Отиди на страница:
| Пиночет е бил голям изр.д - трябва да бъде забравен и заклеймен! |
Над 3200 убити и близо 40 000 изтезавани - такава е ужасната равносметка от режима, като много от жертвите все още се водят за безследно изчезнали Какви са тези смешни числа? Какъв диктатор е тоя? Че ние само на Беломорканал .. ехей! |
| Есента на 1973г. След уволнението от казармата - първокурсник с ВМЕИ " Ленин", и на селскостопанска бригада в Северозападна България - Хърлец ли беше, Борован ли , или Остров. Преврата в Чили. Алиенде е убит. Спомням си лозунгите на бригадата " Всеки набран палет е трън в гъза на Пиночет". Някой секретар на факултет го бе съчинил. След година-две участвах като артист масовик, май в Перник във филма " Над Сантяго вали". И ми платиха добра сума. А и добри години бяха. |
| защо все пак премълчават че пиночет е бил лоялен към социалистите. потушава дори опит за фашистки преврат. алиенде разрушава икономиката. повратът възниква когато инфлацията достига трицифрено число и шофьорите на тирове обявяват стачка. а тировете са единственото средство за снабдяване в тясна и дълга страна като чили. пред угрозата страната да бъде изправена пред гладна смърт генералите предпочитат преврат. |
защо все пак премълчават че пиночет е бил лоялен към социалистите. потушава дори опит за фашистки преврат. алиенде разрушава икономиката. повратът възниква когато инфлацията достига трицифрено число и шофьорите на тирове обявяват стачка. а тировете са единственото средство за снабдяване в тясна и дълга страна като чили. пред угрозата страната да бъде изправена пред гладна смърт генералите предпочитат преврат. Много Пиночети имаше в Ю. Америка, в резултат на което сал една Колумбия още не е в прогресивния лагер. |
защо все пак премълчават че пиночет е бил лоялен към социалистите america1332002, там, където си, що не поразпиташ за проекта FUBELT? Името Томас Карамесинес нещо говори ли ти? Въобще чувал ли си за тези неща? Или си прихванал типичното за американците младенчески блажено неведение? Чел ли си разсекретените документи на ЦРУ за преврата в Чили? Айде малко да почетеш и се просветиш, после пак ела да ни ... отваряш очите, ако обичаш. Натисни тук |
| Ако режима Пиночет с 3200 убити е мярка за определението"кървава диктатура",то тогава укрорежима на колко кървави диктатури се равнява? |
| Да кофти се получи в Чили, но чилийските другари сами са си виновни. Не проявиха достатъчно революционна бдителност. Ами отвори едно Белене. Покани червената армия. Дигни и един паметник. Опъни раята да ти натрупа първоначалния капитал, в името на идеята. И си гледай кефа. И досега техните Бокови, Станишеви, и Пръмови щяха да са най-умните и успелите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
| Че Пиночет е диктатор, е факт. Че изби 3000 души - също. Че оправи Чили икономически е безспорно. Кастро обаче изби 30 000, Куба не е кой знае колко цъфнала икономически, милиони кубинци емигрираха от "Острова на свободата" и хич не мислят да се връщат, обаче Кастро е много любим на западните леви интелектуалци. Що тоз двоен аршин, бе пичове? Бъдете здрави! |
Че Пиночет е диктатор, е факт. Че изби 3000 души - също. Че оправи Чили икономически е безспорно. Кастро обаче изби 30 000, Куба не е кой знае колко цъфнала икономически, милиони кубинци емигрираха от "Острова на свободата" и хич не мислят да се връщат, обаче Кастро е много любим на западните леви интелектуалци. Що тоз двоен аршин, бе пичове? Мишокът К е направил статистика и в Куба и Чили, нали той е по статистиката - с просто тройно правило. Никой не знае колко са жертвите в Чили и в Куба. Там е работата, че Кастро смени един сатрап, като Пиночет , който също бе избил доста народ. Беше превърнал Куба в публичен дом, за удоволствие на хамериканците. Избиването в Куба беше отмъщение за една диктатура, докато в Чили беше махнат един демократично избран президент и сменен с един кървав диктатор. И Това беше дело на най-големите демократи във всички земни кълбета - американците. И двама и Пиночет и Батиста извършиха тези престъпления под диктата на САЩ. Най-жестоката, обаче диктатура избила около 100 000 души (по признание на агенти на ЦРУ) е в Гватемала след нахлуването на американските войски там. Бъдете здрави! Истината, срещу която подскача Мишокът е, че цяла Латинска Америка отива силно наляво. Чили беше една от последните страни. Остава само Колумбия вярна на САЩ. |
