Отиди на страница:
- Хемингуей ловял риба. Има един хубав разказ от него, в който лови пъстърва с повод от животинско черво. |
| Носталгия по отминалото време. ДИ - за затлачената Чая, У. Фокнър - за девствените гори, затрити заради прокараната железница. Всеки има по нещо изгубено, за което си спомня с умиление или печал. |
| Баба ми Варка викаше "не е ептем зле" това беше голяма похвала. Сега всички вършим "outstanding job". Пишем "А" за допълнително свършена работа а не за допълнително показани знания. Иначе дИванов е по-скор джентълмен, нищо че се прави на директен. Той е "необвързващо" зелен, което го пречупва до меко розово-червен с тая "Фъкаща Фурия" наоколо. |
| И на мен ми мирише на газ. Газа идва от гнилоч дето са и глистите. А в буркана отиват най-тлъстите. После на кукичката. |
Преди да си изхвърля телевизора, забелязах, че в едно тв шоу водещият всяка вечер играе роля на грубиян с комично раздуто самочувствие. Посрещаше всеки свой гост с въпроса: как си? Един популярен водещ от не съвсем близкото минало, също така добър познат на автора, започваше интервютата си с въпрос може ли да си говорят "на ти". Кеворкираният гост почти винаги се стъписваше и се съгласяваше, въпреки че тогава не беше прието и хич не беше в нормата. |
| Горбуша - Натисни тук Тцъ,няма такава риба в Марица,следователно и в Чая. Гърбавица - Натисни тук Това го има като карабалък,май. |
"Тук отрано започва денят и завършва с Първа програма." Жалко за хубавия текст на тази песен, когато има стотици 24-часови програми. Блажени години, телевизията беше млада, зрители звъняха на програмния директор: Кое време стана, защо продължавате, ние ставаме рано, а програмният се свенеше да каже: Ми угаси си телевизора бе, човек. Отново благодаря за писаницата   .......................................... Поздрави от Варна Натисни тук |
Уважаеми Джимо! Съвсем скоро научих, че отговорът на How do you do съвсем не е това, което съм се заблуждавала, че е /кво са ни учили едно време в гимназията, ха де  /. Та отговорът на този въпрос във времената, когато в Англия "не живеят англичани" /цитатът ваш/ е следният: How do I what? Ми кво да правя! |
. Благодаря Ви за удоволствието г-н Иванов. Жив и здрав.| Пак изтръпнах, пак ми е хубаво. Преди едни 20 години, ходехме на плаж на Чая. 2 пъти в годината. В края на юни имаше река... Имаше едни дълбоки вирове.. , леки водопади над тях...събирахме е там. Биричките- в реката.. Хлапета, крясъци.. Цумбуркания, олелия.. И споменът. Обли бели и сиви камъни. Прекрасно-зелени в реката... Тясна река, авторе, но с характер. Благодаря ти, имаш свойството да ни връщаш, някои от нас..и вероятно да разплакваш. Аз се пиша в последните. Плаче ми се. Майка е родена 1934, През бомдировките са ги наритали в същото село, Катуница.. И тя била във френски колеж, девойката. Баба ми е била медицинска сестра.. предполагам и в Катуница е помагала. Евдокия Сергеевна. /Те са бежанци от революцията/ Мама се казваше Наталия, била е диво хлапе, кълна се, познавам внучката й. Само помня, че са били при баба Померанза в Катуница. Умирам от е яд, че не слушаме, когато трябва... Толкова са ми разказали.. |
| Отново искрящ коктейл, Майсторе. Чета разказите на едно момче. Мирослав Пенков. И както преди повече от 40 години, когато четях Хемингуей, ме хващат за гърлото. |
How do I what? Ми кво да правя! Навремето синът ми се забавляваше да превежда екзотични български лафове - напр. "ойде коньо у ряката" - на френски, и да ги пробутва на французите. Като стремежът беше на френски лафът пак да е цветист и да привлича вниманието. Общо взето пълен неуспех, с едно изключение. "Кой откъде е" преведено като "Qui d'où il est" се оказа съзвучно с френската душевност - скоро стана много употребявано в службата на сина ми, а после даже го чул на съвсем друго място в Париж. Майсторе . |
Сега какво ще стане? - Каквото каже Виктория Нюланд. Тя фъка ЕС, че българските червеи в буркан ли няма да префъка за шистовия газ и "Шеврон". САЩ и Русия са необятни, но България е колкото човешка длан. Хидрофракингът ще я отрови. На 100%. |
| За минутите, през които четях написаното, изпитах какви ли не чувства: 1) /не съвсем/съчувствен присмех - "когато в Англия живееха англичани"; 2) носталгия и болка по невъзвратимото - "Няма ги каваците, брястовете и върбите /.../"; 3) примесен с усещането за безпомощност страх и горчиво негодувание - "Ако Виктория Нюланд ни натрапи добива на шистов газ /.../". Keep walking, Mr Ivanov! |
| Седят на брега на реката дърт пергишин и млад стърчипатко и ловят риба. Всъщност риба лови само старият , на младока не му кълве. Дядо , на каква стръв изби днес рибата ? На глист , сине . На другият ден малкият къца на глист и нищо не хваща . Дъртото пак пълни торбата . Дядо , ами днес на глист не кълве , на какво ловиш ? На кукуруз сине . Добре де , ама как познаваш кой ден на каква стръв ще къклве ? Сутрин като стана , ако ми е в левио крачол - кукуруз , ако е в деснио - глист . Проста работа. Бе то лесно за тебе , ама на мене сутрин ми стърчи . Е тогава кво правиш тука бе момче  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: VOCI |