Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Защо да не работят? Този мислен експеримент демонстрира противоречие между теорията на Максуел и принципа на относителността, ама това е било когато теорията на Максуел се е базирала върху теорията на етера. В сегашния си вид уравненията на Максуел са съвместими с принципа на относителността и нямат връзка нито с лоренцовите нито с галилеевите трансформации. |
unperson 08 Май 2017 18:44 Мнения: 5,278 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Лоренцовите преобразувания са относителността.  |
Лоренцовите преобразувания са относителността. Толкова колкото и галилеевите. Лоренцовите са комбинация от принципа на относителността и принципа за постоянството на скоростта на светлината, а галилеевите от принципа на относителността и нютоновата идея за променлива скорост на светлината. |
Като стана въпрос за хомогенно гравитационно поле, та се сетих за една от най-големите идиотщини в историята на науката. Според Айнщайн, точно такова поле възниква когато пътуващият близнак (часовник) обръща посоката за да се върне в къщи. unperson, кога ще се научите да четете сериозна научна литература, а не да вярвате на някакви сбъркани цитати? Толкова ли е трудно да се проумее, че описанието на измервания при ускорено движение е еквивалентно на същите измервания в гравитационно поле, което твърди Айнщайн (според принципа на еквивалентност)? И че поради пълната еквивалентност на съответният близнак му е по-удобно да избере по-простата ситуация, в която може да научи повече, в частност да разреши "парадокса"? Такова "възникване" на гравитационно поле от нищото се превръща в мощен инструмент в такива случаи. Още повече, че конкретното гравитационно поле е отстранимо (или възпроизводимо) напълно чрез промяна на характера на движението. Но Айнщайн никога не е използвал ОТО за да разреши този "парадокс" на близнаците, който съвсем нормално се разрешава чрез средствата на СТО (точно заради отстранимостта на това гравитационно поле). Това са толкова елементарни неща, че не трябва да събуждат такова юношеско учудване... Има един аспект на който не се обръща внимание а той е много важен, crucial, така да се каже. СТО е дедуктивна, изведена от постулати, но ОТО не е. Просто Айнщайн и приятелите му математици пробват всякакви уравнения, като целта е някакъв набор от уравнения да е максимално съвместим с известни предварително резултати (отместването на орбитата на Меркурий) или по-ранни изцепки на Айнщайн (примерно идеята за гравитационно забавяне на времето от 1911 г.). Този емпиричен подход продължава и по-късно. Космологичната константа например не е изведена от постулати - тя си е чист fudge factor. Абсолютно всичко може да се предскаже като набуташ достатъчно фъдж фактори, и релативистите яко се възползват от това. Продължавам да се убеждавам, че нямате абсолютно никаква идея какво представлява ОТО и как е достигнато до нея. Още в зората на развитие на диференциалната геометрия и тензорното смятане се разработва идеята за геодезична линия в геометрията, покрай т.н. тензор на Риман и неговите компоненти. Заслугата на Айнщайн е, че доказва, че има още един път за получаване на тези геодезични линии: чрез прилагане на принципът на най-малкото действие в неевклидово пространство се достига до същите геодезични линии - тоест свързва се поведение на физически обект, на който не действат външни сили, и геодезичните линии на неевклидово пространство. Следващата стъпка е фундаментална - да се свърже геометрията с материята. Тензорът на енергията-импулса има едно изключително важно свойство - неговата пълна производна трябва да е нула, изискване от законите за запазване. От друга страна, от тензорното смятане идват едни други важи равенства - тъждествата на Бианки. Те определят, че пълната производна на един друг тензор също трябва да е нула. Този тензор по-късно получава името "тензор на Айнщайн". Защото приносът на Айнщай е следният: след като тензорът на енергията и импулса, характеризиращ енергията, има нулева пълна производна, и след като тензорът участващ в тъждествата на Бианки ("тензорът на Айнщайн"  също има нулева пълна производна, съвсем очевидно е че линейната комбинация на двата тензора също ще има нулева пълна производна. А една линейна комбинация свързва няколко величини, в случая геометрията и материята, и както се вижда, по един съвсем естествен начин. Не е имало никаква свбода нито как да се избира тензора на Айнщайн като форма, нито тензорът на енергията-импулса, свобода е имало само в коефициента на пропорционалност между тях. Който е избран от условието тези уравнения при слаби полета да описват Нютоновата гравитация. Колкото до въвеждането на космологичната константа, тук също няма никаква свобода. Тази константа е интеграционната константа на уравненията, изразени чрез пълната производна. Като такава константа, тя може да е нула, може да не е нула, за това трябва да се произнесе също експеримента, нищо изкуствено няма в нейното вуъвеждане. Може би вие в училище сте учили някаква физика, в която нещата може свободно да се нагласяват с много фъдж, може да вините за това учителите си, но ОТО не е от този калибър теория. Колкото до орбитата на