Китай
Отиди на страница:
| Китай ще отоплява домове с малки ядрени реактори Проект за отопляване на жилища с малки ядрени реактори е получил всички необходими разрешения от китайските власти, съобщи през седмицата агенция Синхуа. Зад проекта стои частната компания China General Nuclear Power Group (CGN). Предстои изграждане на първия ядрен реактор за отопление на домове с мощност 100 мегавата. В рамките на експерименталния проект в северния район на страната ще бъде построен нискотемпературен реактор NHR200-II, който ще осигурява топлина не само за жилищни домове, но и за предприятия. По план, ядреният реактор трябва да бъде завършен до 2021 година. Технологията, разработвана от CGN съвместно с Университета Цинхуа, вече е проверена и одобрена от китайските регулаторни органи. Очаква се реакторът да подобри значително екологичната обстановка в района. Северната част на Китай е силно засегната от замърсяване на въздуха, особено по време на отоплителния сезон. Китай планира също така да построи неголеми плаващи ядрени електроцентрали, които да заменят традиционните топлоелектрически централи (ТЕЦ). |
| 恭 喜 发 财 Gong xi fa cai! Щастлива Нова Година! Облечете се с червени дрехи, сложете червена покривка на масата, яжте спагети, запалете огън и вдигайте шум! Нека злото си отиде и на негово място да дойдат здраве, късмет, просперитет! |
| Китайската комунистическа партия одобри нов пакет от реформи в страната На закрито заседание ЦК на ККП прие резолюция за задълбочаване на реформите в държавните и партийните органи. Целта е да бъде подобрено тяхното функциониране и да бъде постигнато високо качество на развитие. Подробности, включително за очакваното реорганизиране на министерства, обаче не бяха дадени. В изявление, прието на партийния пленум и разпространено от държавната информационна агенция Синхуа, все пак се загатва за планирано затягане на пазарния надзор, подобряване на управлението на природните ресурси и засилване на защитата на околната среда, отбелязва Ройтерс. Говори се и за повишаване на боеспособността на китайските въоръжени сили, но отново без подробности. Китайският президент Си Дзинпин, който говори на пленума, започна амбициозна модернизация на армията, припомня Ройтерс. ЦК на ККП също така позволи на местните власти да получат по-голяма самостоятелност при взимането на решения, стига те да са в унисон с централния курс. Върховната власт на партията обаче не е поставена под въпрос. Главната задача на реформата ще е да гарантира и заздрави ръководната роля на ККП във всички сфери. Проектът за реформи ще бъде предложен за гласуване на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). Еднокамарният парламент, който до голяма степен одобрява спуснати му отгоре решения, ще се събере на сесия на 5 март, посочва Ройтерс. Очаква се тогава да бъдат разпрострени повече подробности за реформата. ОСНП ще одобри нова хора на висши длъжности, като управителя на централната банка. Парламентът ще подкрепи безпроблемно предложените от ККП реформи и номинации, тъй като се състои от партийни членове, подбрани специално зарази своята лоялност, отбелязва Ройтерс. Сесията на ОСНП ще премине под знака на приемането на поправки в китайската конституция, които предвиждат отпадане на ограничението за заемане на президентския пост повече от два мандата. Това ще позволи на президента Си Цзинпин да остане на поста, колкото пожелае, посочва Ройтерс. /БТА/ |
| Безпрецедентно намаляване на задлъжнялостта в китайската икономика Безпрецедентното намаляване на задлъжнялостта в китайската икономика вероятно ще доведе до умерен ръст на икономиката, потреблението и инвестициите, предупредиха анализатори на Morgan Stanley, цитирани от Bloomberg. Краткосрочното забавяне обче ще стимулира дългосрочен икономически ръст, а рискът от голяма корекция на растежа ще бъде нисък, заяви главният икономист за Китай Робин Синг. "Качеството на растежа ще се подобри", обясни Синг. По-ниските съотношения на държавния дълг и на задълженията на домакинствата "биха могли да предотвратят прекомерното натрупване на задлъжнялост сред местните власти и домакинствата, да помогнат на съотношението на дълг към БВП като цяло да се стабилизира до втората половина на 2019 г. и да осигури здравословен преход към икономика на потреблението в дългосрочен план. ", обясни икономистът. Синг заяви, че по-интензивното намаляване на задлъжнялостта потвърждава прогнозата, че ръстът ще се забави от 6,9% през 2017 г. до 6,5% през тази година. Такава е и средната оценка на икономистите в проучване на Bloomberg. Morgan Stanley предвижда и по-бавен растеж на кредитите и инвестициите тази година, като по-строгият контрол върху финансирането на местните власти може да намали темпа на растеж на инвестициите в транспортната инфраструктура наполовина - до 7%. |
