Добави мнение Мнения:14
| Благодаря г-н Донков. Благодаря за чудесното есе. |
| Бих искал да съм сигурен, че бог ще бъде справедлив и ще накаже тези, които ограбиха пълното. Но ааз съм човек на точните науки, реалист и прагматик. Бог, ако изобщо гледа какво става, не е справедлив. Няма да ги накаже. Дано Българите намерим начин да се обединим и да ги отхвърлим. Дано!!!! |
| Вижте Елин Пелин: " И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи: — Бог не е милостив — не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото — да прокълнем и да умрем." Натисни тук ------------------------------ Сайтът на Генек |
| А всичко е толкова просто, ако не го дъвчем в сложна художествено-политическа форма. Ако владееш съвременните технологии си добре, иначе слугуваш на тези които ги владеят. Справка - Маркс и Енгелс и кой знае защо забравеното им предупреждение и пояснителен пример за по малоумните. Между другото това бе и тяхната прогноза за краха на социализма, ако не изпълни това просто правило. Примерът е с Робинзон и Петкан. А въпроса защо Робинзон е господаря, а Петкан е слугата.  |
Класическа селска идилия, представена майсторски от К.Донков!  Engels 05 Юни 2014 22:19...Примерът е с Робинзон и Петкан. А въпроса защо Робинзон е господаря, а Петкан е слугата.. Жалко за Енгелс, че не може да направи едно елементарно умозаключение. Замисли се кой е писал историята (Д.Дефо) и от чие име се води повествованието. И това е 100% фикция. А сега си представи един реално пленен американски войник в лагера на талибаните. Кой е слугата? Маркс би се сетил веднага. |
...Това просто не беше бизнес. Това беше идилия Ех, да можеше някак... В по-съвременен, някак хуманитарно-техно-вариант... И войните може би ще спрат тогава... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| За кои беше пълно: АКТИВНИ БОРЦИ – Активен борец против фашизма и капитализма, разговорно ”активен борец”, “активни борци”. Звание, давано посмъртно и приживе. То беше създадено по идея на Живков през 1959 година. Даваше се на хора, които имаха доказано участие в съпротивата срещу участието на България във Втората световна война на страната на Хитлеристка Германия. Това бяха партизани, нелегални в големите градове, ятаци, политически затворници. Към тази група бяха прибавени – участниците в Септемврийското въстание 1923 година; избитите и репресираните при белия терор от 1925 година; всички политически затворници и убити по политически причини от Войнишкото въстание (1918) до 9 септември 1944. По времето на Живков активните борци придобиха привилегии, по подобие на привилегиите на участниците в Съпротивата срещу хитлеризма в цяла Европа. У нас това се изрази в специална пенсия, която се наричаше "народна" (през 1989 година 49 хиляди души получават "народни" и за "особени заслуги"  ; надбавка към заплатата; предимство при назначаване на работа; при кандидатстване в университет; еднократно предимство за придобиване на жилище и покупка на лека кола; безплатна карта за градския транспорт; безплатна карта за баня.Така възникна “привилегирована категория” в обществото, към която се устремяваха всякакви хора, които правеха всичко възможно, за да се доберат до званието “активен борец”. То се присъждаше на основата на препоръки от вече признати “активни борци”, че приносителят е извършил нещо “борбено” по времето на Съпротивата. Преценката, че това е така, се правеше от специални комисии. Имаше смехотворни свидетелства от типа – работел на полето, минал нелегален, взел му хляба, той не се съпротивлявал... Колкото повече време минаваше от 9 септември 1944 година, толкова повече растеше броят на “активните борци”. |
