Отиди на страница:
| "Българските работници през 1944 бяха много по-добре от гръцките,примрно, ама на края на бленувата ти "промяна" през 1989 разликата в заплащането и стандарта беше 3,5:1 за Гърция! УУУУУ! за цоциализъма!" Аз пък си спомням друго - през 1966 г великият баскетболен отбор на ЦСКА с Барчовски, Темелаки Димитров и т.н. би гръцкият шампион АЕК. Първият мач бе в зала Универсиада, а реваншът в Атина на открит стадион през м. февруари -съседите си нямаха зала. Не го показваха и по телевизията по същата причина - телевизия в Гърция по това време гледат само в американските бази. |
Имаше и партия, за която твърдяха доскоро, че българските работници я припознават за тяхна, тя какво прави, ще попитате, освен че вее фалшиви червени знамена. Нищо, ще отвърна, тая партия се превърна в обикновено търговско дружество, нито говори за работниците, нито общува с тях, по-приятно е да си има вземане-даване с имащите, алъш-веришът да върви - така все нещо ще полепне и по сметките на началниците в тая така наречена партия, нали така, и там началниците душа носят, и те къща хранят. Петрински, внимавай. Осеща се нездрав волунраристично-опортюнистичен-дребнобуржоазизум уклон в думите ти. Абе с две думи - не си прав. Надявам се да имаш предвид партията на Дертлиев. Има си хора опозиционери по характер, ти не си от тях. И няма смисъл на стари години да ставаш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ttanchev |
Трудно беше състезанието на "социалистическа" България с капиталистическа Франция. Тамошните социалисти направиха 5 дневна работна седмица нашите се напънаха също. Тамошните направиха 7 часов работен ден, нашите не успяха. Тамошните вдигнаха стандарта на живот, нашите пак не успяха. Това е то лошия късмет. Французите имаха кадърни социалисти, ние некадърни.  |
Французите имаха кадърни социалисти, ние некадърни. Да бе некъдърни. Виж какво имат нашите първи другари сега и какво имат френските. Друго си е болшевишката закалка. Ех, ако другаря Сталин беше наредил на танковете да стигнат до Атлантическия океан... |
| "Ех, ако другаря Сталин беше наредил на танковете да стигнат до Атлантическия океан..." http://store.img-share.eu/images-doidem-i-do-niu-iorka_jpgIzZ6Ln6.jpg |
Виж какво имат нашите първи другари сега и какво имат френските Строс-Кан сигурно имаш предвид - жив да го оплачеш сиромаха  |
| Мани го Строс Кан. Една птичка пролет не прави. Липсва им на французите революционна решителност и болшевишки размах. Абе меки китки както казват руските другари (без да обиждаме дружките Станишев и Вигенин, де) Друго си е да унищожиш старата буржоазия до крак, да им вземеш всичко до последната селска кръчма, да минеш през колективната собственост и накрая сам да станеш уважаван капиталист с нотариален акт. Без разни бивши да ти се мотаят из елита. Добре, че бяха съветските другари да ни покажат правилния път. Както е казвал вожда у учителя на българския народ Георги Димитров, "Да се учим от съветските другари, значи да се учим да побеждаваме" |
| Моите спомени за 1-ви май са само хубави с едно малко минусче...все ме хващаха я да нося лозунга най-отпред или байряк,та не можех като другите да се изнижа веднага след като подминем трибуната ,а трябваше да ги мъкна до майната си и да ги предавам на чакащ камион ил каквото е там!Иначе почти на 100%хубаво време гюролтия от бодри песни по едни метални високоговорители,жените иначе симпатични-се обезобразяваха с някакви огромни неестествени накокошинтени прически и си изпобелваха сухожилията от неудобни нови обувки!Най-хубавото обаче беше след манифестацията -огромна камара от пържени кюфтета и прясна салата /марули-репички и лук/ама от истинска кайма-бира Загорка ех...живот!Както обаче на фронта зад атакуващите са се движели от НКВД и са следели с нагана да не се връцне някой в обратна посока,така и при нас имаше един Спиридон дето си записваше -кой там -кой не ,та на другия ден на червения килим в директорския кабинет да ти покажат коня боб яде ли! |
Трудно беше състезанието на "социалистическа" България с капиталистическа Франция. Тамошните социалисти направиха 5 дневна работна седмица нашите се напънаха също. Тамошните направиха 7 часов работен ден, нашите не успяха. Тамошните вдигнаха стандарта на живот, нашите пак не успяха. Това е то лошия късмет. Французите имаха кадърни социалисти, ние некадърни. Абе какво непрекъснато се сравнявате ту с Франция, ту с Германия, ту със САЩ. България тогава трябваше да навакса 500 години изоставане от Западна Европа. Трябваше да се работи. Това, което виждах тогава, че беше впрегната цялата нация в тази насока. Вярно е, че имаше някои, които не ставаха за работа, но все нещо свършваха, и кафе да донесат на тези, които работеха. На Запад такива са безработни. Като си помисля, какво беше построено между 1956 и 1970г., сега един мост на Дунава го цвъкаха 20 години. Вървете вижте Аспаруховия мост във Варна, не разбрахме кога се построи, все едно между другото. Франция за да достигне до това е имала близо един век революции, от 1789 до 1871г. - Великата френска революция - 1789г., Наполеоновите войни до 1815г., Юлската революция 1830г., европейските революции 1846-47г., Френската комуна 1871г., 1-вата световна и 2-рта световна войни - и едва след това виждаме този относителен просперитет, който имат. Да не говорим за колониите, за развитието на наука и култура още от ренесанса и Просвещението. |