| Китайските инвестиции се превръщат в сериозна тревога за Меркел Преди две седмици в реч в малък град близо до Балтийско море германският канцлер Ангела Меркел намекна за "огромното предизвикателство" към германската индустрия, породено от Китай. Справянето с това предизвикателство заема централно място в Берлин след натрупания от китайския милиардер Ли Шуфу дял от 9 млрд. долара в компанията майка на Mercedes-Benz – Daimler, пише Bloomberg. Внезапната поява на Ли Шуфу като най-голям акционер в луксозния автомобилен производител разкри дилемата за администрацията на Меркел: кои инвестиции са добре дошли и какво да правим с тези, които не са? Tази трудна главоблъсканица занимава все повече политически лидери в цяла Европа. Китайските инвестиции в Европа се разпростират от главното пристанище на Гърция до операторите на електроенергийни мрежи, планирана високоскоростна железопътна връзка между Белград и Будапеща, мост в Хърватия и дори италиански футболни клубове. Daimler е последната от дългия списък от германски цели за китайските инвеститори. Първото алармиране беше Kuka AG, производител на роботи, закупен от китайската компания Midea Group Co. през 2016 г. Планираното поглъщане на производителя на полупроводниковото оборудване Aixtron SE се случи през същата година. Миналата седмица правителството заяви, че проучва офертата на Китай за 20-процентен дял в 50Hertz Transmission GmbH, мрежа от ултрависоко напрежение, която е крайъгълен камък на прехода на Германия към възобновяема енергия. "Китайските инвестиции се увеличават в много стратегически сектори", заяви в интервю за телевизия Bloomberg миналия месец германският заместник-министър на икономиката Матиас Махниг. Още преди да се насочи към Daimler, Китай и стратегическият му подход към Европа станаха основна глобална грижа на канцлера, според старши служител от германското правителство, близък до Меркел. Това е тема, която очевидно я притеснява: тя говори за навлизането на Китай в Европа най-малко в три публични изказвания през изминалия месец, подчертавайки необходимостта Европа да засили бдителността си и да "говори с един глас" относно политиката на Китай. Тези опасения не се ограничават до Германия. „Китайският път на коприната“ разделя европейските правителства на два лагера: тези, които предимно в Централна и Източна Европа я подкрепят безусловно, и такива като Франция, Германия и Обединеното кралство, които са по-предпазливи в подкрепата си поради липсата на реципрочен достъп до китайските пазари. Германия, Франция и Италия сега поемат водеща роля в стремежа за по-строг контрол на външните инвестиции, като по-конкретно се има предвид Китай. |
| Китай налива над $30 млрд. в чип индустрията си Правителството на Китай планира да привлече над 31 милиарда долара във втори рунд на инвестиции в родното производство на чипове. Средствата ще бъдат използвани за ускоряване на ръста на китайската полупроводникова индустрия, предаде Блумбърг. Фондът CICIIF (China Integrated Circuit Industry Investment Fund) вече води преговори с правителствени организации и корпорации за привличане на най-малко 150 млрд. юана за развитие на производството на чипове. Очаква се дори сумата да набъбне на 200 млрд. юана (31,5 млрд. долара). Усвояването на капиталите ще започне през втората половина на 2018 г. Инвестициите ще бъдат насочени в различни сектори на китайската полупроводникова индустрия – от разработката на процесорни архитектури до производството и тестването на чипове. Предимство при разпределението на средствата ще имат водещите производители на телекомуникационно оборудване като Huawei и ZTE, както и холдингът Tsinghua Unigroup. По-рано, в първия рунд на финансиране над 20 китайски компании, вкл. ZTE и производителят на чипове по поръчка SMIC, получиха около 140 млрд. юана за развитие. Новината за втория рунд на финансиране оскъпи акциите на някои от полупроводниковите компании – Jiangsu Changjiang Electronics Technology Co. поскъпна с 6,2%, а China Wafer Level CSP – с 5%. Китай се опитва да намали зависимостта си от вноса на полупроводникови продукти, за които харчи по 200 млрд. юана годишно. Според властите, тази зависимост застрашава националната сигурност на страната и затруднява развитието на преуспяващия технологичен сектор. В следващите 10 години правителството на Китай планира да похарчи около 150 млрд. долара, за да изведе страната на водещи позиции в разработката и производството на чипове. |
