Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
emo1971 02 Май 2015 15:03 Доста станаха симптомите, че Айнщайн леко е избързал, когато е разпространил лоренцовите преобразувания върху всички физични явления. Иначе последните за мен поне, са нещо хубаво и не искам физиката да се отказва от тях. Валидни са например не само за електромагнетизма, а и за вълновите уравнения на звука, които също се явяват лоренц-ковариантни, само дето като константа трябва да се избере скоростта на звука, а не на светлината. Не, Емо, лоренцовите преобразувания няма как да бъдат валидни за звуковите вълни - тук и релативистите биха ме подкрепили. Например от тях следва че скоростта на вълните (спрямо наблюдателя) не зависи от скоростта на наблюдателя, което очевидно не е вярно. Ако скоростта на вълните спрямо неподвижен наблюдател е с, като тръгне наблюдателят със скорост u към източника на вълните, скоростта на вълните спрямо него от с става на с'=с+u: Натисни тук "Sound waves have speed c, and f and λ are related by c=λf. For an observer moving relative to medium with speed u, apparent propagation speed c' will be different: c'=c±u. Wavelength cannot change - it's a constant length in the medium, and same length in moving coordinate system (motion does not change lengths). Observed frequency has to change, to match apparent speed and fixed wavelength: f'=c'/λ." И за светлинните вълни не са валидни лоренцовите преобразувания, по същата причина, но тук вече релативистите не биха ме подкрепили - по-скоро биха ми направили нещо много лошо  . |
Уни, ти не само влизаш в храма, ами разпространяваш и атеистични възгледи.  Срещу които, право да си кажа, нямам нищо против. |
unperson 02 Май 2015 19:33 Мнения: 1,792 От: Bulgaria Скрий: Име,IP  Преобразуванията на Лоренц са просто математически апарат. Приложими са за най-различни вълнови процеси. Разбира се понеже не съм физик и много малко помня от нещата в които съм се ровил, когато ми се е налагало да се лишавам от сън, за да проумея тези премъдрости, трудно мога достатъчно аргументирано да опонирам, но ми се мержделее някакъв спомен, че ако лоренцовите преобразувания се използват за вълни във веществена среда, например въздух, в тях трябва да се добавят някои характеристики на средата, което премахва противоречията. В такъв вид, тези преобразувания не винаги са най-оптималния апарат и често отстъпват на галилеевите като удобство, но в някои случаи си имат предимства. Когато трябва да се запази видът на материални вълнови уравнения, например тези на Максуел, във вакуум, те са най-лесно приложими. Тогава обаче се появява инвариантната константна скорост. Точно това е използвал Айнщайн. Постулирал е тази инвариатност, като по този начин автоматично е отстранил етера. Самият Лоренц, макар да си е другарувал с Айнщайн и даже практически да му е помагал при изграждането на ОТО, никога не е приел тази интерпретация на наблюдаваните явления. Според него изглеждащата непреодолима светлинна бариера е следствие на някакви специфични свойства на етера, както мисля и аз, а не причина. Тълкуванията му на странните резултати при преобразованията също са различни, което струва ми се го прави един от най-последователните антирелативисти... |
Тогава обаче се появява инвариантната константна скорост. Точно това е използвал Айнщайн. Постулирал е тази инвариатност, като по този начин автоматично е отстранил етера. Обратното е, Емо - Айнщайн взима тази инвариантност от теорията на етера: Натисни тук Relativity and Its Roots, Banesh Hoffmann, p.92: "There are various remarks to be made about this second principle. For instance, if it is so obvious, how could it turn out to be part of a revolution - especially when the first principle is also a natural one? Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether. If it was so obvious, though, why did he need to state it as a principle? Because, having taken from the idea of light waves in the ether the one aspect that he needed, he declared early in his paper, to quote his own words, that "the introduction of a 'luminiferous ether' will prove to be superfluous." Горният текст, въпреки че е писан от прочут релативист (сътрудник на Айнщайн), е изключително ценен. Ясно се вижда че всъщност експериментът на ММ потвърждава променливата скорост на светлината предсказана от емисионната теория на Нютон, и опровергава постоянната (независима от скоростта на източника) скорост предсказана от теорията на етера и по-късно станала втори постулат на Айнщайн. Наложило се е да се въведат ад хок хипотези (скъсяване на дължините, заабавяне на времето) за да се изопачи интерпретацията на експеримента и да се получи това което тарикатите са искали да получат. |
