Отиди на страница:
| - Ех,веднъж да ни падне тази планета! - И вода има, и климатът е хубав, и растения колкото искаш.Само животни да отглеждаш! Странните същества със златисти рога на главите разговаряха в космическия кораб,спрял в пространството. С червените си пипала те показваха напред към зелената планета, около която обикаляше един спътник. - Представяш ли си как ще се увеличи жизненият стандарт на нашата планета, ако успеем да превърнем тази планета в пасбище! Колко хубаво ще бъде! - Само че,за да можем да пасем тук нашите домашни животни, най-напред ще трябва да разчистим планетата от всякакви местни гадини. - Прав си. Тогава да хванем някое от тях и да разберем къде им е слабото място. - Идеята ти е прекрасна! Трябва обаче много да внимаваме да не ги изплашим, иначе няма да можем да хванем нищо. Включиха двигателите и се придвижиха откъм затъмнената страна на планетата, където беше нощ. Намериха едно по- уединено място край реката и хвърлиха електронната мрежа. - А! Опъва се! Струва ми се, че се е хванало нещо! - Така ли! Тегли бързо мрежата да видим какво сме уловили! След дълги мъчения... -Дебелокожо животно ! Изобщо не реагира! - Не мога изобщо да си представя,че може да съществуват такива животни! Какво да се прави. Няма да е лесно да превърнем тази планета в пасбище! Огорчени от развитието на събитията,те отново включиха двигателите и се отправиха към своята планета. Животното,което бяха уловили на тази планета с помощта на електронната мрежа, се бе свило в един ъгъл на космическиякораб,който се отдалечаваше от зелената планета, и продължаваше да си мърмориунило: - Каква досада! Каква досада! Из "Съдба" на Шиничи Хоши |
| Поредната порция съчинени спомени. Бачо бърка командировките на разноски на Първо Главно с учение в Брюксел. Колко ще е по-интерсно да разкаже нещо от кухнята на КДС. Може някой фейлетон да публикува. Може и да разкаже как се правеше на грък и какво му се случи при Деливалев. Та понеже спомените са малко измислени, ето ви един истински Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши лейтенант Йонко... Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастия ми приятел. Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше "как се калява стоманата" и как е нужно да се постъпва с врага на "народната власт". То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието. В този момент Йоцов извика: "Убийци!" А копелето му недно... се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите След "демократичната" подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява "медийно" лековерната си публика със "спомени" за бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към "питомниците" в затвора на острова. |
Чичо Кръстю показа на баща ми нещо и каза: Виждаш ли, Коста? Аз също видях. Малък тоалетен сапун. Не с готически шрифт, а на обикновена латиница на немски "Чист еврейски сапун". Неудобно ми е да опонирам на Димитри, но това за сапуна от човешка мазнина е доказан мит. Има бая материали в мрежата. Не знам как е видял нещо, което не съществува. И което, според собствените си думи не е видял. На 17 юли 2007 самият Димитри в статията си "Д-р Кръстю Пенчев и онзи еврейски сапун" пише Възрастните си говореха за войната и ние, децата, знаехме, че Хитлер няма достатъчно суровини, затова "Опелите" не са на бензин, а на газ-генератори. Знаехме, че евреите ги правят на сапун, а после на Нюрнбергския процес видни подсъдими казваха, че не са знаели. - Пише rein judisches*... нали си химик бе, Коста, кажи, може ли? - Баща ми каза, че не знае дали е технологично възможно, с което ме разочарова - баща ми трябваше да знае всичко. И д-р Кръстю Пенчев ме разочарова - не ми показа сапуна. Претършувах пенчевата баня. На сапуните и одеколоните пишеше "Мусон лавендел с пощенска карета", а не rein judisches... Пожелавам му здраве и дълголетие. Иначе, доколкото знам на жителите на Дървеница им викали дървеничани и дървеничанки. |
| Франсетата са го разстроили бат Джимо, напоследък. Разбирам го. Кофти е да виждаш, че на твоя отбор не му се получава. Диалектика е това, спирала се върти, ама много бързо мина през долната точка и света продължава напред. Свободата е на върха на копието. Или Свобода или смърт, братия. Все такива ми ти либерастки думаници, дето разбъркавт установения свят на старчоците. ПП. А, бе знае ли некой дали бат Джимо има млади хора край него? Нямам лоши помисли, само така питам. |
| Кофти майна , 19 май Преди 120 г. депутатите се обиждали на “идиот” Първенците ни са решавали въпросите на честта с попържни в газетите По време на Втората сесия на Второто обикновено народно събрание, в сряда, 15 октомври 1880 г., избухва скандал между либералa Петко Каравелов и консерваторa Тодор Икономов. В разговор с депутатите Васил Стоянов и Никола Даскалов Тодор Икономов е наречен интригант и идиот. Обиденият пише писмо, след това второ: "... Вярвам впълно, че ний ще се разправим по благороден начин и не ще се окажем да дадем един на други дължимото удовлетворение. Когато свършим на полето, Вий ще имате и време, и възможности да узнаете тогава колко сте били несправедливи към мене във вашите отзиви, които повдигнаха въпроса за самоборство помежду ни." Отново мълчание. Третото писмо Икономов дава на секундантите си д-р Пандели Минчович и Георги Вълчанов и те го предават на 19 октомври. Краят му е пределно лаконичен и ясен - "Пращам с това заедно с двама человеци, за да поговорите за условията на нашата среща." Петко Каравелов възкликва: Аз да не съм Пушкин! а в протокола на секундантите е записано: "Кажете на г-н Икономова, че той е десят пътя мюзевирин и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които би си позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентьори." Вестник "Български глас" коментира: "Каравелов смазва глави, но когато са агнешки и печени." Така първият дуел е консумиран. През 1894 година нарочно е провокиран един дуел, при който непрекъснато се редуват слухове и полулъжи, гарнирани с политически сметки. Целта е чрез сблъсък между премиера Стефан Стамболов и честолюбивия му военен министър - подполковник Михаил Савов, да бъде дестабилизирано правителството. Но тъй като това е една дълга и интересна история, за нея ще стане дума отделно. Най-младият народен представител в Осмото народно събрание - Михаил Такев, правист, офицер, доброволец във войната, внезапно заявява в пленарната зала на Народното събрание за направени "някои опущения" при раздаването на стипендии и предлага да бъде назначена комисия, която да разгледа отпускането им. Константин Величков - министър на народното просвещение, мастит поет, писател и преводач, е известен като невероятен моралист и идеалист, веднага реагира: "Само един нисък клеветник може да стане и произнесе такива думи в Народното събрание..." Последните думи на Михаил Такев са: "Как така да се оскърбяват хора и да не им позволявате да се оправдаят? Аз заявявам тук, че обявявам дуел на г-на Министъра!" В протокола пише: "Заседанието се закрива, часът е 4 после пладне. Датата е 1 ноември 1895 г." Два дни по-късно при Константин Величков идват секундантите на Такев - адвокатите и депутати Петър Пешев и Стоян Данев. К. Величков не отказва дуела, определя за свои секунданти Иван Ст. Гешов и Димитър Яблански. Още при първото им събиране се разбира, че дуел едва ли ще има - Такев има две "прегрешения" - излъгал е Народното събрание за възрастта си (няма навършени 30 години), а също така е заплашвал с двубой министър-председателя Константин Стоилов, но не е направил нищо, за да го осъществи - значи не е способен да се бие на дуел. Константин Величков прави решителна крачка - за да не бъде обвинен в страхливост, той изявява желание да се дуелира със секундантите на М. Такев. Отговор не последва. И нещо не по-малко интересно - на тази сесия на Народното събрание се обсъжда първият български наказателен закон, в който има включена глава "Двубой" Четиримата секунданти на второто си заседание, проведено в хотел "България", не могат да се разберат и повикват съд на честта. Но и съдът на честта не успява да излезе от положението и избира суперарбитър. Михаил Такев, сменяйки д-р Данев с д-р Васил Радославов, се стреми да заглуши плъзналите из столицата думи за несериозността на дуела. Секундантите на Такев съставят своя заключителен протокол: "Ние сматряме вече за изпълнена нашата задача." По този начин поредният дуел не се