Дойче веле, Бояджиев и любимият им Кабан хич не са ми симпатични, меко казано, но истината е по скъпа. |
Стига с тези претенциозни лафове. Когато мафията овладее една държава тя престава да бъде държава и се превръща в територия. |
Че как да е друго. Ей на, според социолозите, сикаджийската мутра, ако се кандидатира, била с най-големи шансове да ... олицетвори единството на нацията. Единна в страха, угодничеството, нагаждачеството, сервилността, простотията, простащината, невежеството ... Как да е друго ... И да, авторът е прав, но да забравим ли, че и тези, дето му плащат заплатата, по свои си причини и интереси, потупват насърчително мощните плещи и дебелия врат зад широката усмивка. Просто ние сме несретната и мизерна част от всеобщото лицемерие. |
Г-н Бояджиев премахна горчивия вкус от некадърната статия на Ивайло Дичев и заслужава палче: Карикатурата на Комарницки е потресаваща: http://www.segabg.com/pic/12218/817363.jpg Пропуснал съм я, затова тук ще вдигна палче на Майстора: |
Малко късничко сещане да се пише по въпроса, малко ограниченичко откъмто причини, следствия и хронотоп, от друга страна пък съвсем навременничко, предвид случващото се и даже един телефонен разговор на междудължавно равнище през последните седмици, но... авторите на вестника не ги коментирам, не и не. Пък авторите на DW, ИПИ и останалите - изобщо, хич и отнюд. |
през голяма част от това "дълго време", когато се трупаха част от споменатите "толкова много доказателства", властта пак бе в ръцете на същата партия и на същия премиер. Дълго време управляващата партия бе наричана "ченгеджийска", но това не бе оригинално, просто защото си е чиста истина. Практически какво умее едно ченге, коя част от живота познава, какво е практикувал - престъпления и пак престъпления. И тази "материя" облеченото във власт ченге може да приплете с легаланата полезна дейност само с едно щракване на пръсти. Това го може, това му идва отвътре ! Затова де Кабан не е съвсем точен, Мафията по тия земи Е държавата ! |
Авторът си живее на топло, чисто и светло в бяла държава, а седнал да коментира нещо, което не е виждал, а само са му говорили или най-много да е чул съседката да го казва. Така не става, бате. Трябва да живееш в Люлин или в обикновен български град или село, за да пишеш по вестника. Не на нас тия. Ти си на топло исветло, а ние плуваме между пацулите. |
Добра работа на Ясен! И каква разлика с "професионалиста" Бабикян. Вместо поредните плювки по Армановски - анализ. Показващ истината, за същата тази действителност. |
Мафията вече си нямала държава. Сериозно? Не, просто долнопробен майтап от най-лош вкус ! Играчите, спретнали ни т.нар. "преход", са все същите и все по-богати и мощни, само дето някои минават в заслужен отдих, а нещата се поемат от техните деца и внуци, усвоили правилата на мръсната мафиотска игра. Яка й гърбина на България и на населението й (или каквото е останало от него ... ). |
Трябва да живееш в Люлин или в обикновен български град или село, за да пишеш по вестника. Не си прав (права ) ! Когато си постоянно и дълбоко вътре в ла*ната, трудно можеш да оцениш обективно/реално ситуацията. Отстрани нещата се виждат много по-точно и ясно, и затова - обективно. Понякога е достатъчно да постоиш за няколко седмици до месец, и картинката е готова ! Във времето на Интернет и глобалната комуникация не е задължително да си на дадено място за постоянно, за да разбереш, какво се случва там. |
Да припомня защо Превъзходителството нарече Българския Съд "гнили ябълки" и организира подкрепа на съюзните посланици. Френска фирма загуби гражданско дело. Борец за независимо спрведливо правораздаване! |