| Докато не се научите да работите и да печелите, все някой ще ви е крив. Хубав край, хубави хора, ама... все назад ги тегли. |
| Авторе, позволете да се приобщя с още една „селска история”... „Лазар:..Времето е такова. Всеки трябва да гледа за себе си. Това е истината. Другото е празни думи. Прав ли съм? Прав съм. Слави: Селяни, кво прайте, бе? Кво се умълчахте? Вие не виждате ли кво става? Това, дето ви говори този човек, е лъжа! Той ви говори на стомасите, а стомахът се съгласява по-бързо от разума! ...Животът се извъртял! Времето е такова. Та ние извън живота и извън времето ли сме? Да не би някой друг да ни подрежда живота? Не зависи ли всичко от нас? .... Кецо: Никой няма право на почивка. Той иска сега всички да се разпръснат и да си отидат по къщите и да се затворят в себе си, и няма да има хора, ще има само къщи! Купчини тухли с покрив, които дрънчат на кухо! Но стане ли това, това ще бъде края на всички ни! Михал:Кой иска да се разпръсква? Никой няма да се разпръсква! Баджанакът ще дойде! Лазар: И да дойде, това няма да промени нищо! Йорго: Всяка неделя е идвал, ще дойде и днес! Станчо: И другата неделя – също! Следиш ли ми мисълта? Също! Михал: Няма да остави той роднината си да бие пеш до нивата! Лазар: Ако ще дойде заради роднината си, значи животът е такъв, какъвто казвам! Станчо: Не заради роднината си ще дойде, а заради това, че няма смисъл да не идва! Повод няма, за да не дойде! Лазар: Те ще му обяснят там, началството ще му каже повода! Йорго: Каквото и да му каже началството, пак ще дойде! Лазар: Да, вас ще гледа той, не началството, дето му дава хляба. Михал: Никой не му дава хляба, изработва си го! Лазар: Всички си го изработваме! Станчо: С малки изключения! Следиш ли ми мисълта? Лазар:...Щом е така, от утре да си знаете – край! Никакви услуги вече не чакайте от мене! Станчо: Притрябвали са ни! Лазар: Да видим! Като не знаете да целувате ръка, ще целувате друго! Станчо: Ще ти целуваме ръка на куково лято! Лазар: Шапка трябва да ми свалите, ако имахте малко мозък.. Станчо: Шапка да ти свалим?! На тебе?!...Чувате ли, бе? Шапка трябвало да му сваляме. Баба Петра: Че защо да не му свалите? За покойника се прави. Уважение е да отложите шапка на покойника. Добър човек ли е бил, лош ли е бил – пред покойника не се стои с шапка. Пауза.. Лазар: Бабо Петро, ...за мъдра жена те мислех, ама и ти си глупава като тях! Аз съм по-жив от всички ви, ей! Днес, ако ме заровите – утре, щом застанете пред някоя трудност и аз веднага ще се родя! И не къде да е, - в душичките ви ще се родя, щото във всеки един от вас съм си направил виличка /лятна къщичка – б.м./ и има ли удобен случай – ей ме – вънка съм! Баба Петра: Огън да гори сухия клон, дето иска дървото да загине! ................................................................................................................. Петра се казвам и камък значи името ми, щото като камъка трябваше да оцелеете и оцеляхте. Сега ви давам Цвета – да ви е цветно и росно като трева по Гергьовден! Ела, Цвето!...Учи ги да са хора, щото да си човек е най-трудно! И още: една леха с фасул ти давам, да я наглеждаш, да се не повреди, преди хиляда години ми я дадоха, свята е тя. /Чува се шумът от спиращия автобус/ Дойде рейсът, нели ви казах? Сега искам всички да ме изпратите до мястото ми и да речем на земята:”Благословена да си земьо, дето ни роди, отхрани и дето ще ни приемеш.”... Душанка: Виждаш ли ги, сине? Кецо: Виждам ги. Сякаш един голям род е тръгнал. Където стъпят, трева пониква. Хубаво.” |
