Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
Хомогенното гравитационно поле и равномерно ускоряващата се система са най-простите примери, на които обикновено се демонстрират общите явления между гравитация и ускорение. Те имат интересното (и често подвеждащо свойство), че в такава гравитация, ако сменим характера на движение (например със свободно падане), изведнъж кривината на пространството изчезва, то се връща към познатата ни псевдоевклидова геометриа на СТО, и изчезват всички ефекти на гравитационното поле. Това положение на времето е възбудило критики срещу ОТО, но в същността си то не и противоречи, така че не създава аргументи за някаква вътрешна противоречивост. В по-общият случай, когато гравитационното поле проявява например някакви центростремителни свойства (да ползвам вашата терминология), кривината на пространство-времето с която то се описва не е отстранима, не може със смяна на движението да елиминираме гравитацията. В действителност, при свободно падане действат приливни сили които разстягат тялото, но са много малки защото полето на земята не е толкова силно нехомогенно и се чувства така сякаш тялото е инерциално , което е подвеждащо, силите на гравитацията са същите като силите тласкащи едно тяло, разликата им е само в адитивното им действие, при рязко потегляне на автомобил се усеща сила на натиск върху седалката на автомобила, ако човек пада свободно в силно нехомогенно поле, ще се чувстват приливните сили на разстягане, които по същност не са по различни от инерчните сили на претоварването в рязко потеглящ автомобил. |
Така е защото масовият и геометричният център при тороида не съвпадат, а когато говорим за гравитация се има в предвид само масовият център, геометричният не ни интересува, същото е и при електромагнетизма при нехомогенно разположение на зарядите, силите не съвпадат с геометричният център. Под геометричен център обикновено се рзбира усреднената координата, получена от всички съставящи фигурата точки, което за повечето обекти съвпада с центъра на масата, който за еднородни тела се получава по същата формула. И за тороида е така - центъра на масата е в средата на вътрешната образуваща окръжност на тороида, извън него. Не е вярно, с отдалечаването от тази равнина, силата на гравитация ще намалява със същата зависимост, както с отдалечаването от каквато и да било по геометрична форма, гравитираща маса. Изглежда не сте запознат с материята. В грешка сте. При електростатиката е същото - при безкрайна заредена равнина интензитетът е еднакъв във всяка точка. А силата е пропорционална на него. При гравитацията е аналогично, поради еднаквата форма на законите за силата. В действителност, при свободно падане действат приливни сили които разстягат тялото Тези сили възникват при падане в нехомогенно поле. В хомогенно ги няма, там аналогията с равномерно ускорена система е пълна. От там идва и идеята за "големия" принцип на еквивалентност. |
Под геометричен център обикновено се рзбира усреднената координата, получена от всички съставящи фигурата точки, което за повечето обекти съвпада с центъра на масата, който за еднородни тела се получава по същата формула. И за тороида е така - центъра на масата е в средата на вътрешната образуваща окръжност на тороида, извън него. Зависи от формата на тороида, ако една част от обиколката му е по плътна от останалата част, тогава масовият и геометричен център, няма да съвпаднат. |
Изглежда не сте запознат с материята. В грешка сте. При електростатиката е същото - при безкрайна заредена равнина интензитетът е еднакъв във всяка точка. А силата е пропорционална на него. При гравитацията е аналогично, поради еднаквата форма на законите за силата. Имам в предвид, не успоредно на равнината , а перпендикулярно. Или вие твърдите че и тогава интензитетът ще е еднакъв . |
Тези сили възникват при падане в нехомогенно поле. В хомогенно ги няма, там аналогията с равномерно ускорена система е пълна. От там идва и идеята за "големия" принцип на еквивалентност. Не съществува идеално хомогенно поле, това е само абстракция, земното поле също е нехомогенно. Не оспорвам големият принцип на еквивалентност в ОТО, само подчертавам че аналогията на инерциалност, със свободно падане в гравитационно поле, е погрешна. |
