Отиди на страница:
Събраното от щатите злато става основен аргумент за налагането на долара като световна резервна валута. Основният аргумент, приятелю, е в самата необходимост от създаването на световна резервна валута. Тази необходимост става очевидна за всички в годините на Втората и трите след нея. Дори Сталин разпорежда, цитирам почти буквално: "От 01.01.1949 г. и до окончателната победа на комунизма, една рубла ще бъде равна на един американски долар!". Разпореждането му, между другото, се изпълнява в общи линии до самия край на СССР. Всичко останало е просто следствие от осъзнаването на тази необходимост. Естествени следствия - коя друга валута, ако не доларът? но златото е аргумент под черта. Причините са в икономическата мощ на САЩ, по-горе я очертах, и в простия факт, че половината от световната търговия е със САЩ. Това е главното, златото е само щрих |
А решават и въпроса с мотивацията - всеки предал се в плен автоматично става престъпник и подлежи на строго наказание (разстрел или концлагер), а семейството му бива лишавано от купони за храна - т.е. обречено на гладна смърт. Така Сталин само с една заповед успява да направи всички "патриоти". упорит либерастки перестроечен мит... http://topwar.ru/1650-pravda-i-lozh-o-sovetskix-voennoplennyx.html |
Като стана дума за щрихи и епизоди, май и миналия път ги споменах  искам да кажа, че ленд-лийзът е епизод - важен, но само епизод - от най-голямата победа на руската и съветската дипломация: създаването на съюза между Русия/СССР и САЩ, далеч преди Втората световна война. Активното изграждане на този съюз започва още от Александър Втори Освободителя, с подкрепата в американската Гражданска война и предаването на Аляска. Интересен етап е първото връщане на жеста от Щатите при подписването на Портсмуския мир от 1905 г. и т.н., и т.н. Борба за спечелването на своя страна "най-голямото момче в махалата" са водили и Япония, и Германия. Печели я СССР. Бих казал, че с тази победа Русия печели самото си оцеляване. |
| ВладиГео 2015-05-22 18:55:55 всъщност СССР Русия ли е или не? защото гледам в рамките на СССР има република Русия? т.е. република Русия в Русия? нещо не е наред. и в тази връзка не разбирам кой в крайна сметка е водил Отечетвена война срещу хитлеристка Германия - СССР или Русия? и ако е СССР се чудя къде бяха на 09.05. тази година представителите на републиките от СССР Украйна, Белорусия, Литва, Латвия, Естония? освен, разбира се, ако СССР и Русия са едно и също. или и приноса на изброените републики е колкото "ленд-лийза"? все ми се струва, че в Русия има хора, които считат победата на СССР през 1945 г. за руска собственост. поради което всички следва да се чувства "освободен" от... какво означава това другите народи могат да питат нас. като освободени от Русия... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ruff |
"предаването на Аляска." прОдаването на Аляска за 7.2 милиона щатски долара /1867г/ Нека да е прО ... въпреки, че нито в Русия, нито в САЩ, някога е имало цена на земята от 25 цента за акър |
освен, разбира се, ако СССР и Русия са едно и също В международните отношения са едно и също. Международни документи по въпроса: Соглашение между РФ и республикой Молдова об урегулировании вопросов правопреемства в отношении внешнего государственного долга и активов бывшего Союза ССР от 1993 года, Соглашения с Азербайджаном, Арменией, Грузией, Казахстаном, Таджикистаном, Украиной и Узбекистаном, Соглашение о правопреемстве в отношении государственных архивов СССР со всеми странами СНГ, кроме Грузии, Соглашение участников СНГ о собственности бывшего СССР от 1991 года, Соглашение о распределении всей собственности бывшего СССР за рубежом от 1992 года, Соглашение с Швейцарией об урегулировании платежных обязательствах РФ по внешнему долгу СССР от 2000 года, Соглашение с США и т. н. Руски: 13 января 1992 г. МИД России разослал главам дипломатических представительств в Москве ноту, в которой заявлялось, что Российская Федерация продолжает осуществлять права и выполнять обязательства по всем договорам, заключенным СССР. В соответствии с этой нотой "мировое сообщество" молчаливо признало за Российской Федерацией статус государства-продолжателя СССР. ФЕДЕРАЛЬНЫЙ ЗАКОН О международных договорах Российской Федерации от 15.07.1995 "Настоящий Федеральный закон распространяется на международные договоры, в которых Российская Федерация является стороной в качестве государства — продолжателя СССР". Ч. 3 Ст. 1 и т. н. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
| Интересен момент в лендлиза е че в доставките не е влизал пеницилин. По онова време това е бил единственият известен антибиотик, руснаците са нямали технологията за производството му, а голям процент от ранените са умирали по-късно в болниците от инфектираните си рани. Като добавим това към протаканията с откриването на втория фронт се вижда ясната тенденция сегашният съюзник да бъде максимално обезсилен следвоенен противник. |
комар 22 Май 2015 18:33 А решават и въпроса с мотивацията - всеки предал се в плен автоматично става престъпник и подлежи на строго наказание (разстрел или концлагер), а семейството му бива лишавано от купони за храна - т.е. обречено на гладна смърт. Така Сталин само с една заповед успява да направи всички "патриоти". упорит либерастки перестроечен мит... http://topwar.ru/1650-pravda-i-lozh-o-sovetskix-voennoplennyx.html Комаре, толкова ли е трудно да прочетеш оригинала? Ето го (подчертаното): «Об ответственности военнослужащих за сдачу в плен и оставление врагу оружия» — приказ Ставки Верховного Главного Командования Красной Армии за № 270, от 16 августа 1941 года, подписанный Председателем ГКО И. В. Сталиным, заместителем председателя В. М. Молотовым, маршалами С. М. Будённым, К. Е. Ворошиловым, С. К. Тимошенко, Б. М. Шапошниковым и генералом армии Г. К. Жуковым. Приказ определял, при каких условиях военнослужащие ВС СССР -командиры и политработники Красной Армии — должны считаться дезертирами. Приказываю: 1. Командиров и политработников, во время боя срывающих с себя знаки различия и дезертирующих в тыл или сдающихся в плен врагу, считать злостными дезертирами, семьи которых подлежат аресту как семьи нарушивших присягу и предавших свою Родину дезертиров. Обязать всех вышестоящих командиров и комиссаров расстреливать на месте подобных дезертиров из начсостава. 2. Попавшим в окружение врага частям и подразделениям самоотверженно сражаться до последней возможности, беречь материальную часть, как зеницу ока, пробиваться к своим по тылам вражеских войск, нанося поражение фашистским собакам. Обязать каждого военнослужащего, независимо от его служебного положения, потребовать от вышестоящего начальника, если часть его находится в окружении, драться до последней возможности, чтобы пробиться к своим, и если такой начальник или часть красноармейцев вместо организации отпора врагу предпочтут сдаться в плен, – уничтожать их всеми средствами, как наземными, так и воздушными, а семьи сдавшихся в плен красноармейцев лишать государственного [c.239] пособия и помощи. 3. Обязать командиров и комиссаров дивизий немедля смещать с постов командиров батальонов и полков, прячущихся в щелях во время боя и боящихся руководить ходом боя на поле сражения, снижать их по должности как самозванцев, переводить в рядовые, а при необходимости расстреливать их на месте, выдвигая на их место смелых и мужественных людей из младшего начсостава или из рядов отличившихся красноармейцев. Приказ прочесть во всех ротах, эскадронах, батареях, эскадрильях, командах и штабах. — http://grachev62.narod.ru/stalin/t18/t18_103.htm Согласно этому приказу, каждый командир или политработник был обязан сражаться до последней возможности, даже если войсковое соединение было окружено силами противника; запрещалось сдаваться в плен врагу. Нарушители могли быть расстреляны на месте; при этом они признавались дезертирами, а их семьи подлежали аресту и лишались всех государственных пособий и поддержки. В приказе объявлены дезертирами генерал-лейтенант В. Я. Качалов, погибший при прорыве из окружения, и генерал-майор П. Г. Понеделин и генерал-майор Н. К. Кириллов, попавшие в немецкий плен в августе 1941 года, за несколько дней до выхода приказа. Все они были реабилитированы в 1950-х годах. ...Май всичко, което не устройва постболшевиките, е мит. Сега ще кажат, че Сталин бил пиян и не видял какво подписва. |
Нека да е прО ... въпреки, че нито в Русия, нито в САЩ, някога е имало цена на земята от 25 цента за акър Стига бе! А Манхатън за колко го купиха от индианците? (Знам, че е купуван два пъти. Първият беше май за вещи на стойност около 25 долара, но после разбрали, че са платили на грешните индианци и го купили още веднъж - приблизително пак за толкова. Сложи го общо около 50 долара.) ...Като не разбираш от търговия с недвижими имоти, недей да спориш.  |
| Ама какво значение има заповедта на Сталин,а? Вьзстановява се старата руска традиция да се бият до смьрт без да се разглежда вариант военнопленици. Армия победител....! За сравнение,Франция е превзета за месец. Пак за месец ,в Сталинград, немците завземат няколко улици. Да припомня стария исторически виц.Вьпрос: Колко войници са необходими за успешна отбрана на Париж? Отговор: Не се знае. До сега не е имало такьв случай. |
| Тимуре, С дезертьорите никой не се церемони по време на война. Кога Хитлер забранява категорично войските да се оттеглят на тилови позициии и вместо това издава заповед да се съпротивляват на всяка цена? Не през 1944 г., даже и не през 1945г. Тази заповед е издадена от Хитлер през декември 1941 года. 20 декабря 1941 г. весьма обеспокоенный Гудериан вылетел в Восточную Пруссию, чтобы встретиться с Гитлером в его ставке. Генерал хотел уговорить фюрера передвинуть немецкий фронт на более выгодные позиции - если придется, еще дальше назад. При первом же упоминании слова "отступление" Гитлер взорвался. Оно было для него равносильно укусу ядовитой змеи. Перед его мысленным взором выросла тень катастрофы, постигшей Наполеона в 1812 г. Все, что угодно, только не отступление! Со всей страстью Гитлер старался убедить Гудериана:Если я разрешу им отступать, их ничто не удержит. Солдаты просто побегут. А принимая во внимание морозы, глубокий снег, гололедицу на дорогах, это означает: первым делом они бросят тяжелое вооружение, а потом - легкое, потом они побросают винтовки, и в конце концов не останется ничего. Нет. Нужно держаться на оборонительных позициях. А что произошло бы, если бы войска побежали? Во время отступлений чрезвычайно легко вспыхивает паника, и вот уже в порядке отходившие солдаты бегут куда глаза глядят, объятые ужасом. Данное соображение и вынудило Гитлера ответить на доводы Гудериана бескомпромиссным "нет". Он отдал приказ держаться любой ценой - приказ, о котором и по сей день не утихают споры военных историков: "Командиры и офицеры должны, путем личного участия в боях, заставлять солдат оказывать фанатичное сопротивление на занимаемых позициях, вне зависимости от прорывов противника на флангах или в тылу. Только после выхода на заранее хорошо подготовленные позиции частей резерва можно допустить отход на эти позиции войск с передовой". Специалисты и теперь говорят, что безумный приказ привел к ненужным жертвам немецких войск на Востоке. Карель П. Восточный фронт. Книга1.Гитлер идет на восток. 1941 – 1943. М 2003. стр. 217 |
Интересен момент в лендлиза е че в доставките не е влизал пеницилин. По онова време това е бил единственият известен антибиотик, руснаците са нямали технологията за производството му, а голям процент от ранените са умирали по-късно в болниците от инфектираните си рани. Като добавим това към протаканията с откриването на втория фронт се вижда ясната тенденция сегашният съюзник да бъде максимално обезсилен следвоенен противник. http://www.theguardian.com/news/2004/jan/08/guardianobituaries.highereducation Florey and his team soon realised that penicillin could have an effect on the outcome of the war, and made plans to increase production as rapidly as possible. Mind ful of the threat of a German invasion, Heatley always enjoyed describing how he hid penicillin spores in his clothes, in case the tanks came rolling down Headington Hill. However, with British drug companies showing little interest or support, Heatley and Florey set sail from Lisbon to New York in 1941, taking samples of their mould with them. The journey was to alter the course of penicillin's development. Heatley and Florey went to Peoria, Illinois, the heart of America's corn belt. A lab had been set up there during the depression to find ways of using agricultural waste products like corn steep, and its scientists knew a lot about growing moulds and microbes using fermentation techniques similar to those used in brewing. Heatley and Florey freely shared their knowledge with the big pharmaceutical firms. They also considered it unethical to take out a patent on penicillin. The war gave added urgency to the search for the right kind of mould that would be the key to mass production of penicillin. The aim was to produce thousands of kilos of penicillin for allied troops. Florey has sometimes been blamed for giving away to the United States a valuable invention, but Heatley later said that they had no alternative but to seek commercial help from the US, believing that otherwise penicillin would not have been developed as quickly. Heatley stayed on in Illinois for several months, supposedly to work in collaboration with his American counterpart Dr Andrew Moyer on the project, but relations between the two men were rather strained at times, since Heatley found Moyer secretive and uncommunicative. Moulds from all over the world were tested, but the breakthrough, when it came, was found closer to home, on a mouldy old melon. While Heatley persevered with Moyer, back in Oxford, Florey was still trying to produce enough penicillin using discarded junk, increasingly bitter about the credit Fleming was getting for discovering penicillin. In May 1943, Florey travelled to north Africa with just enough penicillin to put the drug through the most demanding test so far, the treatment of war wounds. The results were dramatic and there was no doubt that a new miracle cure had been found. The results made headline news. СЕГА, можеш да попиташ тьотя википедия.ру за пеницилина в Съветския съюз  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Koe е от съветската пропаганда - трите години изчакване, въпреки многократните молби на Сталин ли? Три години! Това е факт, не пропаганда. И не другаде, а по западните телевизии дават документални филми за епични битки, като Курската, които показват и изтъкват превъзходството на руското оръжие, например Т34, а не американски танк. Пп Поклон и пред Рузвелт - разбирал е и бил е много по-охотен да се вслушва в исканията на Сталин, отколкото на оная торба с мас Чърчил. Рузвелт е бил истински съюзник. Що не се поинтересуваш за пазарлъците къде да бъде открит втория фронт, защо се забавя, защо съюзническите войски в Италия получават заповед в никакъв случай да не прехвърлят бойните действия в Югославия, па тогава да пишеш глупости. |
| За друго помислете колеги, че САЩ са помагали на СССР знаем, че СССР не говори за това за да си запази някакво достоинство също знаем, друго е интересно, когато се казва че САЩ помагали това не е точно, частния капитал и корпорациите на САЩ са помагали, защото там друг нямало, ФЕД дава пари на заем под лихва на правителството на Рузвелт, и сега въпросът е защо същите частни лица, собатвеници на ФЕД (федералния резерв, който прави паричбата пилитика на САЩ и по закон не дължи обяснения никому), защо същите хора едновременно финансираха и помагаха и на Хитлерова Германия? Не се говори но е факт че веднага след войната Рокфелер е разследван че е доставял почти до края на войната суровини на Хитлер, но всичко е потулено. Да, политика САЩ няма, тя се прави от частни лица. Цялата хитлерова индустрия е финансирана от Уолстрийт и квадратната миля, ЗАЩО ТЕ СА ФИНАНСИРАЛИ ВРАГА СИ?! А ПАРАЛЕЛНО СА ФИНАНСИРАЛИ И СВОЯ "ГРОБОКОПАЧ" - СТРАНАТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРОЛЕТАРИАТ?! Това са въпросите. |
ФЕД дава пари на заем под лихва на правителството на Рузвелт, и сега въпросът е защо същите частни лица, собатвеници на ФЕД (федералния резерв, който прави паричбата пилитика на САЩ и по закон не дължи обяснения никому), защо същите хора едновременно финансираха и помагаха и на Хитлерова Германия? Пропусна и 100 млн. доларовия заем за Мусолини и американския паспорт на Троцки. Американските финансови акули, за които говориш ти, и за които другарят Ланселот цитира А. Сатън, инвестираха и в Съветска Русия. Впрочем капиталният труд на Сатън (за разлика от от трудовете му за Уолстрийт и Хитлер и Уолстрийт и Руската революция, които са повече публицистика) е посветен именно на това, как западните технологии навлизат в Съветския съюз, независимо от автархия, изолация, враждебност от страна на западните правителства и т.н. Това, което пропускате, е че независимо дали една финансово -индустриална империя със седалище в една страна като САЩ подкрепя или не местното правителство, тя не е правителствоТО, а още по-малко държаваТА. Най-малкото днешната ситуация със санкциите към Русия и примерът с директора на "Тотал", Кристоф дьо Маржори на фона на случая с "Мистралите", би трябвало да ви светне за какво става дума. |
| Коментарите са се редуцирали до "щрихи и епизоди", резервни валути и Мистрали. Но не и в основния проблем на тая статия: Една истина, от която научаваме, че народите може да ги свързва не само общият враг, но и общото усилие, общите жертви и страдания. Единството може да съществува и да побеждава въпреки водораздела на идеологиите и на световното политическо задкулисие. Така е спасена Европа, така е спасена планетата... Тук е некоректното, а не материалната равносметка за помощта на западните "съюзници", в точността на която едва ли има съмнение. Защо е некоректно? Защото внушава еднакъв принос. Не! И съвременните западни историци го признават: преди няколко дни А. Робертс и М. Хейстингс - върли русофоби - в предаване по случай 70 годишнината се съгласиха, че без Червената армия днес англичаните щяха да ядат зеле и да бъдат управлявани от Берлин. Както и че тригодишното протакане на десанта в Нормандия е било умишлено и главната му цел е била да не бъде цяла Германия окупирана от СССР. Хронологията на това протакане може да се намери и в спомените на Майски - съветски посланик в Лондон - телеграми, писма, всичко. И слава Богу, че Рузвелт е отхвърлил идеята на Чърчил за втори фронт през Балканите - тя е включвала и решаващото участие на Турция, която лесно щяла да бъде убедена да се включи във войната. Можем само да си представим какви биха били последиците за България... Поставих по-горе "съюзници" в кавички. Не са съюзници онези, които месец след капитулациата на Вермахта имат готов план за нападение срещу СССР. Поклон пред паметта на загиналите моряци от конвоите, но усилието, жертвите и страданията са били по-скоро несъизмерими, отколкото "общи". Приносът - също. |