Меркурий, отклонението на светлината от слънцето, гравитационното забавяне на времето и другите неща, дето ви учудват, те са строги следствия на получените уравнения. Затова и ОТО е най-строгата от всички метрични теории, опитващи се да опишат граввитцията, с най-малко нови допускания. Точчно в това е силата на тази теория - колкото по-малко и по-проверими допускания, толкова е по-вероятно теорията да дава коректни резултати. Вие по начало изглежда имате объркана представа за тази теория. Човек когато не може да се ориентира в дадена материя, става лесна плячка на недоразбрани цитати от други хора  Това, Таласъме, не е вярно, ама ние ще допуснем че е вярно щото целта на упражнението е друга. Гледай сега какво се получава. Опитът на Майкелсън-Морли "не е способен да определи дали скоростта на светлината зависи от скоростта на източника", но релативистите вече цял век лъжат и казват че е способен и че даже е доказал че скоростта на светлината НЕ ЗАВИСИ от скоростта на източника. unperson, размърдайте това в главата си. Повтарянето на погрешни твърдения не може да се приеме за някакво доказателство. Докажете обратното на моите твърдения. Но с доказателство, а не ми проповядвайте нечии заблуди. Точно такива като вас и досега опяват някакво тяхно объркано виждане за този експеримент. Хайде, отговорете, как след като източникът е неподвижен спрямо наблюдателя, може да се докаже някаква особеност на скоростта на светлината, свързана с движение на източника? Прекалено е глупаво да се опитва изобщо, нали? Зная, сега ще почнете да опявате за някакво движение на земята по принцип (а дали го има изобщо?), което обаче няма нищо общо с поставеният въпрос - зависимост или независимост на скоростта на светлината от движението на източника спрямо наблюдателя. Затова не се оправдавайте с някакви релативисти, които очевидно не сте разбрали какво са казали - чуждите грешки по този начин стават и ваши. Появява се обаче един дребен маргинален лъжец - аз - който също казва че опитът е способен да определи дали скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Проблемът е че този лъжец противоречи на релативистите - според него опитът бил доказал че скоростта на светлината ЗАВИСИ от скоростта на източника. Да, тук сте прав. Появява се. И няма проблем, защото той не може да докаже твърденията си. Само служи за илюстрация на моите думи. Много опасна идея се появи - вакуумът успява да забави светлината пътуваща през него: А за коя точно "светлина" става дума, успяхте ли да разберете? Или пак се плъзнахте по звученето на цитатите, а не по смисъла им? Въпросът "Верни ли са трансформациите на Лоренц?" е еквивалентен на въпроса "Скоростта на светлината спрямо наблюдателя независима ли е от скоростта на наблюдателя?" Все се опитвате нещо да стреляте, и все не улучвате. Правилният въпрос е: "Скоростта на светлината спрямо наблюдателя независима ли е от скоростта на източника?" Просто защото този който мери скоростта на светлината винаги е наблюдателят, а за него "скорост на наблюдателя" е безсмислено понятие - в отправната система кочто ое избрал той винаги е неподвижен. Защо да не работят? Този мислен експеримент демонстрира противоречие между теорията на Максуел и принципа на относителността, ама това е било когато теорията на Максуел се е базирала върху теорията на етера. Теорията на Максуел никога не се е базирала на етера. Самият Максуел в основният си труд отхвърля нуждата от някаква среда. Едва по-късно при Херц се появява интерпретация чрез етера. Теорията на Максуел е напълно съвместима с принципа на относителност и лоренцовите трансформации, което е доказано още от Хевисайд, точно по причината че не се използва етера за нейното построяване. unperson, силно ме натъжавате с тези свръх-повърхностни познания по разискваният проблем. Като че ли само от вестниците сте придобили представа за тази теория - един журналист го преразказал така, друг инак, но за това дали е виновен Айнщайн? И дали това сочи, че не бил прав? |
unperson 08 Май 2017 20:21 Мнения: 5,279 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Само ако информация/взаимодействия/ могат да се предават с безкрайно висока скорост /големи надежди тая, както съм споменавал вече тук... в експериментите свързани с парадокса АПР и пр. телепортации/, галилеевите преобразования биха били абсолютно необорими. При гранични скорости се получава каша, изискваща поправки и за тях. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
Теорията на Максуел никога не се е базирала на етера. Напротив, винаги си е базирала, по късно обаче с появата на СТО Максуеловите уравнения са преработени за без етер като среда по която се разпространяват електромагнитните вълни. |
Като стана въпрос за хомогенно гравитационно поле, та се сетих за една от най-големите идиотщини в историята на науката. Според Айнщайн, точно такова поле възниква когато пътуващият близнак (часовник) обръща посоката за да се върне в къщи. unperson, кога ще се научите да четете сериозна научна литература, а не да вярвате на някакви сбъркани цитати? Какви сбъркани цитати бре, Таласъме? Оригиналната статия на Айнщайн от 1918 г. Няма да мога да ти дочета фермана. Съжалявам. |