| Китай си поставя за цел икономически растеж от около 6,5% за тази година В Пекин се откри двуседмичната годишна сесия на китайския парламент, предадоха световните агенции. На делегатите бе представен работен доклад, който формулира целите, които си е поставило правителството в икономиката и отбраната. В доклада се казва, че за настоящата година е поставена цел за растеж на икономиката от около 6,5 процента. За сравнение, миналата година поставената цел беше формулирана като "6,5 процента или повече, ако е възможно". Така през 2017 г. растежът на икономиката подобри очакванията, като достигна 6,9 процента, отбелязва ДПА. Според доклада Китай трябва да положи силни усилия, за да запази външната търговия стабилна и да подобри националното икономическо планиране, предаде Ройтерс. Обемът на заложените в доклада планирани вътрешни инвестиции за годината възлиза на 537,6 милиарда юана (84,7 милиарда долара), предаде ТАСС. Това е с 30 милиарда повече в сравнение с предишната година. Средствата ще бъдат предназначени за поддръжката на селското стопанство и на селата и за стимулиране на развитието, за защита на околната среда, за подобряване на условията на живот на населението, за развитието на потенциала при гарантиране на сигурността. В доклада се прогнозира, че през тази година ще се създадат над 11 милиона работни места и че Китай ще ускори растежа на разходите за отбраната, предават световните агенции. Растежът в тази насока ще бъде от 8,1 процента. За сравнение миналата година той бе от 7 процента. Така сумата ще възлиза на 1,1 трилиона юана (175 милиарда долара), предадоха ДПА, ТАСС и Франс прес. През 2017 г. Китай похарчи за отбрана 151 милиарда долара. Това бе четири пъти по-малко в сравнение със САЩ, похарчили 603 милиарда долара, но повече от Саудитска Арабия и Русия съссъответно 77 милиарда и 61 милиарда долара, сочат данни на базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, цитирани от Франс прес. Пекин увеличава разходите си за отбрана от повече от 30 години, допълва агенцията. В речта си при откриването на сесията на парламента премиерът Ли Къцян каза, че Пекин няма никога да толерира каквито и да е "сепаратистки схеми за самоуправление на Тайван и ще съхрани териториалната цялост на Китай", предаде Ройтерс. Пекин е ядосан от американски проектозакон, който цели да увеличи официалните контакти между Вашингтон и Тайпе. Законопроектът се нуждае само от подписа на Доналд Тръмп, за да стане действащ закон. В речта си Ли Къцян освен това каза, че през последните няколко години светът е станал свидетел на анемично възстановяване на световната икономика, на непостоянството на глобалните финансови пазари и на рязък възход на протекционизма, предаде ДПА. /БТА/ |
| Може ли Китай да се превърне в Детройт за електромобилите Кажете „електромобил“ и мнозина ще се сетят за американската Tesla. След малко може и да споменат няколко китайски бранда. И то - защото китайското правителство насочва усилията си, за да стане глобална сила в колите с нова енергия. Китайците вече купуват повече коли и повече електромобили от всички други граждани в света. Стратегията не само помага в борбата със замърсяването, но и при друга слабост – зависимостта на Китай от вносния петрол. Държавните субсидии подкрепиха продажбите на коли на батерии и хибридите, а скоро автопроизводителите ще бъдат наказвани, ако не изпълняват квотите за електромобили. |
| Китайският комплекс на Доналд Тръмп Широко прокламираната от американския президент програма на защита чрез мита се оказва антикитайска война. Какво друго може да означава, когато са засегнати 1300 продуктови линии от Народната република и ще бъдат обложени стоки от Китай за 60 млрд. долара годишно? Предлагат се и специални мита върху стомана и алуминий. Към демонстрацията на власт а-ла Белия дом влиза и снизхождението, оказано на няколко държави, които заслужават да бъдат възнаградени. Засега Канада, Мексико, Аржентина, Бразилия, Южна Корея и ЕС са изключени от протекционистичния диктат на Тръмп. Въпреки всички ограничения много западни корпорации печелят добре в Китай, включително американските селскостопански гиганти и базираната в Сиатъл Boeing. Между другото, мегапечалбата на Apple също се основава на ниските производствени разходи в китайските фабрики на Foxconn и Pegatron. Cлед атаката над Китай се говори твърде малко (или никак) за факта, че силно задлъжнелите американци живеят години наред над възможностите си. А сметката за това се плаща именно от Китай. Комунистите изиграха ролята си на основен купувач на държавни облигации от родината на капитализма. Ако сега тук стартира търговска война, това ще се усети на финансовия пазар. Брокерите имат усещането за това и Dow Jones се срина в четвъртък с над 700 пункта. Конфуций предвиждаше три начина за мъдро действие в такива случаи. „Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път“. Любопитно е да видим кой път ще изберат и Вашингтон, и Пекин... |
