Добави мнение Мнения:18
Властта се търкаля по улицата, някой трябва просто да се наведе... |
| Спомняте ли си изнесените в понеделник данни? Абсолютен лидер по размер на дълга през 2015 г. е Cтоличната община с 570.6 млн. лв., следвана от: - Bарна със 79.6 млн. лв. - Пловдив - с 35.3 млн. лв. И кой беше казал: "Държавата. това съм аз!" |
| За голямо съжаление в България безобразията са толкова много, че мнозинството привикна с тях и - пак за голямо съжаление - вече ги приема като норма т.е. трудно могат да го изненадат. Останало е само някакво любопитство - кога по-голямо, кога по-малко - какви са новите им проявления. Някои пък вече даже избягват да четат/гледат подобни, да не говорим за по-лоши съобщения и анализи и дори се дразнят от тях. На този фон ако медиите представят новина като тази отпреди 10 месеца - http://vbox7.com/play:13705aaad1, тя впечатлява. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| А нещо за Бургас??? Елате да видите от колко години най-големия ни храм е затворен и не се знае дали ще бъде спасен. Имаме си и фонтан, който не тече.. не се знае за колко милиона. Въпреки че общината има дългове продължава със скъпите и екстравагантни проекти, вместо да харчи разумно и да прави полезните неща. Кмета ни за целия си мандат не сложи един асфалт на горната част на Търговската улица, но е набъкал целия град с абсурдни велоалеи, които никой не ползва. Вместо да оправи настилката на сините зони, търси нови възможности да прибира пари от още, които не е направил, но само си ги е измислил. Не разшири булевардите и улиците, но пък реши да направи бус ленти, за да може да набута трафика в едното платно. Цяла зима бяхме без навеси по спирките и още не са готови. Унищожи и почти всички стоянки на такситата, макар че това е туристически град и туристите, и чужденците простигат с багаж и им се налага да ги ползват. |
в България безобразията са толкова много, че мнозинството привикна с тях и - пак за голямо съжаление - вече ги приема като норма  "Отклонението като норма", както отдавна е писано. Плодовете на демократизацията и евро-атлантическите ценности. |
| А сега сериозно - нормалният гражданин работи на 1, че и две работи, отглежда деца, грижи се за домакинство, за стари родители и пр. Няма време, а и квалификация, за да реагира на всички безобразия, които българската законодателна и изпълнителна власт му стоварват ежедневно. Вижте само как на бърза ръка бяха приети промени в здравеопазване, средно и висше образование, КТ и пр. За да може да реагира адекватно и да протестира, на гражданина 1) трябва да му се отворят очите за същината на безобразията и техните последствия; 2) да е свободен, за да виси денонощно по стъгдите; 3) някой през това време да го храни - него и семейството му; 4) някой, на когото има доверие, да организира протест. Обаче свободната преса и добре платени медийни анализатори дигат пушилка за правото на някой да осира плажовете, къмпингувайки, и за правото на стотина платени професионални протестиращи да пият по двама бира, затваряйки възлови столични кръстовища. А колкото и да е зает и притиснат, гражданинът не е дотам малоумен, че да се връзва на българските политически партии и синдикати и техните мероприятия... В резултат от което на гражданина 1) не му става ясно какво всъщност правят с него зад пушилката и 2) бива отвратен завинаги от самата идея за протест. Което е и крайната цел. На демокрацията и евроценностите по български. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
| В Сливена града голяма дигнаха мол в Попската (представете си подобно нещо на 50м от Ал. Невски), сграда с офиси на площада (все едно на жълтите павета). Както е тръгнало, след време паметника на Хаджи Димитър може да се окаже във фоайето на някой хотел. Подобно на други градове, повечето общински съветници са от партията на избирателите си - ГОГ (граждани с осил в гъза). |
| SvSophia16 Март 2016 07:18, Айде ся, гражданите били невинни. Ама на общинските избори гласуват за Партии, не за личности, нали? |
