Мистериите около полет MH17 part II ...
Отиди на страница:
rki 16 Юни 2016 22:38 Мнения: 17,381 От: Albania Скрий: Име,IP Не очаквам да осъзнаваш, че си май единственият, който не разбира...  Тук се полага друг емотикон, по-точно комбинацията "много сме, силни сме" -   .  Не се тревожи особено, и щастието може да се навакса като пропуснат учебен час, както е рекъл Кестнер, какво остава за четенето. Успех!  |
| @Iezuit 16 Юни 2016 13:54 "Да де, енергия е, но вие (или тези, които сте чели) сте написал сила. А силата, както знаем е равна на масата по ускорението. Няма да задълбавам каква е връзката между сила и енергия, защото нещата ще станат прекалено сложни за формáта на тази дискусия. Само пак ще повторя, че стъпвате на хлъзгав терен, ако продължите в тази посока." Никога не съм ползвал думата "сила" при сравнението с еквивалента ТНТ. Много добре знам разликата между "енергия" и "сила" и не бих си позволил да ги объркам. Вие за първи път ползвахте "сила" и след като ви цитирах, обявихте, че съм я ползвал аз. Хайде без подобни евтини номера, а? Хм, странно, не са номера, явно съм се объркал, моя грешка, извинявайте. По въпроса за "хлъзгаваия терен" - с кънки съм, няма проблем. Искате ли да се попързаляме? За да върша работата, с която си изкарвам хляба и бирата, се изискват и знания и разбиране в тази област. Затова съм внимавал и съм ползвал само думата "енергия". Ами щом сте с кънки и внимавайте, хайде да пресметнете каква е енергията при удар на тяло с тегло около 85-90 тона и скорост около 800 km/h. И как би се отразила тя върху двете тела, имайки предвид онези термини, за които споменах. Да не се окаже, че американското правителство е спестило част от отговорите, които дължи. Защото аз лично се съмнявам, че еквивалента на енергията, отделила се при удара е само 700 килограма TNT. Признавам, все още не съм направил тази сметка, защото разчитам на вас и вашето внимание. |
| Случва се, няма проблем. Добре, ще се опитам (въпреки, че е извън темата). Ще го направя на базово ниво - съпромат съм учил само в университета 1-2 курса, разните там механики - също, затова ще наблегна на физиката и малко уики-ровичкане. Приемам всякакви критики, защото това си е само едно умствено упражнение. Значи почваме с кинетичната енергия. По формулата - 1/2*масата*(скоростта^2) - имаме около 2.5-3 GJ. Съгласен? С ровичкане от и-нет се оказва, че здравината на натиск (compressive strength - не ме бийте много ако преводът е нетехнически - не ми е специалност, както казах) се измерва в паскали и за висококачествен бетон стига до 70 MPa. Отбелязвам ,че стените на пентагона не са плътен бетон, а структура от облицовка, тухли, бетон и кевларен слой. Кевлареният слой е бил предназначен да спира евентуални шрапнели, не вярвам да допринася много за структурната здравина. Паскалът (налягането) е сила върху дадена площ (N/m^2), или излишък енергия за единица обем (J/m^3) Енергията на самолета е разпределена предимно в напречното сечение на корпуса му - там е основната маса, приемаме че поне 2 GJ от енергията е съсредоточена върху площ от около 10 м^2 (диаметърът на корпуса е 3.54 м). Каква трябва да е здравината на това сечение? Каква дебелина би поела без да се разруши тази енергия? При здравина 70 MPa (Тоест, ако бетонът поеме енергия в обема си, по-голяма от 70 MJ/m^3, той ще се разруши), и енергия, разпределена на 10 квадратни метра? Какъв обем бетон ни трябва, за да се разпредели в него тази енергия, без да превиши здравината му? (Тази стъпка може да е доста спорна и да изправи косите на специалистите, но според мен има основание да се направи подобна сметка). Делим 2 GJ (което е 2 GN*m = 2000 GN*m) на 70 MPa (70 MN/m^2), умножено по сечението - (10m^2): 2000/(70*10) = 2.85 метра (Въх! И размерностите ни излизат!)  И какво ги тревожи коснпираторджиите? American Airlines Flight 77, a Boeing 757, is alleged to have punched through 6 blast-resistant concrete walls‹a total of nine feet of reinforced concrete‹before exiting through this hole Натисни тук Конспираторджиите се тревожат как може да се пробият 9 фута бетон (2.8 метра). Ами ето как! За малко да се възгордея как съм нацелил точно дебелината, която конспираторджиите дават като ВИДИМО невъзможно да бъде разрушена! Ето и "реакцията на опората". Летец, някакви забележки? Ето и "изтритите сметки" на колежката 67. |
| Маалий ... Тук нагъсто и компетентно се обсъждат енергии, сили, импулси, налягане, опори ... Хвала на родното образование! Аз, по причина отсъствие на необходимата компетентност и интелект, ще се опитам да хитрея. Самолетът я е свършил тая като една ... една ... една ... да! ... бетонобойна авиационна бомба. Оттук и задачката за неумни, неуки, но пък хитри като мен - кои условия на сблъсъка, кои характеристики и параметри на Боинга, го превръщат в ... бетонобойна бомба. Моля! Работете. |
кои условия на сблъсъка, кои характеристики и параметри на Боинга, го превръщат в ... бетонобойна бомба Енергията. И импулса. |
Енергията. И импулса. Енергия и импулс имаш и ти. Ако те засиля с глава в бетона, дали ще го пробиеш? Очевидно - не. Следователно, нито материалите, нито структурата следва да бъдат пренебрегвани  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
| Ако ме засилиш до къде 40000 км/ч - сигур. Ще си напълня джебовете с малко камъняк - ще стане бомба! |
Енергията на самолета е разпределена предимно в напречното сечение на корпуса му Това като изходна позиция е погрешно и от тук нататък нещата няма как да са верни. Тази изходна позиция има за цел да обоснове видимите разрушения. Нищо друго. Кинетична енергия има всяка движеща се част на самолета, вкл. полукрилата, двигателите и опашните плоскости, т.е. и всичко, което е извън напречното сечение на корпуса му. Те, освен маса, включваща и горивото в полукрилата, а не просто 8% от общата маса на самолета, имат и скорост. При това не малка. Поради което при удара си в сградата, при прехода от 800 км. в час до 0 км. в час и те генерират енергия, която въздейства върху сградата. И при това въздействие трябва да има видими поражения. А на снимките няма такива! Идва ми да се поразровя из историята на темата и да ви извадя всички тъпотии, които сте написали по този въпрос! То не беха сгънати полукрила, не беха пробивни фюзелажи с обедненоуранов нос, не беха поемащи сгради... Прослушахте ли записа на разговорите, който ви препоръчах? Колко секунди изчака диспечера на забавящия се отговор? Ето го животът в реалните му измерения. А не представите, нагаждани според ситуацията... Какво мислите за захранването на транспондера при положение, че в момента на поражението спира и захранването на записващите устройства? |
Конспираторджиите се тревожат как може да се пробият 9 фута бетон (2.8 метра). Ето как В ходе испытаний бомб с ТББЧ массой до 500 кг (скорость соударения с объектом 260-335 м/с) было выявлено, что они могут проникать в грунт средней плотности на глубины в 6-9 метров, после чего пробивать бетонную плиту общей толщиной в 3-6 метров. Помимо этого, такие боеприпасы могут успешно поражать цели при меньших, чем у обычных бетонобойных бомб, значениях кинетической энергии, а также при менее острых углах атаки и более острых углах подхода к цели. В свою очередь американские специалисты пошли по пути улучшения существующих унитарных бетонобойных боевых частей (УББЧ). Особенностью применения таких бомб является то, что им необходимо придать перед столкновением с целью большую кинетическую энергию, в результате чего существенно возрастают требования к их корпусу. При создании новых боеприпасов американцы провели серию научных исследований по разработке особо прочных сплавов для производства корпуса, а также нахождению оптимальных геометрических размеров (к примеру, носовой части бомбы). Для увеличения соотношения массы БЧ и площади поперечного сечения, что обеспечивает большую проникающую способность, было предложено при сохранении прежних габаритных размеров существующих боеприпасов, нарастить