Отиди на страница:
| Гео, надявам се това да е емоционално решение, а не рационално! И да подлежи на ревизия. Защото с отказ да имаш становище и да уйдисаш на определени ... хм, никове, означава да ощетиш и разочароваш други участници тук, които те ценят, уважават интелекта ти и твоята ерудиция и така, съвсем незаслужено ги наказваш!! Може да съм нещо не доразбрал, къде е и до какво се свежда някакъв конфликт минал покрай мен, но в едно съм сигурен от поуките в живота, че определени контрахенти не заслужават и калта от обувката, камо ли да се отстъпва една Градина (макар и пълнена с все нови бурени въпреки плевенето) на голите охлюви, иженаречените Плужеци. Нали разбираш, че по тази алегория, се осъществява именно мечтата на Паразитите (всеобхватно погледнато), да победят без съпротива? - Хайде, не им прави това удоволствие!!  |
| Куриозното е, че Чърчил лети за Ялта именно от Малта и дори пише едно стихче смисълът на което е ОТ Малта за Ялта и от Ялта за Малта летим , светът да изменим. Помня колко шокиран бях като го прочетох през 1995г в мемоарите му том 6 Триумф и трагедия. Иначе Димитри бърка само едно нещо процинтите са на Срещата Сталин-Чърчил пред октомври 1944 г в Москва. Поздрави |
| Гео, ти си бил много обидчив бе пич! Ми нали ти питаше как можело да се преведе на "баба ти фърчилото"?????? Или "футболните гащи". Или каквото и да било. И аз ти казах-- не може да се преведе буквално!!! И във всеки език има такива ИДИОМИ. НямАм претенции да съм филолог но познайвам малко български и английски, та ти дадох два идиома от английския. След като българския е толкова комплексен а всички други езици са толкова прости ти би трябвало да отпердашиш един светкавичен превод на двата английски идиома без даже да се задъхаш. От какъв зор, питаш ти. Ми от тоя зор-- да си докажеш нелепото твърдение че само в българския език има такива бесни идиоми. Аз лошо за българския език НЕ СЪМ КАЗАЛ, и НЯМА ДА КАЖА. Но и не плюя по другите езици. Та така де-- аз казах как "на баба ти хвърчилото/ гащите/ каквото има по нея е непреведимо. Класически идиом. Ти кво ще речеш за "two sheets in the wind"? Как ще го преведеш без два параграфа обяснения? А? Мисловен титан. При това и обидчив когато някой го опровергае логически. |
| По-нагоре се коментира на езикова тема и е пуснато едно от най-известните стихотворения на дядо Вазов - "Българският език", написано в Пловдив още през 1883 г., преди Съединението. В тази връзка ще пусна друга творба на народния поет, по-малко известна и написана доста по-късно - през 1916 г. Явно в това отношение 33-те години, които ги делят, не са променили особено положението, а едва ли ще сгреша ако кажа, че същото е и днес, след повече от 130 години. Изглежда като стара, неподвластна на времето българска традиция... ЕЗИКЪТ НАШ Иван Вазов „В новозавоюваните земи войници, чиновници и офицери се мъчат да говорят на населението по сръбски, когато самото население много добре разбира български език.“ (Из статията на един вестник) „О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!… Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!“ Паисий О, да, Паисие: речта ти беше права в ония тъмни дни — и днес е тя такава: народа наш по труд, по чест, по меч велик — по липса на любов към свойто как е малък — по рабския поклон по чуждото! — и жалък с туй незачитанье на родний си език! Тоз хубавий език, и звучен, и кристален, във наший собствен дом е гостенин печален: във дрипи, настрана стои оттикнат днес. И тоя най-скъп дар помежду даровете, щит, нас от гибел, смърт пазил през вековете, не любим, не ценим — на чужди правим чест. На тоз език и днес се радваме и плачем, но ний се не гордейм със него, не го тачим — едва ли пред света не ни докарва срам. Туй, що е българско, е много долньо, диво, о, чуждото за нас е скъпо и красиво! О, чуждо любим ний! О, чуждо дайте нам! Мнозина ли сме ний — пир, път ли сбрал ни тамо, — едничък чужденец намери ли се само, на неговий език завчас ще загълчим! И вред си робското разнасяме смиренье, доховна нищета и самоуниженье — от миналите дни печат неизличим! Език свещен, нам страж и в вековете дални, чудесно сечиво за творби идеални, от твойта красота кога ще се омайм? Съкровище си ти, но то кому е драго? От всичките блага най-скъпоценно благо най-малко те скъпим, ний даже те не знайм! Има ли ще народ кой себе си почита, светата родна реч така да не зачита Паисие, ти бе — та и сега си прав! Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровен от наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовен излей въз нази днес пророческий си гняв! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Корекция: Епизодът със салфетката (percentages agreement) не е от Ялтенската конференция, а от двустранна среща на Сталин и Чърчил в Москва през октомври 1944 г. Тогава перфектният диктатор и перфектният демократ определят степента на влияние на СССР и западните съюзници в Централна и Югоизточна Европа. Така те решават съдбата на народите не само в държавите, сателити на Германия (България, Румъния и Унгария), но и в страните, окупирани от нея (Гърция и Югославия). Сталин спазва тази процентна договорка относно Гърция (и не подкрепя гръцките комунисти в гражданската война 1948-49 г.), но не и относно другите страни (разбира се, оставането на Югославия между блоковете, което фактически потвърждава влияние 50:50, е отделна история). |