Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Ако ти минаваш покрай мен и аз по някакъв начин сравнявам хода на твоя часовник с хода на моя, ще установя че твоят върви по-бавно от моя. Това е според теорията (специалната) на Айнщайн. Примерно по твоя са минали само 4 секунди а по моя цели 5. Теорията също казва че няма принципна разлика между теб и мен. Ти си на мнение че аз минавам покрай теб, правиш измервания аналогични на моите, и установяваш че моят часовник върви по-бавно от твоя. По моя са минали само 4 секунди а по твоя цели 5. Дотук има интрига и очарование но те не са достатъчни да направят от автора на теорията най-велик на всички времена. Нещо много по-шокиращо трябва да се случи, което и става в 1905 г. Като минеш покрай мен, ти можеш да си продължиш така в безкрая на пространството но може и да се върнеш, да минеш за втори път покрай мен и да сравним двата часовника. И какво излиза? Откакто мина покрай мен за първи път, по твоя часовник са минали само 8 секунди а по моя цели 10! Времето при мен тече по-бързо! Ужас! Аз остарявам, ти си стоиш млад (това последното е най-ужасно)! Сега вече авторът на теорията може да стане най-велик на всички времена. Налице са две необходими и достатъчни условия: 1. Теорията предсказва чудо на чудесиите: Тръгва космонавтът на едногодишно междузвездно пътешествие с много бърза ракета ("едногодишно" означава че по неговия часовник пътешествието е траяло само една година), връща се и установява че докато го е нямало на Земята са изтекли 6 милиона години! 2. Теорията изобщо не предсказва такова нещо. По-точно, наред със забавеното време на космонавта тя предсказва и забавено време на хората на Земята, което прави от чудото на чудесиите най-обикновен абсурд. Това последното звучи странно: как така теорията ще произвежда абсурди и това ще е необходимо условие авторът да стане най-велик на всички времена? Ами така! Иначе никой няма да му обърне внимание на този автор. Като има абсурд, цяла армия от учени тръгва да бори Айнщайн, вдига се голяма олелия, той им прилага подли хватки, те много го мразят, вдига се още по-голяма олелия. Айнщайн се прославя, макар славата да е спорна до този момент. Накрая обаче се оказва че в армията борци срещу Айнщайн има антисемити. Тя е разформирована, а аргументите на борците предадени на забрава. Славата на Айнщайн от спорна става абсолютно безспорна. Най-великият на всички времена. Или поне на столетието. Той е! |
1. Теорията предсказва чудо на чудесиите: Тръгва космонавтът на едногодишно междузвездно пътешествие с много бърза ракета ("едногодишно" означава че по неговия часовник пътешествието е траяло само една година), връща се и установява че докато го е нямало на Земята са изтекли 6 милиона години! 2. Теорията изобщо не предсказва такова нещо. По-точно, наред със забавеното време на космонавта тя предсказва и забавено време на хората на Земята, което прави от чудото на чудесиите най-обикновен абсурд. Нещо ми се замота тука... Я кажи пак, какво предсказва теорията? Случай 1. или случай 2. |
Нещо ми се замота тука... Я кажи пак, какво предсказва теорията? Случай 1. или случай 2. Теорията прави следните две предсказания: - От гледна точка на наблюдател който си стои на Земята, в ракетата е изминала една година, на Земята са изминали 6 милиона години. - От гледна точка на космонавта в ракетата, на Земята е изминала една година, в ракетата са изминали 6 милиона години. Ако и двете предсказания се изтъкнат едновременно, имаме явен абсурд. Ако обаче второто предсказание го мушнем под килима и забравим за него, имаме сензация: теорията предсказва че в ракетата времето тече по-бавно. Точно това е направил Айнщайн в 1905 г. - мушнал е под килима второто предсказание. Тогава никой не забелязва трика защото самата идея за забавяне на времето е била неприемлива (ако отхвърляш идеята като цяло, няма да влизаш в детайли и да спориш къде точно се забавя времето - в ракетата или на Земята). По-късно обаче враговете на Айнщайн изваждат изпод килима второто предсказание, той в отговор пише една ужасно глупава статия в 1918 г. и т.н. - трудно би било да разкажа тук цялата история. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Ето как здраво лъжат релативистите: Натисни тук Пол Дейвис: "Нютон включва „принципа на относителността" в своите закони за движението и той остава на централно място във физическата теория до началото на 20 в. За Айнщайн той също е основен физически принцип, който трябва да се запази на всяка цена. Но тук възниква непредвидено препятствие: законите на електродинамиката, които описват поведението на електрически заредени частици и движението на електромагнитни вълни като светлина и радиовълни, като че ли не се съгласуват с принципа на относителността. А тези закони, открити към средата на 19 в. от Майкъл Фарадей и Джеймс Кларк Максуел, работят прекрасно и постлаха пътя към съвременната електронна ера. Как може нещо толкова правилно да се оказва грешно по такъв фундаментален начин? Сблъсъкът е най-зрелищен при разпространението на светлината. Според принципа на относителността скоростта на светлината трябва да се изменя според движението на наблюдателя относно светлинен импулс: когато се движите срещу импулса, той би трябвало да върви срещу вас по-бързо отколкото ако се опитвате да го надбягате. От друга страна електромагнитната теория дава за скоростта на светлината определена фиксирана стойност - около триста хиляди километра за секунда, - без да се допуска зависимост от движението на наблюдателя. Пълно объркване." Точно обратното казва електромагнитната теория на Максуел - скоростта на светлината ЗАВИСИ от движението на наблюдателя: Натисни тук John Norton: "That [Maxwell's] theory allows light to slow and be frozen in the frame of reference of a sufficiently rapidly moving observer." Натисни тук Gabrielle Bonnet, École Normale Supérieure de Lyon: "Les équations de Maxwell font en particulier intervenir une constante, c, qui est la vitesse de la lumière dans le vide. Par un changement de référentiel classique, si c est la vitesse de la lumière dans le vide dans un premier référentiel, et si on se place désormais dans un nouveau référentiel en translation par rapport au premier à la vitesse constante v, la lumière devrait désormais aller à la vitesse c-v si elle se déplace dans la direction et le sens de v, et à la vitesse c+v si elle se déplace dans le sens contraire." Натисни тук Stephen Hawking: "Maxwell's theory predicted that radio or light waves should travel at a certain fixed speed. But Newton's theory had got rid of the idea of absolute rest, so if light was supposed to travel at a fixed speed, one would have to say what that fixed speed was to be measured relative to. It was therefore suggested that there was a substance called the "ether" that was present everywhere, even in "empty" space. Light waves should travel through the ether as sound waves travel through air, and their speed should therefore be relative to the ether. Different observers, moving relative to the ether, would see light coming toward them at different speeds, but light's speed relative to the ether would remain fixed." Този Пол Дейвис е може би най-богатият релативист - дето се казва, на гол камък да го сложиш, пари ще извади отдолу. И от Божествения Алберт би се отрекъл за пари. Преди десетина години беше тръгнал да се отрича но се отказа в последния момент: Натисни тук Paul Davies: "Was Einstein wrong? Einstein's famous equation E=mc2 is the only scientific formula known to just about everyone. The "c" here stands for the speed of light. It is one of the most fundamental of the basic constants of physics. Or is it? In recent years a few maverick scientists have claimed that the speed of light might not be constant at all. Shock, horror! Does this mean the next Great Revolution in Science is just around the corner?" |
| Какъв е реалния смисъл на Е= m.c2 ? В какви единици се измерва Е, ако масата е единица, примерно един грам ? Работи ли тази формула при скорости по-малки от константата? Ако не работи, защо? |
| Идпроксимата, виж книгата на Дейвид Боданис (David Bodanis): E=mc2: A Biography of the World's Most Famous Equation. Натисни тук Има я издадена и на руски: Натисни тук Ако се разтърсиш из нета, все ще я намериш на някой от двата езика. Аз лично имам руското издание, донесе ми я подарък един колега от Дубна. Великолепна книга, с цялата увлекателна пред- и следистория на уравнението. |
Благодаря Даскале, ще се образовам и аз малко. Стига съм питала. Харесах си едно от мненията на читателите: "Loved it. Very good way to explain Einstein's famous equation. I think I actually understand it now (which probably means I don't). "  |
