ще ме улесниш ако кажеш и кое точно искаш преведено, рорик ? на първо място на територията на днешна България и после около нея. Интересно ми е що за гербове са се запазили, по това време? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rorik |
на първо място на територията на днешна България и после около нея. Тези гербове не знам как точно са се запазили? Имало ли ги е или хърватите така са виждали балканските държави? Не ми се вярва Бесарабия или Косово така самите те да се представят. Ама аз какво зная, аз съм просто преводач, въпросът е към историците. Тъкмо щях да се захвана пак с Мизия : MOESIA (quae nunc Bulgaria) binas Coronas, sed inferiorem inversam in coeruleo campo gestavit. Hinc Leo coronatus haud male tribuitur Bulgariae. Inversa Corona ruinam Regni praesagiebat. Terra pane dives, hunc Graecis Trojam opugnantibus (Darete Phrygio teste) submittebat : eo nunc Turcos alit vasalla tellus. Antiquiora Moesiae Insignia hujusmodi formae rotam repraesentant. Rota in symbolis cùm Fortunae rerumq; humanarum volubilitatem, tum in his virilis animi constantiam denotat. Rota quippè , tametsi quoad peripheriam circumvolvitur, firma tamen polo suo inhaeret. Illis hoc subdimus tetrastichon; Diversas experta vices, mutataq(ue) Regna Et mores cernis, Moesia maesta, novos. Fortunae perpende rotam: quae, summa premendo, Ima levat: constans in levitate sua. Мизия (днес тя е България) две корони, от които едната(долната) е пребърната, в светлосиньо поле е положила. Тук Лъвът с короната е едно с Българиите. Прeобърнатата корона предсказва тежки времена и разруха за царството. Плодородната земя е давала някога жито на гърците докато те са воювали с Троя. ( Както е описано от Дарес Фригиус.) Сега турците храни, тяхна васалска земя е. Предходните инсигнии на Мизиите са били с форма на колело. Колелото е формата на Съдбата, на човешките желания : докато е в силите си, човекът е с крепък дух. Докато се върти колелото по периферията, неговата ос остава стабилна. Това можем да си представим в следното четиристишие : В различни изкуства изкусна, с промяна в царствата, мени си характера Тъжната Мизия, и друга става. На Съдбата в ръцете робиня е тя. Ала, когато отгоре притискат я, отдолу измъква се леко, в лекотата своя постоянна е тя. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Miziika |
Тези гербове не знам как точно са се запазили? Имало ли ги е или хърватите така са виждали балканските държави? Ми аз пуснах едни връзки с проучванията на д-р Зринка Блажевич, дори и цитат поместих. Не става дума просто за хърватиТЕ, а за определени хървати и по-скоро далмати(нци) , които ..... хмммммм... нека е англицизмът "оперират" в системата на Унгария и Австрия, в рамките на Свещената Римска Империя на германската нация, и западноевропейският латински (те затова са ти тъй симпатични) католически свят. Мисля, че ви посочих, че източниците им - това са германски хералдически алманаси, създадени около времето и мястото Констанцкия събор, който (комай е единственият всеобщ западен събор,който) се занимва и с източна Европа и славяните (чехи, но и поляци) в частност. Т.е. в тези алманаси има както реални данни, така и чиста фикция, доколкото липсата на данни, се компенсира с измислици (като гербовете на Бог, амазонките, презвитер Йоан*, Индия и т.н.), да не говорим, че като "герб на Византия" е даден гербът на латинските императори (титлата остава в обращение в западната аристокрация няколко века след превземането на града първо от Михаил VIII, па и след турците, както и титлата "крал на Йерусалим", впрочем ) Тои хералдиката си е западен феномен, свързан с развитието на феодалната родова поземлена аристокрация, който "илирийците" вземат на въоръжение и прилагат към Балканите. === *За него става често дума в прекрасния роман на У. Еко, Баудолино. Прочитането на романа ще ви помогне да разберете много за тоя западен поглед към Изтока, макар действието да се развива във времето на Фридрих Барбароса |
Baudolino, вундеркиндчето от селото на Умберто Еко. Само като чуе пет изречения от даден език и успява да го проговори. Хубава книга, но трудна. Иска се богата историческа периферналия, непрекъснато ровене за справки. Отделно това, че някои ще се затруднят с езиците. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
периферналия ще да е някаква периметрална ферналия, да се различава от параферналия като такава. Това за затрудняващите се с езиците. |
Баудолино го почнах веднъж при един полет, Аз го прочетох за около месец. Определено по-труден, а и по-многопластов от "Името на розата",например. |
Определено по-труден На мен Еко ми е труден на първо четене. "Името на Розата" и особено "Махалото на Фуко" са книги, които след това съм препрочитал няколко пъти, което по принцип не правя. Като с всеки следващ път се появява още нещо в текста, което или не ми е направило впечатление преди, или не съм имал знанието да го оценя. Скоро след смъртта му миналата година бяхме във Флоренция и си ги взех от книжарницата тия двете с идеята да се пробвам в оригинал, но далеч не ми е толко добър талянския и си събират прах вкъщи. |
Ми аз пуснах едни връзки с проучванията на д-р Зринка Блажевич Започнах да я чета.Поне това което е написано на "маймуница" .Маймуницата ме затруднява. Ако беше написано с кирилица , поне 80 процента от думите , щях да схавна. Веднъж попаднах на едно предаване в едно село при тях , все едно че чувах баба ми да говори. Ако не бяха и сърбизмите им , 100 процента щях да схвана езика им за една седмица. Не ми е ден тия дни да се пробвам. Бонго , Искаш да кажеш че гербовете са нещо като писменост и че са католически измислица? |