Теорията на Максуел никога не се е базирала на етера. Напротив, винаги си е базирала, по късно обаче с появата на СТО Максуеловите уравнения са преработени за без етер като среда по която се разпространяват електромагнитните вълни. Виждаш ли, Рибар, че Таласъма и Герисъм не са едно и също лице? Герисъм чак такива глупости не разправя. Той дори е доста смислен понякога, и само когато усети че Айнщайн е застрашен я подкарва през просото и почва да нарича черното бяло. |
Виждаш ли, Рибар, че Таласъма и Герисъм не са едно и също лице? Герисъм чак такива глупости не разправя. Той дори е доста смислен понякога, и само когато усети че Айнщайн е застрашен я подкарва през просото и почва да нарича черното бяло. Ънперсън, не ме карай да се смея. |
Само ако информация/взаимодействия/ могат да се предават с безкрайно висока скорост /големи надежди тая, както съм споменавал вече тук... в експериментите свързани с парадокса АПР и пр. телепортации/, галилеевите преобразования биха били абсолютно необорими. При гранични скорости се получава каша, изискваща поправки и за тях. Емо, разбира се че Галилеевите трансформации заместват Лоренцовите. Трябва да знаеш, че Лоренцовите трансформации са измислица и не съществуват в природата, там няма такова нещо и няма какво да ги обсъждаме и да им търсим място на приложение. Друг е въпроса, как да ползваме Галилеевите трансформации в етера. Телепортации също не съществуват в природата, пак си чел релативистките бози. Те са следствие от грешните измислици на Айнщайн. Сега не ми се пише за тях. В този смисъл не съществува проблем между Галилей и някакви “телепортации“. |
Виждаш ли, Рибар, че Таласъма и Герисъм не са едно и също лице? Герисъм чак такива глупости не разправя. Той дори е доста смислен понякога, и само когато усети че Айнщайн е застрашен я подкарва през просото и почва да нарича черното бяло. Ънперсън, не ме карай да се смея. Ще се помъча да обясня. Герисъм е психар при когото доминантата е "Победа и публично унижение на врага на всяка цена". Когато тази доминанта е активирана, нищо друго няма значение и Герисъм е като подивял глиган - всичко за фронта, всичко за победата. Случвало се е обаче, 2-3 пъти, да хвана Герисъм с приспана за момента доминанта. И тогава той наистина говореше смислени неща, макар и за кратко време. Таласъма е съвсем друга порода, ама хайде стига съм се правил на психоаналитик. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |
| Ънперсън, плазмодия си личи от далече, но щом мислиш че не е той, твоя си работа. А за Емо едно видео, да разнообрази малко https://www.youtube.com/watch?v=omrgKuy4Fj8 |
| @въдичар: Не съществува идеално хомогенно поле, това е само абстракция, земното поле също е нехомогенно. Това няма абсолютно никакво значение. Теорията е длъжна да обяснява и идеализираните ситуации. Такива абстракции са създадени точно за хора като вас, да опитат да се справят с разбирането на сложните неща, които определено не са по силите им. За теорията на Максуел: Напротив, винаги си е базирала, по късно обаче с появата на СТО Максуеловите уравнения са преработени за без етер като среда по която се разпространяват електромагнитните вълни. @въдичар, говорите някакви измислици. Прочетете например Maxwell J.C. A Treatise on Electricity and Magnetism от 1873 г., и двата тома, и ще разберете колко се заблуждавате. Максуеловите уравнения не са променяни в СТО, защото не е било нужно, за сметка на това са променени уравненията на механиката. Не мога да разбера защо се опитвате да дискутирате неща, които определено не знаете и не разбирате. Какви сбъркани цитати бре, Таласъме? Оригиналната статия на Айнщайн от 1918 г. Няма да мога да ти дочета фермана. Съжалявам. Коя част точно от статията? Вие прочетохте ли я цялата за да схванете контекста, или по ключови думи стигнахте до подходящ цитат чрез гугъла? Не стават така тези неща. А това че не ме четете, но продължавате да коментирате, може да предизвика само съжаление. И отново да напомни за една басня с грозде и лисица. Таласъма е съвсем друга порода, ама хайде стига съм се правил на психоаналитик. Тук беше надеждата да покажете поне нещо повече от никаквите знания, които показвате по ТО. Но и тук се провалихте. |
| @emo1971, изглежда имаме различни представи какво е това "центростремително поле". Обикновено когато имаме поле, понятието "център" се дефинира чрез дивергенцията на полето. Ако тя е само една точка, тогава (и само тогава) може да говорим за някакви центростремителни сили и за център. Ако тя е област обаче, нямаме определен център а много точки, полето придобива мултиполен характер, и точно такава е ситуацията при тороида. Освен това не знам защо решихте, че безкрайна гравитираща повърхност би имала безкраен потенциал. И тя, и безкрайният цилиндър имат крайни потенциали и интензитети във всяка достижима точка. Точно това позволява разглеждайки ефектите в ускорената система да ги сравним с на практика реалистично гравитационно поле. Преди всичко, доколкото ми е известно и самият Айнщайн не е бил съгласен, понятието етер да се изключи напълно от физиката. Експеримента ММ, този на Физо и аберацията всъщност не изключват възможността за съществуването на етер, а само му приписват взаимно изключващи се механични