Да кофти се получи в Чили, но чилийските другари сами са си виновни. Не проявиха достатъчно революционна бдителност. Ами отвори едно Белене. Покани червената армия. Дигни и един паметник. Прав си така се прави революция - дикататура на пролетарията. Така е дошъл и капитализма - диктатурата на Кромуел в Англия, терорът на якобинците и диктатурата на Наполеон след Франската революция. Или ти ще удариш или тебе ще те ударят. Комунистите съветваха Алиенде да бн направи това, но той беше привързан към демокрацията и най-великите демократи го свалиха и убиха. У нас след Белене всичко се умиротвори и досега битките са само словесни. А това впрочем е специалитет и на най-големите демократи по всички земни кълбета - американците. Скоро гледах един филм за Хувър. Що народ са влезли в затвора по времето на Макарти, по доноси, колко са преследвани а зад Маккарти е стоял Хувър. Типичен пример е физикът Опенхаймер, чийто живот бива съсипан и той умира на 52г. И всички доносници на Маккарти след това станаха велики политици. А ние гоним доносниците, заради един подпис, повичето от които не са правили никакви доноси (така например научни работници, които ходеха на Запад бяха карани от ДС да напишат какво са видели там и да се подпишат- те бяха обявени от номенклатурното чедо Игнатов за доносници). |
| Г-н Константинов, Смятах Ви за поне за човек на числата, но се оказва, че разпространявате най-удобния мит, използван за оправдание на Пиночет. И преди Алиенде, и по негово време, Чили си беше икономически процъфтяваща страна, далеч най-развитата в Лат. Америка. Наричаха я „Швейцарията на Лат. Америка”, откъдето дойде нелепата „България - Швейцария на Балканите”. Трудностите започнаха през третата година от управлението на Алиенде, бяха умишлено създадени от ЦРУ с активното съдействие на страхуващиге се от национализация акционери в медните мини, където бяха организирани стачки (по-болезнени за икономиката от тези в транспорта) и т.н. Всичко това беше преувеличено и изопачено от медиите в Западна Европа, според които в Чили царял глад и мизерия (абсолютно невярно, но трудно за оспорване – далечко е за проверка). Та, ставаше дума за икономика и дори числа – бихте ли посочил нещо за международно сравнение на положението в Чили през годините на Алиенде (без последните месеци) и някоя от годините на Пиночет? Или поне да прочетете нещо за собствена консумация? |
| От една страна гледането назад е непродуктивно и не спомага да се решат днешните проблеми, от друга страниците на историята трябва да се прочетат, преди да се затворят завинаги, както направиха в Испания, например... Сложен проблем.....  |
Че Пиночет е диктатор, е факт. Че изби 3000 души - също. Че оправи Чили икономически е безспорно. Последното е бая спорно - особено ако човек е грамотен и навит да прочете нещо повече от статия в Уикенд. Малко зачитане във фактите разкрива следната картина - никога в историята на Чили не е имало такова подобрение в живота на обикновения човек каквото е имало по времето на Аленде. И това въпреки мероприятията на ЦРУ. Това са годините на най-бързо разрастващ БВП на каплак и намаляване на Джини коефициента. Инфлацията дето си я е измислил един друг неграмотник по-горе е фантастика и ако малко разбираше структурата на икономиката на Чили по това време щеше да проумее, че това просто не е било възможно. Бърка я с хиперинфлацията от началото на 80те години, когато Пиночет окончателно се отказа от съветите на студентите на Фридман - понеже дори в неговата празна глава се проумя, че нещата хич не вървят на добре с подобни съветници. Икономическия бум през 80те години е факт, но е важно да се осъзнае на какво се базира той. Първо на бедност (да не забравяме, че едно от първите решения на хунтата е да спре безплатната чаша мляко в училищата - не е майтап) предизвикана от огромна експлоатация на труд под страх от терор, второ на откровено насилствен труд (по тертипа на Франкоистка Испания) и трето на... национализираните от Алиенде медни мини - които дори Пиночет съобрази, че не трябва да приватизира. Растеж - базиран на нещо подобно беше невъзможен в социалистическа България - която просто не можеше да допусне такива нива на бедност и мизерия, каквито Чили плати за растежа си.* Беше само преди няколко години, когато Сапатеро премахна последните останки от режима на Франко в Испания - и последната статуя на каудильото потегли на един кран към небитието. Никой не се вдигна да го защити - имаше само една шепа хора, мълчаливо развели знамената на Републиката. Осъзнаването е болезнен процес - но за добро или за лошо е неизбежен. |
| Дали МишоК не знае или само се прави? А? Със сигурност знае, но като опре до политика, пада по-ниско от нивото на тираджия. Алиенде нямаше съюзници в Америка, САЩ му бяха най-върл враг. А оно се хили като маймуна от клона "хе хе хе, какъв е слабак, комунист, смазаха го! Хи хи хи! А пък Пиночет, о, той е пич като Баце, нарита ги всичките, пък и най-великите - САЩ бяха с него!" |
Yantar, Simeonee,  Маккартизмът (на английски: McCarthyism), по името на американския сенатор Джоузеф Маккарти, е политическо течение в САЩ от втората половина на 20-ти век. Маккартизмът е насочен срещу комунистите и крайно-левите в САЩ и представлява практика на обвиняване в подривна дейност, заговор, в някои случаи без наличието на реални или достатъчни доказателства, или като се използват иначе рядко използвани средства за разследване, най-често с участието на ФБР, често използван за потушаване на политическа критика. Малка част от по-прочутите хора, които са вкарани в черни списъци или са понесли някакъв друг вид преследване по време на маккартизма: Натисни тукНелсън Алгрен (Nelson Algren), писател[32] Елмер Бърнщайн (Elmer Bernstein), композитор и диригент [33] Дейвид Бом (David Bohm), физик и философ[34] Бертолт Брехт (Bertolt Brecht), поет, драматърг, сценарист, режисьор Чарли Чаплин (Charlie Chaplin), актьор и режисьор[35] Аарон Копланд (Aaron Copland), композитор[36] Бартли Кръм (Bartley Crum), прокурор[37] Жул Дасен (Jules Dassin), режисьор[38] Dolores del Río, actress[56] У. Е. Б. дю Боа (W. E. B. Du Bois), защитник на гражданските права и автор[39] Хауърд Фаст (Howard Fast), писател[40] Карл Формън (Carl Foreman), писател, а по-късно и продуцент и режисьор Джон Гарфийлд (John Garfield), актьор[41] Лий Грант (Lee Grant), актриса[42] Дашиел Хамет (Dashiell Hammett), писател [43] Елизабет Хоуз (Elizabeth Hawes), дизайнер на дрехи, автор и борец за равни права[44] Лилиан Хелман (Lillian Hellman), драматург [45] Лангстън Хюз (Langston Hughes), поет [46] Сам Джафе (Sam Jaffe), актьор [47] Теодор Кагхан (Theodore Kaghan), дипломат[48] Гарсон Канин (Garson Kanin), писател и режисьор[[49] Бенджамин Кийн (Benjamin Keen), историк [50] Джипси Роуз Лий (Gypsy Rose Lee), актриса и стриптизьорка [51] Корнелиус Лангуз (Cornelius Lanczos), математик и физик[52] Филип Льоб (Philip Loe  , актьор[53]Джоузеф Лоузи (Joseph Losey), режисьор [54] Бургес Мередит (Burgess Meredith), актьор [55] Артър Милър (Arthur Miller), драматург и есеист[56] Зеро Мостел (Zero Mostel), актьор [57] Робърт Опенхаймер (J. Robert Oppenheimer), физик, научен директор на Манхатънския проект[58] Дороти Паркър (Dorothy Parker), писател [59] Лайнъс Полинг (Linus Pauling), химик, носител на две Нобелови награди[60] Самюел Ребер (Samuel Reber), дипломат[61] Мартин Рит (Martin Ritt) актьор и режисьор[62] Пол Робсън (Paul Robeson),актьор, атлет, певец, писател и политически активист[63] Едуард Г. Робинсън (Edward G. Robinson), актьор [64] Валдо Салт (Waldo Salt), сценарист[65] Пит Сийгър (Pete Seeger), кънтри певец [66] Арти Шоу (Artie Shaw), джаз музикант[67] Уилям Л. Ширър (William L. Shirer), журналист [68] Лайнъл Стандър (Lionel Stander), актьор [69] Пол Суийзи (Paul Sweezy), икономист и основател и редактор на в. "Маунтли Рийвю" [70] Чарлз У. Тайър (Charles W. Thayer), дипломат [71] |