толщину их оболочки за счет сокращения количества взрывчатого вещества в боевой части бомб. К достоинствам новых УББЧ можно с уверенностью отнести простоту их конструкции и более низкую цену, особенно в сравнении с тандемными боеприпасами. В результате серии испытаний было установлено, что УББЧ нового типа (массой до 1 000 кг. и скоростью равной 300 м/с) могут проникать в грунт средней плотности на глубину от 18 до 36 метров и пробивать при этом железобетонные перекрытия толщиной 1,8-3,6 метра. Работы по улучшению данных показателей все еще продолжаются. Но Боингът няма корпус от особено здрави сплави. Тогава? Какво има Боинга в ... излишък? |
letec55 17 Юни 2016 14:14 Успокойте се. Агресивното невежество в мненията ви не замества аргументите - запомнете го! Както и неразбирането на аргументите на опонента не ги прави глупости - просто показва неумението ви да вникнете в тях! |
| Айде и вие като ръкито... Невежество, аргументи... Бла, бла... Толкова конкретики са ви писал и нищо... Изтъркани лафове, използвани за измъкване от неловки ситуации... Какво може да реагира човек като му сервирате, че автомобил, забил се в стъклена витрина е по-съотносим към катастрофата в Пентагона от забил се сграда самолет Б747? Трябва ли да има докторска по физика, за да разсъждава и да търси аргументи? Трябва ли да има докторска по психиатрия, за да поставя диагнози? Ето от вчера и днес. Айде кажете нещо по това. Нали е конкретно. Кажете като знаете повече... Прослушахте ли записа на разговорите, който ви препоръчах? Колко секунди изчака диспечера на забавящия се отговор? Ето го животът в реалните му измерения. А не представите, нагаждани според ситуацията...Какво мислите за захранването на транспондера при положение, че в момента на поражението спира и захранването на записващите устройства? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |
Алумин има, бате! Алумин ...чушки... Връх от обеднен уран има... Фрасссс и три корпуса ... пуффф и дупка... |
Конспираторджиите се тревожат как може да се пробият 9 фута бетон (2.8 метра). Ами ето как! Towers' Design Parameters Twin Towers' Designers Anticipated Jet Impacts Like September 11th's Structural engineers who designed the Twin Towers carried out studies in the mid-1960s to determine how the buildings would fare if hit by large jetliners. In all cases the studies concluded that the Towers would survive the impacts and fires caused by the jetliners. Evidence of these studies includes interviews with and papers and press releases issued by engineers who designed and oversaw construction of the World Trade Center. 1960s-era Jetliners Compared to Boeing 767s Contrary to widely promoted misconceptions, the Boeing 767-200s used on 9/11/01 were only slightly larger than 707s and DC 8s, the types of jetliners whose impacts the World Trade Center's designers anticipated.  The above graphic from Chapter 1 of FEMA's Report shows the sizes of a 707 and a 767 relative to the footprint of a WTC tower. 1 Flight 11 and Flight 175 were Boeing 767-200s. Although a 767-200 has a slightly wider body than a 707, the two models are very similar in overall size, weight and fuel capacity. Given the differences in cruise speeds, a 707 in normal flight would actually have more kinetic energy than a 767, despite the slightly smaller size. Note the similar fuel capacities of both aircraft. The 767s used on September 11th were estimated to be carrying about 10,000 gallons of fuel each at the time of impact, only about 40% of the capacity of a 707. Statements by Engineers Engineers who participated in the design of the World Trade Center have stated, since the attack, that the Towers were designed to withstand jetliner collisions. For example, Leslie Robertson, who is featured on many documentaries about the attack, said he "designed it for a (Boeing) 707 to hit it." Statements and documents predating the attack indicate that engineers considered the effects of not only of jetliner impacts, but also of ensuing fires. John Skilling John Skilling was the head structural engineer for the World Trade Center. In a 1993 interview, Skilling stated that the Towers were designed to withstand the impact and fires resulting from the collision of a large jetliner such as Boeing 707 or Douglas DC-8. Our analysis indicated the biggest problem would be the fact that all the fuel (from the airplane) would dump into the building. There would be a horrendous fire. A lot of people would be killed, ... The building structure would still be there. A white paper released on February 3, 1964 states that the Towers could have withstood impacts of jetliners travelling 600 mph -- a speed greater than the impact speed of either jetliner used on 9/11/01. The buildings have been investigated and found to be safe in an assumed collision with a large jet airliner (Boeing 707—DC 8) traveling at 600 miles per hour. Analysis indicates that such collision would result in only local damage which could not cause collapse or substantial damage to the building and would not endanger the lives and safety of occupants not in the immediate area of impact. Още: http://911research.wtc7.net/wtc/analysis/design.html | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doziris1 |
Алумин ...чушки... Връх от обеднен уран има... Фрасссс и три корпуса ... пуффф и дупка... Аааа, не тъй! Мангу знай - алуминът, подобно и сиромашкият уран, са ... пирофорни. Кат шибнеш на Айшету тиквата с тенджерата и са пали  |
и са пали Койе? Тиквата или тенджерата?...Мисля, че вървим в тотално погрешна посока... Ама наистина... Като се вземе изнапредвид, че надлъжните силови елементи от конструкцията на фюзелажа при полет изобщо не са предназначени да поемат и предадат подемната сила, създавана от полукрилата при скорости над V1, а обшивката и напречните силови елементи на същия този фюзелаж изобщо не са направени така, че да издържат на натоварванията от надува при херметизацията, а със сигурност са направени така, че да не става самолетът на хармоника като се блъсне в сграда, то със сигурност можем да приемем предлаганите ни нАучни обяснения за... А бе кой за каквото си иска да ги приема... Нъл тъй... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |
Айде кажете нещо по това. Нали е конкретно. Това вече го изяснихме. Има ли случай, в който е изчаквано повече от минута? Да. Въпросът е приключен! Вие си нямате понятие от елементарна логика. Колкото и конкретни примера в подкрепа на дадено твърдение да дадете, това не го прави вярно. Достатъчно е наличието на един факт - пример, който противоречи на това твърдение - и твърдението автоматично става невярно! Както стана с вашето твърдение, че няма как да има 1 минута изчакване в комуникациите трафик контрол/самолет. Има как! Осъзнайте го! Елементарна логика! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Iezuit |
Има как! Точно така! Има как. При конкретни обстоятелства и при конкретни събития. КОИТО НЕ СА НАЛИЦЕ ПРИ РАЗГЛЕЖДАНИЯ КОНКРЕТЕН СЛУЧАЙ! Нали много обичате конкретиката! При този конкретен случай не са налице обстоятелствата, които при друг случай е имало 65 сек. забавяне. Значи при този конкретен случай трябва да очакваме нормалното, наложено от практиката. За пореден път ви питам нещо конкретно - прослушахте ли записа? Колко секунди изчака диспечерът преди да потърси контакт с полета? С полет, при който, както и разглежданият, няма някакви особени ситуации до този момент, а диспечерът не е бил натоварен с многоброен трафик.Та не ми излизайте с теоретични пинизи от формалната логика. Не сме на лекция, а разглеждаме конкретен случай. Който пренася въпроса не в учебниците, а в реалния живот. Чухте ли какви са интервалите между репликите в комуникациите в реалния живот? Какво мислите за захранването на транспондера и за това какво се случва с неговия сигнал, ако захранването към него спре, така както е спряло при записващите устройства? Айде, пак ви питам! |