Miziika и бонго-бонго, Мерси, интерпретациите окей, ама как знаят кой е на теракотата? Пише ли някъде Зевс Амон? |
бонго-бонго 08 Фев 2017 19:01 Мнения: 24,760 От: Swaziland Скрий: Име,IP Като споменахте герб на Индия та неволно се присетих, че нейде из блоговете го бях мяркал това: Да имате случайно представа какво е и най-вече кой е тоя, дето ми навява такива странни тракийско-арийски алюзии? |
Inversa Corona ruinam Regni praesagiebat. Такова зловещо предсказание и най-големите депресари няма да си изтипосат на герба. |
Мизия (днес тя е България) две корони, от които едната(долната) е пребърната, в светлосиньо поле е положила. Тук Лъвът с короната е едно с Българиите. Прeобърнатата корона предсказва тежки времена и разруха за царството. Плодородната земя е давала някога жито на гърците докато те са воювали с Троя. (Да бе давала на фригийците по-добре!) Сега турците храни, тяхна васалска земя е. Предходните инсигнии на Мизиите са били с форма на колело. Колелото е формата на Съдбата, на човешките желания : докато е в силите си, човекът е с крепък дух. Докато се върти колелото по периферията, неговата ос остава стабилна. Това можем да си представим в следното четиристишие : В различни изкуства изкусна, с промяна в царствата, мени си характера Тъжната Мизия, и друга става. На Съдбата в ръцете робиня е тя. Ала, когато отгоре притискат я, отдолу измъква се леко, в лекотата своя постоянна е тя. Я да поразсъждаваме. Мизия (днес тя е България) две корони, от които едната(долната) е пребърната, ]Прeобърнатата корона предсказва тежки времена и разруха за царството. Значи на светлосиньо поле е половена ама си е Царство? И разрухата му предстои. в светлосиньо поле е положила. Значи има вид на синия цвят , който наричаме турско синьо. Но той клони повече към тъмно синьотоо. Какво иска да ни каже , че една част от Мизия робството ни не е точно турско синьо, а е светло синьо? А другата си е корона. Другата си е Царство.Коя е другата ? Над Дунава? Горна Мизия. ? Долна Мизия? Тук Лъвът с короната е едно с Българиите. Значи българите си признават Лъвът с короните и правата и падналата и всички българи са едно? Плодородната земя е давала някога жито на гърците докато те са воювали с Троя.(Да бе давала на фригийците по-добре!) Значи че сме сгрешили , като сме давали на гърците по голяма подкрепа? Не на бедните гръци е трябвало да даваме а на богатите Троянци? Сега турците храни, тяхна васалска земя е. Това ясно. Васали сме. Предходните инсигнии на Мизиите са били с форма на колело. Колелото е формата на Съдбата, на човешките желания : докато е в силите си, човекът е с крепък дух. Докато се върти колелото по периферията, неговата ос остава стабилна. Предишната ни отличителна черта е била колелото на съдбата. Нали имаше една църква на Търново с колелото на живота? Докато се върти колелото на съдбата на България периферията и е като съдбата на живота , като човека се ражда , в епогея на силата си е , после умира , после пак се ражда???? А оста и е вечна и стабилна? В различни изкуства изкусна, с промяна в царствата, мени си характера Тъжната Мизия, и друга става. На Съдбата в ръцете робиня е тя. Ала, когато отгоре притискат я, отдолу измъква се леко, в лекотата своя постоянна е тя . Изкусна е да си променя царствата , да си губи перифериите като човешкия живот , но се възражда от стабилната си ос ? А? Та какво не е вярно? И това е написано към 1600 ли , 1700 ли година? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: rorik |
И на мен ми приличат повече на таро карти, нежели на аристократски гербове. Конфабулативна книжчица, но на добър латински. Ниво 200LAT, става за подръчен материал. |
в светлосиньо поле е положила. Светлосиният цвят на полето е мъдрост, разум, мир, благородство.Авторът го обяснява в бележките. Има и легенда как да се тълкуват цветовете според начина на щриховане в черно-бяло. Писана 1700г. Следва Македония (знамето ѝ сега е древното знаме на Мизия -- колело и слънце!!! Колелото на съдбата и на живота. Църквата с колелото е в Преображенския манастир, фреска на Захари Зограф. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Baudolino, вундеркиндчето от селото на Умберто Еко. Само като чуе пет изречения от даден език и успява да го проговори. Нямаше ли една легенда , за едно такова дете , родено от римляни , никога не чуло тракийска реч и проговорило на нея? |
в светлосиньо поле е положила. Светлосиният цвят на полето е мъдрост, разум, мир. Авторът го обяснява в бележките. Има и легенда как да се тълкуват цветовете според начина на щриховане в черно-бяло. Значи това отпада. Значи тая хералдика си е вид писменост? И не е западна. А другите ми изводи? ? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: rorik |
рорче, то легенди много душа. имаше и една(ама съвсем достоверна!) за едно русначе от централна Русия, което говорело на непознати древни езици. Но нямали техническа апаратура и не го записали. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miziika |
Значи това отпада. Ами сред цялата тази литературата може да се намери и къде шепа исторически достоверни зрънца истина. |
то легенди много душа. Тая е много стара . От римско време и описана. Не мога да си спомня точно, Имаше някакви войници , май от Тракия и то започнало да си говори с тях ли, нещо такова ми се мотае. Ми розетата от Плиска не прилича ли ти на колело? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: rorik |