| През следващите 100 години кой ще надделее - китайските работници или роботите, пита Кенет Рогоф Докато изкуственият интелект преобразява световната икономика, икономистите, които някога твърдяха, че огромното китайско население ще изведе страната до статута на "суперсила", ще трябва да преосмислят това си заключение. Всъщност, докато световната икономика достига по-високи етапи на развитие, днешното китайското предимство в трудовата сила утре може да се превърне в недостатък, коментира Кенет Рогоф* за Project Syndicate. На фона на най-новата търговска битка между Китай и САЩ повечето икономисти приемат за даденост, че Китай ще постигне икономическо върховенство в дългосрочен план, без значение какво ще се случи сега. Все пак с четири пъти по-голямо население от САЩ и твърда програма за наваксване на столетията технологическа стагнация не е ли неизбежно Китай категорично да поеме короната на икономическата хегемония? Не съм толкова сигурен. Много от икономистите, включително и онези експерти, които виждат огромната трудова сила на Китай като решаващо предимство, се притесняват, че роботите и изкуственият интелект ще заемат в крайна сметка повечето работни места, оставяйки повечето хора да безделничат, заети с развлекателни дейности. Кое от двете? През следващите 100 години кой ще надделее - китайските работници или роботите? Ако роботите и изкуственият интелект са основните двигатели на производителността през следващия век, може би наличието на огромно население, за което да се полагат грижи, особено население, което е контролирано чрез ограничение на интернета и достъпа до информация, ще се окаже по-скоро пречка за Китай. Бързото застаряване на китайското население допълнително задълбочава проблема. Понеже нарастващото значение на роботите и изкуствения интелект намаляват китайското предимство в производството, способността да бъдеш лидер в технологиите ще придобие по-голяма значение. Така, сегашната тенденция към по-голяма концентрация на власт и контрол в ръцете на централното правителство, в противовес на частния сектор, може да подреже крилете на Китай, докато световната икономика достига по-високи етапи на развитие. Възможността Китай никога да не измести САЩ като световен икономически хегемон е обратната страна на проблема с технологиите и неравенството. На Запад всеки се притеснява за бъдещето на труда, но в много отношения това е по-голям проблем за китайския модел на развитие, отколкото за американския. САЩ трябва да решат проблема как да разпределят доходите вътрешно, особено като се има предвид изключително концентрираната собственост върху нови идеи и технологии. Китай обаче има допълнителен проблем - как в ерата на машините да удължи изключителните си права на световна сила в износа. Вярно, много слабо вероятно е критиките и недоволството на президента Доналд Тръмп да доведат до мащабно завръщане на производствени работни места в САЩ. САЩ обаче имат потенциала да увеличат размера на производствената си база, ако не като работни места, то като продукция. Все пак днешните високотехнологични производствени цехове произвеждат много повече с много по-малко работници. Роботите и изкуственият интелект се използват не само в производството и безпилотните автомобили. Лекари-роботи, финансови съветници-роботи, адвокати-роботи са само върхът на айсберга в настъплението на машините в сегмента услуги на трудовия пазар. Разбира се, възходът на Китай едва ли е мираж, а бурният му растеж не се основава само на голямото население. Индия има население, което е близко по числеността си (и в двете страни живият по около 1,3 милиарда души), но поне засега е доста назад. Трябва да се отдаде дължимото на китайските ръководители за чудотворната работа, която свършиха, извеждайки от бедността милиони хора и създавайки средна класа. Бързият китайски растеж обаче е движен главно от технологичното наваксване и инвестициите, пише Рогоф. И макар Китай, за разлика от Съветския съюз, да демонстрира много по-големи компетенции в развитието на създадени на местно ниво иновации - китайските компании вече са лидери в следващото поколение мобилни мрежи 5G, а китайският капацитет за водене на кибервойни отговаря изцяло на американския, това да си близо до най-съвременните технологии не е същото като да ги определяш. Напредъкът