В България има един билюк невоювали щабни плъхове (думата билюк е обяснена в речника).

Генералите са два вида - воювали и невоювали.

— О, много хора, за които ние никога не сме чували в миналото — от типа на обущаря, на конския доктор и на точиларя, знаеш — селяци бог знае отгде, които през целия си живот не са пипнали сабя и не са изстреляли и един куршум, обаче военщината е била в кръвта им, само че никога не са имали възможност да я проявят. Тук обаче те заемат мястото, което им подобава, а Цезар и Наполеон, и Александър трябва да седят на задните места. Най-големият военен гений, който нашият свят е създал, е бил тухлар отнейде си отвъд Бостън — умрял през революцията, на име Абсалом Джонс. Където и да отиде, около него се тълпят хора да го видят. Виждаш ли, всички знаят, че ако бе имал възможност, той щял да даде на света такъв пример на пълководство, че дейността на всички други пълководци да изглежда като детска игра и чирашка работа. Никога обаче не е имал възможност да се прояви; опитвал се безброй пъти да стане войник, обаче и двата палеца на ръцете му липсвали и бил останал без един-два предни зъба, та наборната комисия го отхвърляла. Но както ти казвам, сега на всички е известно какъв е могъл да стане и затова милиони се трупат да го зърнат, щом чуят, че ще отиде някъде. Цезар и Ханибал, и Александър, и Наполеон — всички са в неговия щаб, пък и много други велики генерали; но на тях хората не обръщат никакво внимание, когато той е наблизо.

Защото експремиерът каза, че той и неговата политическа партньорка ще ловят снежинките във въздуха.

а тия след 10 ноември с какви булки са?

Сега по Дунав тръгнал ледоход, румънският ръкав замръзнал. Понякога целият Дунав замръзвал. Йордан Радичков написал за вълците от Карпатите, които слизали откъм Турну Мъгуреле.

20 февруари. Късните студове на тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам. Дунавът беше замръзнал; един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река. Мястото, дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше една бяла поляна, която на юг се свършваше с висок бряг, дето грачеха чавките, а на север се сливаше с безкрайната влашка равнина. Вместо параходите и лодките, които друг път кръстосваха и бърчеха безшумните струи на Дунава, сега като по един естествен, създаден от памтивека мост, скърцаха кола, чернееха се пътници, които безстрашливо през вкаменените и безчувствени гърди на реката минуваха и заминуваха от единия бряг на другия. Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни, шумящи сърдити талази, като буйните вълни на една душа, която забуля едно хладнокръвно лице.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4285&Level=3