че РАЗЛИКАТА СЕ УВЕЛИЧАВА (при петия часовник е 6-3, при седмия е 9-5 и т.н.), видно и от двамата наблюдатели. Е, какво от това. И аз това се питам. Чак си се чудя на акъла. |