Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| @Consumer, трудно ми е да посоча естествен космически обект с форма на тороид или цилиндър. Вероятно въртящите се черни дупки могат да придобият тороидна форма, при тях централната сингуларност се изражда в окръжност, подобно образуващата окръжност на тороида. Но няма принципен проблем да се построят изкуствени обекти с такава форма. @emo1971: Както вече споменах... и ефекта на Доплер също се наблюдава. Какъв проблем виждате с доплеровият ефект? Такъв имаме и когато етера не се движи (примерът с промяната на честотата на звука на движещият се влак или линейка относно неподвижен слушател (въздухът играе ролята на етера). В този пример етерът само спомага на светлината/зввука да се придвижват, но не влияят на доплеровият ефект. Ако светлината се придвижва и без етер, ефектът ще бъде същият. Или имате нещо друго пред вид? Имам и още едно съображение. Намирам за твърде неудовлетворително, че понякога в съвременната физика е невъзможно да си представим процесите, а трябва да се доверим единствено на уравненията. А дали ние като хора сме сспособни да си представим неща, излизащи извън обичайната ни среда, при която се изгражда уредът, който създава представите - мозъка? Все някога ще надхвърлим неговите възможности. Защо трябва да е неудовлетворително, че вече сме достигнали този етап, и какво би ни удовлетворило в такъв случай? Мисля примера със свръхновите за добър. Там разправят гравитацията се опитвала да наруши принципа на Паули. В резултат обаче понякога се получава такава експлозия, че гравитацонната компонента в движението на колосално количество материя става абсолютно пренебрежима. По какви геодезични линии се движи тази материя в околностите на колабиралата звезда? Геодезичните линии се определят от геометрията на пространство-времето, която геометрия пък се определя от разпределението на материята (енергията и импулса) в пространството (това вече го споменахме). В този смисъл, движението на земята около слънцето е движение по геодезична линия. Движението на спътник изстрелян от земята също е такова. В зависимост от характеристиките на спътника геодезичната линия е една или друга. При промяна на скоростта на спътника той сменя геодезичната линия (всяко ускорение в пространство-времето е чупка, смяна). По какви геодезични линии се движат резултатите от взрива може да се сметне, като се знае геометрията на прострнство-времето. Сметките ще са по-прости, ако тези разлитащи се "резултати от взрива" слабо променят тази геометрия, и ще са много по-сложни, ако те са масивни и имат сериозен принос в самата геометрия. Тогава самата геометрия ще бъде динамична, променлива с времето. Но принципно аз не виждам някакъв проблем тук. Друг пример би могъл да бъде, кротичкото движение на два астероида по съответстващите им геодезични линии в колосалната гравитация на Юпитер, водещо обаче накрая до техния сблъсък. Да приемем, че вследствие на този сблъсък те губят голяма част от масата си и се отклоняват от дотогавашните си траектории /геодезични линии/. В Нютоновия модел, гравитацията на гиганта няма да се изключи, а ще продължи да доминира, което постепенно ще натамъни новообразувалите се осколки, на подходящо за новата им маса, посока и скорост конично сечение. И в ОТО те след време ще намерят съответстващата на новото им състояние геодезична линия, но прехода между старата и новата как ли ще се опише, при положение, че при него ще има ускорения нямащи нищо общо с гравитационния потенциал на Юпитер&Ko /тензорът енергия-импулс/? Надявам се да не както в квантовата механика! Няма нищо общо с квантовата механика, разбира се  Както в Нютоновата механика, така и според ОТО гравитацията на гиганта няма да се изключи. В ОТО характеристиките на гиганта определят изцяло геометрията в околността, и при пренебрежимо леки (спрямо масата на гиганта) астероиди тази геометрия ще бъде фон, на който ще се развива действието. И преди сблъсъка, и след него астероидите ще се движат по съответните геодезични линии, определени от тяхната скорост. Масите им (в горното приближение) не участват в характеристиката на геодезичната линия по която се движи обекта (тук е хитростта на принципа на еквивалентност, масата се съкращава). Така както в евклидово пространство две тела като се сблъскат си променят посоката по която продължават да се движат (т.е. движат се по друга права, която е геодезична в това пространство), така и в ОТО. Само че там геодезичните са повече на брой, те зависят не само от посоката, а и от скоростта. Причина за това е "изкривяването" на времето, т.е. съответната компонента в метричният тензор. На практика това е и причината геодезичната линия на земята в полето на слънцето да бъде елипса. Оставам с впечатлението, че сте привърженик на този вариант... Знаете до къде води той... има само две непротиворечиви обяснения /изключвам множествата множащи се вселени, чистата "енергия" на мисълта и пр. самоосъзнаващи се частици и т.н./.. Бих казал, че този модел ме задоволява. Колкото до множащите се вселени, това не е толкова лош модел. Нека бъдем коректни, Еверет формулира идеята си като множащи се светове. Има известна разлика между двете, едната е множащи се материални конструкции, другата може да се сведе до множащи се реалности. Ситуацията с многото реалности отдавна не тревожи толкова много физиците. Дори се среща в специалната теория на относителността. Там за два взаимоподвижни наблюдателя имаме относителност на едновременноста, тоест две едновремени събития за единия не са едновременни за другият, а реалността (в случая стъпваме на локалната реалност на Айнщайн) опростено казано е състоянието от всички случващи се събития и техните отношения - пространствени и времеви. Така че едно задълбочаване в тази множественост на реалности не е вече нещо изумително. Пък като добавим и експериментите със сплетените двойки, които разклащат базови качества на тази реалност, навлизаме в интересни времена. Нито свръхсветлинни скорости, нито абсолютна детерминираност са нужни. Сегашната квантова механика има една теорема (не постулат!) - No-communication theorem, която забранява свръхсветлинните скорости. Разбира се, теоремата е следствие от базовите принципи. Ако вие опровергаете тази теорема, ще опровергаете и самата квантова механика. Както и теорията на относителнсотта, макар че там засега резултатът е 1:0 за нея (а значи и за комуникацията със свръх-светлинни скорости в КМ). При това положение някак не е прилично да привикваме този феномен за обяснение Колкото до изказването на Бел за абсолютната причинност при Копенхагенската интерпретация, не съм сигурен че той е в контексста който дискутираме тук. Тази интерпретация казва следното: при измерване на определена величина ние можем да получим различни стойности с определена от теорията вероятност. Тоест не можем да предскажем точно бъдещото поведение на частицата (или системата). В този ред на мисли, по отношение на детерминираността (което се различава от принципа за причинност!) теориите според мен се подреждат така: класическата физика като най-детерминирана (за нея няма свободна воля), следвана от теорията на Бом, тя също е напълно детерминирана, но не дава възможност да познаваме началните условия точно (значи и при нея няма свободна воля, но там пък ние не можем да предскажем точо поведениеето), и накрая квантовата механика, която е напълно недетерминирана. В квантовата механика свободна вволя трябва да има на корем за всички По горепосочените причини, засега предпочитам да си стоя при Бом. Там все пак, детерминираността касае само неживата, в смисъл немислеща материя. Каква е разликата между двете "материи" от физична (и дори Бомовска) гледна точка? Вие не коментирахте статията от първия линк който пуснах в предишния си постинг, но траекториите на фотоните очертани чрез това слабо измерване, за което там иде реч, са почти аналогични на траекториите предсказани от теорията на Бом, относно същия експеримент с двата процепа... Статията не коментирах по няколко причини. Основаната е това, какво всъщност са измерили авторите? Фотонът няма нужните атрибути, изисквани от уравнението на Шрьодингер (маса например), за да има вълнова функция. Това което му се приписва като вълнова функция е резултат от допълнителни математически трикове, наречени "вторично квантуване". Ето една статия, която внася повече светлина по проблема с вълновата функция на фотона Натисни тук. Така че точно фотоните не са най-добрият инструментариум за доказзване на тези неща. Колкото до споменатите от мен статии, щом се поосвободя малко пак ще ги потърся. Така и така Айнщайн се оказа прав въпреки тази тема , ще ви кажа един виц, свързан с квантовата механика (и то с Копенхагенската интерпретация), вярвам че ще го разберете. Знаете ли че Исус Христос е бил физик? Свързано е с приказката за съживяването на Лазар. Нека за определеност да въведем една физична величина, D, която при измерване да има две (равновероятни) стойности: "Лазар е жив", "Лазар е мъртъв". Когато измерваме тази величина, ние колапсираме вълновата функция на Лазар в едно от двете състояне, и край. Нека обаче имаме друга физична величина (произволно каква) F, която не комутира с D: D.F =/= F.D. Тогава ако измерим точно F, величината D ще бъде напълно неопределена. Което ни позволява отново да я измерим, и да получим една от двете равновероятни възможности споменати по-горе. По този начин, повтаряйки този експеримент, имаме ненулева вероятност да ни се падне стойността "Лазар е жив". Тоест Лазар може да бъде съживен |
В този ред на мисли, по отношение на детерминираността (което се различава от принципа за причинност!) теориите според мен се подреждат така: класическата физика като най-детерминирана (за нея няма свободна воля), следвана от теорията на Бом, тя също е напълно детерминирана, но не дава възможност да познаваме началните условия точно (значи и при нея няма свободна воля, но там пък ние не можем да предскажем точо поведениеето), и накрая квантовата механика, която е напълно недетерминирана. В квантовата механика свободна вволя трябва да има на корем за всички ... точно, като при Църквата - или Господ е създал вселената и от там, тя е крайно детерминирана /и съществуването само по себе си е безсмислено :.)/, или съществува т.н. "свободна воля" и от там Хаос и Ентропия ... при което Светата закрилница /и вие/ предлага елегантното - свободна воля в рамките на масива :.) ... ... някой ден Айнщайн може и да се окаже прав - Гравитацията ще бъде бъде забранена със закон и този, който се осмели да се фърли от 12-тия етаж ще бъде съден, като нарушител на Закона :.) ... ... колкото до тороид в центъра на черна дупка - това е ... трудно ми е да се изразя ... абе много е смело :.) ... Поздрави! |
| >>><<< За капката... Без гравитация капката, с произволно голям размер, ще се държи подобно на малката капка, удържана само от силите на повърхностното напрежение. Ако гравитацията си действа, в капката започват разни процеси, в зависимост от диаметъра и. При диаметър колкото моя, налягането в средата на сферата, ще бъде гигантско...Не се наемам при диаметър 1 392 000 км, да изчисля налягането в центъра...при гравитация, да речем 330,000 пъти по-голяма от тази на земята... (ако приемем, че при равен на слънчевия диаметърт и масата на обекта е подобна, въпреки че в масата на слънцето участват както огромно количество газове, така и огромно количество тежки елементи)...Та, при такива налягания процесите, които ще протичат са предвидими главно в НФ литература.. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< Цилиндър с размери подобни на интересуващите ни, е описан добре в романа "Рама". Там са обосновани и разгледани и някои от ефектите на съсредоточаване на масата в цилиндър.При това, цилиндърът се върти около остта си и създава изкуствена гравитация на вътрешните стени на цилиндъра. Радост! |
Въдичар, магнитното поле е векторно ... по-назад г-н Таласъм е обяснил добре взаимодействията при тороидалния, неодимов магнит :.) ... Какво пречи на магнитното поле всичките му вектори да сочат една точка, нима не е така, вземи един компас и ще се увериш. |
Какъв проблем виждате с доплеровият ефект? Такъв имаме и когато етера не се движи (примерът с промяната на честотата на звука на движещият се влак или линейка относно неподвижен слушател (въздухът играе ролята на етера). В този пример етерът само спомага на светлината/зввука да се придвижват, но не влияят на доплеровият ефект. Ако светлината се придвижва и без етер, ефектът ще бъде същият. Или имате нещо друго пред вид? Тъпчо в случая има движение спрамо вълнопреносната среда, същото е и когато е неподвижен източника или приемника на вълни а се движи вълнопреносната среда.Ама за да се схване си требе пипе, което Айнщанистите нямат  |
... колкото до тороид в центъра на черна дупка - това е ... трудно ми е да се изразя ... абе много е смело :.) ... Не става дума за тороид в центъра, а самата черна дупка, нейният хоризонт на събитията, да има такава форма. При въртяща се черна дупка ситуацията е доста сложна и интересна, там този тороид ще бъде потопен изцяло в ергосферата на черната дупка, и ще бъде удобен за механизма на Пенроуз за крадене на енергия от нея, например. На практика един въртящ се тороид се самоподдържа, ако по някаква причина тръгне да се всмуква към центъра, скоростта му на въртене се увеличава и го изхвърля навън. За да има такива обекти е нужно само достатъчен начален момент на въртене, от там нататък колапса ще направи останалото. Но всичко това е просто като пример за възможност. |
| Ето един Антирелативист който бори и мачка зомбитата релативисти, четете неговите писания и се ограмотявайте всички които се съмнявате в глупостта наречена СТО и ОТО https://www.facebook.com/groups/TheoreticalPhysics/?multi_permalinks=1731284596889198¬if_t=group_activity¬if_id=1494596040438835 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: въдичарят |
На практика един въртящ се тороид се самоподдържа, ако по някаква причина тръгне да се всмуква към центъра, скоростта му на въртене се увеличава и го изхвърля навън. За да има такива обекти е нужно само достатъчен начален момент на въртене, от там нататък колапса ще направи останалото. Но всичко това е просто като пример за възможност. Дрън дрън Айнщанистки глупости , самоподържащ се тороид,научна фантастика на квадрат |
Тъпчо в случая има движение спрамо вълнопреносната среда, същото е и когато е неподвижен източника или приемника на вълни а се движи вълнопреносната среда.Ама за да се схване си требе пипе, което Айнщанистите нямат Вие наистина сте се взели насериозно. С всеки непознат ли се държите така като недоклатен хейтър? Примерът не съдържа движение спрямо вълнопреносната среда. Освен да ви подскачат буквите пред очите, опитайте се да осмислите и подредбата им. А какво имат или нямат айнщайнистите не ви е дадено от Бога да разбирате. Колко ви плащат за да тролите по форумите? |
Не става дума за тороид в центъра, а самата черна дупка, нейният хоризонт на събитията, да има такава форма. При въртяща се черна дупка ситуацията е доста сложна и интересна, там този тороид ще бъде потопен изцяло в ергосферата на черната дупка, и ще бъде удобен за механизма на Пенроуз за крадене на енергия от нея, например. На практика един въртящ се тороид се самоподдържа, ако по някаква причина тръгне да се всмуква към центъра, скоростта му на въртене се увеличава и го изхвърля навън. За да има такива обекти е нужно само достатъчен начален момент на въртене, от там нататък колапса ще направи останалото. Но всичко това е просто като пример за възможност. ... ми, продължава да е смело :.) ... ... хоризонтът на събитията е виртуална граница ... не тороид ... ... изпарението от друга страна е съвсем друга тема ... за да намалява масата на черната дупка, с каква полярност трябва да са излъчените частици? ... |
| Какво от това, че хоризонтът на събтията е виртуална граница? Тя може да има определена форма, при модела на Шварцшилд е сфера, при модела на Кер и по-усложнените, Райснер-Нордстрьом например, става елипсоид на въртене, няма причина да не е и вдлъбнат елипсоид (поничка), или направо тороид, това са все възможни решения. Извън нея имаме поведение на поле от тороид. Освен това не е нужно да се стига до хоризонт на събитията, достатъчно е наличие на съответното по скорост въртене и гравитация която да задържа нещата в разумен локален обем. Тогава тороидът е една от възможните достатъчно устойчиви конфигурации. Няма никакви принципни проблеми пред такива форми. Единственият проблем пред тях е степента на устойчивост: сферата е по-устойчива, затова е по-вероятна.. Колкото до изпарението, няма значение полярността на частиците. Може и да не са заредени. Поне съществуващият модел не налага някакви ограничения. |
| >>><<< Ако дупката е черна, защото гравитацията и задържа дори и светлината - безмасовите фотони вътре, какво остава за частици с маса...Но дупките все пак, излъчват? Освен това някои дупки се въртят с фантастични скорости, при които центробежните сили може би са близки до тези на фантастичната им гравитация...някъде тези процеси трябва да се уравновесяват - дупката да продължава да приема и яде маса и излъчва безмасови лъчи. Така ли е??? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
| Да, квантовите принципи позволяват черната дупка да може да "изпуска" частици навън. Същите принципи, приложени към светлината, могат да се тълкуват и като не съвсем константна скорост на светлината: скоростта на светлината е съставка на импулса на фотона, а импулса и координатата не комутират, т.е. не са точно определени. Докато за да определим точно самата скорост, ни трябва и точно определена координата. Но при такава огромна скорост флуктуации в скоростта на светлината биха се открили при изключително малки размери на локализация на светлината, което в обозримо бъдеще ни оставя възможността да считаме скоростта на светлината за константа, съответно Айнщайн за прав в това приближение |
Какво от това, че хоризонтът на събтията е виртуална граница? ... ми има :.) ... защото не обсъждаме формата на хоризонта на събитията, а наличието на зони на привличане при тороида ... при виртуалната граница имаме само една зона и тя е еднопосочна - центъра на сингулярността ... ... да оставим настрана, че давате още едно смело твърдение - форма на сингулярността - сфера ... какво представляват квазарите тогава? ... ... за изпарението - след като не са заредени, как излъчените частици намалят масата на дупката? ... или може би това са погълнатите? :.) - - - Освен това някои дупки се въртят с фантастични скорости, при които центробежните сили може би са близки до тези на фантастичната им гравитация...някъде тези процеси трябва да се уравновесяват - дупката да продължава да приема и яде маса и излъчва безмасови лъчи. Така ли е??? ... ми не е съвсем така ... като излъчва дупката губи маса, ако лъчите са "безмасови", то тогава остава само някакво елктромагнитно взаимодействие ... П.П. ... всъщност, г-н Таласъм ей сега ще ни разясни :.) |
П.П. ... всъщност, г-н Таласъм ей сега ще ни разясни :.) Аз много неща не знам, и както виждате, затова често питам. .. ми има :.) ... защото не обсъждаме формата на хоризонта на събитията, а наличието на зони на привличане при тороида ... при виртуалната граница имаме само една зона и тя е еднопосочна - центъра на сингулярността ... Е там е работата, че при дупка с форма на тороид сингуларността няма център. Привличането в посоченият случай е нормално на повърхността, определена от хоризонта на събитията, който ще бъде с (почти) тороидална форма. Същото привличане ще има и плътният тороид (може би с леко нееднаква плътност на разпределение на материята, което за случая няма значение). Защото в противен случай по тороида ще има тангенциални на повърхността сили, което ще доведе до преразпределение на материята в друга форма. ... да оставим настрана, че давате още едно смело твърдение - форма на сингулярността - сфера ... какво представляват квазарите тогава? ... Не съм твърдял такова нещо за сингуларността. Теорията дава за нея форма на окръжност, докато при невъртяща се дупка дава точка. Тази окръжност следва централно формата на тороида, може да я заобиколите ако минете през дупката в геврека на тороида и после го обиколите отвън. ... за изпарението - след като не са заредени, как излъчените частици намалят масата на дупката? ... или може би това са погълнатите? :.) Защо трябва да са заредени за да намалява масата? ... ми не е съвсем така ... като излъчва дупката губи маса, ако лъчите са "безмасови", то тогава остава само някакво елктромагнитно взаимодействие ... Тук се крие една от любимите ми уловки от специалната теория на относителността. Доколко лъчите са безмасови, и най-вече кога отнасят маса и кога не? |
Е там е работата, че при дупка с форма на тороид сингуларността няма център. ... вече казах, че е смело твърдение ... някой е направил съответните наблюдения и е дал форма на сингулярността, или просто си приказваме? :.) ... ... и друго, да не намесваме слънчевия вятър ... може да ви опъне платното, но в случая с изпаренията ... оставете :.) ... П.П. ... цялата ли теория е такава - напасваме я според нуждите? :.) ... |
| Аз нямам нищо против вашият скептицизъм, но за какво изобщо говорим тогава? Аз обсъждам следствия от модела даден от една теория, която поне засега много добре се справя с наблюдаемите факти. Вие какво предлагате като алтернатива? |
| >>><<<< Тук се крие една от любимите ми уловки от специалната теория на относителността. Доколко лъчите са безмасови, и най-вече кога отнасят маса и кога не? Лъчите са безмасови, но са следствие от високото ускорение на материя движеща се към хоризонта...Когато материята - частици, гюллета или огромни маси - достига С тя цялата се превръща в енергия и се излъчва преди да е преминала хоризонта. Не ли? Може би част от тази материя все пак преминава хоризонта и "пада" в дупката. Оттам идва и известния релативистки парадокс на камиона, който товарел дупки. Когато стигнал до местоназначемнието, броили, броили и открили, че една дупка я няма. Върнал се шофьора да вземе дупката и паднал в нея. |
Аз нямам нищо против вашият скептицизъм, но за какво изобщо говорим тогава? Аз обсъждам следствия от модела даден от една теория, която поне засега много добре се справя с наблюдаемите факти. Вие какво предлагате като алтернатива? ... ами не, там е работата ... не се справя ... ... нека попитам - каква е възможността при въртящата се, черна дупка центъра отново е точка? ... просто пътят до него не е права линия, а спирала? ... ... или друго, възможно ли е анихилацията да се вписва при изпарението? ... ... иначе за какво говорим ли, ами в тази тема вицовете са много добри :.) ... |