свойства. Това е послужило като аргумент, той да бъде изхвърлен изцяло. Тези експерименти обаче, все се въртят около скоростта на светлината, доказвайки недвусмислено единствено хипотезата, че по този начин свойствата на етера не могат да бъдат предвидени и описани. Това задължително ли означава обаче, че него го няма? Тук е момента да уточним за кой етер става дума. Аберацията, опита на Физо, експериментите на ММ са насочени към определяне на свойствата на светоносният етер, за който светлината представлява вибрация на самата етерна материя. Като такава вибрация, поведението на етера в кинематичен план трябва да влияе на скоростта на светлината, и противоречивостта на свойсвата му, следващи от посочените експерименти, еднозначно отхвърлят съществуваането на такава среда. С това са съгласни всички физици, Айнщайн не прави изключение. По-късно той говори за друг тип среда, която отново нарича "етер", която обаче не е светоносният етер, а служи за носене на други свойства, нещо като материален носител на кривината на пространство-времето например. За светоносният етер Айнщайн специално отбелязва, че дори да го има, той след като не влияе на поведението на светлината, остава напълно неоткриваем. До същият извод стига и един от големите радетели на етера, Анри Поанкаре. В крайна сметка, Общата теория на относителността изобщо никак не е обща. Тензорът отдясно, този на енергия-импулса, въпреки че предоставя възможност за различни интерпретации, всъщност е единствено източника на гравитация. Огромен клас възможни движения, тези дължащи се на инертността, които в класическата механика на Нютон са равноправни на гравитационните, тук са практически изключени, макар че също няма как да не оказват влияние върху кривините в геометрията на времепространството. О не, тук не сте прав. Тензорът на енергията и импулса не описва само "твърда материя". Той описва разпределението на енергията и импулса в пространството, всяко движение което притежава тези две характеристики (а няма движение без тях!) дава принос към гравитацията, нищо не се изключва. Дори светлината, при достатъчно голяма интензивност, независимо че няма маса, дава принос към кривината на пространството. Уравненията на Айнщайн дават едни интересни локални решения, "геон", нещо като черна дупка изградена само на база светлината, електромагнитна вълна удържана в краен локален обем от собствената си гравитация. Подозренията за някакво общо геометрично изкривяване на същото това времепространство, се свързват с различни необосновани фантасмагории, като ламбада членове и пр. "тъмни" енергии, вместо с най-естественото- етер. А той доколкото най-вероятно е отговорен и за "пилотните" вълни в квантовата механика, включително електромагнитните, защо не при един подходящ избор на метрика, примерно някак си осцилираща, да не се превърне освен в най-важното- всеобща "главна" отправна система /писал съм вече, тук в една наша предишна дискусия, че намирам йерархията при инерциалните отправни системи за неизбежна/, но и мост между квантовата механика с присъщите и взаимодействия и... гравитацията+инертността. Ей такава една ОТО би ми харесала... Можете да наречете тъмната енергия "етер", проблемът е чисто терминологичен, само трябва да се укаже, че това не е светоносният етер, който бива окончателно отхвърлен след експериментите, довели до създаване на СТО. Но тя вече си има име, така че смяната му с "етер" само може да доведе до нови недоразумения. Колкото за пилотните вълни, замисляли ли сте се защо идеята за тях не се възприема? От друга страна Айнщай дълги години след създаване на ОТО се е опитвал да "изгради" от гравитацията (разбирайте метриката) някакви що-годе устойчиви обекти, които да се доближават до частиците, но всичките му опити се провалят. А последните години опитите за сближаване на квантовата механика и метричната форма на гравитацията показват пълен антагонизъм - квантовата механика може да мине без пространствено-времево описание, тя дава вероятности за състояния, докато ОТО не може без тях, те са нейната същност. Едва теорията на примковата гравитация почва да прави успешни стъпки да се отърве от прострнството и времето, но все още има много да се направи там. Ако успеят да го постигнат в пълна сила, то ОТО от сега се очертава като приближение на тази теория. Което ще ни изкачи на нова парадигма. Не зная как си представяте етер като всеобща отправна система, след като той няма качества на такава - светоносният етер е лишен от качеството "движение", иначе трябваше да има взаимно изключващите се свойства за които споменахме. Всеки друг кандидат за етер трябва също да е лоренц-инвариантен, което преведено на по-обикновен език означава, че за него не може да се пришие координатна система, той няма характерна точка за която тя да се привърже. Едно от предположенията за съдържанието на вакуума са т.