Джимо С твое разрешение "Ърл Грей", с капка "Метакса", само капка. Наздраве! А Жорко ти Кузмов, по молба на татко му, великолепният карикатурист, чичо Тошо Кузмов, го пазех от циганетата в махалата. |
Вместо бейзболна купих си за един долар каубойска и я нахлупих. Бравос. Водещите офицери от ДС са били връло доволни... |
Както обикновено забавно, поучително... и за мислещите, по странен според мен начин, колеги - възмутително, което си заслужава Това е личното ми мнение и не карам никого да го споделя. Разни хора, разни идеали. Много мило и любезно си го написал. И аз така любезно ще се опитам да отговоря - не го споделям, а идеалите ти ми остават крайно неясни... нещо култ към институциите ли, незнам? Да не са те наплашили полицаите на някой митинг? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Vatamov |
https://www.youtube.com/watch?v=PUw125JMVFI Що не си пускате саундрака, бе колегите? |
Г-н Иванов Когато личността се окаже не на нивото на обществената си длъжност, обществото е длъжно да реагира, ако иска да се съхрани. Фактът, че реагира само вербално на личността е израз на уважение към институцията. |
Noblesse oblige! Простичко казано - след като "За" Плевнелиев са гласували повече от тези "Против" него - приема се като медицински факт: уважават се институцията и олицетворяващият я. До след следващия избор, когато се избере нов президент/ка/! Дължи му се институционално уважение! Злословието по адрес на президент е за пред кръчмарските аркадаши и акрани... "Крокмач" - може да е някакъв диалектизъм български. ІМНО е по-правилно "кутмач" или "котмач" - по Родопите е така, наред със "сюндурме" - "...царевично брашно, захар и специално приготвено сирене от специално подквасено кисело мляко, в което се пускаше нагорещен "мандраджийски камък". Тази халва бе чудно хубава, с особен аромат на прясно кисело млеко и горска шума и вечерта, когато...." От личен опит - овче мляко се изварява, докато се изпари водата и се получи мноооого гъсто млеко. Това се подслажда с нещо сладко - мед, петмез и т.п. Не е за всеки сто_мях... |
Крокмач" - може да е някакъв диалектизъм български. Точно така се казва. И не е по-правилно това, което Вие си мислите. Подобно на катък, ама не съвсем в Ловешко и Плевенско и е точно това, което Д.И. е описал | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
Жоан Миро Това Хуан Мирó ли е, или бай Миро от Младост, който има адет да черпи с чужди пари? |
Дължи му се институционално уважение! Личи си доброто възпитание и послушание! По време на соца така уважаваха генералния секретар и разни люде около него. Време... с институционално уважение... и други екстри? Злословието по адрес на президент е за пред кръчмарските аркадаши и акрани... В Турция - пишат, че доскоро било така, а вече и пред тях не можело. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Vatamov |
... По време на соца така уважаваха генералния секретар и разни люде около него... - Верно е. Щото е нямало президент, та да не плюят по генсека ли?... |
Шаман 07 Юни 2016 20:39 По-голям цинизъм от това бивш партиец да стане антикомуняга няма Глупости. По същата логика не може бивш член на нацистката партия да стане антифашист, така ли? *** Шами с това последното ме лиши от дар слово. Та се въздържам от по-нататъшни забележки. Явно си повлиян от метаморфозата на БГ-прехода. Откъде да се вземат демократи при толкова партийци (забележка - не говоря за комунисти!)? Щото последните комунисти измряха преди и около чейнджа? Днес в най-дорбия случай останаха обърни лопати, като Кеворк дето покрай истините за нашето минало и вашето настояще не пропускат да си измият ръцете. |
Единствено заради г-н Иванов влизам в осмърдяната одая... И още нещо: - Когато няма припокриване между авторитета на държавния пост и заелата го фигура, се стига или до изгонване на злосторника или до масово снишаване. Второто е местен специалитет. |
Аре стига бе,капка метакса му наливаш само на човека. Бат Джимо Смел човек си,и си сипвай колкото ти душа сака. Да илядиш,че виждаш каква простотия е наоколо. |
То че всеки ще си пее неговата песен, ама като е станала дума за Мейн та да си разкажа незабравимите впечатления, които макар и краткотрайни ще си останат в паметта ми. Ще започна с това, че съдбата ми отреди да видя и дворци и колиби, но Мейн има своето запазено място измежду 2-та група. Та, приземявам се в Манчестър (Ню Хемпшър - за привържениците на "миньорите" от Юнайтед и Сити), вземам един Фокус под наем и отпрашвам за Кенибънкпорт (известен курортен център в Мейн според местните понятия). Магистралата минава през горите на Купър и аз с трепет очаквам на пътя да изскочи я Ловецът на Елени, я някой елен преследван от него. За (не)щастие се разминавам с това. Сезона май беще зимно-пролетен или есенно-зимен - вече не помня. Най-известната сграда е някаква бивша вила превърната от предприемчиви американци в хотел дето се провежда мероприятието за което съм прелетял по-голямо разстояние от това до Европа. Поради закъснение ме настаняват в някаква близка сграда в която нощите са толкова студени, че с труд успявам да се бръсна рано сутрин. Както и да е, хотела е на брега на океана и гледката без изключение за цялата околност е дива негостоприемна природа , гъсти гори и възможно най-черната морска вода, която някога съм виждал. Самият градец впечатлява с уличките си. които всъщса малки шосета из гората и тъй като става тъмно твърде рано и още по-бързо единственото което издава наличието на къщичка (извън пощенската кутия) са светлинки измежду боровете някъде в дълбочина. Типични за канадско-американското исевероизточно крайбрежие природа и населени места. Въпреки, че Мейн е известен като един от най-бедните щати поне има красива природа. Не мога да кажа същото за Пенсилвания, за която споменавам по асоциация с един друг Ловец на Елени (дето няма нищо общо с Купър, но повече с Де Ниро). В заключение (писането на този компютър е мъка) българската природа е невероятна, но този факт бива осъзнат късно или никога. Не за пръв път се чудя на Алеко. |