Какъв е реалния смисъл на Е= m.c2 ? Честно казано, не съм се занимавал много с тази формула - по неизвестни причини не ми е интересна. Но се стреснах когато преди 2 години Philip Ball, бивш редактор на Nature и нещо като говорител на релативистите, написа следното: Натисни тук "Did Einstein discover E = mc2? Who discovered that E = mc2? It's not as easy a question as you might think. Scientists ranging from James Clerk Maxwell and Max von Laue to a string of now-obscure early 20th-century physicists have been proposed as the true discovers of the massenergy equivalence now popularly credited to Einstein's theory of special relativity. These claims have spawned headlines accusing Einstein of plagiarism, but many are spurious or barely supported. Yet two physicists have now shown that Einstein's famous formula does have a complicated and somewhat ambiguous genesis which has little to do with relativity. (...) While Einstein's celebrated 1905 paper, "On the electrodynamics of moving bodies", clearly laid down the foundations of relativity by abandoning the ether and making the speed of light invariant, his derivation of E = mc2 did not depend on those assumptions. You can get the right answer with classical physics, says Rothman, all in an ether theory without c being either constant or the limiting speed." Натисни тук "The biggest revelation for me was not so much seeing that there were several well-founded precursors for the equivalence of mass and energy, but finding that this equivalence seems to have virtually nothing to do with special relativity. Tony Rothman said to me that "I've long maintained that the conventional history of science, as presented in the media, textbooks and by the stories scientists tell themselves is basically a collection of fairy tales." I'd concur with that." |
В какви единици се измерва Е, ако масата е единица, примерно един грам ? Ако изразиш масата в грамове, C трябва да е сантиметри за секунда, енергията ще излезе в ергове. [erg] = [g*cm2/s2] Ако се придържаш към SI /препоръчително/, масата е в килограми, C в метри за секунда, енергията е в джаули: E=m*C^2 E= [kg] * ([m/s])^2 = [kg*m2/s2] = [J] |
| Ето какво е превел Михаил Бушев от английски (ако е успял да го разбере е плакал докато го е превеждал): Теория на относителността, А. Айнщайн, Наука и изкуство, 1965, глава 22: "На второ място, нашият резултат показва, че според общата теория на относителността законът за постоянството на скоростта на светлината във вакуум, който съставя едната от двете основни аксиоми на специалната теория на относителността и на който ние вече често се позовавахме, не може да претендира за неограничена валидност. Закривяване на светлинните лъчи може да се получи само ако скоростта на разпространение на светлината се изменя с мястото." Умните релативисти знаят че ако скоростта на светлината е променлива в гравитационно поле, то тя е променлива и в отсъствие на гравитационно поле - много лесно е да се докаже. Затова този текст на Айнщайн усърдно се премълчава. Нещо повече, проблемът за скоростта на светлината в гравитационно поле е обвит в такава мъгла че и най-умните критици на Айнщайн в крайна сметка се объркват и се оттеглят опозорени. В релативистката литература има три взаимноизключващи се твърдения за скоростта на светлината "падаща" в гравитационно поле (в зависимост от ситуацията всеки релативист би застанал зад всяко едно от тях): 1. Скоростта се променя така както се променя скоростта на обикновено падащо тяло (Нютон, Айнщайн 1911). 2. Скоростта се променя два пъти по-бързо от скоростта на обикновено падащо тяло (Айнщайн 1915). 3. Скоростта изобщо не се променя (Стивън Хокинг и много други релативисти). Има даже един виден релативист който казва че по времето на Айнщайн скоростта на светлината в гравитационно поле може и да е била променлива, и това да е имало "добър физичен смисъл", но сега тя вече е постоянна и това е положението: Натисни тук Steve Carlip: "Einstein went on to discover a more general theory of relativity which explained gravity in terms of curved spacetime, and he talked about the speed of light changing in this new theory. In the 1920 book "Relativity: the special and general theory" he wrote: "...according to the general theory of relativity, the law of the constancy of the velocity of light in vacuo, which constitutes one of the two fundamental assumptions in the special theory of relativity [...] cannot claim any unlimited validity. A curvature of rays of light can only take place when the velocity of propagation of light varies with position." Since Einstein talks of velocity (a vector quantity: speed with direction) rather than speed alone, it is not clear that he meant the speed will change, but the reference to special relativity suggests that he did mean so. This interpretation is perfectly valid and makes good physical sense, but a more modern interpretation is that the speed of light is constant in general relativity." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Ако не работи, защо? - няма изходните условия за да проработи  Звездолина.....сещайсе, а и други едни нещица междинни инициатори......а и формулата не е пълна, това го коментирахме кожется Има и Бог разбира се....Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: zamislen |
