Известно време той се забавлява, като декламираше латински стихове:

— Aurea prima satast aetas, quae vindice nullo.[7]

— По-нататък не го помня — рече той, — изхвърлете ме навън. Защо не искате да ме изхвърлите? Нищо няма да ми стане. Искам да падна по носа си — заяви той решително.

— Господине — продължи той пак с умоляващ глас, — скъпи приятелю, ударете ми плесница.

— Една или няколко? — попита Швейк.

— Две.

— На …

Фелдкуратът започна да брои на глас плесниците, които му удряше Швейк, лицето му при това беше приело най-блажен израз.

— Много е полезно — каза той, — особено за стомаха, подпомага храносмилането. Ударете ми и една в устата.

— Сърдечна благодарност! — извика той, след като Швейк не закъсня да му угоди. — Много съм доволен. Разпорете жилетката ми, моля ви се.

Той започна да изявява най-разнообразни желания. Молеше Швейк да му изкълчи крака, да го души известно време, да му изреже ноктите, да му извади предните зъби.

Започна да проявява стремеж към мъченичество, като поиска Швейк да му откъсне главата и в чувал да я хвърли във Вълтава.

— Звездичките около главата ми биха ми стояли много добре — говореше той с ентусиазъм, — трябват ми около десетина.