При електростатиката е същото - при безкрайна заредена равнина интензитетът е еднакъв във всяка точка. А силата е пропорционална на него. При гравитацията е аналогично, поради еднаквата форма на законите за силата. Като стана въпрос за хомогенно гравитационно поле, та се сетих за една от най-големите идиотщини в историята на науката. Според Айнщайн, точно такова поле възниква когато пътуващият близнак (часовник) обръща посоката за да се върне в къщи. В това поле попадат и той и стационарният му брат който е примерно на няколко светлинни години разстояние, и поради тази причина (задейства се гравитационното забавяне на времето) стационарният близнак внезапно остарява (часовникът му скача напред) докато пътуващият обръща посоката: http://sciliterature.50webs.com/Dialog.htm Albert Einstein 1918: "A homogeneous gravitational field appears, that is directed towards the positive x-axis. Clock U1 is accelerated in the direction of the positive x-axis until it has reached the velocity v, then the gravitational field disappears again. An external force, acting upon U2 in the negative direction of the x-axis prevents U2 from being set in motion by the gravitational field. [...] According to the general theory of relativity, a clock will go faster the higher the gravitational potential of the location where it is located, and during partial process 3 U2 happens to be located at a higher gravitational potential than U1. The calculation shows that this speeding ahead constitutes exactly twice as much as the lagging behind during the partial processes 2 and 4." http://www.people.fas.harvard.edu/~djmorin/chap11.pdf David Morin, Introduction to Classical Mechanics With Problems and Solutions, Chapter 11, p. 14: "Twin A stays on the earth, while twin B flies quickly to a distant star and back. [...] For the entire outward and return parts of the trip, B does observe A's clock running slow, but enough strangeness occurs during the turning-around period to make A end up older." http://topquark.hubpages.com/hub/Twin-Paradox "The Twin Paradox is a scenario that, at first glance, seems to make nonsense out of Einstein's theory of special relativity. The situation is that a man sets off in a rocket travelling at high speed away from Earth, whilst his twin brother stays on Earth. [...] What happens is that the twin on Earth, viewing himself as stationary and his brother as moving at high speed, sees his brother experiencing time dilation and thus ageing more slowly. At the same time, the twin in the spaceship considers himself to be the stationary twin, and therefore as he looks back towards Earth he sees his brother ageing more slowly than himself. Each sees the other as moving, and therefore as experiencing time dilation. But which brother is "correct" in the way he perceives the situation? Both are. Each sees the other as being younger than himself. How they were perceived by any onlooker would depend on which frame of reference the onlooker was in. It doesn't make sense to ask which brother is "really" older, because the answer depends on where you stand to ask the question! But what about when the brother in the spaceship returns to Earth? Surely the contradiction will be apparent then? Ah, but in order to return to Earth, the spaceship must slow down, stop moving, turn around and go back the other way. During those periods of deceleration and deceleration, it is not an inertial frame and therefore the normal rules of special relativity don't apply. When the twin in the spaceship turns around to make his journey home, the shift in his frame of reference causes his perception of his brother's age to change rapidly: he sees his brother getting suddenly older. This means that when the twins are finally reunited, the stay-at-home twin is the older of the two." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
въдичарят 03 Май 2017 17:06 Мнения: 66 От: Barbados Скрий: Име,IP Пиши точно и ясно без фермани, нищо съществено не казваш... Не мога по друг начин да пиша за тези проблеми, още повече, че формата на форума не позволява изписване на математически формули, като изключим най-простите...  какво искаш да кажеш? че инертната и гравитационна маса не са еквивалентни ли ? Ако е така обоснови се. Не, не искам да кажа подобно нещо. Считам това твърдение за невярно, затова и няма да се опитам да го обосновавам. Поантата ми е друга. В ОТО принципът за еквивалентност има най-общо следния смисъл: Гравитационните сили са пропорционални на гравитационната маса, а силите на инерцията на инертната маса. Ако гравитационната и инертната маси са равни, то е невъзможно да бъде различено каква сила действа на дадено тяло... Възражението /то не е мое. Появило се е съвсем малко след появата на ОТО. Струва ми се пръв го е изказал:Натисни тук/: Въпреки, че гравитационната и инертната маси са равни, съществува възможност да бъде различено каква сила действа на дадено тяло... Това, че две различни концепции за маса, водят до една и съща маса, не прави и концепциите еднакви...  