Добави мнение Мнения:14
 Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. http://izbrano-razkoshotevici.blogspot.com/2009/01/blog-post_5489.html И песента http://vbox7.com/play:a13aa6ae |
| Калин Донков - По повод последния Ви абзац, възможно е следващата приказка дз ви напомни нещо: " Гледащ го - нищо човек, а пък той бил голям шашкънин". Иначе: "морето само живите обича ..." |
| Морето се обвива с прелестни дантели. Ах, какви са нежни и сребристо бели! А пък водорасли... Колко са красиви! Леко потреперват - балерини живи! ----------------------------------- Това море за мене е светиня - развихрено, възторжено и младо и всяка моя болка ще угасва пред него, щом докрай я изповядам. Петя Дубарова |
| Това накрая след въпроса "Защо ви разказвам това?", зачеркна хубавото по-горе. Напротив - подсилва го и го извисява още повече над днешната пошлост и помия, в която насила сме натикани да живеем, пардон - да живуркаме, а някои и да вегетират ! За автора - !(чудя се, откъде намира вдъхновение и сили да създава такива творби...) |
| Красиво, живо и...дъхащо на безпомощност пред реалния човешки свят... ---------------------- Сайтът на Генек |
| https://www.youtube.com/watch?v=xxtGQRCRVdc https://www.youtube.com/watch?v=W-u4PiWXrnQ  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: dobadoba |
| Пламен Ставрев - Лятото Натисни тук |
Това накрая след въпроса "Защо ви разказвам това?", зачеркна хубавото по-горе Колко трябва да си "дървен"* за да го напишеш? * Някои твърдят, че и дърветата имат душа. Тогава определението не струва! |
Човешко същество е морето на Петя  .... Премина през морето тръпка студ закашля то, изопна сини жили. Една вълна - красива и добра, отровена полегна върху кея и тъжни чайки с чайкови пера закичиха и гроба й, и нея. Морето не заспа до сутринта за мъртвата си рожба дълго плака....  Поздрав за автора и всички, които го четат https://www.youtube.com/watch?t=163&v=t_rJjPcgkrI |
Видях морета и океани впоследствие и аз. Прочетох хиляди страници, написани от майстори. Всеки ми предлагаше своето море и аз уважавах това. Но никой не промени и никой не добави нищо повече към моето полумомчешко, въобразено и от това честно и истинско море. Освен, може би, Христо Фотев с онова вълшебно: "Вълна в сияйната вълна и светлина във светлината". Аз помня - свиреше брега като тръба, сияйно медна. Сбогувахме се без тъга, целувката ни бе последна. И ти отплува от брега. И стана ти в далечината вълна в прозрачната вълна и светлина - във светлината. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9592&Level=1 |
В прозорците на тъмните ти влакове душата ми се радваше на себе си... В прозорците живота ми приличаше на истински - приличаше на щастие! Но се разбиха в тъмното прозорците и вятъра ти ми разкъса дрехите.. Студено ми е - приеми ме в своите обятия на селска Богородица! Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме и помогни ми да не лъжа повече! Не позволявай да умра - закриляй ме от страшната магия на красивите предмети и красивите подаръци... Усмихвай се на масата ми дървена - единствената маса на живота ми. Не позволявай да умра - завинаги да си запазя вярата в приятели... А за морето - де да знам, морето е голяма работа и стиховете за морето всеки ги запомня според хорактера си. Най-мзного обичам морето, ама сега това ми излезе в акъла. |
Добави мнение Мнения:14