Отиди на страница:
"Една сантиментална песен свързва двата воюващи свята. Мисля че "Лили Марлен" е наистина (анти)военна мелодия."  И "ЕРИКА". |
| Федя К.Донков, отличен материал! Щом на наш Федя материалът му е стоплил душата, сигурно има нещо гнило в него. А гнилото е, че преди 1989г. авторът щеше да пише за Съветската арния и за пените "Катюша", "Ставай страна огромная" (един познат я пее сутрин на жена си, като "Ставай жена огромная" , а сега наблегнал на амриканската армия. Политкоректно. Вчера имаше парад на духовите оркестри в зала Армеец, е пък как един оркестър не се сети да изсвири "Прощай славянка", ама одма щяха да го обявят в хибридна война. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| Не зная докога филмът „Снежният рай“ е бил забранен у нас, но през 60-те години съм гледал „Серенада солнечной долины“ в Москва. |
| Ще ми се да допълня един цитат с мечтата за мир: Когато войната отмине "Под тоз фенер ще чакам пак да дойдеш ти щом падне мрак Както преди, Лили Марлен. Както преди, Лили Марлен!" |
| Кино Отвънка беше шум и светеха реклами. В афиша пишеше: "Една човешка драма." Отвънка беше шум и конника на Крум се потеше от стискане в дланта ми. И стана тъмно. В белия квадрат лъва на "Метро" сънно се прозина. И изведнъж – шосе, след туй гора и в дъното небе – просторно, синьо. И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня. След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си чилични като перце примрялото момиче. Отваря си очите – те горят, премрежват се и гледат небосвода, Да видиш ти какво момиче, брат – като жребица от разплодник!... В дърветата – разбира се, славей. Ръми над тях спокойно синината. Примамлива и мека зеленей оттатък шанците тревата. Един размазан Джон целува страстно Грета. По устните му – сладострастна лига... С т и г а ! Къде е тука нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете! В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета. Та можем ли да любим и скърбим с наивната ви лековерност? Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни. Така ли срещаме на път любимите си с лимузини? – Изгрява любовта ни в труд – сред дим, сред сажди и машини. И после... Сивия живот, борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем... Това е то. Това е драмата. Останалото – е измама. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=167&Level=1 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: читатель |
В краткото време между Втората Световна и Студената война... Дано не свършва "краткото време" след Студената война! На падналите - мир над праха им! https://www.youtube.com/watch?v=OVX5kBjJYMw https://www.youtube.com/watch?v=eZzs-aXIEYQ https://www.youtube.com/watch?v=V2aj0zhXlLA https://www.youtube.com/watch?v=RDQnfF6-j48 https://www.youtube.com/watch?v=4CI3lhyNKfo https://www.youtube.com/watch?v=ey_7JeK--u8 Джоко Росич, лека му пръст, казваше: от баща ми съм научил - когато минеш до войнишки гроб, спри и свали шапка! Войник лежи тук! Независимо кой е и откъде е дошъл... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Doctor Neboli |
Mrx++ 08 Май 2015 11:21 Федя К.Донков, отличен материал! Щом на наш Федя материалът му е стоплил душата, сигурно има нещо гнило в него. А гнилото е, че преди 1989г. авторът щеше да пише Нерде Ямбол, нерде Стамбул, професоре! Ама нищо, простено ти е!  А творчеството на Калин Донков не е засекретено в архивите. Можеш спокойно да прочетеш какво е писал. Пък, като гледам, не само аз съм харесам материалът!  |
Тимур и неговите командоси 07 Май 2015 21:36 Не е лошо да посетиш поне едно ог гробищата на загиналите български войници в Сърбия, за да разбереш, че дядо ти не е прав. |
Неверния Тома 08 Май 2015 10:09 Понеже става дума за военни мелодии, ще ми се да напомня за една друга - "Лили Марлен". Кой знае защо, у нас тя се смяташе за фашистка. Това е песен на Марлен Дитрих. Тя я е пяла, но не е нейна. |
Аз си спомням млякото на прах и списание "Америка" с печат на цензурата: забранено за разпространение в България. "Снежен рай" не си спомням, а той бе любимият филм на баща ми. Споменаваше го до дълбока старост. Но плочи с музиката от филма имаше у съседите Серкеджиеви. Въртяха се по цял ден и ги подсвирквахме дружно и наизуст. Плочите също са били забранени Аман от плоски опити за писане според политиката в момента. Как е бил любим филм на баща му, а около този филм било пълно с забрани? Вероятно нито филма, нито плочите са били забранени, но иначе как ще стане интересно около тях, а и дали няма да му дърпат ушите, че не се е изказал достатъчно негативно за когото трябва. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: XYZxyz |
Те се разделиха и когато бяха се вече доста отдалечили, старият сапьор Водичка извика подир Швейк: — Ама да не забравиш да се погрижиш за някакво развлечение, като дойда? Швейк пък извика: — Ела, ама сигурно, щом се свърши войната! Те продължиха пътя си и едва след известно време иззад ъгъла на дългата редица бараки отново се чу гласът на Водичка: — Швейк, каква бира точат в „При чашата“? И като ехо се понесе отговорът на Швейк: — Големопоповишка. — Аз мислех, че смиховска! — извика от далечината сапьорът Водичка. — Има и гаджета! — провикна се Швейк. — Значи, след войната, в шест часа вечерта — извика отдолу Водичка. — Ела по-добре в шест и половина, за по-сигурно, ако закъснея някъде — отговори Швейк. После Водичка вече съвсем отдалеч се обади още веднъж. — А не можеш ли да дойдеш в шест часа? — Добре де, ще дойда в шест тогава — дочу Водичка отговора на отдалечаващия се другар. Щом става дума за война... |
| Благодаря Ви господин Донков! Неверния Тома 08 Май 2015 10:09 Мнения: 7,244 От: Bulgaria Това е песен на Марлен Дитрих. Пее я в "Синият ангел". Трудно е да се прецени дали актрисата е направила песента популярна или песента е издигнала певицата. Това което сте написали е някаква грешка. Композитор на музиката на "Синият ангел" е Фридрих Холендер. Песента в изпълнение на Марлен Дитрих в този филм се казва "Ich bin von Kopf bis Fuß Auf Liebe eingestellt" Натисни тук. Годината е 1929. Десет години по късно Норберт Шулце написва "Лили Марлен", за първи път е записана на грамофонна плоЧа 1939 в изпълнение на шведката Лале Андерсон, която по днешните критерии става "хит". Натисни тук. През 1941 след капитулациата на Белград по Радио Белград песента песента е била наи излъЧваната при предаваниата за войниците на фронта, когато Геобелс забранява изпълнението на песента от Лале Андерсон /поради близките и отношениа със швейцарски евреи/, 1942 ВВС излъЧва песента на английски в изпълнение на Анне Шелтон, в репертоара на Марлен Дитрих песента е от 1943 когато я прави особено популярна сред американците. |
Hanni 08 Май 2015 15:38 Възможно. Тук не говоря за авторски права, а за песента като послание. Послание до скривалищата в Ковънтри и Дрезден, до войниците в окопите минута преди червената ракета.... |
Послание до скривалищата в Ковънтри и Дрезден, до войниците в окопите минута преди червената ракета.... С това само мога да се съглася. Мисля си и Че това е и целта на написаното от господин Донков, да накара нас неговите Читатели да погледнем през оЧите на милионите страдалци от двете страни на фронтовата линиа, въвлеЧени в кървавата мелница на войната заради идеите на налудниЧави диктатори. |
АВАКУМ Напълно е възможно да е имало престъпления. Но не съм сигурен, че е било само заради войната - имам и далечен роднина, който тогава е бил полицай. Аз го помня като добродушен дядка, който обичаше да си пийва гроздова и да пее неприлични песни, но съм чувал, че на младини много обичал да бие, при това, ей-така, по принцип, без много да придиря кой бил червен и кой син. Но после никой не е имал претенции към него, предполагам че основно са го отнасяли крадците и други подобни хаймани. Синът му направи забележителна кариера в спорта и впоследствие дълги години работи в чужбина, така че явно не е имало политически мотив. Но ако беше отишъл в Сърбия, сигурно щеше да бие и там, манталитетът му беше такъв - кажат ли му "този е престъпник" или "този е враг" - бие. Никак не обичаше да мисли. Но щом твърдиш че е така - вярвам. Не виждам защо да лъжеш, пък и е голяма простотия за всичко да се иска линк. |
Жалко само, че после платихме с половин век комунизъм за една грешка. Е какво по-точно си платил, че комунистите ти построиха модерна държава, дето демокрякаците я осраха. Пък в едното писание пишеш, че партизаните не са закачали нашите войски с дядо ти, а в другото, колко са треперели от партзаните. Явно дядо ти т5и е разказвал спомените си на различно количество ракия. |
| Mrx++, ти ли ни обясняваше, че Солженицин бил написал "Архипелагът ГулаК"? Що не се опиташ да мислиш малко? Например, ти минаваш покрай джип с мутри. Страхуваш ли се от тях? Да. Те правят ли ти нещо лошо? Не. Обаче ти все пак се страхуваш, понеже ситуацията не е нормална. (Или покрай пияни цигани, говоря по принцип). А на война ситуацията никога не е нормална. Чети внимателно и мисли, преди да оспориш. |
| Значи, след войната, в шест часа вечерта — извика отдолу Водичка. — Ела по-добре в шест и половина, за по-сигурно, ако закъснея някъде — отговори Швейк. После Водичка вече съвсем отдалеч се обади още веднъж. — А не можеш ли да дойдеш в шест часа? — Добре де, ще дойда в шест тогава — дочу Водичка отговора на отдалечаващия се другар... Гениалният Хашек ли инспирира филма "В шест часа вечерта след войната"??? Не знам! Бях малка и не помня добре всичко, освен заглавието, което ми се е заглавичкало в съзнанието, щото заглавията затова са заглавия, да се заглавичкват. Та, ето нещо, което докопах за филма и дъха на песента, която идва с него: Марш на защитниците на Москва В атаку стальными рядами Мы поступью твёрдой идём. Родная столица за нами, За нами родимый наш дом. Припев: Мы не дрогнем в бою За столицу свою, Нам родная Москва дорога. Нерушимой стеной, Обороной стальной Разгромим, уничтожим врага. Нерушимой стеной, Обороной стальной Разгромим, уничтожим врага. На марше равняются взводы, Гудит под ногами земля, За нами родные заводы И красные звёзды Кремля. Для счастья своими руками Мы строили город родной. За каждый расколотый камень Отплатим мы страшной ценой. Не смять богатырскую силу, Могуч наш заслон огневой, Мы вырыли немцу могилу В туманных полях под Москвой. Текст - Алексей Сурков, композитор - Борис Мокроусов |