БодливТаласъм 03 Май 2017 21:04 Мнения: 122 От: Australia Скрий: Име,IP Аз не бих казал, че гравитационните полета проявяват някаква "центростремителност", която да води до проблеми. Да вземем например гравитацията на един геврек (тороид). Той няма център, към който да е насочена гравитацията. Тяло, разположено по малката окръжност на тороида (от вътрешната страна) ще изпитва сила на привличане в обратна посока на центъра на масата на тороида. Тела достатъчно отдалечени от тороида (много по-големи разстояния от размера му) ще изпитват привличане към геометричния център, в който няма привличаща маса. Такъв характер на полето има по-скоро силна квадруполна съставка, отколкото някаква центростремителност. При тороид гравитационното поле за съставляващите го частици, ще се стреми да го смачка до сфера. Силите които удържат тороидалната му форма обаче /приемам за удобство, че е съвсем правилен тор. /, ще разпределят гравитационните равномерно по окръжността минаваща през центъра на образувателната му окръжност /ще я нарека централна окръжност. Може разбира се да е и някоя друга окръжност лежаща в същата равнина и минаваща през образувателните, но за да запазя симетрията на модела ще приема, че плътността на материята в тора е подходящо разпределена за този вариант /. За мен това също е форма на центростремително поле, само дето център в най-общия случай се явява точка от централната окръжност /както и Вие сте забелязал, посочвайки примера с тяло намиращо се във вътрешността на тора, но не и в геометричния му център/. За тяло отдалечено от тора, твърдението, че ще бъде привличано към геометричния център е абсолютно вярно само за случаите когато се намира някъде по оста на тора, или в перпендикулярната му равнина /екваториална за тора тъй да се каже/. Когато тялото е някъде другаде в пространството и е много отдалечено, то наистина под влияние на гравитационното поле ще се стреми почти точно към геометричния център на тора, но оставим ли го свободно да пада към него /изключвам всякакви други движения/, постепенно траекторията му все пак ще се изкриви, към точката от централната окръжност, която му е била най-близка към момента на началото на движението. Всичко това също представлява доста специфично поведение на ускоренията породени от гравитационните полета. Дори при гравитационни ускорения причинени от безкраен цилиндър, съставляващите ги ускорителни компоненти се държат различно от инерчните ускорения/примерът с безкрайна гравитационна равнина няма да го разглеждам, понеже той би ни захвърлил при едни други парадокси, свързани с безкраен гравитационен потенциал. Изобщо думата безкрайност е "опасна", включително и за цилиндъра отпреди малко/... Ускорението също не е толкова "беззъбо", в смисъл еднопосочно, както обикновено го използват в примерите. Показателен е примерът с ускорение върху плоскост, която се върти спрямо ос, перпендикулярна на самата плоскост. Там то е "анти-центростремително", предметите бягат от центъра на въртене. И тук имаме обстоятелства, при които ускорението придобива различно пространствено поведение. На този принцип може да се създаде среда, в която ускорението да е различно във всяка точка, по величина и посока. Което много може да го приближи до аналогиите които разглеждаме. Дадох примера с детската въртележка, изправяща косите на майките стоящи отстрани и представящи си как въжетата се късат, с малко по-друг предварителен замисъл. Реакцията на въжетата срещу центробежната сила всъщност е центростремителна сила донякъде наподобяваща гравитационната. Тук може би обаче се проявяват недостатъците на понятието сила. Докато въжетата са здрави, реакцията им все едно упражнява центростремително ускорение компенсиращо центробежното. Но само толкова... Както и сам сте отбелязал...инерционното ускорение също може да бъде радиално, но тогава при движение посоката му винаги ще е обратна на ускорението породено от гравитационно поле... Именно съществените геометрични разлики между гравитационното поле и ускореното движение не позволяват принципът за еквивалентност да се използва в най-силната му форма, като пълна еквивалентност. Той исторически се е свил, първо до локален принцип на еквивалентността, а после само до равенство на инертната и гравитационната маса. Точно затова пиша и аз. Въпросът ми е, не изисква ли това някаква ревизия на ОТО? За жалост не съм достатъчно компетентен да преценя каква, но все пак би ми харесало да е от определен вид. Доколкото съм съгласен с останалото написано в последния Ви постинг, а и обещах да напиша нещо за етера, то ще се възползвам от случая да съвместя предпочитанията ми за нов вид ОТО и последния. Преди всичко, доколкото ми е известно и самият Айнщайн не е бил съгласен, понятието етер да