Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Изолирна система, идеално еластични топчета и тапа. Няма разлика в резултата с/без тапа. Ако системата не е идеализирана ще има загуби от нагряване. /Емо вече го е казал/ |
И въпросът е: Ако направим двата варианта на експеримента: 1 - С включен ограничител - „тапата” която ОТСТРАНЯВАМЕ СЛЕД като сме приложили силата от другия край. 2 - Без тапа /изключен ограничител/ При еднакви други условия, ще има ли разлика в отнасяните от топчетата /пръта/ Енергия и /или/ Импулс? Аз смятам, че ще има разлика и тя ще се дължи на това, че при вариант 1 топчетата /пръта/ са с „вътрешна енергия” преди излитането /намират се в напрегнато състояние/, а при вариант 2 нямат такава. Разликата ще бъде следната. Без тапа, всички топчета ще имат импулс в една посока - на излизане (долните топчета ще предават импулса си на горните като Нютоновото махало), и ускорението предизвикано от разширяването на газовете ще увеличава този импулс. Със тапа, първото гюле ще получи натиск от тапата, което всъщност ще представлява импулс в обратна посока. Този импулс то ще предаде на гюлетата под него (пак като нютоновото махало). В резултат, този импулс ще се извади от импулса, предаван от разширяването на газовете в първият случай (без тапа). Крайната скорост на гюлетата ще бъде по-ниска, защото гюлетата ще загубят скоростта предизвикана от началното разширение на газа, и ще се задвижат по-късно. Но това е съвсем нормално за случая, като разлика ще има и не по причина промяна във вътрешната енергия. В общият случай вътрешната енергия се изразява чрез промяна на температурата или приложени допълнителни напрежения. В примерите които даваме, свързани с с теорията на относителността, обектите след ускорение са свободни, нямат допълнителни напрежения и са с еднаква температура. Там те наистина са еднакви. |
БодливТаласъм 13 Яну 2016 23:03 Със тапа, първото гюле ще получи натиск от тапата, което всъщност ще представлява импулс в обратна посока. Този импулс то ще предаде на гюлетата под него (пак като нютоновото махало). Когато тапата още не е отстранена задачата е от статиката и според мен не може да се говори за импулс. Просто имаме сила "акция" /породена от някакво налягане/ действаща върху гюлетата от единия край на тръбата и „реакция” от страна на тапата отново върху гюлетата, но те са в покой докато не махнем тапата. Когато тапата се отстрани /отпушим тръбата/ тогава вече имаме движение и съответно импулс, но нямаме вече реакцията на тапата срещу силата задвижваща гюлетата. |
| >>><<< ... Встрани от относителността...цеwта пълна с гюлeта ще работи по следния начин: В първия момент налягането на газовете е максимално и ако се затапи цевта за стотна от секундата, цевта се пръска...Но ние предполагаме дин здрав топ и цевта издържа...Редицата от гюлетата се ускорява право пропорционално на налягането и обратно пропорционално на общата маса на гюлетата. След напускането на първото гюле на дулния отвор със скорост С1, налягането в цевта спада около 2 пъти, защото се освобождава обем на едно гюле (барутния заряд по обем е равен или много близък до размера на гюлето) но спадналото налягане изтиква напред обща маса намалена с масата на първото гюле и ускорена до някаква скорост - С1, така че второто гюле излита с малко по-висока скорост от първото повтаря, потретва и пр.. Така последното гюле излита с относително най-висока скорост. Има такъв американски патент - куршуми наредени в редичка. Авторът твърдеше, че щели да нанесат много по - значителна повреда върху съответна повърхност, независимо, че в момента на импакта ударите няма да са съостни. Било потвърдено експериментално. Патентът беше притежание на ДОД. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< ... Встрани от относителността...цевта пълна с гюлeта ще работи по следния начин: В първия момент налягането на газовете е максимално и ако се затапи цевта за стотна от секундата, цевта се пръска...Но ние предполагаме дин здрав топ и цевта издържа...Редицата от гюлетата се ускорява право пропорционално на налягането и обратно пропорционално на общата маса на гюлетата. След напускането на първото гюле на дулния отвор със скорост С1, налягането в цевта спада около 2 пъти, защото се освобождава обем на едно гюле (барутния заряд по обем е равен или много близък до размера на гюлето) но спадналото налягане изтиква напред обща маса намалена с масата на първото гюле и ускорена до някаква скорост - С1, така че второто гюле излита с малко по-висока скорост - С2 от първото, после същото се повтаря, потретва и пр.. Така последното гюле излита с относително най-висока скорост - Скрайно  . Има такъв американски патент - куршуми наредени в редичка. Авторът твърдеше, че щели да нанесат много по - значителна повреда върху съответна повърхност, независимо, че в момента на импакта ударите няма да са съостни. Било потвърдено експериментално. Патентът беше притежание на ДОД. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< ... И аз изстрелях второ гюле.... без да знам как... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| sluncho6, Задачата може да се окаже, че не е толкова ... Встрани от относителността.. За твоето второ гюле няма проблем, но за моето има. Как си представяш догонващото /второто/ да се движи с по-голяма скорост от догонваното /първото/ и да не го настига, или ако все пак го настигне да продължи да се движи с по-голяма скорост от достигнатото. Нали гюлетата са плътно едно след друго в една линия. |
| Извинявайте. но ще пусна още едно "гюле" - по горе забравих да кажа: Въпросът на задачата е има ли разлика между двата вида изстрели - с тапа и без тапа по отношение на "отнасяните" Енергия и /или/ Импулс |
БодливТаласъм 13 Яну 2016 14:56 Мнения: 89 От: Australia Скрий: Име,IP Много много се извинявам и ужасно съжалявам, че се забавих толкова неучтиво дълго с отговора си!  Напоследък почти не ми остава време да обърна полагаемото на този висок форум внимание. Предполагам, че съвсем скоро, с огромно съжаление ще се реша, практически да спра участието си тук, понеже от нередовността ми често страдат много хубави дискусии...  Протоните достигащи Земята наистина не се различават особено тук долу, от своите местни събратя. Докато са в космоса обаче, извън магнитните пояси, те разполагат с енергия достатъчна да преодолее половин метър олово. Съгласен съм, че енергията по дефиниция е скаларна величина, но какво пречи отпред да и се тури знак, което допуска опцията при енергийно въздействие, частицата която е подложена на него, всъщност да губи енергия!? Не мога да се насиля, да разглеждам отправните системи просто като фикцията- гледна точка. За мен всяка отправна система, инерциална или неинерциална, се дефинира от някакво движение с всичките му атрибути с изключение на една, която е в абсолютен покой. За да има движение, трябва нещо да се движи, а такива неща в реалността са променливи в зависимост от движението. Да го кажа тъй- условно допускам първоначално да е съществувала само една отправна система, тази в покой. Всичко друго е било неподвижно спрямо нея, което съвсем естествено го прави това всичкото, неразличима част от същата отправна система. После внезапно едно материално тяло, а може и повече от едно, започва някак си да се движ/ат/и. Гледам да се въздържам от предположения защо на него или на тях им е притрябвало да правят нещо подобно, като и за причините обуславящи съществуването на първоначалната отправна система, понеже предвид печално скромното ми ниво на познания за естеството, като нищо може да стигна наистина до магия, че и до други загадъчни хипотези, изискващи не чак толкова знания, колкото вяра... Появата на движение обаче, води до появата на нови отправни системи. Всяка една от новите системи няма начин да не премине през неинерциален период и доколкото за всяка като споменах, според моята трактовка, нещо материално трябва да се движи, то значи съответно раздвиженото материално тяло трябва да получи енергия, посредством работата извършена върху него от някаква сила. Струва ми се като най-вероятна кандидатка за произхода на тази енергия, все същата първоначална отправна система в покой, иначе едва ли бихме могли да се ползваме от удобствата на закона за запазване на енергията, понеже какъв е характера и формата на първоначалната енергия също мога само да гадая, но защо да не е примерно енергията на покой на първоначална отправна система, която нито повече може да стане, нито по-малко... и от там- закон за запазването и...  Не са без значение разбира се и новообразувалите се отправни системи. Те самите могат да станат източник на други, още по-нови и т.н. Всеки път обаче, в измерванията си например върху някой протон, част от някоя от тези системи, би трябвало да имаме предвид, че те самите са в някакво движение спрямо първоначалната всеобща, т.