Ех, ако другаря Сталин беше наредил на танковете да стигнат до Атлантическия океан... Вече идва времето за преразглеждане на ролята на Сталин Натисни тук Васерман, изследвал документите и се оказва, че още някъде февруарски/ мартенски пленум 1922г., или 1923г. тогава Политбюро и Сталин предложил да се спре класовата борба, но на пленума са скочили различноте областни и републикански ръководители и казали, че класовата борба при тях не е спряла. Тогава Политбюро е изсквало да се докладва за всички репресии. И заваляли искания за репресии от средния управлемски контингент. Така, че тези репресии са основно под натиска на средния управленски контингент, голяма част от който е унищожен в последствие от Сталин. Разбира се и това не е абсолютната истина, каквато впрочем няма в такива след революционни събития. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| Bay Hasan, що го бият пролетарията всяка година на 1 Май в Турция, ва? Чета в новините пак са ги били вчера. |
| Още второто изречение е яка лъжа. На всичкото отгоре, безмислена. Малоумна, ако трябва да цитирам автора, защото няма кой да му повярва и няма разумна причина да я пробутва. Ако някое дете прочете в тази статия, че дядо му като ученик е чакал с трепет да ходи на първомайска манифестация с бодра стъпка, ще помисли нашето поколение за малоумни. Разбира се, сигурно е имало и желаещи. Имаше и много натегачи. От тия, дето на десети чевръсто се извъртяха и застанаха в челната редица на антикомунистите. Обаче това което със сигурност знам и съм видял е, че нежелаещите, които бяха мнозинството също ги задължаваха да ходят. С проверка по списък. В началната и в крайната точка, за да се предодврати спонтанният разпад на манифестацията на ъгъла на градинката до мавзолея. Както учениците (по график, училищата се редуваха), така и работниците бяха задължени да присъстват. Партийните и комсомолските секретари отговаряха за списъците. Също отговаряха да няма 'провокации'. Примерно, проверяваше се дали случайно портета на пеко таков не закрива портрета на тодор живков, гледано от трибуууната. Разбира се, не вярвам това изискване да е спуснато от най-високо(ТЖ). По скоро си беше манталитет на натегачите около него и надолу по йерархията. Манталитет, който е жив и устойчив и до днес. Също за да няма провокации, не се разрешаваше да носиш лозунг, снимка или знаме от къщи. Раздаваха се. "Проверени". Имаше си клакьори за скандиранията. Лозунгите - грижливо записани и синхронизирани, за да няма какафония и суматоха пред високата трибуна. По време на утринната гимнастика учениците ги репетираха. Работниците явно се смятаха за по-опитни и не ги тормозеха извън сюблимния момент пред трибуната. Първи май може да е бил голям празник в началото на века, но плановиците го превърнаха в досадно задължение и източник на негативни емоции. "Празник" по сценарий. Постепенно се превърна в един от класическите символи на виртуалния свят на лъжата, преструвките и т.нар. 'показухи', които изпълваха живота ни. Като студент не си спомням да съм ходил или да са ме карали да правя нещо на първи май. Вероятно спуснатата бройка се е запълвала от "желаещи" комсомолски активисти. Както и да е, истински заинтересовани да идат да поздравят партийния елит на този ден не съм виждал. За разлика от 24 май. Огромна разлика. Даже за слънчевите дни авторът лъже. Слънчеви бяха 24-ти май и великден. Винаги. 1-ви май беше както се падне. Дъждовен, слънчев, ветровит или спокоен. Както всеи друг ден в началото на май. |
Bay Hasan, що го бият пролетарията всяка година на 1 Май в Турция, ва? Боят закалява и поддържа бойнийо дух. Ако го нема боят - и те ще станат кат пролетариата в майка България ... един таков,де ползва 1-ви май кат прелюдие към истинскийо праздник - печеното ягънце за Хъдърлеза у шестий май. С твърдото обещание да отработи шестях почивни дни. Не знам дали таквоз чудо има нейде другаде из белийо свят,ама със сигурност такъв пиниз е абсурд в империалистическа Америка. Нищо,че народонаселението в майка България пее с пълен глас :"Да живей,живей труда !"  |
де ползва 1-ви май кат прелюдие към истинскийо праздник - печеното ягънце за Хъдърлеза у шестий май. С твърдото обещание да отработи шестях почивни дни. Не знам дали таквоз чудо има нейде другаде из белийо свят,ама със сигурност такъв пиниз е абсурд в империалистическа Америка. Прав си.  Отвсякъде е абсурд сливането на почивни дни. Който иска да ползва повече дни, да си вземе отпуск 1-2 дена. Има хора, които не искат такава дълга почивка, защото след това им се натрупва работа и не могат да си починат само в неделите, тъй като съботите се отработват. Да не говорим за фирми, работещи с чужди партньори, които една седмица не могат да намерят никого в България, което влияе негативно на бизнеса. |
Ако някое дете прочете в тази статия, че дядо му като ученик е чакал с трепет да ходи на първомайска манифестация с бодра стъпка, ще помисли нашето поколение за малоумни. Аз, щото съм от провинцията, си спомням как още от първи клас ни строяваха, марширувахме из училищния двор и крещяхме "Слава на БКП" за да репетираме. И това поне месец преди събитието (?!). На празника ни викаха поне два часа предварително за да формираме правилната колона в съседните на трибуната улици. Е*ати идиотията!  |
| Четете в следващия брой: "Студентите с ентусиазъм и въодушевление ходеха на лекциите по история на БКП" |