се изключи напълно от физиката. Експеримента ММ, този на Физо и аберацията всъщност не изключват възможността за съществуването на етер, а само му приписват взаимно изключващи се механични свойства. Това е послужило като аргумент, той да бъде изхвърлен изцяло. Тези експерименти обаче, все се въртят около скоростта на светлината, доказвайки недвусмислено единствено хипотезата, че по този начин свойствата на етера не могат да бъдат предвидени и описани. Това задължително ли означава обаче, че него го няма? Аз бях писал тук преди време, че независимостта на скоростта на светлината от източник или приемник, може да е всъщност точно свойство на етера, примерно свързано с неговото съпротивление при движение на нещо през него. Съществуват например флуиди с относително голям вискозитет, при бавно движение през които проблеми особени няма, но започващи да се държат направо като твърдо тяло, над определена скорост на движещо се тяло през тях. Такова съпротивление на етера, може да обясни както втория постулат в СТО, тъй дори и лоренцовите преобразования. От друга страна, явления като ефекта на Казимир, неточностите на магнитните моменти при някои частици и т.н. навеждат на мисълта, че във вакуума нещо "ври и кипи" и той изглежда всъщност не е никакъв вакуум. Нещо повече, отново както съм споменавал вече тук, доколкото ми е много трудно да приема копенхагенската интерпретация на квантовата механика за достоверна, то това ме прави привърженик на идеята за "пилотна" вълна свързана с движението на частиците, а тя според мен може да бъде единствено материална. На всичкото отгоре, точно благодарение на изчисления почиващи върху ОТО, астрономите откриха, че във Вселената съществува някаква неуловима енергия /че и маса/, наречена с неуместното по мое мнение название- тъмна енергия, която много пъти надхвърля енергията която може да бъде приписана на барионната маса и излъчването. Тя откъде е? В крайна сметка, Общата теория на относителността изобщо никак не е обща. Тензорът отдясно, този на енергия-импулса, въпреки че предоставя възможност за различни интерпретации, всъщност е единствено източника на гравитация. Огромен клас възможни движения, тези дължащи се на инертността, които в класическата механика на Нютон са равноправни на гравитационните, тук са практически изключени, макар че също няма как да не оказват влияние върху кривините в геометрията на времепространството. Подозренията за някакво общо геометрично изкривяване на същото това времепространство, се свързват с различни необосновани фантасмагории, като ламбада членове и пр. "тъмни" енергии, вместо с най-естественото- етер. А той доколкото най-вероятно е отговорен и за "пилотните" вълни в квантовата механика, включително електромагнитните, защо не при един подходящ избор на метрика, примерно някак си осцилираща, да не се превърне освен в най-важното- всеобща "главна" отправна система /писал съм вече, тук в една наша предишна дискусия, че намирам йерархията при инерциалните отправни системи за неизбежна/, но и мост между квантовата механика с присъщите и взаимодействия и... гравитацията+инертността. Ей такава една ОТО би ми харесала...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
sluncho6 26 Апр 2017 00:24Мнения: 8,566 От: United States >>><< С нетърпение чакам момента, когато Айнщайн ще дойде оттам да си изтегли пенсията и се включи в дискусията. Като нищо ще се откаже от СТО и 200.Всъщност, скоростта на светлината във вакуум е променлива, според мен. ..Пита ме внучето (12) и обяснявам - толкова и токова, във вакуум. Да ама той чел за вакуума и пита - ами какво е в пълен вакуум, ама съвсем пълен, когато дори вакуума го няма...Аааа, тогава -казвам - може да е малко по-висока, но са много трудно достижими условияата и засега не могат да махнат вакуума, там е зора. Emo, благодаря ти за възможността отново да върна плочата до разговора с внучето. излиза, че то интуитивно е имало "някакво основание"   |
| >>><<< За етера ние с рибаря сме се разбрали. Без него всички обяснения на необяснимото стават още по-необясними. Интересно е каква е структурата на етера, напомня ли тази на свръх течлив флуид или е нещо още по-различно. как например, флиуди скокообразно изменят свойствата си при преминаване в свръхфлуидно състояние. То също има своите ограничения, ерго, от етера можем да очакваме подобни свойства скокообразни изменения и ограничения. какво ако след някакъв скок в свойствата на етера, скоростта на светлината скокообразно се измени? |
