Имало в Бургас
Отиди на страница:
| Бургазлии, някой знаеше ли, помни ли корабостроителя и майстор на малки частни яхти Коста Никитов? Веднъж съм седяла с него на маса в работилницата му, докато той китваше неква дървена повърхност и чат-пат отпийваше - и много пушеше, душата. Също интересен събеседник. Чатър, да го речем по днешному. И с много ценни познания и авантюристичен опит за любители на морета и океани. |
Само съм чувала за него, Дорис. Мнооого отдавна. А този, когото бих могла да питам, е в по-добрия (вероятно) свят.  |
Отворих го с друг браузър  Дорис, отговорът ми е същия като на Симпли. И в книги съм срещала името му... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
Благодаря... Коко Джамбазов ще знае, но не знам къде и дали го търся - рискувам да ми разкаже целия си живот за последните 30 години отведнъж, без предупреждение, като потоп да ме залее.  |
| В случай на интерес към традиционното корабостроене по българското Черноморие, препоръчвам (отново) книгите и студиите на Щелиян Щерионов Натисни тук |
| Дорис, да, в една книга на Николай Джамбазов - за лодките на Ахото и Р.Вълчанов.... /имам нужда от гинко билоба/ Firmin, благодаря за линка ! Ресторант "Златна котва" на Ненко Чанев  |
- за лодките на Ахото и Р.Вълчанов.... Къде ли са те сега?  ...Не съществува твоето море с небе от влажен чист седеф, с гемии, направени от вятър и покой. Ти самия не съществуваш, капитане мой, и никога за никъде не ще отплуваш. - „Не съществува твоето море“ - Иван Пейчев; мореплавател по душа, родом от Шумен. Синът му стана капитан на кораб! |
| "Духът ми в морето е свободен и тежкО ми, когато нямам сили да плавам" из книгата "Безсмъртни капитани" от кап. Тольо Апостолов. Пътят към дома  Лебедите от февруари 2013   И 3 -те снимки са от приятел Изгревът на 20.02.2014 г. - също.  / през седмицата нямам почти никакво свободно време  , затова от мен - само малко настроение.... / |
 Александър Георгиев - Коджакафалията - велик благодетел Александър Георгиев-Коджакафалията се родил около 1830 г. в бургаското с. Дюлгерия, сега Зидарово. Останал сираче 5-годишен, вуйчо му Димитър го прибрал при шестте си деца и го осиновил въпреки немотията. Сирачето пасяло козите за залък хляб. Александър идва в Бургас с братовчед си Янчо, който дълго след това ще е единственият му близък човек и ще живее с него под един покрив. Били само на 13 години, когато се цанили за чираци в абаджийска работилница. Пестели всяко левче, със заделеното наели дюкянче, където сега е Икономическият техникум, близо до пристанището. Там почнали да продават всякакви стоки - пирони, газ, селскостопанска техника. Заради ниските цени, от цялата турска кааза пазарели от двамата братовчеди. По това време били 18-годишни. Тръгнали и първите поръчки за доставка на материали и храни за акостиращите на бургаското скеле военни кораби. Било около 1850 г., пристанище още нямало. Тогава започва и бурното развитие на рибарското селище, което се оформяло като основно място за износ на селскостопанска продукция и сол. Усвоил перфектно 6 езика, но останал неграмотен Прозвището Коджакафалия получил не само заради голямата глава, но и заради феноменалната си памет. Той помнел всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните, знаел на кого колко да плати от 150-те си калфи и чираци. Сам ги обучавал и честните по-късно правел съдружници. Построил десетки ханове, фабрики, магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти. До края на живота си Коджакафалията не свалил селските дрехи от скромност, 40 години живял в една складова стаичка под стълбите между първия и втория етаж на сградата с големия магазин на ул."Фердинандова", в пресечката към пазар "Краснодар". Отгоре живеело семейството на братовчед му Янчо. Дупката, която ползвал за жилище, била широка и висока 1,5 м и дълга 2 м. Освен за дъсченото легло в нея имало място само за едно кандило над главата. Има догадки, че Александър Г.Коджакафалията - един от големите български благодетели от началото на 20-и век, с най-значимия принос за спасението на хиляди бедни - българи, турци, арменци и евреи, е умрял отровен у дома си. Това е твърдение на единствения негов пряк наследник по майчина линия - Венко Величков, който до последния ден от живота си водеше собствено разследване и нескончаеми дела за реституцията на малка част от имотите му, които са останали извън даренията. У нас все още няма нито едно задълбочено научно изследване на живота и делото на този забележителен българин, а неговото благодеяние е не по-малко по своя размер и нравствена стойност от даренията на Евлоги и Христо Георгиеви, на д-р Петър Берон и Васил Априлов. Върху земите на Коджакафалията днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите "Бр.