| Авторе, позволете да се приобщя с още една „селска история”... „Лазар:..Времето е такова. Всеки трябва да гледа за себе си. Това е истината. Другото е празни думи. Прав ли съм? Прав съм. Слави: Селяни, кво прайте, бе? Кво се умълчахте? Вие не виждате ли кво става? Това, дето ви говори този човек, е лъжа! Той ви говори на стомасите, а стомахът се съгласява по-бързо от разума! ...Животът се извъртял! Времето е такова. Та ние извън живота и извън времето ли сме? Да не би някой друг да ни подрежда живота? Не зависи ли всичко от нас? .... Кецо: Никой няма право на почивка. Той иска сега всички да се разпръснат и да си отидат по къщите и да се затворят в себе си, и няма да има хора, ще има само къщи! Купчини тухли с покрив, които дрънчат на кухо! Но стане ли това, това ще бъде края на всички ни! Михал:Кой иска да се разпръсква? Никой няма да се разпръсква! Баджанакът ще дойде! Лазар: И да дойде, това няма да промени нищо! Йорго: Всяка неделя е идвал, ще дойде и днес! Станчо: И другата неделя – също! Следиш ли ми мисълта? Също! Михал: Няма да остави той роднината си да бие пеш до нивата! Лазар: Ако ще дойде заради роднината си, значи животът е такъв, какъвто казвам! Станчо: Не заради роднината си ще дойде, а заради това, че няма смисъл да не идва! Повод няма, за да не дойде! Лазар: Те ще му обяснят там, началството ще му каже повода! Йорго: Каквото и да му каже началството, пак ще дойде! Лазар: Да, вас ще гледа той, не началството, дето му дава хляба. Михал: Никой не му дава хляба, изработва си го! Лазар: Всички си го изработваме! Станчо: С малки изключения! Следиш ли ми мисълта? Лазар:...Щом е така, от утре да си знаете – край! Никакви услуги вече не чакайте от мене! Станчо: Притрябвали са ни! Лазар: Да видим! Като не знаете да целувате ръка, ще целувате друго! Станчо: Ще ти целуваме ръка на куково лято! Лазар: Шапка трябва да ми свалите, ако имахте малко мозък.. Станчо: Шапка да ти свалим?! На тебе?!...Чувате ли, бе? Шапка трябвало да му сваляме. Баба Петра: Че защо да не му свалите? За покойника се прави. Уважение е да отложите шапка на покойника. Добър човек ли е бил, лош ли е бил – пред покойника не се стои с шапка. Пауза.. Лазар: Бабо Петро, ...за мъдра жена те мислех, ама и ти си глупава като тях! Аз съм по-жив от всички ви, ей! Днес, ако ме заровите – утре, щом застанете пред някоя трудност и аз веднага ще се родя! И не къде да е, - в душичките ви ще се родя, щото във всеки един от вас съм си направил виличка /лятна къщичка – б.м./ и има ли удобен случай – ей ме – вънка съм! Баба Петра: Огън да гори сухия клон, дето иска дървото да загине! ................................................................................................................. Петра се казвам и камък значи името ми, щото като камъка трябваше да оцелеете и оцеляхте. Сега ви давам Цвета – да ви е цветно и росно като трева по Гергьовден! Ела, Цвето!...Учи ги да са хора, щото да си човек е най-трудно! И още: една леха с фасул ти давам, да я наглеждаш, да се не повреди, преди хиляда години ми я дадоха, свята е тя. /Чува се шумът от спиращия автобус/ Дойде рейсът, нели ви казах? Сега искам всички да ме изпратите до мястото ми и да речем на земята:”Благословена да си земьо, дето ни роди, отхрани и дето ще ни приемеш.”... Душанка: Виждаш ли ги, сине? Кецо: Виждам ги. Сякаш един голям род е тръгнал. Където стъпят, трева пониква. Хубаво.” |
| Калин Донков taidzi 06 Юни 2014 09:16 Мнения: 426 От: Bulgaria "Докато не се научите да работите и да печелите, все някой ще ви е крив. Хубав край, хубави хора, ама... все назад ги тегли." Докато работим за такива като вас все така ще е. Все назад ще ни теглят наглите и калпави работодатели. |
Изгребаха "пълното" от хамбарите на живота ни, зърното от житейските ни ниви, плода на човешките ни бразди и ни дадоха "празното" - празни обещания, празни погледи, празни хоризонти. Затова има Божи съд! Забавя, но не забравя! |
Добави мнение Мнения:14