| Ето как всеки който поиска може да провери дали теорията на Айнщайн е вярна: Светлинен източник регулярно излъчва кратки импулси разстоянието между които е d (например ако всяка секунда има импулс то d=300000 км). Стационарен наблюдател мери честотата на получените импулси и установява че тя е f=c/d: Натисни тук След това наблюдателят тръгва към източника със скорост v, пак мери честотата и установява че тя е станала f'=(c+v)/d: Натисни тук Следва съдбоносен въпрос: Защо честотата, след като е била f=c/d, е станала f'=(c+v)/d ? Отговор 1 (фатален за теорията на Айнщайн): Защото скоростта на импулсите спрямо наблюдателя от c е станала c'=c+v. Отговор 2 (спасителен за теорията на Айнщайн): Защото... Няма смислено твърдение което да може да стане Отговор 2. |
| |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Естествено,аз не съм на Вашето ниво...Но като на лаик може ли да ми отговорите на един въпрос. Ще можем ли в обозримо бъдеще да си джиткаме с повече от 300 000 км в секунда по магистралите?  |
Защото скоростта на импулсите спрямо наблюдателя от c е станала c'=c+v. - а v е толково малка величина, по сравнение с с, че правилното е c'=c = constant ~ 300 000 км/сек. и то във вакуум......и то приблизително с % на погрешност.....съизмерима с v Така че блаженни са вярващите, че някой ще достигне тази скорост за да стане наблюдател без да се деформира и стане на ваденка Скоростта на светлината, съгласно Специалната теорията за относителността на Айнщайн, е 300,000 км/секунда (по точно е 299 792 458 м/сек) Учени от комплекса Гран Сасо в Италия повдигат въпроси за изпращане на информация в миналото, размиване на границата между минало и настояще и хаос във фундаменталния принцип за причина и последица, пише ."Гардиън". Екипът е засякъл частици, движещи се с още по-голяма скорост от тази на светлина, което най-вероятно противоречи на теорията на Алберт Айнщайн. Според информацията, разпространявана от световните агенции, става дума за опит със субатомни частици неутрино, изпратени под земята към Гран Сасо от намиращият се на 730 километра Cern. Неутрино са частици с нищожна маса, без електрически заряд и преминават през почти всеки материал, сякаш той изобщо не е там. Пътуването би трябвало да отнеме 2.4 милисекунди, но след три години опити и регистрирането на пристигането на 15 хиляди неутрино, учените установили, че малка част от частиците (20 на милион) са пристигали в Италия с 60 милиардни от секундата по-рано (при праг на грешката +/- 10 милиардни от секундата). Тези неутрино са се движели с 299 798 454 метра в секунда при положение, че скоростта на светлината е 299 792 458 метра в секунда. Резултатът е толкова невероятен, че самите учени казват, че са изключително предпазливи в интерпретирането му и чакат потвърждение на данните им от други лаборатории преди да го обявят за откритие. "Месеци наред опитвахме да открием някакво обяснение. Търсихме грешки - тривиални, по-сложни, груби, странично въздействие... и не открихме. И когато не откриеш нищо грешно, си казваш: "Е, очевидно трябва да помоля научната общност също да прегледа всичко това", коментира пред Би Би Си авторът на научното съобщение Антонио Ередитато от експеримента Opera в Гран Сасо. В общи линии Opera представлява тежащ 1300 тона уловител на частици в който неутрино се удрят в 150 000 "тухлички" от плаки с фотографска емулсия, монтирани върху оловни плочи. Съществуват няколко вида неутрино и се знае, че частиците спонтанно преминават от един вид в друг. Екипът в Италия искал да провери колко мюон неутрино, "изстреляни" от Cern към подземната лаборатория в Гран Сасо, ще стигнат там като тау неутрино. Оказало се, че някои частици пристигнали необяснимо по-рано от останалите. "Когато засегнеш нещо толкова фундаментално, трябва да си много внимателен. Нищо не твърдим, само искаме научната общност да ни помогне да разберем нашите луди резултати, защото те са откачени и, разбира се, последиците могат да бъдат много сериозни", допълва Ередитато. Сега експериментът ще бъде повторен от два екипа - T2K в Япония и MINOS край Чикаго в САЩ. Американците бяха съобщили, че са засекли неутрино, движещи се по-бързо от светлината през 2007 г., но още не са потвърдили резултатите, за да го обявят за научно откритие. "Резултатът е толкова драматичен, че е трудно да бъде възприет без някой друг да го повтори, но очевидно към него ще има огромен интерес", казва Алън Костелецки от Университета на щата Индиана. Той и колегите му представиха още през 1985г. теория, според която неутрино биха могли да се движат по-бързо от светлината като взаимодействат с неизвестно поле, формиращо се във вакуум. Днес той обяснява, че в действителност пределната скорост може би е тази на неутрино, а светлината се движи по-бавно. Натисни тук |
