Добави мнение Мнения:19
 както винаги |
По прототипа от 1939 г. в периода 1940 - 42 г. е създаден компютърът ABC (Ата- насов – Бери компютър). В него са зале- гнали четири принципа, които и до днес са в основата на всеки компютър: двои- чната система, регенеративната памет, логическите схеми като елементи на програма и електронните елементи като носители на информация |
С такива критерии за успеха България губи не само възможния успех на хиляди българи извън общоприетия "обхват" - губи и приноса им! И без този принос затъва, вехне, оредява. А тука вече си на ужасно грешни позиции. У нас се живее прост зле и по правила, които всеки ден ни унищожават безогледно като нация. |
| Проф. Мирослав Янакиев беше оригинал, примерно въвеждането на математически методи в езикознанието и т.нар. от него "глаголна температура" като измерител на действеността в изказа. Ако в разговорния език този показател беше висок, в "Работническо дело" беше крайно нисък, защото вестникът си служеше предимно с отглаголни съществителни и страдателни причастия. В началото на 70-те доцентът Янакиев беше малко низвергнат и заклеймен заради интересите си към модерния тогава - на Запад, разбира се - структурализъм. Щото Ролан Барт казва, че не ние говорим езика, а езикът ни говори, пък у нас нали имаше Партия да прави това вместо нас и то от правилни класово-партийни позиции... И Хайтов, оторизиран от държавата защитник на патриотизма и българския език, громеше в статии Янакиев като "безродник". Живите помнят, Калине. |
два пъти писах... защото ще последва ***!| Примерът със стената е анекдотичен. Упехът на един бизнес рядко е функция само на един фактор или на едно действие. Но този пример се харесва на хора, непривикнали да полагат системни обмислени продължителни усилия. Векове ни делят от успеха на страните, с които искаме да се сравняваме. И именно парите са мерилото за успеха. При това универсално. И когато си способен да създаваш полезни неща парите идват като естествена награда от тези, които ползват създаденото. Естествено, има и забогатели от грабителство. Но малко от нас ги наказват. Примерът с Атанасов също не е удачен. Едно е да изобретиш нещо (не да го откриеш - откриват се съществуващи неща), друго - да го разработиш и предложиш на потребителите. И накрая, за творците - техните творби стават скъпи, след като броят им е краен, т.е. когато творецът е мъртъв. Разбира се, далеч не всички творби вълнуват публиката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Patriot1965 |
Бай Калин, отговора на кита и делфина лежи отгоре. Трябва да се глътне въздух. Сполай ти. 
.Извън предмета си се увличаше от непопулярните в България методи за изследване и управление на икономиката и на обществото, на безграничното приложение на статистиката, на социологията, на сериозния научен анализ при вземането на важни решения. И га приложиха тези методи в България от разни монетаристи и либерасти и икономиката се спихна и индустрията отиде на скрап. Този Якимов сигурно не е влизал в предприятие или фирма: "Чело коте книожки как се ловят мишки". В САЩ фирмите обикновено нямат вътрешни стени, всички са в клетки. нашата нямаше и прозорци. Най-добре беше да съборят и цялата сграда, която приличаше на крематориум. Инак разбирам аналогията със стената. Добре е вплетена в разказа. Т.е. пари и слава консумирани, а не само заслужени, не като признание от поколенията. Успешна дарба е само осребрената дарба. Талантлив човек, но беден - това обществото не го разбира. И най-осъществените съвременници без банкови сметки предизвикват в него само съчувствие. Оти рИвте бе? Това е то капитализъмЪТ. Докато в основата на социализма беше идеологията, там талантливия човек, който умееше да пресъздава социлистическия начин на живот, беше ценен (Георги Марков с "Мъже" и "На всеки километър" например), то при капитализма двигателят са парите. И така се пръкна чалгата и халтурата. Оти рИвете сега? Нали искахте капитализъм, че да се освободите от идеологията. Сега пълна свобода, ама на празен стомах. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mrx++ |