нар. виртуални частици. Въведени са във физиката, за да обяснят случаите, които засега не могат да намерят друго обяснение, освен чрез нарушаване законите за запазване... при електромагнитните взаимодействия примерно и пр. Всъщност това свойство /възможността да ги нарушават тези закони/ им е приписано точно на тези частици, но то ги прави и ненаблюдаеми. Такова положение разбира се е неприемливо, дори от чисто онтологична гледна точка- причинителите на нашето съществуване да са чак толкова брутални закононарушители, че да се виждаме принудени да ги затворим, в чак толкова непрогледна тъмница... Изходът от този тупик... Тук ми се струва че има някакво неразбиране. Няма тупик. Виртуалните частици са въведени само за удобство, при определени условия с определени ограничения. Ще опитам да обясня по-просто от къде са се взели. Сигурно сте чували за понятието "солитони" в класическата физика? Това са чисто класически образувания, единични вълни, които в определени ситуации имат поведението на частици, могат да се блъскат и да отскачат една от друга например. Но те са само характерно проявление на средата, в която се разпространяват. Подобна е ситуацията с виртуалните частици - те са определено поведение на полето, което е базовият обект в квантовата физика. Тъй-наречените кванти са определени състояния на полето с точно определени енергии. Но може да има и т.н. предквантово състояние на полето, когато малко не му достига, за да се породи квант. При това състояние се оказва, че поведението на полето е почти (не съвсем тоест) като квант, на който не му достига малко от енергията или от импулса, за да го наблюдаваме като истински квант. Ако опитаме да измерим такова състояние на полето, ние ще повлияем чрез процесът на измерване (съотношенията за неопределеност тук участват с пълна сила) и в крайна сметка или ще му предадем малко енергия и ще се породи истински квант който ще наблюдаваме, или ще отнемем енергия от полето и нищо няма да се наблюдава, виртуалната частица ще "затихне". За това не можем да наблюдаваме тези "частици" директно, но можем да наблюдаваме резултатът от тяхното поведение - например възникването на привличане между макрообекти, силата на Казимир и други... Те са само едно по-сложно поведение на квантовото поле. |
БодливТаласъм 09 Май 2017 04:25 Мнения: 126 От: Australia Скрий: Име,IP @emo1971, изглежда имаме различни представи какво е това "центростремително поле". Обикновено когато имаме поле, понятието "център" се дефинира чрез дивергенцията на полето. Ако тя е само една точка, тогава (и само тогава) може да говорим за някакви центростремителни сили и за център. Ако тя е област обаче, нямаме определен център а много точки, полето придобива мултиполен характер, и точно такава е ситуацията при тороида. Придържам се към емпиричните доказателства за наличието на гравитационно поле. Добре, нека зарежем понятието центростремително, но... от това което за нас е достъпно като видим ефект на гравитацията и доколкото то удовлетворява уравнението на Пуасон... произтича следствието, че векторите на поне част от силите генерирани от това явление, винаги сключват някакъв ъгъл с посоката на движението което пораждат, различен от 0. Инерциалните пък, винаги всичките са строго паралелни на тази посока, даже в случая с въртележката /разглеждам случаи при които изследваните обекти не са идеализирани безразмерни материални точки с маса, а реални... с някаква разпределена плътност/ Освен това не знам защо решихте, че безкрайна гравитираща повърхност би имала безкраен потенциал. И тя, и безкрайният цилиндър имат крайни потенциали и интензитети във всяка достижима точка. Точно това позволява разглеждайки ефектите в ускорената система да ги сравним с на практика реалистично гравитационно поле. Пак по същите причини... видимите за нас ефекти на гравитацията. Безкрайната хомогенна гравитираща повърхност, ще притежава безкраен брой точки оказващи някакво гравитационно въздействие върху разглежданото тяло, независимо от разстоянието между двете. Всички тези интензитети които ще се породят, ще имат съставляващи по посока към най-близката точка между тялото и повърхността /само за безкрайно отдалечените, тези съставляващи ще клонят към 0, ама пак остават безкрайно много, за които не е така/. Сборът от тези безкрайно много съставляващи, ще даде безкраен потенциал в точката където е тялото. Това е като гравитационните парадокси... Тук е момента да уточним за кой етер става дума. Аберацията, опита на Физо, експериментите на ММ са насочени към определяне на свойствата на светоносният етер, за който светлината представлява вибрация на самата етерна материя. Като такава вибрация, поведението на етера в кинематичен план трябва да влияе на скоростта на светлината, и противоречивостта на свойсвата му, следващи от посочените експерименти, еднозначно отхвърлят съществуваането на такава среда. С това са съгласни всички физици, Айнщайн не прави изключение.... ...За светоносният етер Айнщайн специално отбелязва, че дори да го има, той след като не влияе на поведението на светлината, остава напълно неоткриваем Неоткриваем не означава несъществуващ, а само неоткриваем... Разсъжденията биха могли да легнат и върху това предположение. Защо влиянието трябва да е в строго кинематичен план? Кинематиката е само абстракция. Динамиката е истински важна. А в динамичен план въздействие има. Да, то може да се разглежда като следствие на лоренцовите трансформации, ама точно тях аз ги разглеждам като свойство на етера...  