Естествено,аз не съм на Вашето ниво...Но като на лаик може ли да ми отговорите на един въпрос.Ще можем ли в обозримо бъдеще да си джиткаме с повече от 300 000 км в секунда по магистралите? Като експерт на много високо ниво отговарям: Ще си джиткаме, що да не си джиткаме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
В релативистката литература има три взаимноизключващи се твърдения за скоростта на светлината "падаща" в гравитационно поле (в зависимост от ситуацията всеки релативист би застанал зад всяко едно от тях): 1. Скоростта се променя така както се променя скоростта на обикновено падащо тяло (Нютон, Айнщайн 1911). 2. Скоростта се променя два пъти по-бързо от скоростта на обикновено падащо тяло (Айнщайн 1915). 3. Скоростта изобщо не се променя (Стивън Хокинг и много други релативисти). Ето малко цитати (да не помисли някой че клеветя релативистите без основание): 1. Скоростта се променя така както се променя скоростта на обикновено падащо тяло: Натисни тук "If we accept the principle of equivalence, we must also accept that light falls in a gravitational field with the same acceleration as material bodies." Натисни тук "Light falls in a gravitational field just as do material objects." Натисни тук "Considérons une fusée posée sur le sol terrestre, donc immobile dans un champ de gravitation. Déja, à cause du principe d'équivalence, la lumière tombe vers le bas avec la même accélération qu'un caillou, vue par un observateur immobile dans la fusée." 2. Скоростта се променя два пъти по-бързо от скоростта на обикновено падащо тяло: Натисни тук "It is well known that the deflection of light is twice that predicted by Newtonian theory; in this sense, at least, light falls with twice the acceleration of ordinary "slow" matter." Натисни тук "Einstein wrote this paper in 1911 in German. (...) ...you will find in section 3 of that paper Einstein's derivation of the variable speed of light in a gravitational potential, eqn (3). The result is: c'=c0(1+phi/c^2) where phi is the gravitational potential relative to the point where the speed of light co is measured. (...) You can find a more sophisticated derivation later by Einstein (1955) from the full theory of general relativity in the weak field approximation. (...) Namely the 1955 approximation shows a variation in km/sec twice as much as first predicted in 1911." Натисни тук "Specifically, Einstein wrote in 1911 that the speed of light at a place with the gravitational potential phi would be c(1+phi/c^2), where c is the nominal speed of light in the absence of gravity. In geometrical units we define c=1, so Einstein's 1911 formula can be written simply as c'=1+phi. However, this formula for the speed of light (not to mention this whole approach to gravity) turned out to be incorrect, as Einstein realized during the years leading up to 1915 and the completion of the general theory. (...) ...we have c_r =1+2phi, which corresponds to Einstein's 1911 equation, except that we have a factor of 2 instead of 1 on the potential term." 3. Скоростта изобщо не се променя: Натисни тук Stephen Hawking, A Brief History of Time, Chapter 6: "A cannonball fired upward from the earth will be slowed down by gravity and will eventually stop and fall back; a photon, however, must continue upward at a constant speed..." Натисни тук "One may imagine the photon losing energy as it climbs against the Earth's gravitational field much like a rock thrown upward loses kinetic energy as it slows down, the main difference being that the photon does not slow down; it always moves at the speed of light." Натисни тук стр. 236: "If the light falls in strict accord with the principle of equivalence, then, as it falls, its energy should increase by exactly the same fraction that it increases for any other thing we could imagine dropping. We need to know what happens to the light as it gains energy. In other words, what can Pound and Rebka expect to see at the bottom of their laboratory when the dropped light arrives? There is only one way for the light to increase its energy. We know that it cannot speed up, because it is already traveling at the universal speed limit, but it can increase its frequency." Защо така релативистите твърдят три взаимноизключващи се неща и се кефят при това? Защото, за разлика от света на Big Brother където мисленето се осъществява главно под формата на doublethink: Натисни тук ; Натисни тук в по-развития свят на Divine Albert имаме и triplethink: Натисни тук Натисни тук |