IYI - вечната българска руна и mercury
Отиди на страница:
Може. Ама Кайзера показа помагало за младата домакиня от шопско 37 година Възможно е. Шопско не ми е особено познато. Но виждам, че в сръбски и македонски е без съгласни, пржи. |
Вероятно иронизираш, примерно пускам гъдулката на *** - и забравяш за другите "трудни" гъдулки........ Показаните инструменти от теб са подобни на гъдулката, но уви - са далеч от звука, тялото, ъгъла под който се атакуват струните на нашите гъдулки - да за струните говоря - и съответно - много различната техника на свирене..... Да в едно семейство са инструментите, използваш лък и свириш - твоите музиканти няма да могат добре да свирят на нашата гъдулка, както и нашите гъдулари и обратно - не знам как да го обясня - в единия случай имаме движение на лък в равнина, в другия - по-елипса /полукръг -нашата гъдулка/ Като при контрабаса - виж движенията на дясната ръка на нашите гъдулари. Баси, ми аз в пустиня в Индия съм слушал подобни инструменти, и съм ги записвал - пълни бедняци и слабовати като физика, но си бичеха тяхната /в случая доста монотонна музика/. Добре че камилите направиха купона, и едната не се подчини на американката и почти я нападна..... Мойта си беше относително кротка, е не ме нападна като .... Това не го записах щото всички ходихме да озаптяваме камилот, мъжкар беше и много своенравен, пълно говедо, което .... *** който и да е български гъдулар!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Backspacer |
Възможно е. Шопско не ми е особено познато. Но виждам, че в сръбски и македонски е без съгласни, пржи Така си е ! |
Ха, оказва се, че белочерковчанинът Цанко Церковски пражи  https://rbe.chitanka.info/?q=ПРАЖЕН |
посочих книга писана в София 37-а с "пражена" , а и рецептата става.  в речника на Младенов (изд. 1941) е просто вариант на "пържа". |
| А това е от на бонго-бонго линка за Северозапада: "връти, връти гъзъ дръти – задявка към жена, дрът – стар, в Резервата подвижно ъ се среща във всички думи, съдържащи групите ър, ъл (влък, връба) " |
Малко фонетични обяснения  8. КЮСТЕНДИЛСКИ ГОВОР Кюстендилският говор обхваща Кюстендилското поле. Той доста прилича на дупнишкия говор и споделя най-характерните му черти: 1. Гласна a вместо стб. ѫ (рàка, мàка, вàже, кàшта, пат) при няколко отделни случая с у (пỳпка, бỳбрек, сут). 2. Гласна o вместо стб. ъ в затворена сричка независимо от положението му (сон, дош, зòлва, бòчва, вòнка, крòток, слàдок, вòсок, мòзок) при няколко случая с a (лажѝца, вàшка). 3. Сонантно р: бр̥̀же, пр̥̀ска, р̥̀ш, твр̥̀т. 4. Гласна ъ вместо група ъл, лъ между съгласни (съ̀за, къ̀нем) и гласна у вместо ъл пред устнена съгласна (вук, вỳна, буà, пỳно, йàбука). Освен това кюстендилският говор има и следните по-важни особености: 1. Ограничена употреба на меките съгласни л и н в края на думата и пред е, и: сол’, кон’, пòл’е, мèл’еш, н’ѝва, кн’ѝга. 2. Липса на съгласна х във всички положения: леп, чḕли, плèто (плетох), видò, пи (пих), чу (чух). 3. Окончание -йе за множествено число при многосричните съществителни имена от мъжки род: арàпйе, гàлабйе, мàжйе, офчарйè. 4. Окончание -м за 1 л. ед. ч. cer. време: плетèм, орèм, вѝдим. 5. Частица за бъдеще време че: че ѝдем, че напрàвим, че вѝди. 6. Деепричастие на -ечки: одèечки, носèечки, купувàечки. |
67 02 Фев 2017 01:44 Ха-ха Лека корекция - слизаме от север - на юг - но сме все у Западния говор Връти си е връти Гъзъ става - гъзо Влък - му викат вук  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Backspacer |
по дунава на пръжките се казва джумерки. качамак с джумерки е ммм. ями Странно нещо е гугъл. Не знаех за джумерките и пуснах търсене "джумерка влашко". Отведе ме към http://www.bgjargon.com/word/meaning/Мира, и докато търсех джумерка, минах през "тракоман", един клик върху който ме отведе към невероятни определения на тази дума: http://www.bgjargon.com/word/meaning/Тракоман |