е., че и той също е енергийно повлиян от нея. Това са приблизително съображенията които ме водят до предположението, че дори в две наблюдаемо инерциални отправни системи, движещи се с някаква постоянна и праволинейна скорост една спрямо друга, протоните все пак биха се различавали всеки измерен в своята си, даже и да са неподвижни... всеки за своята си... HIVAN 2016-01-14 09:43:32 Може би трябва да се разгледа и присъствието на гравитация, а също съпротивление на въздух или нещо подобно?!? Според мен, при идеализиране на оръдието, тапата /тези двете абсолютно твърди/, гюлетата /може да са абсолютно твърди или пък чак свръх еластични/, в най-дълбок вакуум и отсъствие на каквито и да е полета, независимо с тапа или не, цялата редичка гюлета би се държала след изстрела като едно тяло. Разлика в общата му /групова/ скорост след напускане на цевта, май няма откъде да се вземе. Единствено би се наблюдавало по-голямо спрямо първоначалното положение удължаване на редичката, ако гюлетата са еластични и е имало затапване, което много да ги е сплескало, съвсем до цилиндрична форма, предварително. В днешни времена съществуват изкушаващо за военните изглеждащи проекти на оръдия, при които чрез барутни газове или даже с помощта на кумулативна струя, първоначално много се сплесква някакъв подходящ за целта газ, примерно хелий, който после от своя страна предава движението върху снаряда. Твърди се, че при експерименти са постигнати начални скорости на снаряда до малко над 40 км/с, нещо абсолютно недостижимо както за барута, така и за кумулативните заряди. Във Вашият пример обаче, всичките гюлета са с еднаква природа, което според мен предполага, че евентуално по-бързото отделяне на някаква натрупана вече енергия при варианта със свръхеластичен материал от който да са изработени, няма да увеличи общата им скорост... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| >>><<< Новини от други измерения (първа част). Уни, извинявай, но и малко други новини да имаме... 17.01.16 г. СВЕТЪТ СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Прехода се състоя, но не там, където го очаквахме … През януари 2013 година ни бе казано за експеримент, който продължил 10 години, започвайки от 2003 г. Атомните учени, които работили с атома на водорода (той и – протон), зафиксирали отначало неговото пулсиране – той ту се смалявал, ту отново възстановявал обичайните си размери. Учените сметнали това за грешка, под външно влияние, но в края на краищата протона приел нова стойност. Било извършено откритие. Оказало се, че частицата на протона се е смалила с 4%. Променило се всичко - скоростта, посоката на въртене, диаметъра му. На пръв поглед ще си помислиш - протона се е променил, глупости! Но, след себе си той „повлякъл” цялата органика, защото тя основно се състои от водород. Променила се плътността на материята. След протона се променили и останалите частици, и това което се смятало за неизменна ядрена физика, придобило съвсем друг вид – чужд. Все едно сме станали извънземни и сме попаднали на друга планета. Законите, които действали до 2013 г. изведнъж престанали да работят, защото плътността на материята станала друга. Тази огромна работа, извършена от много лаборатории в научния свят, заставила учените от целия свят да се сплотят, забравяйки разприте по между си. Около 10 института по ядрена физика се препроверявали един друг, но винаги стигали до новата величина на атома на водорода. Ако се съди по законите на триизмерният свят това не е възможно, но въпреки това физиката започнала да разкрива измеренията си. Многомерността на нашето пространство се потвърждава и от разчетите на астрофизиците. Ние вече живеем в друго измерение! Квантовият преход се състоя – частица от едно енергийно ниво премина на друго енергийно ниво, при което се държи като неутронна звезда – от голяма, стана по-малка. Считайте, че ние вече живеем на друга планета, затова всички закони започват да работят по друг начин. Учените се сблъскват с това на всяка крачка. Нашите закони – са свят от миналото. ...следва |
| >>><<< Това е само началото на няколко страници, а го сложих да видите какво била открила физиката барабар с учЕните рисънтли, разбираш... ...Получих нишан и изгуглих само "квантов преход" ...оттам нататък ми стана като в знаковата ария от "Палячи"... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| Уважаеми форумци и любители на физиката, Позволявам си още един път да Ви занимая с мисления си експеримент за ТОПА със запушено и незапушено дуло. Както съм споменал в по-предни постове - заряда играе второстепенна роля и може да бъде заменен от всякаква сила проявяваща се ‘взривоподобно’. Такива е и силата на предварително свита (напрегната) най обикновена пружина, като тази която движи пълнителя на химикалките. Нека заменим заряда (снаряда) с една такава предварително свита-напрегната и застопорена в това свито състояние пружина. Застопоряването може да се извърши по различни начини - напр. ‘завързване с тел’ или посредством шпилка и две тарелки обхващащи двата свити края на пружината. Нека с този модифициран ‘заряд’ провеждаме двойката изстрели (като освобождаваме свитата пружина - просто срязваме телта или шпилката) – с тапа и без тапа и добавим възможността да променяме дължината на дулото и съответно на поместваните в него гюлета (топчета). Без да правим анализ на движението на топчетата при изстрел с тапа и без тапа (какъвто не лош е направил Слънчо) нека помислим върху това как зависят отнасяните от топчетата енергия и импулс в зависимост от броя им (респ. дължината на цевта) при игнориране на въпросите свързани с триенето (съпротивлението) им. Логично е колкото са по-вече топчетата (по-дълга цев) толкова по-бавно да се ускоряват и достигат по-ниска скорост при напускане на дулото, защото сумарната маса е по-голяма. Тук обаче според мен (за разлика от emo1971) има разлика в изстрела с тапа и без тапа, защото в първия случай имаме така да се каже ‘готовност’ на първото топче да излети с горе -долу еднаква скорост независимо от дължината на цевта. Случаят според мен е аналогичен на скоростта с която изтича струята вода при отваряне крана на чешмата. Независимо от дължината на тръбопровода от напорната кула до чешмата, при еднакво налягане и добре подбрани сечения на тръбите, скоростта на изтичане е почти еднаква. Така провеждаме серия от двойки ‘изстрели’ с тапа и без тапа при различни дължини на дулото като започнем от някаква максимална дължина и достигнем до ЕДНО и накрая до НУЛА топчета (цевта я няма) и си записваме резултатите и изчисляваме отнасяните от топчетата енергия и импулс. Нямам нужните познания (и време) за да изследвам теоретично какво ще е движението на редичката гюлета и каква е „графиката” на отнасяните от тях енергия и импулс, но съм сигурен че когато имаме в някаква затворена (или отворена?) система И тела намиращи се в някакво (предварително или придобито вътре в системата) напрегнато състояние (т.е. притежаващи вътрешна енергия), трябва да се отчита и възможността тази вътрешна енергия да се изразходва И само за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НЕНАПРЕГНАТОТО СЪСТОЯНИЕ (а това разбирасе се получава при нула гюлета), което и ме навежда на мисълта за формалното НАРУШАВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА в такива системи (с тела намиращи се в напрегнато състояние). Или най-просто казано когато натрупаната в свитата пружина енергия (която няма ограничения за количество и може да е огромна) при освобождаването и не се отдава на друго тяло отива ‘на вятъра’ т.е. се губи. Дали съм прав нищо не пречи да помислите и Вие. А аз сега „мисля да помисля” и потърся (в една друга тема) къде отива огромното количество натрупана обществена енергия, когато няма кой да я „отнесе” (или никой не я оползотворява). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: HIVAN |
| Има едни мутанти в лагера на релативистите - пробутващи т. нар. теория на струните - които напоследък така се оляха че другите релативисти искат да ги отлъчат и наричат теорията им "псевдонаука". Та тези мутанти казват че теорията им не може да бъде проверена експериментално (обещават че и в бъдеще това няма да се случи) но за сметка на това е красива, логична и може да бъде оценена и без експерименти (non-empirical assessment). Битката между двата лагера е жестока и засега мутантите печелят - има ли някъде пари, бързо ги усвояват и за другите остава по-малко (и те не гладуват разбира се). Аз гледам сеир отстрани но от време на време лисвам малко масълце в огъня. Вчера излезе една критика - колко лошо нещо било non-empirical assessment - и аз в два коментара добавям че и empirical assessment е бая лошо нещо когато се провежда от релативисти: http://blogs.scientificamerican.com/cross-check/physicist-sabine-hossenfelder-fears-theorists-lacking-data-may-succumb-to-wishful-thinking/ Physicist Sabine Hossenfelder Fears Theorists, Lacking Data, May Succumb to "Wishful Thinking" |
| Хиване, всъщност примерът ти с пружината по-ясно показва, какво искаш да кажеш. Свиваш пружината и увеличаваш потенциалната и енергия, пускаш я и тя изхвърля топчета, като им придава импулс пропорционален на потенциалната енергия, след което пружината се изплезва през дулото и се чудиш: а. Къде отива енергията на пружината след като е изтикала топчетата. б.Къде отива енергията и, ако изобщо няма топчета. Това е аналогично на остатъчната енергия нагазовете след изхвърляне на гюлето. Според мен, отговора е - на вятъра. Газовете се разширяват, а пружината трябва да се загрява и отдава топлината бавно на въздуха. Затова пружините на клапанните повдигачи, в двигателите с въшно горене, се къпят в масло, което после се охлажда...и отива на вятъра. Значи, вятърът върши голяма работа. ...// |
| Хиване, всъщност примерът ти с пружината по-ясно показва, какво искаш да кажеш. Свиваш пружината и увеличаваш потенциалната и енергия, пускаш я и тя изхвърля топчета, като им придава импулс пропорционален на потенциалната енергия, след което пружината се изплезва през дулото и се чудиш: а. Къде отива енергията на пружината след като е изтикала топчетата. б.Къде отива енергията и, ако изобщо няма топчета. Това е аналогично на остатъчната енергия нагазовете след изхвърляне на гюлето. Според мен, отговора е - на вятъра. Газовете се разширяват, а пружината трябва да се загрява и отдава топлината бавно на въздуха. Затова пружините на клапанните повдигачи, в двигателите с въшно горене, се къпят в масло, което после се охлажда...и топлината (енергията) отива на вятъра. Значи, вятърът върши голяма работа. Друг е въпросът с топчетата, ако между тях има някакво малко разстояние и те си предават импулса - задното на предното, а то застава на място, после го застига другото, ускорява го и застава на място, после третото настига второто, ускорява го и застава на място, като всеки път импулст отзад е по-голям и топчетата се преследват така до мишената (при липса на триене и гравитация). Друга е обаче темата тук и разговорите около това - ускориш едно топче до скоростта на светлината и срещу него друго топче, също със скоростта на светлината , те се удрят взаимно със скоростта на светлината, защото по-висока скорост им е забранена от релативистите. Ние пък, от дружество "Плоска земя" някакси не можем да го преглътнем този факт и го наричаме по нуландски - фъкт. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Има голямо вълнение сред релативистите. Хистерия направо. Бъка от слухове че на 11-ти т. м. учените от LIGO ще оповестят че са засекли гравитационни вълни идващи от сблъсъка на две черни дупки. Divine Einstein ще стане Divine на квадрат. Има и много проблеми обаче. В слуховете се изнасят подробности за черните дупки - каква им е масата, каква е станала след сблъсъка... Просто няма как гравитационните вълни да донесат такава прецизна информация, при положение че изолирането им от всевъзможните шумове досега се е оказвало фатален проблем. А и никой не знае какво точно са черните дупки - колкото учени, толкова и теории. Много релативисти дори твърдят че те не съществуват. Имам активна (антирелативистка) позиция по въпроса из интернета. Ако някой се интересува, може да прегледа ето това (форумът е почти умрял но това в случая е удобство): https://groups.google.com/d/msg/sci.astro/5tApmOkZNE8/QLyUj4alEAAJ Will LIGO Announce Discovery of Gravitational Waves? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: unperson |
| >>><<< Продавам 2005 Pontiac Grand Am, 6 cyl.autom. 68,000 ml, скорост досветлинна. При надсветлинна прегрява.  |
| sluncho6 "При надсветлинна прегрява." При надсветлинна става тъмна на цвят. Интересно нещо са теориите,да не говорим за хипотезите,има всичко – за черни дупки,за бели дупки - едните поглъщат материя,другите отблъскват материя /космически комини/или са същите,като черните дупки но с обърнато време /тунелът пространство - време/,струнни,супер струнни /над 4 мерно пространство/, космологична константа + отблъскваща гравитация /гравитационните вълни/, вакуум пълен с какво ли не и каквото още роди жалкият човешки мозък,който може да доказва научно,но според логиката си. Не е ясно кое е вярното. Според известен древен парадокс,приписван на неизвестен автор "Можеш да бъдеш сигурен само в едно,че в нищо не можеш да бъдеш сигурен. Ако това твърдение е вярно,то същевременно е грешно".  А пък един успял млад /като местния Пеевски/ руски мултимилионер на 32 - Дмитрий Ицков,събрал 30 учени от целия свят в проекта „Аватар”. Целта на проекта е да се реализира мечтата на успелия млад,който искал да живее вечно и „да формира бъдещето още сега”.....Звучи диво,винаги първоначално,но....знае ли се?!? Идеята на проекта е „Човешкото тяло да може да бъде заменено от небиологичен носител, като холограма, в която да се имплантира човешки мозък,който да остане жив, с разум” т.