Отиди на страница:
секретарката на Нансен попита стареца дали това е сняг, а той каза: Не, не е сняг. Рано е още за сняг. И секретарката повтори на другите момичета: Чухте ли, не е. Не е сняг. А те в хор: Не е сняг, излъгали сме се. А беше сняг и когато започна размяната на населението, той изпрати хората там, в снега. Беше зима и те кретаха в снега, докато измряха Мда |
| Нелоша писаница днес. Поздравления, Джимо ! Но няма да е зле като четеш хвалебствените коментари, да си припомняш онова, дето ти го е казал Димовски  |
| Не можеше да я обвинява, че когато се събра с нея, беше вече изчерпан. Откъде може една жена да знае, че не влагаш нищо в това, което казваш, че говориш само по навик и за да си запазиш спокойствието? След като бе престанал да влага значение в думите си, с лъжите си имаше по-голям успех пред жените, отколкото на времето, когато беше им казвал истината. Не толкова, че лъжеше — просто нямаше истини, които да им каже. Беше изживял живота си, а след това бе продължил да живее с други хора и с повече пари, в най-хубавите от местата, които знаеше от по-рано, а ходеше и на нови места. Гледаше да не мисли и тогава всичко вървеше чудесно. Природата го бе надарила със здрав организъм и не се бе разплул, както ставаше с повечето други; даваше си вид, че не го е грижа за работата, с която по-рано се занимаваше, а сега не можеше повече да върши. Повтаряше си, че ще опише хората с много пари, че не е един от тях, а съгледвач, проникнал в царството им, че един ден ще избяга, ще го опише и написаното ще бъде от човек, опознал онова за което пише. Но никога нямаше да се залови за това, защото всеки ден, отминал, без да напише нито ред, прекаран в удобства като дните на ония, които презираше, бе притъпявал способността му, бе размеквал волята му за работа така че накрая съвсем бе престанал да пише. Хората, между които живееше, се чувстваха по-удобно, когато, той не работеше. |
| „Всеки от нас върши онова, за което е създаден — мислеше си той. — Какво е дарованието ти — зависи от това как си вадиш хляба.“ Под една или друга форма цял живот бе продавал от своята жизненост, а когато влагаш по-малко чувство, даваш на другия повече срещу онова, което той ти дава. Беше се убедил в това, но и за него нямаше никога да пише. Не, макар че си струваше. |
| Тогава, вместо да продължат към Аруша, те завиха наляво, очевидно Компи беше решил, че имат достатъчно бензин. Погледна надолу и видя облак, който преливаше в розово, пълзеше по земята и се носеше във въздуха като първите снежинки при зимна буря, които идват неизвестно откъде, и се досети, че това са скакалци, долетели от юг. После започнаха да набират височина: както изглежда, летяха на изток, стъмни се, бяха навлезли в буря и дъждът беше тъй проливен, сякаш минаваха под водопад, след това излязоха от нея, Компи извърна глава, усмихна се, посочи напред и той видя пред тях, необятен като света, грамаден, висок и неимоверно бял на слънцето, квадратния връх на Килиманджаро. И тогава разбра, че отива там. |
| Ех тва мн. ч. много го е заболяло на ДИ бе! Щях да млъкна и да си посипя глават с пепел, но как реши ДИ да ме обори? С НЕСЪЩЕСТВУВАЩ цитат от Чърчил  Иначе днеска се чете. Поне нема спомени за пловдивски деца дето за тех гравитацията и физичните закони не важат  |
Мълча по въпроса. Мога да мълча на френски, мога и на испански да мълча. На холандски, сиреч на фламандски не мога, понеже не разбирам фламандски. Е, това е. Ако не ми вярваш, просто брой дните, в които ме няма. Когато телефонът не звъни, да знаеш, че съм аз и не се обаждам.  |
Купих си орехи, оставих ги на проветриво на балкона в отворен кашон. А нещо за децата имаше ли. Прочее, днес се навършват 30 годин от българскио Чернобил. Сравним с този у Брянска губерния на хаганато. Специална конференция в БАН. Най-големата трагедия за назе българете. Бум на раковите заболявания, малформациите и болести, вследствие на погълнати горещи частици. Дечицита пият мляко с огромно съдържание на цезий. И сичко това се предава от поколение на поколение и от век на век. А по същото време бачовците, шиндеровци и григор стоичковци мляскат орехи и бадеми с шотландско уиски. И си кютат като ***** И тогива и сеги...  |
Радой написа епиграми - "Люти чушки" Ако г-н Д. Иванов има под ръка съчиненията на П.Р. Славейков ще установи, че от около 150 епиграми в "Люти чушки" около половината са безсрамно преписани от "писателят" Р.Ралин.... |
| Поклон и благодарности Майсторе! Никой не знае, какъв е редът и кой след кого и кога. По този повод моята баба, бог да я прости, казваше "Ти на Бога в работите не се меси!" |
| Кабелните превръзки/"свински опашки"/ на английски са cable ties и нямат общо с плитчиците pigtails Изобретени са от Maurus C. Logan, работещ за Thomas & Betts - електротехническа компания доставчик и на Боинг. Патентът за тези пластмасови каишки "свински опашки". е от 1958 г. |
| "Пък и аз не се смирявам, псувам, когато недоучен ме учи кога живял Балдуин от Фландрия и да казвам The US are вместо The US is." *** Не прозря Джимо, че е безсмислено да обесмъртява форумните идиоти-пишман интелектуалци... Започвам да проумявам защо толкова хора се срамуват да се нарекат българи. А за да я има(все още) България, май наистина господ ще да е българин. |
Ако г-н Д. Иванов има под ръка съчиненията на П.Р. Славейков ще установи, че от около 150 епиграми в "Люти чушки" около половината са безсрамно преписани от "писателят" Р.Ралин.... А най- известната "Сит търбух - за наука глух" е просто превод на старата руска поговорка "Сытое брюхо - для науки глухо", но подписана с авторство на Радой. Преди да науча, че е един прост плагиатор, аз искрено се учудвах как епиграмите му са добри, има и едно успешно стихотворение, но пиесите му са трагични. Много по-късно разбрах, че е трябвало да назначат някого за интелектуалец-страдалец, уж дисидент и са избрали него. Талантлив човек не става за такава роля. |
"Българският чадър" беше английски. Англичаните ли го убиха? И други го намекват, не бих се учудил, Г. Марков е писал за разочарованието си от Запада, неща които рядко се цитират у нас. |
| Интересно и четивно... А какво ще правят потомците след време, когато се зачудят защо са нацвъкани паметници на сивички люде като Радой Ралин, Лучников, Марков? Те да му мислят... ------------------------ Сайтът на Генек |
Хората, между които живееше, се чувстваха по-удобно, когато, той не работеше. Не! Точно този компромис е недопустим. |
| Тайдзи и жоревец, сещам се за "Хей ръчички, хей ги две..." ------------------------ Сайтът на Генек |