Отиди на страница:
| г-н пармаков нещо много жали по комунизЪма - хем ..., хем ..., хем ..., да няма конкуренция, да има защитени професии, минимални цени и тн. а пазарната икономика и "битпазара" да е за "измекярчетата", но не и за него. мъка. |
| Що се оплакваме, че ни е такава държавата, ако ни е такава интелигенцията? Общините да сложат цена от 2000 лв на певец и 1000 лв + 100 кила самоковски картофи на музикант и всички да са доволни.. Само мир да има |
| Гледам коментарите и не вярвам на очите си. Такива простаци, такива кашони! Ама то нормалните хора това го виждат и им е гнусно, а на самия тъпанар как да обясниш че е тъп - то едно такова, закърняло в гадости и не ще да излезе от тях. А на Пармаков просто му е станало гнусно, и го разбирам. Когато културата (културата, това е което крепи една държава) е стигнала дъното, нещата могат само да се разпадат. Жалко. |
| П.п., разбира се, не говоря за всичките коментари,а за повечето. Има и много мнения, с които съм съгласен, да не говорим че всеки хленч е неприятен за ухото, но явно че на г-на му е писнало. |
 Тази статия все едно, че аз съм я писал. Само, че моето връщане беше за около година и малко. Докато ми станат документите! |
Че и за разлика от джаза, който е мъртъв отдавна, само отделни щамове се отглеждат в лабораторни условия и се демонстрират, главно на снобари Изобщо не е мъртъв. Натисни тук Всяка година съм на два джаз фестивала. Един в Отава и един в Монтреал - отделно концертите. Знаеш ли колко народ има? И на практика всички джаз и други музиканти си свирят по фестивали и концерти в Сев. Америка. ББ Кинг - на 89 години - Юли месец, концерт в Монтреал. Натисни тук Миналата събота гледах Шер (на 68 години) - невероятно шоу. Натисни тук На джаз фестивала чакаме Арета Франклин и "Ърт Уинд анд Файър" - кой в България дори си спомня за тези хора? А кой си спомня за Чик Кърия, За Дейвид Санборн, за Джордж Бенсън или за Чикаго? А тук не можеш да намериш билети два месеца преди концерта. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: E6 |
Изобщо не е мъртъв.  Иначе егати зомбитата сме, събираме се един градски център в Монреал. Няма начин да няма сноби, при толкова народ!  |
| Е какво излезе сега от това излияние? Преди комунизма виновен, сега капитализма! И мутрите. По татово време поне мутри нямаше. |
| E, добре де, Васко Пармаков и сам си е казал, че е музикант и мисленето не му е силата, че преди 25 години се е пробвал да помисли и още съжалява и не може да си прости... Какво толкова има да му скачате, човечецът е прецакал само себе си с това. Важното е, какво друго прави, освен кръчмарски размишления, а той прави и други неща, качествени. Пък това, че тия мисли вестникът е рекъл да ги поеме вместо кръчмата, си е за сметка на вестника. Е, знам ли, има и хора, дето си кефеха на музикантски размишления, поне миналата седмица. |
| Изключително свестен човек е Васил Пармаков. Харесваше ми още, когато свиреше с Кръпката. Интересно и тъжно интервю с него... ,,Ние, българите, не можем да създаваме структури, много сме зле с организацията." |
| Поредния, 52 годишен, пъ_рч, дето все някой друг му виновен, и все се оплаква. Ей това е белята -- оплаквачковците. Хората виновни.... България виновна. Не го заслужават, Него, Величието. Май по-добре да бе си стоял там, отколкото да наливаш масло в оплаквачницата, в каквато такива превърнахте страната ни. Мъжете мълчат и работят. Действат и не говорят. Каквото стане, стане. Каквото и да стане действат спокойно, смело, дръзко, със себераздаване, честно. Не крадат и не правят кокошкарски далаверки, не си правят номерца, държат на думата си. Думата е по-важна от подписа, документа. Ако всеки правеше така ... и по малко се оплакваше ... с народа, с държавата. Държавата това сме ние. Народът и умът му са сборен ум от мисленето на всеки по отделно. Пример, собствен пример, труд и дела. Примерът е заразен. И добрият и лошият пример. Така че прави нещата според добрия пример и не се оплаквай. Дай твоето добро, мъжко дело, без да се оплакваш. И не забравяй народната мъдрост: " На калпавия водолаз водораслите му пречат." |
| Rumens Хората на българската "култура", най-усърдно бутаха "комунизма". Получиха си по "културата", за квото се бореха. Никой разумен човек няма да разглоби колата си, и да почне да изхвърля части, ако нещо не работи как трябва, а ще търси специалст. "Културните" ни хора обаче, пръснаха българската машина на съставните и части, и заедно с други дилетанти събраха некво недоразумение, но без да имат и най-микроскопична представа как работи чудото, наричано популярно "обществен механизъм". У сегашната ни кола, ни една част не работи както требе. Иначе многу е лъскава. За шофорите да не говорим. Карат като на 5 ракии  И на тях все някой друг им виновен. Най-често мат'рялаСлаби шофьори. Не стига туй, ами дават други да им подвикват как да карат и на къде да карат ... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| Културата в България от времето на комунизма и досега е идеологически насочвана. Няма артист, който да не е станал известен точно заради това, че творчеството му обслужва идеологията на властващите. Всички останали тънат в забрава, ако ще да са класи над толерираните. Тази неравнопоставеност между свободния и зависимия творец за дълъг период от време обезкърви българската култура и причини липса на ярки таланти. |