е. да се пренесе човешки мозък в изкуствена среда,като се запазят функциите му. Като стана дума за холограмата,вече е излишно да се тъпчем с други теории освен тази за Вселената – холограма,която беше обявена преди около две години от Йошифуми Хуакутаке.Enjoy,който не я знае. Physicists discover the clearest evidence so far that the universe is a hologram New research may help to put an end to disputes about one of the biggest problems of modern physics - the apparent discrepancies between different models of the universe explained by quantum physics and the theory of gravity, Einstein. More can be found here. Two new studies are the result of years of work by Yoshifumi Huakutake Ibaraku University in Japan and explore hypothetical calculations of the energy of black holes in different universes. The idea that the universe exists as a hologram does not mean that we are talking about a situation type "Matrix" and for the theory that the three dimensions we perceive are actually "painted" on the cosmic horizon - the boundary of the known universe. If this sounds too paradoxical to try to imagine a holographic image, which changes her move. While it is a two-dimensional illusion is created that is 3D. That would explain the discrepancies between the theory of relativity of Einstein and quantum physics. Although Einstein's theories are at the heart of the vast majority of modern physics, in some extremes (such as in the middle of black holes) using the principles of quantum physics. The traditional method of combining these two models is the work of theoretical physicist Juan Maldasena, who in 1997 built string theory. It is considered one of the most respected "theories of everything" and offers the thesis that the one-dimensional vibrating objects it; "strings" are the elementary particles of the universe. Maldasena welcomes new research Hyakutake and his team and says the magazine "Nature", that the findings are "interesting way to test many ideas in quantum gravity and string theory." Theoretical physicist Leonard Susskind, one of the fathers of string theory adds that the work of the Japanese "numerically confirmed, perhaps for the first time one of the things that we have always known it is, but only alleged." Superstring theory theory, which attempts to unite all the particles and fundamental forces of nature in one theory, modeling them as vibrations of tiny supersymmetric strings. Is regarded as one of the most promising candidate theories of quantum gravity. Superstring theory stands for "supersymmetric string theory" because contrary to the boson string theory, it is a version of string theory, unifying fermions and supersymmetry. strings The biggest problem of theoretical physics is the unification of general relativity, which explains gravity and involve large structures (stars, galaxies, galactic super clusters) with quantum mechanics, which explains the other three fundamental forces acting on a microscopic level - electromagnetism, strong nuclear interaction and the weak nuclear interaction. The development of quantum field theory often leads to singularities (infinities) that are rejected as non-physical solutions. Physicists develop mathematical techniques (prenormirovka) to eliminate these infinities which work well with the electromagnetic, strong nuclear interaction and the weak nuclear interaction, but not for gravity. Thus, the development of a theory of quantum gravity must be done by different means than those used for other forces. The basic idea is that the fundamental constituents of reality are strings of the Planck length (about 10-35 m) which vibrate at resonant frequencies. Tensile stress of these strings is about 1040 times the force of stretching the average chord piano (735 newtons). Graviton (carrier particle of gravity) for example, is provided by the theory and string oscillation amplitude zero. Singularities are avoided because the observable consequences of major collapse (contraction of the universe) never reach zero size. In fact, if the universe begin the process like "big crunch" string theory predicts that the universe can not be less than the size of the string at which point it began to expand. |
| Гравитонът и флогистонът, според мен, имат май общ произход - необходимостта да се обоснове и обясни нещо, което не може с досега съществуващите методи и средства... Така черните дупки сигурно са наблъскани с гравитони като бабината мрежа след пазар, а може и по-нагъсто. За белите дупки не знам. Не знам също дали няма да има някакво преследване на темина "черна дупка" и да я заменят с афроамериканска дупка. Слънчо, много ти е бърза колата. Не я продавяй! Космическите катаджии са с по-бавни, чела съм. |