| Великолепно, г-н Донков ! Много пъти съм мислил за това, което пишете в днешната си творба, и все стигам до същия извод: подмяна на ценностната система ! Система от изконни ценности, подменени с ценности - менте, "силиконови" (като гърдите на поп-фолк певачките, много от тях - "успели" ). Откъсване от корените ни, и на корените - от земята (след което те изсъхват и като резултат - ние също гинем ). Та,... тъжно, но вярно. И обратното - вярно, и затова - тъжно. А тя, стената, е в главите ни. Които са примамени от песните на сирените на консуматорското общество, и така логично се погубваме, като индивиди, и като нация (тяхната общност ). Като че ли няма кой да спре свличането в бездната. |
| само че първия компютер е създаден в германия от конрад цусе. имал си всичко и памет, и език и аритметика с плаваща точка. имат си и музей на цусе. това с атанасов и нейман е за пред американците . по същия начин претендират че радиото е дело на тесла а не на маркони защото не го патентовал навреме. впрочем никой в свободния свят не се интересува особено от теи подробности. |
| Mrx++ 12 Август 2016 09:45 Машалла, Марксе! На метен мегдан - голямо го снасяш! (Стара македонска мъдрост) |
| Горкият бай Калин! Започва тезата си с пример за строго рационалистичен подход към някакъв социално-икономически проблем. И приключва с патетичния призив да сринем някаква [илюзиорна] стена. Която се намира неизвестно къде. Тоест крайният му извод е метафорично изразен. И със своята отвлечена условност адски напомня за фикс-идеята на Сула. Който все ни призовава да одим да сриваме нек'къв Катаген!Убеден съм, че апелът му за пренебрегване на личния финансов интерес, при капитализацията/социализацията на собствени, творчески решения, ако бъде чут/прочетен от младите, ще им прозвучи кошмарно нелепо! Предварително признавам, че е възможно да съм разбрал неправилно стената като художествен образ на егоистичното сребролюбие. Ето защо, с удоволствие, ще продължа да си блъскам главата в нея... |
| Mrx- е, ти що рИвеш, а? За 25 години не ти ли стана ясно, че си имаме капитализъм от савеЦки тип? Що не вземеш да обясниш на уважаемите съфорумци как така в Западна Европа се ценят и талантът и индивидуалността? Или пък защо там музеите и театрите са посетени, а нашите не? |
| Няма как този текст да бъде друг. Бай Калин, както го наричат в коментарите по-долу, си остава непроменим. Непроменим в опитите си, многобройни и, разбира се, затова и предоставени му от вестника. В опитите си да казва и да убеждава колко лоша е демократизацията, колко престъпно-меркантилен е оня другия свят, светът оттатък, зад стената. И колкото упорито и уж убедително ни отблъсква от този успял и преуспял свят, толкова бай Калин смразяващо ни пита защо е било отхвърлянето на оня „нашия”, на златния век на идеалите и на идеалните и чисти строители на новия живот. Защо позволихме това да се случи, защо не милеем за това време на истинските ценности и защо не правим опити да го възстановим. Свръх задачата на бай Калин и на много изчезващи майстори на словото от онова време е, като се включи носталгията, като се просълзят очите от мъката по ценностите, омърсени от новите демократи, чрез усещането за изгубеното и за пропиляното да се създаде силна реставрационна нагласа и искане за промяна на модела. „Да счупим стената, която ни пречи да бъдем там, където бяхме” – това май ни казва бай Калин. Бай Калине, умен човек си. Защо не кажеш, че трябва да строшим стената, която пречи нашият свят да се приближава по-бързо към оня. Защо не водиш битка за демокрацията, за стопиране на нейното имитиране, чалгизиране и мафиотизиране? Защо не търсиш пример у такива творци, учени и създатели от оня свят, които освен добри и харесвани произведения успяват да правят и пари. И правят много пари, защото много хора ги харесват. И защото много хора могат да ги купят. И защото много от тези, които купуват никога не са плащали за ерзац и псевдо. А не са плащали за ерзац и псевдо, защото са създали свой вкус, различен от този на силикона и ориенталския фолк. И този вкус, различен от нашия, е могъл да бъде създаден, защото ценностите, за които ти умилително приплакваш са отритнати тук, а не там. Защото там не са отритнати и изпепелени по една проста причина. Защото там развитието на демокрацията не е спирало и не е спряло. Защото там не спират да трошат и макар и бавно да сриват стената. Стената на старата фабрика. Това е, бай Калине. Другото е за пари! |
Добави мнение Мнения:19