Миладинови", "Лазур", "Зорница", близо 90 на сто от сградите в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Ако Коджакафалията не беше раздавал земята си на бедните, заселването в този район и обликът на съвременен Бургас просто биха били немислими. "На почитаемия Общински съвет е известно, че искам да облекча положението на бедните в Бургас. Особено ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми. При подаряването на тези места се явиха още около 350 бедни и безимотни и искат да им дам места, затова моля техническите власти да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града. На по 180-300 кв.м, и то още днес - заради бедните просители." Това е казано в едно от малкото останали автентични писма на Коджакафалията до общинските власти през 1911 г. - две години преди мистериозната му кончина. Той вече е раздал стотици хиляди златни лева за построяването на сиропиталища, старчески домове, болници, пощи и за църквата. Сам е покрил разходите по съставянето на новия регулационен план на града в Министерството по благоустройството, платил и строежа на цялата инфраструктура в новите квартали. Същата година благодетелят застава пред нотариус и прави най-голямото завещание в българската история. То е на обща стойност 25 млн.златни лева.И това са само недвижими имоти - земя и сгради. Между най-облагодетелстваните в това завещание се оказва църквата "Св.Св. Кирил и Методий". Тя наследява плодоползването на половината от нивите и дюкяните му. Малцина бургазлии знаят, че завещаното е под условие - да се ползват само плодовете от имотите. Църквата нямала право да ги отчуждава. Изпълнителите на завещанието трябвало "всяка година , докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки, кой каквато нужда има". Такава е била изричната воля на благодетеля. "В тази част от завещанието, което е изчезнало веднага след смъртта му и което аз открих в оригинал, е разковничето на всички мистериозни обществени събития, последвали по-нататък", разказа преди шест години, в един от първите броеве на "Фактор" самият Венко Величков. Той почина на 49 г. внезапно малко след това. Величков живееше скромно и се препитаваше от заплата като театър-майстор в Културния дом на "Лукойол-Нефтохим". Разказът по-надолу е съставен по събраните от него документи и спомени, които се съхраняват в компютъра и чакат да бъдат публикувани. Коджакафалията е намерен мъртъв у дома си от прислужник на 15 юли 1913 г, било на разсъмване. По устата му имало обилни следи от пяна. Смъртта била внезапна. Разгласяват я веднага изпълнителят на завещанието, окръжният съдия Лазар Гавалюгов и търговецът Георги Жечков. Погребението е обявено за 10 часа на другия ден. Странно е, че не е викано вещо лице, което да констатира причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика. Още повече, че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва полицейски протокол от опис на имуществото и касите му. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, Коджакафалията посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата. През последните дни от живота си, той започнал да представя в средите на големците своя племенник Стоян Ахмаков. Момчето завършило гимназия, било начетено и добре се справяло с търговските дела. Видно било, че Коджакафалията го готви за свой наследник. По исторически данни, веднага след погребението му касата с нотариалните актове за имотите му вън от дарението и торба с жълтици са изчезнали безследно. Години по-късно сейфът се е появил отворен и празен в църквата "Св.Св.Кирил и Методий". В този вид касата се пази като исторически паметник в храма. Месец след пищното погребение, на което се стекъл и плакал цял Бургас, пожар унищожил архива на бургаския съд. Полицията не издирила подпалвача. Запазен е обаче писмен документ, според който през 1920 г. съдия Гавалюгов е поискал от нотариата да му се признае личното право на собственост върху дарените на църквата имоти, той е член на църковното настоятелство. Нотариусът изпълнил задълженията си, направил обстоятелствена проверка по искането на Гавалюгов, но отказал да му признае исканите права. Въпреки това, погазвайки законовите разпоредби и завещателната забрана на Коджакафалията да не се извършват прехвърлителни сделки с наследството, църковното настоятелство започва масова разпродажба на имотите. В дома на наследника Величков са запазени писмени доказателства как на Поземлената комисия са раздавани подкупи, за да действа по-бързо с парцелирането на земеделските земи. Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал.Г.Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за възнаграждения на поповете и членовете на настоятелството. 9 септември 1944-а заварил в банката само главницата от 909 хил.златни лева които пък комунистите конфискували в полза на народната власт. През 20-те години на миналия век църквата е обявявала непрекъснати търгове и продавала земите. В един момент обаче се оказало, че всички купувачи са измамени, защото не можели да придобият нотариални актове. Те се вдигнали на бунт, размириците пред божия храм станали нетърпими. Това са факти, които могат да бъдат потвърдени от съвременниците на тези събития, а такива до-преди няколко години все още имаше сред живите. Техните спомени са подробно описани в книгата, която Венко Величков беше подготвил за печат, но за която така и не намери спонсор. Документалният му труд обхваща и образуваното в наши дни дело във Върховния административен съд, където се търсеха сведения за смъртта и изчезналите крепостни актове на Коджакафалията. Още не е доказано колко души са се облажили с парите на дарителя и дали има отровител. Чрез съда Величков и още двайсетината непреки наследници на Коджакафалията бяха поискали съдействие от рода Гавалюгови и рода Жечкови, чиито предци са били изпълнители на изчезналото завещание. И двете фамилии са декларирали, че у тях не се пази нищо, което би могло да помогне за разкриването на истината. "Аз не хвърлям директни обвинения, но има съмнения, че властите умишлено не са свършили работата си, в голямото разграбване след погребението са се включили съдии, нотариуси и поне двама от кметовете", сподели, докато беше жив Величков. Заради масовите недоволства на измамените купувачи на земя, общината и съдът измислили междинен вариант и раздали разписки на новите собственици, които не били нотариални актове, но удостоверявали, че те са единствените владетели на парцелите. В голямото завещание Коджакафалията предвидил средства дори за собственото си погребение и паметника, така че да не ощети никого. Инициативен комитет издигнал монумента от най-скъпия мрамор и гранит, който можел да се намери в Европа, гробът бил ограден с луксозен парапет. Проектът бил на известния италиански архитект Рикардо Таскони. Александър Георгиев бил погребан на най-видното място в тогавашните християнски гробища, до църквата "Св.Ив.Рилски" и с лице към новата главна улица. Една вечер през 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпратила няколко работници да разрушат мраморния християнски кръст и горната част от плочата заедно с ограждението. Целта на погрома била да се заличи споменът за "кулака-богаташ". Постаментът преместили малко по-нагоре, пред сградата на механотухникума, на него изписали името на Георги Димитров, отгоре поставили бюста му. Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" изровили преди да се разсъмне костите на дарителя и ги събрали в торбичка. Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строели новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите. "Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, само с труд и лишения беше придобил богатствата си". Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Трудолюбието и вегетарианството му били пословични. Животът му преминал в самота. Така и не създал семейство. Някои твърдят, че дори умрял девствен. Но не бил женомразец, 80 на сто от имената в списъците на получилите земи от Коджакафалията, са на жени. Философията му била, че мъжката част от семейството е по-склонна да пропилее или изпие имота, затова на мъжете според него не можело да се разчита. Известна е причината защо е останал незадомен. На младини Коджакафалията харесал красива мома от Бургас. До сватба не стигнали, защото тя му разкрила, че ще вземе братовчед му Янчо.Това признание дълбоко наранило честолюбивия човек и изглежда е имало огромно значение да остане до края на живота си сам. Така този изключителен човешки дух изкарал земния си път в услуга на бедните и нуждаещите се от помощ. Само веднъж, вече на преклонна възраст той се оплакал, че има голям грях. Казал го не пред свещеник, а пред една стара жена: "Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости". След падането на тоталитарния режим, Общинският съвет в Бургас прави няколко опита да възстанови паметника. В решение на редовна сесия с протокол №27 от 29.11.1992г. е записано: "Да се издири и повторно монтира паметникът на Ал.Г.Коджакафалията." С друго решение от 30.11.98г. даже е "включена целево в бюджета на общината за 1999-а сумата от 500 000 лв. за обявяване на конкурс за проектиране на паметника на Коджакафалията." До ден-днешен нов паметник не е построен, нито е възстановен старият. На 6.12.2012 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Бургас. Мястото на което е погребан  Същото място сега  Паметната плоча на Коджалафалията в някогашния квартал, носещ неговото име,/ сега к-с "Възраждане - пред блока на ул"Вардар" 1  Поклон ! Една моя снимка на Ченгене скеле.  Когато още е нямало пристанище, товарите пристигали с гемии в този залив - плитчина. Навътре във водата/ може би към 200 м /е имало наредени дървени скари/скеле/. Дълбочината докъдето ние сме влизали, не надхвърля 1 м. По тези скари конете отивали до гемиите и пренасяли товарите обратно до брега. Сега от ляво на входа на залива е нефтеното пристанище, след него са вилите, които се виждат на снимката, построени върху заграбената държавна гора . Там рибарите са съвсем малко, и са от последните 2-3 десетилетия. Точно срещу тях, от дясно на входа на залива е Рибарското селище. Което съществува не зная откога. Зад фотографа, /добре де, аз съм режисьор в случая, мъжът ми снима / е шосето от Бургас на юг. Та в посока Бургас, от Рибарското селище към местността Пода, е защитена влажна зона за прелетни птици. Има наблюдателници, откъдето могат да се наблюдават пернатите - всеки, който желае.Обичам го това заливче и плажчето. Плитко, топла вода като във вана, тишина и спокойствие, има скариди... Обаче си продадохме къщурата в гората , от другата страна на пътя , където започва Странджа. Няма отърване от малцинствената напаст, която първо крадеше с каруци, после - с Жигули. Има черен път към с. Маринка, което е на около 3 км. Планът е там да се строи, вече разшириха и дренираха съществуващия от времето на казармата път. Очаквайте новия бетон - до морето, през гората, та до селото, което ще стане квартал на Бургас. Едва когато продавахме, разбрахме, че предназначението на земята ни е променено преди няколко години - за строителство. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Slava |
Баба Ганка х. Петрова  Ганка Стефанова Тодорова е родена на 14 март 1847г. в град Жеравна в семейството на Стефан Тодоров и Анка Кирова. От 1898г. Ганка Стефанова заедно със съпруга си Иван Петров /роден в Котел/ се установяват в Бургас, където живеят до края на дните си. Въпреки, че е многодетна майка с 8 деца, тя се включва активно в обществената и благотворителна дейност на приморския град. На 20 май 1898г. в Бургас се създава женското благотворително дружество „Милосърдие”. Основателка и първата избрана председателка е Ганка х.Петрова. Главните задачи на дружеството били да се оказва помощ на стари и бедни граждани, сирачета и пострадали, талантливи, но бедни ученици, а в недалечно бъдеще и създаване на сиропиталище или дом за стари хора. Дружеството скоро си извоюва голям авторитет сред бургаското гражданство, но баба Ганка остава кратко време като председателка. Грижите за голямото й семейство не позволяват да се отдаде изцяло на каузата. През 1911г. дружество „Милосърдие” вече е натрупало капитал от 30 000 лева с помощта на Общината и много бургаски граждани. На 22.09.1911г. се полагат основите на сиропиталището, което ще носи името „Царица Елеонора”, а през същата година Ганка х.Петрова е избрана за почетна председателка на „Милосърдие”. През 1913г. с нейни лични средства на площад „Св.св. Кирил и Методий” е построена триетажна сграда. На първият етаж е устроена трапезария, в която да се хранят 200 бедни деца от Бургас и околията. Там са работили всички членове на благотворителното дружество „ Добрият самарянин”, учредено през 1902г. също от Ганка х.Петрова. Горните два етажа са били заети от учреждения. След избухването на войната членките на дружеството устройват на бургаската гара подкрепителен пункт за посрещане на ранените войници, поемат грижата за тях, работят за чистотата и реда в болницата. В тежките следвоенни години дружеството не спира дейността си. Устройват се благотворителни вечеринки, томболи, сказки, концерти и събраните пари даряват за македонските бежанци и бедните хора. Баба Ганка х.