| Диктатура на посредствеността. Казвал съм ви го и друг път. В това е трагедията. Няма ни един, който изваден от контекста на властовата си позиция да запази значението си. Няма таланти, няма приноси. Няма биографии. Целево рекрутирани от подобни на тях безличия из сивотата на посредствеността. С уникалното свойство мнозинството да оглежда собственото си убожество в тяхното, припознавайки ги за своя еманация. Сред тях няма учени, няма изявени лекари, юристи, архитекти, дори бизнесмени. Няма писатели, няма поети. Няма учители дори, от най-добрите. Няма да прочетете книга, статия, написана от някой от тях. Редките изключения от сонма илитерати и игнорамуси полагат усилие да скрият ум и дарба, защото това опасно ги прави непригодни по принадлежност. Специална селекция на посредствеността във всяка една област. Няма политическа популация тъй далеч от интелигенцията на страната колкото е тяхната. Същевременно, сплотени по особен начин, осъзнали че отказаното им от съдбата по причина дефицита на лични качества може да бъде придобито с наложената с многобройността им власт. Вътрешно аморфни, поради това че всички естествени механизми на йерархизиране на групата и лидерство чрез качества са заменени с разпореждането на "отговорника", на "партийния строител", комуто е възложено да бди над ефикасността. В директен сблъсък, основан на знания, умение, опит, професионализъм, авторитет, са безпомощни, буквално жалки. И едновременно с това - агресивни, авторитарни, ревниви, суетни, злопаметни. Бъг в програмата, най-вероятно. Ако бяха малко по-тъпи от това, което са, щеше да им е спестено осъзнаването на нищожността им. Което им носи известна фрустрация, а тя - озлобление. Тези окаяници са начело на държавата, управлението и публичното от години, сраснали са се с него. Това обяснява хала ни. Оказва се, окаяниците са не те, а другите, малцината останали. Малцината "неприсъединени". Което, като резултат на личен избор, е може би добра новина. Защото, черпейки сила от многобройността си, те са максимално отворени, максимално приобщаващи. И прагът е нисък, повярвайте. Лесно се прекрачва. Просто трябва да се наметнеш с сивата пелерина на посредствеността, да спреш да гледаш умно и критично, а само вярно и възторжено. И ... пържолата няма да закъснее. Има за всички. |
| Фирмин!Поздравления!Великолепно написано но и видимо изстрадано.В кръга на шегата но всъщност е истина: навремето имах една шефка...невероятно интилигентна жена която се маскираше като блондинка за да не и личи че е умна.Оказа се напразно усилие защото не и помогна за дълго.Посредственоста със своя инстинкт за самосъхранение бързо я разконспирира и и вгорчи живота до там че я принуди да напусне.Така става по нашите земи и беше прав баща ми лека му пръст като ми казваше:там където всички куцат с единия крак куцай и ти...щото ще ти счупят и двата!За съжаление никога не го послушах... |
| Гледам, че всички се концентрират в грешна - по моему - посока. Виновни били гражданите, защото не избирали когото трябва и най-вече управниците, на които им липсвали качества. Второто наистина е проблем, но според мен той НЕ е най-важния и е повече в средните и низовите нива. И аз съм писал нееднократно мнението си, че големият, генералният проблем е в системата - т. нар. представителна "демокрация", която фактически е основана на избори олигархия. При такива условия е практически сигурно, че който и да изберем ще стане като предишните управници. Защото не можем да очакваме, че в днешната политика има крайни идеалисти като възрожденците ни през 19 век, които ще пренебрегнат възможността бързо и безнаказано да забогатеят на чужд (общия) гръб до степен да осигурят и наследниците си до девето коляно. Крайно време е да спрем да очакваме да дойде Годо и да осъзнаем, че решението е смяна на системата, а не на управниците. Второто го правим вече 26 години и резултатът е очевиден. През този период персоналният състав на българския парламент беше обновяван частично при всички избори и основно на няколко пъти – през 1990 г. с появата на опозицията, а и на нови лица в БСП, през 1997 г. при победата на Костов, през 2001 г. с идването на Симеон II и през 2009 г., когато ГЕРБ пое управлението на страната. Същото е и на ниво общини. Въпреки тези многобройни персонални промени във властта, придружени от изгряването и залязването на немалко партии, българите преживяхме най-дългия и мъчителен преход в Централна и Източна Европа. Поради това все повече хора разбират, че смените на лица и партии не водят до очаквания от тях резултат т.е. изборите са цирк, а проблемът е системен. Нещата са докарани дотам, че политическата каста вече се затруднява какъв нов заек да извади от цилиндъра, за да привлече вниманието на публиката. Която е виждала какво ли не, вкл. етюдите Цар и Генерал, и все по-масово отказва да посещава представленията, усещайки пошлостта им. За съжаление и не е наясно с алтернативите, главно заради фактическата цензура в медиите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
Добави мнение Мнения:18