| Не се бях замисляла, но е вярно ей туй от линка ти Речник на средностатистическият софиянец - О! = - Добър ден. - Аре! = - Довиждане. - Опа! = - Извинете, че ви настъпих. - Охоо! = - Много си красива без дрехи! - А? = - Би ли повторил, че не те разбрах... - Ааа. = - Ясно разбрах те. - Къде си бе копеле?/Къде ходиш бе, да те еба? = - Здравей приятелю, как си? - Мотам се насам натам.../Нагоре, надолу... = - Добре съм, благодаря че попита. - Аре бе пумияр/Аре ма овцо! = - Хайде де, докога ще те чакам... - Я деба/Еба си мамата/Я глей! = - Много интересно. - Чуеш ли бе пендел? = - Слушай ме внимателно! - Глух ли си бе копеле? = - Нали ти казах да ме слушаш. - Духай бе педал! = - Остави ме намира/Гледай си работата! - Ти си ебати путката, сериозно говора. = - Много си хубава(за жена) - На теб не може да се разчита.(за мъж) - Ей копеленце недоклатено! = - Внимавай, ще те бия! - Немам кинти... = - Няма да излизам днес. - Хуя ми фърчи!/Рипа ми гъзо! = - През онази работа ми е... - Ебало си е майката ей! = - Положението е мого лошо. - Алоо кво правиш ма курво заспала? = - Кой ти е дал книжка? - Джам = Амфетамини - Аре на кафе. = - Хайде да ходим в кръчмата. - Аре в градинката. = - Хайде да ходим да се напием на открито. - Изчезвай бе боклук! = - Няма ли да си ходиш? - Айдее! = - Сега вече я фтасахме. - Браво бе копеле!/Виде ли го тоа?/Абе ей дебил смотан! = - Много си зле, видя ли какво направи? - Ебати тъпото копеле! = - Много си глупав! - Курвии ставайте баща ви е пиян! = - Ох, как се напих... - Ебати мутанта! = - Този е много висок. - Е са, да изгърмим една липа и идвам! = - Изпушвам си тревата, и ще дойда. и пр. и пр... - Къде си (бе)?Къде си(бе)? - Здравей!  |
Това, което „родолюбивото” електронно население практикува тук под кодовото име „да си върнем истинската - разбирай величавата - история”, е конспиративистко-уфологична метаморфоза в имбецилен вариант. Нека не бъда разбран погрешно: проблемът не е в траките, а в тракоманите и то не във всички, а в повечето. Проблемът е в господството на ултрапатриотизирания лумпен и в неговата наглост. и още от оня линк: Тракоманите са известни с това че често драскат хуйове на мръсните си прозорци, защото религията им е фалически - тоест почитат пениса.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Трахана или тархана, или в някои пирински македонски диалекти трахан/трахунь, tarhana (турски), tarkhina, tarkhana, tarkhwana (персийски ترخینه، ترخانه، ترخوانه , trachanas/trahanas (Гърция τραχανάς, trahana (Албания), kishk (Египет), kushuk (Ирак) е ястие с арабски произход, подобно на попара. Разпространена е в Странджа, Сакар, Родопите и други райони на страната. Траханата се замесва с квас, а не с мая. Ферментацията, която се поддържа 4-5 дни преди да се изсуши, ѝ придава специфичния аромат и леко кисел вкус и я прави подходяща храна за хора със стомашно-чревни заболявания. |
| След дълго тражене, установихме - виновни са поетите /и поетесите - като Дорис / У нощвите, лебо втасува, квасо,нощви че прерипи, а женьората се заплесуват по телевизии и полтики. Маже в оремако, попрефцувкуят, гръдат свинье у пояту. Рие магарок у гувно, блеят ягнищата жално. Неизмузена е кравата,мотиките, ей ги дека ръждясуват. Слънцето изгрева... па току на заник пойде. Лапишнярино изручал е комато скришом с нане, за нов дойдат. Оти арно им е кога никой за нищо ги не задева. Зимнико, празен си останА. Джибрето, оточка прекипело, сичкио зор... отфръля се за заранта! Политика женска у селО е влела. Они у нея спасение че тражат, от сичките тея маже, дека съде по фустите гледат, а дръжавата се по-бедна я кажат... Знам ли що стая, думам... поетите за сичкото са виновни! Глей горе у нЕбо, дзвезди бледо светат,слънцето и оно по-слабо пече, усилия се ветровете, а живото наопаки зе да тече. Я думам ти, а тизе вервай, виновни са поетите! |