По-късно той говори за друг тип среда, която отново нарича "етер", която обаче не е светоносният етер, а служи за носене на други свойства, нещо като материален носител на кривината на пространство-времето например. И ква стана тя? Саде триста вида етер... ... Туй малко като квантовите физици... дето постоянно измислят нови квантови числа... направо да им изгуби бройката човек...  Кривината на пространство-времето е свързана неразривно с лоренцовите трансформации, динамичните явления за които споменах по-горе също. Значи и етера може да е само един... просто проявленията за различните видове обекти са различни. О не, тук не сте прав. Тензорът на енергията и импулса не описва само "твърда материя". Не съм написал подобно нещо... Той описва разпределението на енергията и импулса в пространството, всяко движение което притежава тези две характеристики (а няма движение без тях!) дава принос към гравитацията, нищо не се изключва. Дори светлината, при достатъчно голяма интензивност, независимо че няма маса, дава принос към кривината на пространството.  Точно това написах и аз, че тензорът енергия-импулс е източника на гравитация... единствено на нея обаче... Като тресне някоя свръхносва например, колосални количества маса се изхвърлят в пространството ускорени до скорост много близка до светлинната. Да това ще окаже влияние на гравитацията, но движението на тази маса няма да е резултат от гравитационни полета, освен в някаква пренебрежимо миниатюрна степен. За ОТО обаче, всички движения са резултат от гравитационното изкривяване на време-пространството... Колкото за пилотните вълни, замисляли ли сте се защо идеята за тях не се възприема? Да... И колкото повече мисля, толкова по-неприемливо за мен става това отхвърляне... на тази добра идея. Съществува и Комптън ефект. На негова база, вече са създадени теории, не лишени също от слабости, но обясняващи пилотната вълна /пък тези слабости, поне по мое мнение може да се окажат от определена гледна точка... много силна страна на тези теории/. Дадох пример и с теорията на Сапогин... направо съвместяваща вълната на дьо Бройл с частицата в едно. Давал съм в тази тема и линкове, към експерименти доказващи съществуването на пилотната вълна... Няма как оттук нататък да приема, копенхагенската интерпретация на квантовата механика за достоверна.  От друга страна Айнщай дълги години след създаване на ОТО се е опитвал да "изгради" от гравитацията (разбирайте метриката) някакви що-годе устойчиви обекти, които да се доближават до частиците, но всичките му опити се провалят. А последните години опитите за сближаване на квантовата механика и метричната форма на гравитацията показват пълен антагонизъм - квантовата механика може да мине без пространствено-времево описание, тя дава вероятности за състояния, докато ОТО не може без тях, те са нейната същност И двете теории имат слабости. Споделих тук, къде ги виждам аз, но приемам, че е възможно да греша... предвид, че съм просто лаик. Неприемливо е някак си обаче, да сме в 21-ви век, а професионалистите ни да са само на това скромно ниво... Едва теорията на примковата гравитация почва да прави успешни стъпки да се отърве от прострнството и времето, но все още има много да се направи там. Ако успеят да го постигнат в пълна сила, то ОТО от сега се очертава като приближение на тази теория. Което ще ни изкачи на нова парадигма. Не ми е позната... Дано не е като струнната теория... щото ово е кошмар /все пак се надявам и нещо да мога да вдяна... /. Ама иначе...ха дано!  Не зная как си представяте етер като всеобща отправна система, след като той няма качества на такава - светоносният етер е лишен от качеството "движение", Точно заради липсата на движение. Това би означавало, че е възможно да съществува обект, който е неподвижен спрямо този етер... и... вече получаваме и точка за привързване... Виртуалните частици са въведени само за удобство, при определени условия с определени ограничения... Хем са само за удобство /виртуални/, хем можем да наблюдаваме резултатът от тяхното поведение - например възникването на привличане между макрообекти, силата на Казимир и други... Прекалено много ми идва тази неопределеност. Занимателно обаче, в случая Вие приемате неоткриваемостта им за напълно нормална, а неоткриваемостта на кинематични ефекти от етера върху движението на светлината, за доказателство, че етер не съществува. Според мен пък... ми туй е то етера... и толкоз /е остава разбира се само някой да го опише в по-големи подробности/... |