unperson 03 Май 2015 19:21 Мнения: 1,809 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Доколкото ми е известно, без да съм специалист по история на релативизма, първоначално проблемите са чисто математически. Оказало се, че когато върху уравненията на електромагнетизма се приложат галилеевите преобразования, те променят формата си, т.е. в подвижна инерциална система, движещ се с постоянна скорост самолет например, законите на електромагнетизма са различни от тези на Земята. Когато обаче се приложат лоренцовите преобразования, които започват да се появяват по същото време, проблема станал разрешим. Те обаче подсказват инвариантност на скоростта на светлината. Тъй като това положение противоречи на логиката, започнало търсене на отговори. Съвсем естествено, физиците допуснали, че нютоновите закони са валидни за само обикновената механика, а електромагнитните вълни /светлината/ се разпространява в етер, спрямо който трябва и да се отчитат, поради което и за тях валидните преобразования са различни, а скоростта на светлината привидно е инвариатна. Никому не е хрумвало да постулира абсолютна инвариатност на скоростта на светлината... Майкелсън и Морли търсят считания за най-вероятен по него време етер, който наред с някои други характеристики се е описвал и като неподвижен спрямо Земята. Техният интерферометър не доказва/ отрича/ инвариатност на скоростта на светлината. Нито е предназначен за подобно изследване, нито може да го извърши, поради конструктивните си особености. В него няма движещи се една спрямо друга части (излъчвател- детектор/ наблюдател) и независимо дали тълкуваме резултатите по Нютон или по Айнщайн, въпроса с инвариантността на скоростта на светлината при този уред, струва ми се е безсмислен. Този интерферометър е доказал, че предполагаемия тогава вид етер, не съществува. Това е дало смелост на Айнщайн да постулира абсолютна инвариантност на скоростта на светлината, като по този начин е изключил всякакъв вид етер... Лоренц и Поанкаре успели да опишат друг вид етер, който обяснява странностите, но СТО вече е била набрала огромна сила и тези усилия, незаслужено според мен, са били пренебрегнати от науката... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| Аналогията с флогистона, която прави Енгелс, много добре описва прекрасната каша от противоречия, забърквана от ден на ден от релативист-щайнистите. Ще чакаме. 100 или повече години, но ще чакаме да се изпуши днешния флогистон и да остане стройна, непротиворечива теория. За целта: яжте витаминозна храна, повече движение и позитивизъм и току виж, някой ден теорията се пръкнала още през наше време. |
стройна, непротиворечива теория Някой ден, като съм по на кеф, ще се опитам да докажа че това което наричаме "теория" е много неуместна конструкция в дедуктивна наука каквато е физиката. Има смисъл да се разглеждат аргументите (всеки състоящ се от предпоставки и заключение изведено от предпоставките) един по един, а не да се обединяват в теория която само прикрива недостатъците на аргументите. |
| Енергия от кьошето в тъмнината: https://www.youtube.com/watch?v=bxWuo2GCkrQ Има ли някакви противоречия със съвременната физика и химия? |
| Много ме мързи но ще се стегна и ще преведа това (франкофоните не са много): Натисни тук "Pour la plupart des commentateurs, le jumeau voyageur B a effectivement moins vieilli que son frère sédentaire A. Pour les autres, les deux jumeaux ont conservé le même âge ou le problème est sans signification. La controverse tourne autour du fait que, du point de vue de la Relativité restreinte, les situations des jumeaux ne sont pas symétriques : A coïncide avec un seul repère galiléen (en général celui de la Terre, idéalisé comme inertiel, pour l'occasion) pendant toute la durée du voyage, tandis que B effectue un demi-tour et coïncide ainsi avec au moins deux repères galiléens successifs. Cette différence fait que la relativité restreinte s'applique différemment à l'un et à l'autre, notamment à cause de l'accélération permettant le retour de B, en provoquant un changement de repère galiléen. Si, pendant la partie du voyage à vitesse constante, B vieillit moins vite que A, il se pourrait qu'il vieillisse plus vite durant les phases d'accélération. On relève 54 points de vue sur le paradoxe, émis entre 1905 (Einstein) et 2001 (Hawking)." "Според повечето от авторите, пътуващият близнак В е реално по-млад от стационарния си брат А. Според други, или двамата близнаци остават на една и съща възраст, или проблемът няма значение. Противоречието се върти около факта че, според СТО, ситуациите на близнаците не са симетрични: А е само в една инерциална система (Земята, идеализирана в случая като инерциална система) по време на цялото пътуване, докато В отива и се връща и значи е в две инерциални системи. Тази разлика е причината СТО да се прилага различно към А и В, поради ускорението позволяващо завръщането на В и предизвикващо промяна на инерциалната система. Ако, докато пътува с постоянна скорост, В остарява по-бавно от А, възможно е той да остарява по-бързо по време на ускорението. Съществуват 54 гледни точки относно този парадокс, изказани между 1905 (Айнщайн) и 2001 (Хокинг)." Страхотна наука, а? Интересното е че скоро няма да има нито една гледна точка - интересът рязко спада. Хората не разбират теорията но интуитивно чувстват че има нещо нечестиво в нея и все повече я избягват. |
