Отиди на страница:
Foxy 27 Октомври 2015 21:03 В мига, в който кажеш <<култура >> не казваш нищо, по скоро развалящ това, което трябва да се обозначава с тая дума. . Думите на народите са създадени от древни времена и смисълът им се хваща от ума само когато са родни (нещо като нужната честота за да се хване нужната вълна). Сходно явление е посочено и от Карл Юнг -- нарича го прасъзнание (т.н. архитип). Юнг посочва че в умът на хората има зачатъци на по старо съзнание.... Заменката на съществуващи родни думи с чуждици разваля ума и мисълта. На 1 ноември е Денят на Народните Будители! Г-н Иванов, поздравления за поредната писаница, с която безспорно будите „приспаната” духовна култура на българското население. Тази духовна култура Понятието <<култура>> има същото въздействие като всеобхватната нашенска дума <<таковата>> -- да бе, да, ясно ... Но всяка дума има особено въздействие върху ума и най-малко показва за какво иде реч. Всяко понятие е и определение за дадено явление (точното понятие за едно явление е подобносъщно на формула изразена с математически знаци за дадено явление) Когато кажеш <<култура>>, не казваш нищо. Когато кажеш възпитание или просвето-възпитание на всички става ясно за какво иде реч. Когато наричаш явлението <<просвето-възпитание>> (вместо култура) никога няма да поставиш на сцена такова нещо като "Монолози за вагината", тъй като такива "монолози" не възпитават и не просвещават, а развалят ума, а с това и делата. И когато някой нарича "Монолози за вагината" "революционна" отново не се схваща смисъла (реолюция, от револве, превъртам, преобръщам). Този вътрешен разговор за вагината наистина може така да преобърне нечий ум, че да го развали. Словата, изречени с чужди думи, не въздействат така силно на ума, както родното слово с родни думи. Едно книжле често давам за пример, по скоро преводачката -- Мария Коева, превела е Пророкът, от Халил Джубран, по прекрасен начин -- с нито една чуждица. Вместо да нацвъка набърже-набърже първата дошла и на ум чуждица, Коева е издирила и възродила рядко срещани родни думи, а с чисти родни слова превода на Пророкът звучи като музика в душата. За жалост, други книги, ни ги превеждат на някакъв странен българонякъвси език, при който незнайно защо преводачите заменят съществуващи български думи с чуждици и с това оси_рат цялата творба. Въобще, пробата да се преведе поезия с чуждици винаги е неудачна -- много е показателно -- словото на чистия роден език звучи като поезия, пробвай да вмъкнеш една чуждица и ... Освен това, замянката на съществуващи родни думи с чуждици е липса на себеуважение, сякаш срам от себе си, усещане за малоценност, робска мисъл, предпочитаща чудото пред своето, оставено от предците ти. О, неразумни юроди, заменящи съществуващи родни думи с чуждици, "да ви еб ... " в културоидите | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| 1.11. Слава на народните Будители --- хора чието дело няма давност, а е отвъд времето -- така, както всяко ценно е неподвластно на времето и времето оценява стойностното и го остава да живее във времето. Будителите създават и мислят за следващите поколения. Будителите възпитават и просвещават, те носят просвето-възпитание на умовете. Културоидите, за разлика от просветителите и будителите, не осъзнават дори какво правят и какво носят и затова ни носят неща като "Монолози за вулвата" Дошло е време да викнем << Долу културоидите, да живеят Будителите >> И да не се сещаме за тях само на 1.11., а за делата на тези първенци, възпитатели и просветители на народностния ум да се сещаме всякой път кога нещо кажем или пишем, било то пред хората при раздумка, било то кога представяме нещо на обществен показ -- с музикална или книжовна творба, или на сцена, където се пее или играе пиеса и гледа не само старо а и младо. И нека съвременните Будители осъзнаят какви душевни добродетели е нужно да възпитат в народностния ум сега, в началото на 21 век, та да посеят в умовете семената на родното нравствено възпитание за да дадат тези семена своя плод следващите десетилетия. Сейте Будители чисти и здрави семена взети от родната ни нравственост, а не чужди, западни, увлекли и себе си и налагащи и на нас, парите и вещите за смисъл на живота, за мяра на съществуващото. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| Аха! Трябва "Монолог на вулвата" да се замени с "Слово на п@@@". И в никакъв случай да не се закача изконната българска псувня на майка. |
Сейте Будители чисти и здрави семена взети от родната ни нравственост, а не чужди, западни, увлекли и себе си и налагащи и на нас, парите и вещите за смисъл на живота, за мяра на съществуващото Ах, вече не вярвах че някога ще прочета подобно нещо. Все още някъде има останали истински .... Гладиатори  |