Не си прав (права ) ! Когато си постоянно и дълбоко вътре в ла*ната, трудно можеш да оцениш обективно/реално ситуацията. Отстрани нещата се виждат много по-точно и ясно, и затова - обективно. Лицом к лицу лица не увидать, Большое видится на разстояние както е писал оня..., ъ-ъ-ъ..., не е политкоректно даже името му да се споменава в туй антихибридно политпространствие |
Мафия, по дефиницията и на срастване на организираната престъпност с държавата, има навсякъде. Къде повече, къде по-малко. Но навсякъде се намират такива, които да се борят с нея. При нас екзотиката е в това, че борци с мафията ние си нямаме. От години. Нито прокурори, нито ченгета, нито специални служби. Напротив, в по-голямата си част те са ... на ведомост при мафията. Няма и граждански натиск за истинска борба с мафията. Най-много някой ленив бенефициент на отвъдморски грантове да си премести съклетя от офиса на паветата, че да оправдае надника. И ... това е. Друго няма. |
Лицом к лицу лица не увидать, Большое видится на разстояние както е писал оня..., ъ-ъ-ъ..., не е политкоректно даже името му да се споменава в туй антихибридно политпространствие Политкоректно е. Нали има литопозиционна клика, кото обвинява болшевиките в убийство на Поета. Сергей Есенин Письмо к женщине Вы помните, Вы всё, конечно, помните, Как я стоял, Приблизившись к стене, Взволнованно ходили вы по комнате И что-то резкое В лицо бросали мне. Вы говорили: Нам пора расстаться, Что вас измучила Моя шальная жизнь, Что вам пора за дело приниматься, А мой удел - Катиться дальше, вниз. Любимая! Меня вы не любили. Не знали вы, что в сонмище людском Я был как лошадь, загнанная в мыле, Пришпоренная смелым ездоком. Не знали вы, Что я в сплошном дыму, В развороченном бурей быте С того и мучаюсь, что не пойму - Куда несет нас рок событий. Лицом к лицу Лица не увидать. Большое видится на расстоянье. Когда кипит морская гладь - Корабль в плачевном состоянье. Земля - корабль! Но кто-то вдруг За новой жизнью, новой славой В прямую гущу бурь и вьюг Ее направил величаво. Ну кто ж из нас на палубе большой Не падал, не блевал и не ругался? Их мало, с опытной душой, Кто крепким в качке оставался. Тогда и я, Под дикий шум, Но зрело знающий работу, Спустился в корабельный трюм, Чтоб не смотреть людскую рвоту. Тот трюм был - Русским кабаком. И я склонился над стаканом, Чтоб, не страдая ни о ком, Себя сгубить В угаре пьяном. Любимая! Я мучил вас, У вас была тоска В глазах усталых: Что я пред вами напоказ Себя растрачивал в скандалах. Но вы не знали, Что в сплошном дыму, В развороченном бурей быте С того и мучаюсь, Что не пойму, Куда несет нас рок событий... Теперь года прошли. Я в возрасте ином. И чувствую и мыслю по-иному. И говорю за праздничным вином: Хвала и слава рулевому! Сегодня я В ударе нежных чувств. Я вспомнил вашу грустную усталость. И вот теперь Я сообщить вам мчусь, Каков я был, И что со мною сталось! Любимая! Сказать приятно мне: Я избежал паденья с кручи. Теперь в Советской стороне Я самый яростный попутчик. Я стал не тем, Кем был тогда. Не мучил бы я вас, Как это было раньше. За знамя вольности И светлого труда Готов идти хоть до Ла-Манша. Простите мне... Я знаю: вы не та - Живете вы С серьезным, умным мужем; Что не нужна вам наша маета, И сам я вам Ни капельки не нужен. Живите так, Как вас ведет звезда, Под кущей обновленной сени. С приветствием, Вас помнящий всегда Знакомый ваш Сергей Есенин. |
Няма и граждански натиск за истинска борба с мафията Няма, но не защото няма достатъчно граждани, а защото няма кой - да поддържа темата достатъчно гореща, и - достатъчно време в публичното пространство, така, че тя да може да влезе в дневния ред за действие на обществото... Това са незаобиколими необходими предпоставки за да се решават проблеми в реалното общество. Обаче... хората, които имат способността за това - нямат хъс за тази работа. ТЯХ трябва да подбутваме. Политически анализатори, журналисти и т.н. ... трябва постоянно да говорят истината и да я навират в лицето на всички... Като Ясен! |