| Натисни тук Михаил Бушев (2004 г.): "...опитът на Микълсън - Морли не може да бъде обяснен без допълнителни (ad hoc) хипотези." Може бе, Бушев, може - ето виж как може: Натисни тук Relativity and Its Roots, Banesh Hoffmann, p.92: "There are various remarks to be made about this second principle. For instance, if it is so obvious, how could it turn out to be part of a revolution - especially when the first principle is also a natural one? Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether. If it was so obvious, though, why did he need to state it as a principle? Because, having taken from the idea of light waves in the ether the one aspect that he needed, he declared early in his paper, to quote his own words, that "the introduction of a 'luminiferous ether' will prove to be superfluous." Значи отказваш се от допълнителните ad hoc хипотези ("contracting lengths, local time, or Lorentz transformations" ), и хоп - емисионната теория на Нютон, според която скоростта на светлинната е променлива (зависи от скоростта на източника), прекрасно обяснява опита на Майкелсън-Морли. Ясно ти го казва човекът, а той е величие сред релативистите. Вземи публикувай това в "Светът на физиката" - не се прави на пухкаво бяло облаче. Гледам че лекции за Достоевски изнасяш напоследък - това добре - ама не те ли е срам да знаеш истината за Айнщайн и да държиш българския народ в неведение? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
Вземи публикувай това в "Светът на физиката" - не се прави на пухкаво бяло облаче. Гледам че лекции за Достоевски изнасяш напоследък - това добре - ама не те ли е срам да знаеш истината за Айнщайн и да държиш българския народ в неведение? Към кого е това обръщение? (За този Бушев ли става дума? Какъв е той?) Не ми е много ясно, но смисъла почти... е. Ами ако той не е наясно с материята какво да публикува? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Вземи публикувай това в "Светът на физиката" - не се прави на пухкаво бяло облаче. Гледам че лекции за Достоевски изнасяш напоследък - това добре - ама не те ли е срам да знаеш истината за Айнщайн и да държиш българския народ в неведение? Към кого е това обръщение? (За този Бушев ли става дума? Какъв е той?) За този Бушев. Заместник главен редактор на "Светът на физиката" е. Имам му зъб. Преди около десетина години имах нещо като сказка пред философите (на науката) от БАН. Много се вълнувах - знаех че са враждебни. Все пак щях да се справя ако не се беше довлякъл и този Бушев. Разразиха се диалози от типа: Аз: Според теорията на Айнщайн, скоростта на светлината е константа... Бушев: Не е вярно - не е константа. Аз: Е как да не е? Бушев: Константа във вакуум, в разни среди има друга стойност. Аз: Естествено че във вакуум. Бушев: Ама не го каза. Аз: То се подразбира. Бушев: Ха! Откъде накъде? Ти си длъжен да се изразяваш точно. Аз: Добре де, добре. Значи според теорията на Айнщайн, скоростта на светлината във вакуум е константа... Бушев: След дъжд качулка. Ти ако така смяташ да се изразяваш, аз изобщо се чудя какво правя тук. И т. н. Претърпях пълно фиаско - по-некомпетентен човек от мен философите не бяха виждали. Един (не му знам името) толкова ме съжали че излезе да ме изпрати и беше склонен да ме остави да поплача на рамото му. |
Преди около десетина години имах нещо като сказка пред философите (на науката) от БАН. Пак добре, че не си изнесъл сказката пред философи от Перник - финалът можеше да е много по-плачевен. |
| Даскале ти май ги презираш философите но според мен те са много по-читави от физиците-теоретици. Но не ми се дъвчи тази тема сега. |
| И в Перник ли има вече философи? Даскала сигурно ги спряга в мисълта си междуредова с винкели, щото знаят за правия ъгъл. А без шега, такова отношение е дотолкова противно, че чак след десетината години ме засяга и мен. Не бил казал, че е константа във вакуум. Ами тя си е константа според теорията и за всяка друга среда поотделно (само не ми е ясно като как като излезе забавена от една среда - джама, да речем, като как се забързва след това. Събира си силите и енергиите, демек). Ами и ти химика, си седнал да беседваш с философи и физици. Всеки от тях си е дървена константа. И, никакви сълзи пред врага! Врагът е образован, макар и с винкел. Образованието му обаче е като персоналните константи - всеки знае нещата мааалко по-различно от другия. Затова се събират, да си уеднаквят знанията, ако може. Но...не може. Оня с ябълката рулз, както онзи в банята или онзи с гащите! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |