Отиди на страница:
 Затова са писателите и поетите, за да ни напомнят за идеалите в живота. Но животът си е живот и нахвърля, уви, идеалите. Затова реалните думи на Франсоа I след битката при Павия: De toutes choses ne m'est demeuré que l'honneur et la vie qui est saulve. макар и не толкова красиви като изкованата от тях фраза , са по-верни от нея. И като стана дума в текста за "връща(нето на) бегълци на Съседа" си спомних, че Франсоа, същият който ни е дал крилатата фраза за честта, е първият християнски владетел, сключил съюз с османлиите срещу християнската Свещена римска империя на Хабсбургите. C'est la vie или по-точно c'est l'histoire de la vie et c'est histoire de l'honneur ...  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Отлично есе! Имам една единствена забележка - не знам как човек може да се "ограмотява" морално, затова според мен по-правилно е: Иди обяснявай, че това се случва по причина на негодни, морално Напоследък много често си представям една 2-мерна координатна система с оси "интелигентност" и "морал" и се опитвам да подредя публичните личности в нея, според собственните си разбирания. След това се чудя кой може да нанесе повече злини, вие задавали ли сте си подобни въпроси? |
Напоследък много често си представям една 2-мерна координатна система с оси "интелигентност" и "морал" и се опитвам да подредя публичните личности в нея, според собственните си разбирания. След това се чудя кой може да нанесе повече злини, вие задавали ли сте си подобни въпроси? И в името на морала, уви, са нанасяни злини, вкл. на интелекта. „Не забравяйте мизерията: гласът на съвестта и честта е много, много слаб, когато крещят празните черва.“ Из „Племенникът на Рамо“ на Дени Дидро |
| Бачо, изключителен си, както винаги, но този път с един вдигнат палец отваряш вратата в понеделник за... новото. Дано честта да ни е икона и олтар. |
| Трите кита, върху които се крепи планетата СЕГА са Комара, Джимо и Калин. Най-вече с всекидневната им чест. |
| Изключително съм впечатлен! Интелект, език, мисъл и ... най-вече ДУША! И СЪРЦЕ. Разкъсващо се от срам. Докъде сме се докарали... А... дали не ни докараха същите тези, главните герои, на това силно и тъжно есе?! Браво! МАЙСТОРЕ!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bradatko |
За Калин Донков:  "— Ти — вика — ял ли си черен хайвер? — Отде накъде ще се храня с черен хайвер! Черният хайвер е скъп! — Скъп е! — вика ми Кьойбашиев. — А си купуваш чиста съвест за петнайсет хиляди! И хиляда за гаранцията — шестнайсет! И в затвора, дето времето си губи — едно на друго — двайсет! Много на скъпо си се хвърлил. Аз, дето съм доктор Кьойбашиев и като изстискам една гнойна пъпка, взимам двеста лева — не мога да си позволя да имам чиста съвест, а ти, дето се опасваш с половин пояс, искаш съвестта ти да е чиста! Най-скъпото да имаш на света! ... Секретар-бирникът си беше вдигнал хотел в Студница, кметът си купи трийсет декара лозе в Брястово, горският си направи къща… Само аз останах на гола съвест и половинка пенсия. Скъпо ми се върза, но какво да правиш — съвестта всякога се е купувала по-скъпо и от черния хайвер!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
"Не се отчайвайте!... Жив е българският бог!" Колко жалко, че няма как авторът да извика тези думи сега... По понятни причини описани великолепно от него. |