Петрова умира на 27 октомври 1928г. Три години след кончината й сиропиталището” Царица Елеонора” отваря врати за 14 сирачета на възраст между 5 и 10 години. Женското благотворително дружество „Милосърдие” просъществува до 1948г. Иван Хаджипетров - 1834 - 1909 г. Индустриалец, политик, кмет на Бургас и министър на финансите на Източна Румелия. Хаджипетров взима участие в борбата за църковна независимост. Той е един от основателите и пръв председател на Бургаската Търговска камара. Владеел е писмено френски, гръцки и турски език. След Освобждението Хаджипетров е първия окръжен управител (префект) на Бургаския департамента в Източна Румелия. На първите общобългарски избори през 1886 година Хаджипетров е избран от Котел за депутат в Народното събрание През 1884 година основава Големите български мелници със седалище в Париж, а като неин клон в Бургас заработва през 1898 година парна мелница с производство 15 тона брашно, двигателна сила 120 конски сили. Производството в Бургас по-късно е увеличено чрез парни машини с двигателна сила на мелницата 400 конски сили и денонощно производство на 120 тона брашно, а Големите български мелници се превръщат в най-големите мелници на Балканския полуостров с пласмент на тогава реномираните български брашна в Цариград, Пирея, Египет, Порт Саид и Егейските острови. Днешните постройки от западната страна на пл. „Тройката” са създадени от него и неговите наследници и са запазени почти в автентичен вид след първия пожар. Синът им Стефан Иванов Хаджипетров е български индустриалец, за кратко кмет на Бургас. През 1924 г. Стефан Хаджипетров става началник на Бургаската стокова борса, а от следващата година и на Бургаската търговско-индустриална камара. По негова инициатива се събират средства за построяването на сграда за камарата, която е започната през 1927 г. и завършена през 1930 г. По този случай получава Орден „За граждански заслуги“, 4 - та степен. Западната страна на пл. "Тройката" сега  Тази дупка насред двата площада - "Баба Ганка" и "Тройката" неизбежно ще бъде вписана в историята на Бургас. Изкопана е през 20 - ти в., продължава да "украсява" града и през 21 - ви.  Другият площад, който също от няколко години е дупка - "Кирил и Методий" , едноименните църква вляво, училището - вдясно.  Някакви безумци решиха, че това е най - подходящото място за подземен паркинг. И копаха, копаха, източваха морето, разцепиха храма... Ей така и те се записаха в историята. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
Честита Баба Марта  Малко красоти от изложбата на цветя - Флора в Бургас      | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
| ВЪЗХВАЛА НА БУРГАС И БУРГАЗЛИИТЕ - д-р Георги Чалдъков През 1992 г. Община Бургас избра свети Никола Чудотворец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители. Оттогава Никулден е празник на града - спомням си първите фиести на площада пред Общината и вечерта в ресторанта на хотел „България” - един безкраен коктейл. От римския поет Вергилий знам, че „Земята е божие дело, градът - на човека”. По-късно от архитектите Неделчо Карабелов и Христо Генчев научих, че за етруските, траките и римляните „градът, макар и малък, е олтар на Всемира”. Също така - аxis mundi (лат. - ост на света): планината Витоша и черквата „Света Неделя” - на София, Forum Romanum - на Рим, Делфи и Олимп - на Гърция, планината Фуджи - на Япония. За мен бургаският аxis mundi е „Александровска” и по средата „Часовника” - тя е оста „Север-Юг” (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия - „на залива закрила,/ строга и любовна светлина” (Христо Фотев). Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им - хиляди огледала над града - се оглежда най-големият християнски кръст в света, изграден от улиците „Богориди”-„Фердинандова” (бургаската Via Sacra) и „Александровска” (Via Principalis) - може и от бургазлиите, които вървят по тях, но това само въображението на гларусите и чайките го знае. Много години преди това авгурът (гадателят по полета на гларусите и чайките) е направил limitation urbi (отграничаване на града): впрегнал в плуг бяла крава от вътрешната страна и бял вол - от външната страна. Орал така, че заораната пръст се прехвърляла навътре и така очертавала градската стена. Сега гларусите и чайките виждат, че от двете страни на „градската стена” е написано Salutationem Vobis Facio in Burgas - Добре дошли на всички в Бургас. Човек, който посети Бургас, винаги го носи в себе си и така градът присъства навсякъде по света. През 1888 г. бургазлиите са били 9 865, сега са 209 615 (и още „толкова” по света). Силата на бургазлиите обаче