Отново нещо хубаво, човечно и прозорливо - в абзаца за последната врата от живота... Абе, вие кога сте работи ли бе?! - Ами работели, висели са като прани гащи в очакване "великите си освободители", сега пък, пак нищо не правят или по-точно: усърдно им лижат подметките. Където могат и където завърнат... ...На сащисаните Паразити! Затова тези соца проиграха и затриха, а на сегашната кочина - също 'и виждат сметката. Гюбре. |