| >>><<<< Я, някой е изпреварил внучето: Ultracold atomic gases[edit] Superfluidity in an ultracold fermionic gas was experimentally proven by Wolfgang Ketterle and his team who observed quantum vortices in 6Li at a temperature of 50 nK at MIT in April 2005.[3][4] Such vortices had previously been observed in an ultracold bosonic gas using 87Rb in 2000,[5] and more recently in two-dimensional gases.[6] As early as 1999 Lene Hau created such a condensate using sodium atoms[7] for the purpose of slowing light, and later stopping it completely.[8] Her team then subsequently used this system of compressed light[9] to generate the superfluid analogue of shock waves and tornadoes: "These dramatic excitations result in the formation of solitons that in turn decay into quantized vortices—created far out of equilibrium, in pairs of opposite circulation—revealing directly the process of superfluid breakdown in Bose-Einstein condensates. With a double light-roadblock setup, we can generate controlled collisions between shock waves resulting in completely unexpected, nonlinear excitations. We have observed hybrid structures consisting of vortex rings embedded in dark solitonic shells. The vortex rings act as 'phantom propellers' leading to very rich excitation dynamics."[10] Superfluid in astrophysics[edit] The idea that superfluidity exists inside neutron stars was first proposed by Arkady Migdal.[11][12] By analogy with electrons inside superconductors forming Cooper pairs due to electron-lattice interaction, it is expected that nucleons in a neutron star at sufficiently high density and low temperature can also form Cooper pairs due to the long-range attractive nuclear force and lead to superfluidity and superconductivity.[13] Superfluidity in high-energy physics and quantum gravity[edit] Main article: Superfluid vacuum theory Superfluid vacuum theory (SVT) is an approach in theoretical physics and quantum mechanics where the physical vacuum is viewed as superfluid. The ultimate goal of the approach is to develop scientific models that unify quantum mechanics (describing three of the four known fundamental interactions) with gravity. This makes SVT a candidate for the theory of quantum gravity and an extension of the Standard Model. It is hoped that development of such theory would unify into a single consistent model of all fundamental interactions, and to describe all known interactions and elementary particles as different manifestations of the same entity, superfluid vacuum. |
Ей такава една ОТО би ми харесала... Има един аспект на който не се обръща внимание а той е много важен, crucial, така да се каже. СТО е дедуктивна, изведена от постулати, но ОТО не е. Просто Айнщайн и приятелите му математици пробват всякакви уравнения, като целта е някакъв набор от уравнения да е максимално съвместим с известни предварително резултати (отместването на орбитата на Меркурий) или по-ранни изцепки на Айнщайн (примерно идеята за гравитационно забавяне на времето от 1911 г.). Този емпиричен подход продължава и по-късно. Космологичната константа например не е изведена от постулати - тя си е чист fudge factor. Абсолютно всичко може да се предскаже като набуташ достатъчно фъдж фактори, и релативистите яко се възползват от това. Сега не ми се философства но си заслужава да се помисли дали ОТО изобщо може да се нарече теория. Според мен тя е точно толкова теория колкото и емпиричните модели дефинирани тук: http://collum.chem.cornell.edu/documents/Intro_Curve_Fitting.pdf "The objective of curve fitting is to theoretically describe experimental data with a model (function or equation) and to find the parameters associated with this model. Models of primary importance to us are mechanistic models. Mechanistic models are specifically formulated to provide insight into a chemical, biological, or physical process that is thought to govern the phenomenon under study. Parameters derived from mechanistic models are quantitative estimates of real system properties (rate constants, dissociation constants, catalytic velocities etc.). It is important to distinguish mechanistic models from empirical models that are mathematical functions formulated to fit a particular curve but whose parameters do not necessarily correspond to a biological, chemical or physical property." |
