Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга. Това мисловно построение е вярно само при едно условие - ако всеки лично заплаща лечението си от личната си сметка. Тогава и само тогава той е в правото си сам да решава според личния си кеф дали всеки ден да се грижи за здравето си или да го съсипва. Но не и при система на заплащане на лечението, основана на безусловна солидарност. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Грижата за здравето е личен избор, а не е игра на морков и тояга. Затова не става само с данъци. Трябва и акъл Нещо не забелязах акълийски предложения в статията. По скоро удряне на едно рамо на наглите производители. И примера с малоумните журналисти и още по малоумните депутати е неадекватен. Между другото, има и друга гледна точка. Кислорода в състава на водата е в пъти повече от водорода. Обратното е в сила само за тези които пазаруват чушки и краставици в литри, а не в килограми. ![]() |
53% обаче държат да бъде обложена с извънреден данък - не защото искат данъка, а защото искат да бъдат по-информирани. И как точно този извънреден данък ще ги направи по-информирани? ![]() |
Самата идея за такъв закон е смешна. По причина, че не може еднозначно да бъдат посочени "лошите" храни. Представата, че те са известни на всички е детинска... ![]() А дори и да се стигне до някакво уточнение, тогава остават индивидуалните различия - за едни хора може да е вредно това, което за други е основна храна. Трето, за всеки нарочен за вреден продукт ще трябва да се водят спорове, които може да са безкрайни, колкото са продуктите... Пример само за последното - ще е грешка да се наказва черния шоколад с малко захар, защото той няма как да е вреден, за разлика от тези с повече захар. Категорично си трябва акъл... ![]() |
Кислородът във водата е 8 пъти повече тегловно, защото атомното му тегло е 16, а на водорода във водата 1 х 2 = 2. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ванта |