провежда. Незаконният лов на диви патици, извършван от Доменик Сатмари Кирали - австроунгарски консул във Видин, е причина адвокатът и депутат в IX обикновено народно събрание Найчо Цанов да излезе с отворено писмо. Отговор, разбира се, няма и той го нарича "рядък страхливец". Секунданти стават публицистът Илия Георгов и майор Атанас Раковски, а от Будапеща пристигат д-р Том Бела и Андор Сатмари Кирали, които носят пистолетите. Уговорени са и условията: заряд - куршум и 6 грама барут, разстояние - 25 крачки, команда - "едно, две три", и място - горичката край село Враждебна, на 23 октомври 1898 г. Стреля пръв Доменик Кирали. Не улучва. Найчо Цанов вдига пистолета, после се отказва от правото на изстрел. Известно е, че преди дуела е написал "Моето завещание", което е било публикувано както у нас, така и в големите европейски вестници. Разгадката на случая е в изпратена до Видин телeграма: "Днес 8 часа се дуелирах с Кирали в корията Враждебна край Искър. След неговото гръмвание аз хвърлих пистолета пълен според предначертания от мен предварително план. Това направих, за да покажа, че аз не се боя от смърт, но че съм против дуелите Подробности с пощата. Никакви повреждания. Цанов." На родения в Бесарабия генерал Данаил Цонев Николаев, за който главният редактор на "Балканско ехо" се изказва доста нелицеприятно (за което стана дума в предишната статия), също е обявен дуел през прословутата 1908 година - от Атанас Раздолов, който иска да се сражават с пушки "Манлихер" с по 5 патрона, а при неуспех да нападнат "на нож". Сред другите дуеланти през тази година са били политикът Андрей Тасев Ляпчев и агрономът Атанас Каблешков. Особено много се шуми около дуелът, свързан с може би най-скандалната фигура във френската литература - Луи-Мари-Жулиен Мод, известен като Пиер Лоти (1850-1923), един от 40-те "безсмъртни" на Френската академия, ученик на братя Гонкур. Кратката му биография включва офицерството му във флота, участието във Френско-пруската война, пътeшествия в Индия, Китай, Япония и, разбира се, в Ориента. Първият му роман - "Азиаде" (1879), разказва любовната история на лейтенант от френската армия с една приказно красива туркиня. В случая лейтенантът е самият Пиер Лоти, раздвоен между красивата Азиаде и не по-малко желания Ахмед. Същата тема още веднъж е развита и в "Рамунчо" (1897). За българския читател неговото бисексуално поведение, придобито по време на пътуването му в Турция, не е известно и той е особено много четен у нас. Романът му "Далеч от родния край" е преведен от самия д-р Кръстьо Кръстев и е раздаван като годишна премия към елитното списание "Мисъл" през 1903 година. На 4 октомври 1912 година избухва Балканската война и Турция започва да губи селище след селище. Тогава свързаният с Ориента Пиер Лоти в серия статии във френския печат иска България да бъде зачеркната от списъка на цивилизованите народи. Приложени са фотоснимки, които се оказват фалшификати. Но Пиер Лоти продължава с наглите си и неверни публикации в сп. "Илюстрасион". Човекът, който се опълчва срещу него, е арменецът Артаг Торком - подпоручик от I пехотен софийски полк, обявил дуел на Пиер Лоти, обвинявайки го в лъжа. Получил рана във войната, Торком със заповед № 16 от 14 септември е изпратен на лечение в Австрия, но тръгва за Швейцария с мисълта да се отбие в Париж, където да се дуелира с Пиер Лоти. Писателят лицемерно заявява пред "Фигаро": "Аз имам право, защото младият човек ще се откаже от решението си. Вярвам, че не дължа удовлетворение на никого, че винаги съм говорил истината." От друга страна, той упорито търси начин да избегне дуела, мотивирайки се, че не може да повярва, че група офицери са упълномощили Артаг Торком. След това е повдигнат въпросът за годините - Пиер Лоти е на 63, докато Торком е млад. Най-после е намерено компромисно решение - вместо Пиер Лоти срещу него застава почитателят му и добър фехтовач Жорж Бретмайер. Дуелът се провежда на 9 ноември 1913 година в частно имение в Монмеранси. И двамата са напористи, двубоят е жесток. Артаг Торком отначало получава рана в ръката, после е ранен в гърдите и отново иска да продължи, но секундантите прекратяват двубоя. Така безстрашният подпоручик защитава с кръвта си честта на българската държава и своята - на арменеца, приет в нея като равен. Димитър Ведър |
| За способността ни да оцеляваме говори факта, че няма българин, умрял на дуел или при гладна стачка. Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец. |
няма българин, умрял [...] при гладна стачка. Един поне упорито пробва. Няколко пъти вече. Но все разочарование... |
... вече знаех, че Хитлер - евреите - Циклон-Б и на сапун,... Прежде отзовали се колеги-форумници вече са писали, че човешката мазнина за сапун не става. Циановодородът (синилна киселина) е силно отровна - самоубийствено е да я налагаш върху кожата си. На Нюрнбергския процес - Иля Еренбург, - представя някакъв спесимен, на американските съдии отхвърлят "доказателството" му за "еврейския" произход на сапуна. Труповете на осъдените и екзекутирани престъпници са се използвали за учебни цели по анатомия (както и СЕГА) Натисни тук Надписът "RIF" или "RJF" означава "Reichsstelle für Industrielle Fette und Waschmittel". Нерде чист сапун от евреи, нерде нацистко ведомство по ГСМ и Перилни препарати...  Едно мое хипотетично обяснение за RJF/RIF - евреите в Третия райх са стигматизирани като нечистоплътни същества, паразити (спирам се само на тази особеност). Затова се е вкарало в употреба RJF - да "изчистят, обезпаразитят" нечистоплътните от обществото на "чистите" арийци. Пропагандна лъжа, хванала дикиш даже и тъдява... И още нещо - американците вкарват първи в употреба използването на Циклон Б за "хуманни" екзекуции още през 1924 год. в Невада. Натисни тукИГ Фарбен и ДюПонт си остават лоялни партньори дори и през ВСВ. Pecunia non olet... Да сменя темата с малко хумор - "Хайделбергски студент" е синоним на българския "студент-столетник" ...Какво ти време за дуелиране - ами я ако те инвалидизират случайно? Отиде долче витата. За следването в Гьотинген (каквото и когато да е) - дупе да ти е яко. При близо 30-на нобелови лауреати като преподаватели (от основаването му) - направо предизвикваш професора на дуел, "Экзамен сдай" и - каквото шашка покаже. Инак - още една нивица ойде...  |
За способността ни да оцеляваме говори факта, че няма българин, умрял на дуел или при гладна стачка. Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец.  Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец е чудесно попадение! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KaraKoliu |
| Твърде добро е , но поставя и нелогични съждения , като например въпрос : Ако , изпратим при новите ни големи братя екип от наши "съвременни строители на републиката " у тях , дали Тръмп би видял някаква част от прословутата си ограда по мексиканската им граница един ден като отиде да инспектира този техен инфраструктурен обект от национално значение .... |
Йори 26 Април 2017 07:37 За способността ни да оцеляваме говори факта, че няма българин, умрял на дуел или при гладна стачка. Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец. Но пък Едвин Сугарев е световен рекордьор по гладни стачки  |
| Джимо Разказва си детските спомени за направените евреи на сапун. А мен като малко дете ме плашеха, че евреите слагали деца в затворени бъчви с наковани вътре гвоздеи, таркаляли ги и после пиели на децата кръвта. и аз вярвах ... е и какво, като ви го разказвам това, вие вярвате ли?.... особено хейтарите, нема начин да ми търсите сметка  |
| "Първите национализираха, вторите приватизираха.". С една малка подробност. Че това бяха едни и същи хора. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| В кратка депеша от Пари Мач от 2013 г. цитираща статия в Хъфингтън пост, прочетох, че художникът Орестес де ла Пас е имал оригиналната идея да изработи сапун от собствените си мазнини, получени чрез липосукция. Калъпите сапун били изложени във Фрост Мюзеум в Маями пет месеца след пластичната операция, която му била направена и го вдъхновила... Сапунът дори се продавал. Натисни тук De La Paz, who also works as a make-up artist, says he enjoys combining the worlds of art and beauty and is amazed at how “Clients are willing to try anything to feel and look beautiful, even to the extent of buying products with human elements in them (stem cells, placenta, semen; you name it, it’s out there.)“  |