sluncho6 04 Май 2017 23:24 Мнения: 8,569 От: United States Скрий: Име,IP >>><<< За етера ние с рибаря сме се разбрали. Без него всички обяснения на необяснимото стават още по-необясними. Интересно е каква е структурата на етера, напомня ли тази на свръх течлив флуид или е нещо още по-различно. как например, флиуди скокообразно изменят свойствата си при преминаване в свръхфлуидно състояние. То също има своите ограничения, ерго, от етера можем да очакваме подобни свойства скокообразни изменения и ограничения. какво ако след някакъв скок в свойствата на етера, скоростта на светлината скокообразно се измени? Едно от предположенията за съдържанието на вакуума са т.нар. виртуални частици. Въведени са във физиката, за да обяснят случаите, които засега не могат да намерят друго обяснение, освен чрез нарушаване законите за запазване... при електромагнитните взаимодействия примерно и пр. Всъщност това свойство /възможността да ги нарушават тези закони/ им е приписано точно на тези частици, но то ги прави и ненаблюдаеми. Такова положение разбира се е неприемливо, дори от чисто онтологична гледна точка- причинителите на нашето съществуване да са чак толкова брутални закононарушители, че да се виждаме принудени да ги затворим, в чак толкова непрогледна тъмница...  Изходът от този тупик, поне някои физици го виждат в нарушаването само на един постулат... сещате се кой... с въвеждането на т.нар. тахиони. Възниква обаче проблема с причинността... Знам ли, това пък може от своя страна да вземе да обясни, странните свойства и поведение на някои частици, които, поне според копенхагенската интерпретация на квантовата механика, понякога се държат сякаш предварително знаят, точно какво трябва да правят и едва ли не ... осъзнават действията си. До такива хипотези, лично аз не съм готов да стигна, но от друга страна не бива да се забравя, че физиката понякога може да се окаже, едно много много странно място... |
sluncho6 04 Май 2017 23:31 Мнения: 8,569 От: United States Скрий: Име,IP Да...Това наистина звучи добре!  Свръхфлуидност на етера... с възможност за експоненциален скок на "вискозитета"...  Лично аз, бих добавил може би, ей тъй за аромат и щипка от Унитарната квантова теория на Сапогин, поне за да обясня появата и на частиците, чрез устойчиви вълнови пакети /в класическата съществуването на подобни е невъзможно. Вълновите пакети там, при всяко положение се разпадат прекалено бързо/... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Унитарната квантова теория на Сапогин, поне за да обясня появата и на частиците, чрез устойчиви вълнови пакети имаш ли някаква по подробна информация от интернет за тази теория ?  |
Просто Айнщайн и приятелите му математици пробват всякакви уравнения, като целта е някакъв набор от уравнения да е максимално съвместим с известни предварително резултати (отместването на орбитата на Меркурий) или по-ранни изцепки на Айнщайн (примерно идеята за гравитационно забавяне на времето от 1911 г.). Този емпиричен подход продължава и по-късно. Космологичната константа например не е изведена от постулати - тя си е чист fudge factor. Абсолютно всичко може да се предскаже като набуташ достатъчно фъдж фактори, и релативистите яко се възползват от това. Демек нагласьов |
| >>><<< Ограничението на скоростта на светлината до някаква константа води до редица други ограничения. Ако си представим точка, която се върти по окръжност с линейна скорост =С, то съществува връзка между диаметъра на тази окръжност, при условие, при С=1 оборот и ъгловата скорост на въртене, т.е има ограничение и върху ъгловата скорост на въртене, а също и ограничение на ускорението във всяка точка на тази окръжност. Друга представа може да бъде някакъв осцилатор, който кара пластина, струна, мембрана да трепти с някаква честота ni", при това всяка точка от средата на пластината, мембраната, струната изминава някакъв път - S. В такъв случай, съществува и гранична честота, която не може да бъде надхвърлена, за да не може този път да е по-голям от изминавани за секунда от светлината. Като пренебрегнем физическата невъзможност за такава постановка, остава мъката, че и честотата е ограничена. Интересно е обаче, ако обект трепти с честота и частица от него изминава някакъв път, какво ще стане с тази честота, ако обектът се намира на платформа движеща се с 1С.... Тогава имаме поне два гранични случая: 1.равнината на трептене е в равнината на движение и вектора на трептене е в същата посока 2 Равнината на трептене е перпендикулярна на вектора на С. В първия случай обектът изминава два независими пътя, но те не се сумират, тъй като са в различни посоки. Във вторият случай, на трептящия обект е забранено да трепти в посока на движението и да наслага скоростния си вектъор върху този на движението. Така ли излиза? Т.е частицата от трептящата система има вече еедна степен по-малко свобода... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Така ли излиза? Т.е частицата от трептящата система има вече еедна степен по-малко свобода... Излиза че в отправната система на платформата, частицата си има всичките степени на свобода, но за друга отправна система частицата губи една от степените си на свобода, и тя тази степен на свобода съвпада с посоката на движение на платформата със скоростта на светлината. |