Придържам се към емпиричните доказателства за наличието на гравитационно поле. Добре, нека зарежем понятието центростремително, но... от това което за нас е достъпно като видим ефект на гравитацията и доколкото то удовлетворява уравнението на Пуасон... произтича следствието, че векторите на поне част от силите генерирани от това явление, винаги сключват някакъв ъгъл с посоката на движението което пораждат, различен от 0. Инерциалните пък, винаги всичките са строго паралелни на тази посока, даже в случая с въртележката /разглеждам случаи при които изследваните обекти не са идеализирани безразмерни материални точки с маса, а реални... с някаква разпределена плътност/ Вие се аргументирате от гледната точка, че такива еднакви по поведение с равномерното ускорено движение гравитационни полета се срещат изключително рядко в природата. Но това не би имало никакво значение, за теорията е важна самата абстракция - след като теорията се справя с нея - и произлиза от нея - тя е способна да се справи с всяко отклонение на тази абстракция, по най-баналният начин - разбивайки отклонението на сума от абстракции И хомогенното гравитационно поле (от безкрайна равнина например) удовлетворява уравнението на Пуасон, и неравномерното усскорение на протяжен обект може да създаде ефект на сключен ъгъл между силите, действащи на даден обект, но това са подробности, не отменящи абстракцията. Физическите закони се установяват по този път - от цялата каша се извлича общото, абстракцията. Всички физически закони се отнасят за абстракция. Дори простият закон на Нютон, приложен върху капка вода, съвсем не е очевидно, че може да опише поведението и. Но в крайна сметка се справя.Безкрайната хомогенна гравитираща повърхност, ще притежава безкраен брой точки оказващи някакво гравитационно въздействие върху разглежданото тяло, независимо от разстоянието между двете. Всички тези интензитети които ще се породят, ще имат съставляващи по посока към най-близката точка между тялото и повърхността /само за безкрайно отдалечените, тези съставляващи ще клонят към 0, ама пак остават безкрайно много, за които не е така/. Сборът от тези безкрайно много съставляващи, ще даде безкраен потенциал в точката където е тялото. Това е като гравитационните парадокси... Тук уловката е чисто математичееска. Едно крайно сферично тяло също притежава безкраен брой точки, когато смятате потенциала и силата в някаква точка, вие интегрирате една непрекъсната функция (не дискретна, с краен брой точки). Важно в случая е не броят точки, а тяхното пространствено разпределение. Интензитетът в дадена точка над повърхността на безкрайна електрически заредена равнина се определя от формулата: E = 2.pi.k.sigma където sigma е повърхнинната плътност на заряда. При гравитацията формулата е същата, раликата е че константата k се изразява чрез гравитационната константа, а плътността на заряда се замества с плътността на масата. От тук, като знаем че потенциалът е свързан с интензитета така: E = -grad(V) или за геометрията свързана с равнината, изразено чрез височината над нея: E = -dV/dz получаваме за потенциала V = -2.pi.k.sigma.z тоест крайна величина. Би се получила безкрайна стойност, ако разгледаме равномерно разпределена (с дадена плътност) материя в цялото пространство. От там идват парадоксите за които споменавате, в частност гравитационният парадокс на Нютон, но при равнина го няма. Ето тук е показано как се стига до посоченият интензитет, разликата в константите е поради друг избор на мерните единици: Натисни тук Неоткриваем не означава несъществуващ, а само неоткриваем... Каква е дефиницията за съществуване според вас? Как може да определите, дали нещо съществува, след като то не се проявява при никакви преки и косвени наблюдения? Говоря конкретно за светоносният етер, целият зор преди стотина години е бил да намерят поне едно негово косвено проявление. Но той се е държал както в археоложкия виц. Знаете ли го? Археолозите установили, че древните фараони в Египет разговаряли по радиотелефони, защото при разкопките не били открити закопани жици.. Светоносният етер води до същата логика - трябва ли да го вземаме предвид, след като дори индиректно не се проявява? Значи и етера може да е само един... просто проявленията за различните видове обекти са различни. Етерът може и да е един, но определено не е светоносен. Проявленията за различни обекти не трябва да се изключват взаимно, не трябва етерът хем да е неподвижен (за опита на ММ), хем да се движи (за аберацията) например, хем да крета за опита на Физо. Наличието на светоносен етер би било подкрепа за класическата физика и галилеевите трансформации в частност, липсата на такъв е своеобразна смъртна присъда за тях. Цялата патърдия всъщност е от хора, които не са способни да приемат тези факти. Точно това написах и аз, че тензорът енергия-импулс е източника на гравитация... единствено на нея обаче... Като тресне някоя свръхносва например, колосални количества маса се изхвърлят в пространството ускорени до скорост много близка до светлинната. Да това ще окаже влияние на гравитацията, но движението на тази маса няма да е резултат от гравитационни полета, освен в някаква пренебрежимо миниатюрна степен. За ОТО обаче, всички движения са резултат от гравитационното изкривяване на време-пространството.. Не, не сте прав тука. Уравненията на Айнщайн показват следната връзка: движението и разпределението на материята определя геометрията на пространство-времето, геометрията на пространство-времето влияе на движението на тази материя и нейното преразпределение. Това не изключва вътрешните взаимодействия от негравитационен тип в самата материя, които допълнително влияят на разпределението и движението и. Гравитацията може да стане преобладаваща сила в някои случаи, но изобщо не е задължително, връзката материя<->геометрия на пространство-време си остава винаги. Давал съм в тази тема и линкове, към експерименти доказващи съществуването на пилотната вълна... Няма как оттук нататък