| Гладиатор 31 Окт 2015 08:23 Интересни разсъждения.  Приемам несъгласието за използване на чуждици,когато някои понятия могат да се обясняват на родния език без неясноти. Личното ми мнение обаче е,че няма език,който да е абсолютно самостоятелен в обяснението на всичко създадено от всички хора - причина да се взаимстват понятия на езика на обяснилите ги първоначално,понякога преоформени на родния език. „Словата, изречени с чужди думи, не въздействат така силно на ума, както родното слово с родни думи.“.... “Сходно явление е посочено и от Карл Юнг -- нарича го прасъзнание (т.н. архитип). Юнг посочва че в умът на хората има зачатъци на по старо съзнание.... Заменката на съществуващи родни думи с чуждици разваля ума и мисълта.“ Добре си използвал в случая „сходно“  защото въведеното от К.Юнг понятие „архетип“ не е свързано точно с прасъзнание и то само на хора говорещи родния език. Юнг нарича „архетип“ архаични представи и познания свързани с колективен образ на универсалното и то на цялото човечество. Той е определил „архетипа“, като „колективно несъзнание“! Няма нищо страшно в използването на чуждиците стига използването им да е поради неизбежна необходимост. Ако умът и мисълта на някои се развалят от това значи на тях толкова им е умът,какво да ги правиш? За съжаление гъмжи от такива Ентелектуалци,но на тях не може да им се помогне, просто не трябва да им се предлага аудитория в образователните институции. |
| Шопен си е Шопен и на английски..чуйте I like Chopin на Gazebo .. Беше ми любима песен навремето..има я в Ютубата..пуснете я,па я чуйте на английски. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sim4o |
В.Каменов: Приемам несъгласието за използване на чуждици,когато някои понятия могат да се обясняват на родния език без неясноти. Личното ми мнение обаче е,че няма език,който да е абсолютно самостоятелен в обяснението на всичко създадено от всички хора Никой не говори за изпадане в крайности. Замисъла на проф Балан следва да се възроди, но не в крайностите му, тъй като крайностите опорочиха добрия му замисъл. Но в науката и обучението ни, сега е налице противоположната крайност -- яко са се вманиачили по чужди наименования. Дори ги използват вече и в ежедневната реч, като с това неволно правят съществуваща родна дума "мъртва", а налагат на нейно място чуждица. И това е една от причините за затрудненото обучение. Питаш учителя, примерно: Добре, защо вместо << ретланслатор >>, да не се ползва << препредавател >>, да речем. Такава била "терминологията". Казвам му че едно от най-разпространените наименования в различни области на науката е << клетка >> . Но в случая ползваме наше си наименование и по нашему обозначаваме дадената същност. Такива примери -- бол. Чуждици се поставят не само на научните наименования, но и ей така, без смисъл, сякаш някой има за цел да покаже умност или за да скрие непроумяването за нещата използва чуждиците като димна завеса за незнанието си. Тази нередност в обучението я представи още Иван Вазов в Под игото, където на изпита, едни и същи въпроси бяха задавани по Кириякстефчовски начин, а другите -- по ясен и недвусмислен, народен начин -- от Бойчо Огнянов. Малко са се поучили от примера, който Вазов дава за това, какво да бъде обучението и проверката на наученото. Не само изкуството, а и науката и всичко друго следва да е близо до народа и потребностите му, иначе нито изкуството, нито науката, и нищо друго нямат смисъл -- нещата, които правим не са за самовъзхищение от уменията ни, а за полза роду. Най-чудноватия и лош пример ни дават избраниците ни в Народното събрание. Там, те коментират, дискутират и дебатира вместо да разясняват, обсъждат и разискват ... вероятно и за това трудно се разбират. Банките, да речем, вместо да ползват понятията заем и влог, предпочитат кредит и депозит ... Такова е навсякъде. И заменките се увеличават. БАН, с всичкия си, издаде Речник на новите думи в българския език, и така, вместо да изпише вежди извади очи. Повечето т.н. "нови думи" на БАН, заменят съществуващи родни думи. Ето един от примерите им: дискутант (участник в дискусия)... Да се смееш ли или да ревеш -- дискусия = обсъждане; дискаунт (отстъпка, намаление в цената на стоката) Според БАН, е редно да си говорим и така ; Правя ти дискаунт, вместо Правя ти отстъпка, Правя ти намаление. Често безцелно заменящите български думи с чуждици, дори не предполагат, че съществува родна дума -- до толкова е наложена чуждицата и забравена ("умъртвена" ) родната дума (понякога и аз се затруднявам, но ползвам речници, в т.ч. и от Интернет). Други пък се оправдават, че значенията не били точно едни и същи .... Като ги накараш да посочат разликата, започват смехотворни обяснения. Съвременният Български език е един от най-богатите езици, а заедно със Старобългарския език става още по-богат. Достатъчно много са и забравените думи от местните говори, които много "учени" взеха на подбив. Да вземеш родна дума, използвана хилядолетия от предците ти, за майтап или да я набедиш за ... едикаква си, говори за ограничена и развалена мисъл, най-малко за липса на себеуважение, дори и да си белязан за професор. Заменката на съществуващи родни думи с чуждици не обогатява езика, а опростачва езика. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| Другарки и другари! Защо прекръщавате Др. Джимо (Димитър) на Яков, давайки му името James - The name James comes, after a very curious evolution, from the Hebrew name Jacob. Др. Джимо помниш навярно писаниците на един Велик Българин - Паисий Хилендарски, който казваше: Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език... О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин... Dimitri is one of several possible spellings of this exotic, artistic, and attractive Slavic variation of the name of Greek god of fertility and farming. Опитваш се да бъдеш българин, а не си успял да наложиш българското си име в англо-говорящия свят. |