Отиди на страница:
Котка -  ------------------ Сайтът на Генек |
Всъщност имаме наистина златна възможност да разберем как е изглеждал цар Самуил, по пластичните възстановки на черепа му, май няма нужда да търсим нищо повече Тцъ. Възстановката по черепа е една от най-смешните "метОди" на планетата земя. Еле пък в ръцете на "добросъвестни" антрополози. Който не вярва, да види възстановката на наш Чъргубиля Мостич, дето изглежда така, както и Чингис хан не е изглеждал. Мостич има вид на човек с не една, ами дор до три монголски майки едновременно. Ама такова било времето. Днес биха го възстановили като аятоллах Хомейни. Натисни тук, ако си безстрашен, над 18 години и много, ама много искаш да видиш чъргубиля Мостич. ПП Някой може ли да обясни разумно въз основание на на какви черепни данни цар Самуил е устойчиво плешив (виж картинките)?  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
------------------------------------> 
Някой може ли да обясни разумно въз основание на на какви черепни данни цар Самуил е устойчиво плешив (виж картинките)? Не е ли очевидно? На рисунките, които не изобразяват Самуил, той си е с коса, следователно на тия, които го изобразяват, е плешив.  |
Мостич има вид на човек с не една, ами дор до три монголски майки едновременно Предводителю,  Не знам как е изглеждал цар Самуил, но винаги ми е било интересно как се е стигнало дотам тримата братя на български цар да се казват Арон, Мойсей и Давид... Натисни тук  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Han |
ПП Някой може ли да обясни разумно въз основание на на какви черепни данни цар Самуил е устойчиво плешив (виж картинките)? Разбира се, че е бил плешив! Всички успешни владетели тъдява са били лиси, както и не дотам успешните. От новите времена Фердинанд, Борис и Симеон Хасан не са надарени с много прическа, Тодор Христов Живков премяташе стотина косъма напреко на черепа, Бойко Методиев Борисов хитроумно се подстригва ниско за да не Му личи, Сер.гей Дмитриевич прави горе-доле същото. Самоуил определено е бил плешив по грозния начин от възстановките. |
| Добре чъргубиля Мостич възстановен бил е. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
винаги ми е било интересно как се е стигнало дотам тримата братя на български цар да се казват Арон, Мойсей и Давид... Ми много просто - царят е бил християнин... |
| Така е. Бил е християнин: "Първа книга Самуилова". [1:1] Имаше един човек от Раматаим-Цофим (Тема Рим-София), от Ефремова планина (Стара Планина), името му беше Елкана (Лициний, Никола), син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, - ефратец (тракиец); [1:2] той имаше две жени: едната се казваше Ана (Мариниана, Рипсимия), а другата - Фенана; Фенана имаше деца, Ана (Мариниана, Рипсимия) пък нямаше деца. [1:3] И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом (Преслав); там бяха (Илий (Траян Деций, цар Петър І  и) двамата му сина Офни (Херений Етруск, Борис ІІ и Финеес (Хостилиян, Роман), свещеници на Господа. [1:4] В деня, когато Елкана (Лициний, комиторул Никола) принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките й синове и дъщери; [1:5] на Ана (Мариниана, Рипсимия) пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата й. [1:6] Съперницата й я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата й. [1:7] Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше. [1:8] И рече й Елкана (Лициний, комит. Никола), мъж й: Ано (Мариниано)! (Тя му отговори: ето ме. И рече й защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина? [1:9] След като ядоха и пиха в Силом (Преслав), Ана (Мариниана, Рипсимия) стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий (Траян Деций, цар Петър І седеше тогава на седалището при входа в храма Господен. [1:10] Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше, [1:11] и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му. [1:12] Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий (Траян Деций, цар Петър І я гледаше в устата; [1:13] и понеже Ана (Мариниана, Рипсимия) говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха, и гласът й се не чуваше, то Илий (Траян Деций, цар Петър І я сметна за пияна. [1:14] И рече й Илий (Траян Деций, цар Петър І : докога ще бъдеш пияна? отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне). [1:15] Ана (Мариниана, Рипсимия) отговори и рече: не, господарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа; [1:16] не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега. [1:17] Отговори Илий (Траян Деций, цар Петър І и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли. [1:18] А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече печално, както по-преди. [1:19] И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама (Рим, София). И Елкана (Лициний, комит Никола) позна Ана (Мариниана, Рипсимия), жена си, и Господ си спомни за нея. [1:20] След няколко време Ана (Мариниана, Рипсимия) зачена, роди син и му даде име Самуил (Валериан І, цар Самуил), понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих. [1:21] И отиде мъж и Елкана Лициний, комит Никола) и цялата му челяд (в Силом, Преслав), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си). [1:22] Но Ана (Мариниана, Рипсимия) не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги. [1:23] И рече й Елкана Лициний, комит Никола), мъж й: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми. [1:24] А когато го откърми, отиде с него в Силом ПреСЛАВ), като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом (ПреСЛАВ), и момчето с тях; а момчето беше още дете. [1:25] (И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия (Траян Деций, цар Петър І , [1:26] и рече: о, господарю мой! да живее душата ти, господарю мой! аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу; [1:27] за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих; [1:28] и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му - да служи на Господа. И тя се поклони там Господу. |
| Та като стана дума за преосмисляне: дали Василий ІІ наистина е бил "българоубиец". И защо българите масово са отказвали да воюват и са се предавали в плен, нещо което никога не са правили преди това. А също, защо Василий ІІ дава такава огромна власт на българската църква над много нови територии. |
| Първо искам да уточня, че текстът ми е интересен, доста по-силен и исторически обоснован и нямащ общо с писаниците за кръста от миналите две седмици. Но бих си позволила да обърна внимание на следното , цитирам: "не са страшни безумиците, фабрикувани в Скопие". Нима? Ако това е мнението на гилдията, представлявана от автора, тежко и горко ни. по-скоро съм съгласна с края на текста именно защото не от вчера науката е ползвана услужливо за политичеки цели, 'еле пък историята, но и това не е новост. Новостта в случая, или по-скоро онова, което ни касае нас като държава е използването на собствената ни ситория за антибългарска политика. Ще се изразя с клише, но българската гилдия е крайно време да се вземе в ръце и да разобличи безумствата на скопските историчари от югозапад и фанатизираните неоосманисти от югоизток. Науката не е самотен остров, извисен над всекидневната глупост. Знам че това се набива всеки ден в главите на младите научни работници от БАН и СУ, но няма нищо общо с истината. |
Не знам как е изглеждал цар Самуил, но винаги ми е било интересно как се е стигнало дотам тримата братя на български цар да се казват Арон, Мойсей и Давид... че и зет Ашот, че и синът на Арон носи звучното българско име "Алусиан". |
| "Далеч е някак от празничния царски костюм тоя калпак, ще се съгласите навярно, но и защото като зажени дъщеря си, човек винаги гледа да си облече някоя по-читава дрешка, така е по нашите краища от памтивека." Ще ме извините, г-н Петрински, ама това съждение някак си не подхожда на статията Ви, лековато и несериозно изглежда. Може би леко се самоиронизирате? Хан, и аз съм се чудил защо имената на комитопулите не са типично български, но колегата Щурчо точно е отговорил - християнски. Като се вземе предвид и арменския им корен (арменците са едни от най- старите християни) всичко си идва на мястото. В кръга на шегата: "плешивият" образ на цар Самуил много прилича на Шон Конъри и то не само заради плешивостта, устните също. В тази връзка, ако ще се прави филм, да поканим Шон Конъри, филмът само ще спечели. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
но колегата Щурчо точно е отговорил - християнски. 1. Еврейски. 2. Вехтозаветни, тоест юдео-християнски. 3. Християнски поради вехтозаветност. |
| Най-големият паметник на Цар Самуил е Самуиловата крепост в Охрид. Нямах време да се покатеря, но е неповторима гледка над езерото и стария град. Факт е че християнското население на днешна Р. Македония е с български произход, също че вече 600+ години нейната територия не е част от България. Миналото не се променя с тръшкане и вайкане. Испанците не реват за отделянето на португалия, Андора и Гибралтар; французи и холандци не си поделят Белгия, нито - съседите на Швейцария си оспорват кантоните. Абсурдно е отношениятаа ни с най-близките ни роднини-съседи да са най-обтегнати. Блг за вним.  |
| С Чъргубиля Мостич, наистина най-вероятно са се пооляли, но действително ли е невъзможна достоверна реконструкция по запазен череп? Такъв метод отдавна се използва доста успешно в криминалистиката, като изобщо нямам предвид холивудските фантасмагории по темата. Няма как да се възстанови цвета на очите, косата и пр., ама поне обща представа за облика на починалия човек се добива. Останалият скелет също дава някаква представа за етническата принадлежност на хората, макар и не толкова изчерпателна, като черепа. От костите съм чувал, че и ДНК при някои случаи може да се извлече, а тези молекули носят често със себе си и историческа информация. Май всичко опира до добрата воля, да се подходи към проблема напълно безпристрастно. |
Добре чъргубиля Мостич възстановен бил е Таз рима /и последвалата дискусия/ ми напомни нещо из Записните книжки на Иля Илф: "Марк Аврелий не еврей ли?" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