е свързана не с техния брой, а с разума и сантимента им и стимулираните от тях трудолюбие, свободолюбие и бохемство. Бургас е голямата метафора на Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Виолета Масларова, Райна Манолова, Любомир Бодуров, Райна Кабаиванска, Катя Зехирева, Георги Калоянчев, Димитрина Гюрова-Савова, Никола Дачев, Нейчо Попов, Хиндо Касимов, д-р Иван Чилингиров, Георги Димитров - Червения, Димитър Бобчев, Бойчо Брънзов, Никола Проданов, Георги Костадинов, Тончо Русев, Ангел Заберски-старши, Венко Пиперов, Павел Костов - Дядото, Кирил Дончев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Янко Янев, д-р Богомил Панайотов, д-р Любомир и Дичо Палазови, д-р Стоян Стоев, инж. Георги Силенов, арх. Неделчо Карабелов, Венда Райкова, Георги Райков, Иван Карайотов, Недялко Йорданов, Паруш Парушев, Стоян Цанев, Светозар Бенчев, Живко Иванов, Керан Керанов, Георги Дюлгеров, Руси Чанев, Стефан Диомов, Георги Надейнов - Гого, Тони Димитрова… И на д-р Коста Костов и неговите думи: Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии. |
| „Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. И 68 години след това, на 27 юли – Свети Седмочисленици – през 2002 г. тръгна от София с „асансьора към небето”. „Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев – родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите – градовете”. - „Поезия на екстаза” проф. Светлозар Игов И така Бургас е градът на Христо Фотев и градът, създаден от Христо Фотев. Там далеч, далеч в Бургас... Там далеч, далеч в Бургас, там - в самия пясък, пролетен се виждам аз и в дъждовен блясък. Мислех си с пътуващ глас че съм сам - и вечен. Лъжех - а не знаех аз - че съм - малък и далечен. Как да знам че съм пиян аз от дъжд и песен, дъжд със вкус на океан и на път чудесен. Как да знам че съм щастлив в тоя стръмен пясък. Аз не вярвах, че съм жив, а бях жив - до блясък. Бях по-жив от кратък вик на делфин - и гларус. Цял - във техния език, старт, печал и радост... Там далеч, далеч в Бургас, там от зимен пясък, аз изграждам своя глас - острият му блясък.  Христо Фотев с Петя Дубарова  Паметникът на поета в Морската градина в Бургас Присъствие в отсъствието Най-страшното не е смъртта ни, може би ужасното е, че сме приживе във тъмната й пластика! Стихотворения Натисни тук Christopher Buxton превод на "Колко си хубава !" на английски език Натисни тук „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев”- проф. Владимир Янев. С Петьо Пандира  От архива на Регионална библиотека "П. К. Яворов" Христо Фотев знаеше само едно свое стихотворение наизуст изцяло - "Бях на самия връх на мойта младост..." Натисни тук Честване на 60-годишния юбилей на поета в Градската художествена галерия "П. Задгорски" през 1994 г. Натисни тук "Този град ме моделира мен... Ако бях попаднал във Варна...., Божеее " |
| ПОКАНА В ПАМЕТ НА ХРИСТО ФОТЕВ Заповядайте на 20 март (четвъртък) от 18,00 часа в зала Вяра на Столична библиотека - да си спомним за Христо Фотев! Столичната библиотека организира ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР, посветена на 80-годишнината от рождението на Христо Фотев. Със стихове и спомени за поета ще участват Недялко Йорданов, Никола Инджов, Кръстьо Станишев, Георги Константинов, Камелия Кондова, Иван Есенски, Иван Ненков, Славимир Генчев и др. Ще ви чакаме! / Един от случаите, когато съжалявам, че не съм в София / |
| 67AF 16 Мар 2014 00:41 Ще се утешим със снимки, а може и видео Започна се! Разпродават до дупка „Бургаски корабостроителници” за над 46 милиона лева под носа на уволнените работници Натисни тук |
| Бургазлиите, привет. Помни ли някой капитан Николай, който имаше бунгало до Свинския залив във Варвара, ловеше риба, свиреше на акордеон ... и много се пиеше при него. |
| Пенчо бре 16 Мар 2014 13:51 Здравей За съжаление други бургазлии тук не се обаждат, а аз нямам честта да познавам кап. Николай Допреди 8 - 9 г. всяка събота и неделя обикаляхме Черноморието , Странджа, реки, язовири, езера - от Иракли до Синеморец. Сега, от работа, не остава време. А и нищо не е същото... почти нищо не остана от нашите места... частен бетон - докъдето поглед стига.Слънцето - само то все още е същото и ни радва, и му се усмихваме, когато с него се ражда денят  А днес се зарадвахме и на щъркелите - вече са и в Бургас  Високо бяха, но тъкмо да вдигнем нагоре очи...  Обичат да кръжат над парка, за да ни кажат - Ето ни, пак сме тук, а с нас - и новият живот ...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |