Отиди на страница:
| А бе и да слуша няма, и да говори. Ние днес сме отписани ... и завинаги. |
В повечето случаи мъчителните си мълчания нашият сънародник нарушава единствено по свое желание, ключа към душата си той не поверява никому, подтикът за изповед, когато се появи, понякога е странно мотивиран, нерядко парадоксален. А това не е вярно. Ние говорим само с много близки хора, ама много близки. И рядко за какво да е, за незначителни работи. |
| Някога евтините кръчми бяха място за изповеди и разговорки и между непознати. Аз ще спомена познатите ми "Три кладенци", "Сив кон", три безименни или "Мелник" в отсечката "Опълченска", "Одрин", по "Пиротска", тогава "Жданов"... Хората се изприказваха, а някои и слушаха. |
| Пенчо бре 04 Декември 2014 20:41 ,, Храната е спасила човечеството от гладна смърт,,  и.....http://www.vbox7.com/play:9c0e7cbf  |
| Аз си сомням още три ,,изповедални"- ,,Сам дойдох", ,,Седемте мезета" и ,,Тих бял Дунав", на ъгъла на Патриарха и цар Асен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: РЕВиЗОР |
| Аз си спомням когато Андропов поведе борба със спирта в СССР и бай тошо, за да му се мазни селската, взе да изкоренява лозята и да следи кой в работно време ходи да пие по кръчмите. И аз - гимназист седях на по едно кафенце в "Кристал" с комсомолката Ивета и се опитвах да прогледна между двете крила на престилката й, за да й видя цицетата, а Ивета ме улесняваше дискретно. Около мене разни чичковци и дългокоси неопрятни батковци с големи коремчета тип Киро Маричков (шкембета - камъни, под които плуват "големи" рибета) цоцаха коняци и говореха тъпотии (поговаряха си, така, вместо да бачкат). Най-вероятно псуеха държавата, която им позволяваше да пият коняк в работно време, настаняваше ги в апартаменти, лекуваше им черните дробове без пари и ги хрантутеше с БДС стандарт за нищо цена. А ние с Ивета слушахме тогава опери у тях на един "Супрафон" или една "Фоника". И мразехме рок и джаз. И хопа - група стройни милиционери в старите униформи от натурален памучен плат, които не запарват като сегашните, със старите кожени обувки, дето още сигурно са здрави, обградиха кафенето. И пълен цивилен флик започна учтиво да моли за зелените паспорти гражданите. Проведоха се няколко разговора от типа на: - Другарю, къде работите? Защо не сте на работа? Чакам, казва другарят, тук писмо от еди коя си институция, за да го отнеса в Стара Загора и т.н. И най-шкембестото и младо дългокосо го питат и то гордо отговаря, че се правил, че бачка. Питаха и нас - вие кви сте бе, без формалности, - Ученици, пием си кафенце, дадоха ни по десет лева на месец за отличен успех. Чао, чао, дългокосото го отвеждат с тях, а ние се кефим. Но не напълно, защото очаквахме още на място да го сритат това шкембестото. Пък те учтиви бяха и така... |
| Ех, давидов, тогава още те не пушехме. Праскахме "Кент" - три лева струваха - разкошни на вкус, нямаха нищо общо със сегашните боклуци. Пък в Румъния срещу тях ти доставяха всичко. |
| Карагьоза е една от най-добрите риби в басейна на Черно море. Изключително вкусна особено на скара! Месото и е фино и нежно със съвсем тънки костици, които не се усещат.Карагьозът е дребен хищник, изключително гъвкав и подвижен. Ако го наблюдавате от някой кей ще видите как карагьозът се мята наляво-надясно в зависимост от това откъде идва лапането.Устичката му е малка и пълна с остри зъбки, но напълно безопасен за хората.Хваща се леко с мрежи, защото главата му е малка и лесно се набутва в клуповете. |
Ма Иво кунчев си е сто процента прав за карагьоза. Само е забравил да каже, че по Дунава го наричат дунавска скумрия, чакат го като манна небесна и спасява в последните демократични години доста люде от гладна смърт.  кунчев, нещо санкция ли си имал, че се появяваш след една година време баш в тая тема, за да ни осветлиш що за рибка е карагьозът? И що пък точно за карагьоза се присети? Гледам падал си си някога по Петър Бобев - той за кашалоти пишеше, за акули, за скатове и за октоподи. Та се чудя дали кунчев не е резервен ник за пускане на разсейващо октоподско мастило?! Прочее - ще понаблюдаваме  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Аз си спомням когато Андропов поведе борба със спирта в СССР и бай тошо, за да му се мазни селската, взе да изкоренява лозята и да следи кой в работно време ходи да пие по кръчмите. И аз - гимназист седях на по едно кафенце в "Кристал" с комсомолката Ивета и се опитвах да прогледна между двете крила на престилката й, за да й видя цицетата, а Ивета ме улесняваше дискретно. Аз по това време служех в мотострелковия полк в Грудово. Избягвахме да сядаме в заведенията, щото нямахме паспорти. Ама то и в Грудово бяха едни заведения... |
| Хора, всичко сигурно е вярно - според човека и спомена, както и впечатлението, мнението и усещането. И с времето всичко се деформира, вервайте ми. Правото се изкривява, високото се понижава, а ниЗкото може да стане и възвишено. Исках да натвърдна, че все пак става въпрос за болен от рак човек, който е знаел, че си отива. И да го е измислил Калин, това е загвоздката, пиронът на колонката му. А личният опит с коняка, кафенетата и кръчмите е друго нещо. Я си спомнете какъв екстра коняк 3 звездички имаше в старата "Ариана" ("Байкал" тогава), какви фемини се движеха в прованса и в ташата прекрасна столица! Или питайте, който има живи, деди и родители. По Андропово време една отговорна мацка от съветското Министерство на оборонната промишленост ни научи да си купим бутилка (отидох аз, че съм чужденец и няма да ме питат на работа ли си) и мезета, после се качихме в "Латвията" (микробус на шаси "Победа", почти "Варшава" и, местейки се като оня "Крайслер" от пресечка на пресечка из Москва, си изпихме с кеф бутилката. От нашия български период такива спомени нямам, оти си пиехме на банкети и вкъщи на имени и рождени дни. А тогавашния поетично-театрално-художествено-музикантско-творчески "елит" си имаше лични, по двойки или тройки проблеми отвреме-навреме и или пиеше, или влизаше в специализирани заведения. Вярно е наблюдението на някои от вас. Аз бях ученек много по-рано, с униформи и колани като преди 9 септември, но животът та гимназиста винаги е бил хубав, дано остане и сега, въпреки двете степени. Абе що не направят пак т.н. "трудови резерви", или ПТУ, или "практически училища" - все сме го имали по-рано. И който каквато гимназия е завършил (техническа, художествена, по метал, дърво, тъкачество или музика), такова да следва, ако иска. Така беше до 1957-58 г., ако не се лъжа. И колко по-лесно хората ще си намират работа - кой за каквото учил. А то, вижте какво пише напоследък пресата - колко висшисти са продавачи. То пък едни ВУЗ-ове - да ти падне и шапката, и ченето, и сам да паднеш от дипломирани адвокати във ВИМЕСС - Русе, Шуменския учителски институт или недоразумения като ЮЗУ. Ми дайте да си направим СЗУ, СИУ, ЮИУ, че да затворим темата. Та, който търси, намира - и за пиене, и за дипломиране. Лошо е, като дойде време за умиране. Memento mori! Другото е от лукаваго. Затова, говорете, изговаряйте се, белким ни мине ... 88, който е бил късовълновик! |
| до Д, ако чете тукашния форум: Бачо ДИ, "майсторе" Учи се как се пише! Без суета, без злобица, без псуване. Човешки. Няма мрънкане "хейтърите тва, хейтърите оновааа...". |
| Хубаво, човешки написано, ... само това с американското "да поговорим" не трябваше да го намесва - то е нещо съвсем друго, поне според мен. |
| Много е хубаво! Обаче приказката за овчарчето което извикало тайната си в дупка в земята и я заровило,а тя пак излязла наяве чрез тръстиката която пораснала, не е измислена случайно. |
| Аферим на автора!! Аз га бех гимназист бутилката Слънчев бряг струваше 3,60 лв. В кафе- сладкрниците алкохола се пиеше в кафени чаши. Защото Първия Секретар на ОК на БКП др. Причкапов , беше забранил да се джока преди !8.00 часа. |
| Хубав разказ. Мен лично (и не от днес ) ме кара да се замислям все по-често за това, че покрай наводняването на живота ни от новите технологии на общуване лека-полека започнахме да не можем и да не знаем как да общуваме "на живо", лично. Особено го забелязвам при младите хора, и дори вече - при децата. Витруалното замества реалното. Езикът - все по-семпъл и пълен с емотикони, а когато все пак хората се срещнат, дори случайно на улицата, не знаят и не могат да си кажат две приказки на кръст, на нормален човешки език, с всичко, което това предполага и дава (един само поглед, една нотка в гласа толкова много говори - никакви смартфони и е-мейли не са способни на това ! )... Все по-малко се четат книги от младоците, които иначе се справят отлично със смартфоните, компютрите и безкрайните им апликации. Човешкото у нас обеднява и опростява, оттук и отчуждението и неразбирането между хората, а от него - към безраличието към съдбата на околните, по-близки или по-далечни, е една крачка... Затова все по-често се питам - накъде върви светът, и не върви ли към собствената си гибел с ускорена крачка, пропорционално на новите модели електроника и програмни продукти ?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nostradamus |