да приема, копенхагенската интерпретация на квантовата механика за достоверна. Интерпретацията вълна-частица е в съгласие със всички експерименти, които се опитват да подкрепят и пилотната вълна. Обратното обаче не е в сила. Най-простата ситуация, интерференцията на единични фотони или електрони. В края на краищата фотонът се поглъща в изключително малка област от пространството, атом, цялата му енергия отива там, което изисква сложен и противоречащ на известните физически закони механизъм неговата вълна да се събере от цялото пространство в тази точка. Самата вълна е длъжна да носи енергия/импулс, което изисква свръхсветлинно придвижване и синхронизация на всички части на вълната да се съберат в едно. А цялата история досега ни учи, че такива неща не се случват. Това е като за едно необяснено явление да се измисля необяснен механизъм, за да се обясни - топката се прехвърля от здравата глава на болната, при това остава на същото равнище на незнанието. Това е един твърде неестествен механизъм, и хората са предпочели по-малкото зло - нещо, което се проявява и като вълна, и като частица. От друга страна, уравненията на квантовата механика не описват различни обекти, не описват разделно пилотна вълна, а опитите на Аспе и неравенствата на Бел ни показват, че тези уравнения нямат допълнителни скрити параметри, които да спомагат подобно разделно описание. Точно заради липсата на движение. Това би означавало, че е възможно да съществува обект, който е неподвижен спрямо този етер... и... вече получаваме и точка за привързване... Как ще установите че има такъв обект? При това спрямо етер, който за сега показва, че не предлага способност нещо да се привърже към него? Нали цялата патърдия преди възникването на СТО е да се установи такова привързване, да се определи скоростта на движението на етера спрямо обекта, наречен нарицателно "наблюдател", и цялата тази инициатива се сгромолясва с гръм и трясък когато умозрително обобщаваме взаимно изключващите се свойства на такъв етер? Прекалено много ми идва тази неопределеност. Занимателно обаче, в случая Вие приемате неоткриваемостта им за напълно нормална, а неоткриваемостта на кинематични ефекти от етера върху движението на светлината, за доказателство, че етер не съществува. Според мен пък... ми туй е то етера... и толкоз /е остава разбира се само някой да го опише в по-големи подробности/... Вижте, аз не мога да подуша или да пипа радиовълните, но косвено, чрез други техни проявления, аз съм сигурен в тяхното съществуване. "Неоткриваемите" виртуални частици имат съвсем реални косвени проявления - ефекта на Казимир, на Лемб, други. Докато етера не проявява дори косвено съществуването си. Това е разликата, и тя хич не е малка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БодливТаласъм |
@въдичар: Не съществува идеално хомогенно поле, това е само абстракция, земното поле също е нехомогенно. Това няма абсолютно никакво значение. Теорията е длъжна да обяснява и идеализираните ситуации. Такива абстракции са създадени точно за хора като вас, да опитат да се справят с разбирането на сложните неща, които определено не са по силите им. Напротив, теорията не е длъжна да обяснява никакви идеализирани ситуации защото те не са реални, теорията обяснява само и единственно реалността, а абстрактното мислене е друга бира, не заигравайте със семантика. Що се касае за вашите охарактеризирвания кой колко разбира, мога да ви кажа че не сте никой и не можете да охарактеризирвате знания на този или онзи от форумите. Знания се охарактеризирват само при изпити в училища и академии.  |
Напротив, винаги си е базирала, по късно обаче с появата на СТО Максуеловите уравнения са преработени за без етер като среда по която се разпространяват електромагнитните вълни. @въдичар, говорите някакви измислици. Прочетете например Maxwell J.C. A Treatise on Electricity and Magnetism от 1873 г., и двата тома, и ще разберете колко се заблуждавате ми какво да чета, чел съм достатъчно за максвеловите уравнения и когато максвел ги пише е предполагал че съществува някаква среда чиито възбуждения са именно вихровите електрични и магнитни полета преминаващи едно в друго, това са вълнови процеси а те няма как да се разпространяват в празно и пусто пространство . |
Подобна е ситуацията с виртуалните частици - те са определено поведение на полето, което е базовият обект в квантовата физика. А полето какво е според квантовата физика, щом не е изградено от кванти? това няма отговор, и само идеята за преливна среда може да обясни свойствата на полето, демек вездесъщият етер. |
Етерът може и да е един, но определено не е светоносен. Проявленията за различни обекти не трябва да се изключват взаимно, не трябва етерът хем да е неподвижен (за опита на ММ), хем да се движи (за аберацията) например, хем да крета за опита на Физо. Наличието на светоносен етер би било подкрепа за класическата физика и галилеевите трансформации в частност, липсата на такъв е своеобразна смъртна присъда за тях. Цялата патърдия всъщност е от хора, които не са способни да приемат тези факти. Етерът е частично увлекаем и това е достатъчно условие за да обясни свойствата му, като среда за разпространение на електромагнитните вълни. |