въдичарят 05 Май 2017 08:04 Мнения: 75 От: Barbados Скрий: Име,IP Унитарната квантова теория на Сапогин, поне за да обясня появата и на частиците, чрез устойчиви вълнови пакети ...................... имаш ли някаква по подробна информация от интернет за тази теория ? О, доста! Лично аз си я дръпнах оттук: Натисни тук Не мога да не призная, че употребения от автора "тежък" математически апарат доста ме затруднява, но въпреки това, книгата ми хареса /всъщност е една от тези дето съм си ги предопределил за допълнително, много по-подробно проучване... стига някога да ми остане достатъчно време... пък те станаха толкова много такива... /. Нещо повече, основополагащата идея в тази теория... бих я нарекъл постулат... че за вълните предопределящи корпускулярно-вълновия дуализъм, е характерна нулева дисипация, каквито са и т.нар. парциални вълни, ми се струва направо гениална, особено предвид и лекотата с която тези вълни се справят, с огромно количество досега изглеждащи абсолютно неразрешими проблеми във фундаменталната физика... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
sluncho6 05 Май 2017 14:59 Мнения: 8,576 От: United States Скрий: Име,IP >>><<< Ограничението на скоростта на светлината до някаква константа води до редица други ограничения. Ако си представим точка, която се върти по окръжност с линейна скорост =С, то съществува връзка между диаметъра на тази окръжност, при условие, при С=1 оборот и ъгловата скорост на въртене, т.е има ограничение и върху ъгловата скорост на въртене, а също и ограничение на ускорението във всяка точка на тази окръжност. Ограничението в случая, подозирам ще се прояви в експоненциално нарастване на съпротивлението в точките на които им предстои, аха аха... и да постигнат светлинната скорост. Поне така се случва с частици ускорявани в мощните ускорители- съпротивлението ги принуждава да излъчват все повече и повече от енергията вложена за ускоряването им... . Ако приемем, че рамото което придържа, а и придава ъгловото ускорение на ускоряваната точка от Вашия пример е безкрайно здраво и леко, то някъде около скоростта /но все пак малко под нея/ на светлината, предполагам бихте се сблъскали, с практически пълна загуба на енергията която влагате за ускоряването... Относно втория въпрос...Ако платформата се движи с 1С, то според СТО тя би трябвало да няма никаква маса, което поставя силни ограничения пред самата възможност, на нея да се монтира каквато и да е осцилираща система. Ако обаче се движи със скорост много близка до 1С, но все пак си има маса... то там струва ми се не би било излишно да си спомним и за трансформациите на Лоренц. Те биха допринесли за една мащабна промяна на размерите, но и на времето... в отправната система /платформата/ спрямо която осцилиращата система е в покой. Да го кажем тъй, че да прозвучи някак си по по-научному... Според СТО все едно, че самата метрика на времепространството се променя в тази отправна система, по начин по който нищо да не се промени, за наблюдател намиращ се в нея. Дължините ще се скъсят, ама и времето ще започне да тече по-бавничко, тъй че нищо няма да се промени за осцилатора, а и за всички останали процеси и взаимодействия протичащи в тази система /платформа/... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
| >>><<< Ограничението в случая, подозирам ще се прояви в експоненциално нарастване на съпротивлението в точките на които им предстои, аха аха... и да постигнат светлинната скорост. Поне така се случва с частици ускорявани в мощните ускорители- съпротивлението ги принуждава да излъчват все повече и повече от енергията вложена за ускоряването им... Според СТО все едно, че самата метрика на времепространството се променя в тази отправна система, по начин по който нищо да не се промени, за наблюдател намиращ се в нея. Дължините ще се скъсят, ама и времето ще започне да тече по-бавничко, тъй че нищо няма да се промени за осцилатора, а и за всички останали процеси и взаимодействия протичащи в тази система /платформа/... Да, това е наблюдаемия свят, засега Понеже и тези частици са осцилатори, енергията вложена по вектора на движение, поради ограничението от константата, се излъчва. Т.е. елонгацията на осцилатора се ограничава в посока на движението и станалата излишна енергия на движение , се излъчва. Мнооого примитивно, обяснение, но и то описва какво става и дори какво се случва.  После седят едни учени на кафе и чай и се чудят, абе откъде се пръкнаха баш такива частици? - а то, частици отговарящи на полуосцилацията, ограничена от бай Айнщайн. А и аз да изпия едно кафе на Гергьовден...а? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |