Добави мнение Мнения:4
| Темата е повече от деликатна. Защото ако тази присъда би могла да се разглежда според прецедентната практика, то се стига автоматично до сваляне на една друга тема - тема ТАБУ. В повечето цивилизовани (всеки да реши сам дали има кавички) държави има специално законодателство срещу отричането на определен историческо-етнически Казус. На настояващите за ревизия или дори при публично изразени съмнения, се раздават сериозни присъди. Има огромен брой процеси с плачевни резултати за личното мнение и изразяващите го. Сега обаче, въпреки фрапантната присъда, мен ми се струва, че е далеч по-здравословно да не се вярва на Съда в Страсбург, а е по-добре да се избягва щекотливата тема. И да, убеден съм, че е имало арменски геноцид. Както и геноцид над не мюсюлмани. Има достатъчно снимки, доказателства - само в САЩ има стотици хиляди регистрирани свидетелства. Но има и друг казус с наименованието "геноцид" - то изглежда е запазено като прибавка и запазена марка за действията свързани с Отричането. От там е и лошия късмет на арменците, че с тази дума се издигат сякаш до други едни, епохални жертви. А това не е желано. Хубаво би било, ако хората от всякакви страни и краища седнат един ден и се разберат по еднозначен начин, кое - как е било, как да се артикулира и какво си остава все още ТАБУ за говорене... Просто защото една присъда, тази - Пролет не прави!  |
Хубаво би било, ако хората от всякакви страни и краища седнат един ден и се разберат по еднозначен начин, кое - как е било, как да се артикулира и какво си остава все още ТАБУ за говорене... Не само как да се артикулира, но и как да се овъзмезди! Не върви да изтребваш стотици хиляди и после да искаш да поговорим само по въпроса. |
| Отричането или приемането на определени факти от историята, независимо какви са те, ако е в противоречие с действителността, може да е неморално, може да е политиканстване или друго, но да се въздига в престъпен състав е безумие. Така или иначе, то си остава мнение, каквото е мнението и по всички останали исторически събития (включително с последици от световен мащаб), по които и историците спорят. По какво останалите отричания и приемания на исторически факти с не по-малка значимост, се различават от отриченато на други? Какво утре ще забранят или разрешат да мислим и изразяваме като мнение? П.П. Горното не означава лично мнение за геноцида, включително конкретния, нито за конкретното решение на съда, а разсъждение за принципа и възможните по-далечни последици от прилагането му днес спрямо едни факти, а утре спрямо неограничен и непредвидим брой. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: deneb |
Добави мнение Мнения:4