на Китай все още до голяма степен идва от внедряването на западни технологии, а в някои случаи, от присвояване на интелектуална собственост. Тръмп едва ли е първият американски президент, който се оплаква по този параграф, и е прав, (макар че започването на търговска война не може да бъде решение). В икономиката на 21 век други фактори като върховенството на закона, както и достъпът до енергия, обработваема земя и чиста вода, могат също да стават все по-важни. Китай върви по собствен път и не е изключено все пак да докаже, че централизираните системи могат да дадат тласък на развитието още по-напред и по-бързо, отколкото някой си е представял, да докаже, че е много повече от просто страна с растящ среден доход. Световната доминация на Китай обаче едва ли е предопределеният несъмнен факт, който толкова много експерти изглежда приемат, допълва Рогоф. Все пак САЩ също са изправени пред големи предизвикателства. Например страната трябва да измисли начин да обуздае динамичния технологичен растеж, като същевременно предотврати прекомерната концентрация на богатство и власт. Да бъдеш хегемон обаче не изисква да бъдеш най-голямата страна в света - в противен случай, Англия никога нямаше да управлява голяма част от света, както стана в продължение на повече от век. Китай може да поведе дигиталното бъдеще, ако САЩ "изгубят топката", но няма да стане доминираща световна сила, само защото има по-голямо население. Напротив, настъпващата епоха на машините може да бъде преломен фактор в битката за хегемония. * Кенет Рогоф е професор по публична политика и икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд. /БТА/ |
Острите коментари на Таварес, колкото и лицемерно да звучат, идват насред нарастващото напрежение между Китай и САЩ, породено от митата, които Доналд Тръмп въведе за азиатските стоки и отговора на комунистическия гигант. „Ако един европейски автомобилен производител не успее да постигне нивата на въглероден двуокис и след това бъде поставен на колене от големите глоби, които ще го сполетят, то той няма да може да бъде купен от друга европейска компания заради антитръстовото законодателство. Това ще създаде възможност за чужд инвеститор да наложи тук технология, която се цени високо от европейските власти, което означава електромобили. А кой е лидер в електрификацията? Китай”, казва той. ЕС изисква от автомобилните производители да постигнат средно ниво от 95 грама въглероден двуокис на километър за гамата си модели, като това трябва да стане до 2021 година. Сега действащите правила определят, че средното ниво на CO2 трябва да е 130 грама на километър.  |
| Тянжин: Градът на изкуствения интелект? Китайският северен пристанищен град Тянжин обяви плановете си за създаване на фонд на стойност 100 милиарда юана, което прави 16 милиарда щатски долара, за подкрепа на индустрията за развитие на изкуствения интелект, съобщи информационна агенция Синхуа.  Китай има амбицията да се превърне в световен лидер в сферата на изкуствения интелект до 2025 г. Страната се надява да отнеме лидерската корона от САЩ в сектора. С това е пряко свързано и засиленото международно напрежение относно военните приложения на технологията, коментира Ройтерс. Тянжин ще вложи средствата в развиващи се сектори като интелигентни роботи, хардуер и софтуер. Градът ще отдели и 30 милиарда юана в подфонд за интелигентни устройства и AI-модернизация на традиционните индустрии. Сун Уенки, заместник-кмет на Тянжин, обеща финансова подкрепа до 30 милиона юана за всяка научноизследователска институция, независимо дали е орган на провинциално или национално ниво, която се установи в Тянжин. Градът също така ще създаде отделен фонд на стойност 10 милиарда юана, за да насърчи интелигентното производство, добави Синхуа, но не уточни график за създаване на фонда. |
| Китай изпревари САЩ по продължителност на живота в добро здраве Китай за първи път изпреварва САЩ по очаквана при раждането продължителност на живота в добро здраве, предаде Ройтерс, позовавайки се на Световната здравна организация. Анализ на данни от 2016 г. показва, че китайските бебета могат да очакват 68,7 години живот в добро здраве, в сравнение с 68,5 години за американските. Очакваната средна продължителност на живота все още е по-голяма за новородените в САЩ, отколкото в Китай - 78,5 години срещу 76,4 години. Според анализираните данни обаче последните 10 години от живота на американците не се очаква да преминат в добро здраве, пише БТА. "Показателят изгубени години в добро здраве - фактор в изчисляването на очакваната продължителност на живота при раждането, е по-нисък за страни като Китай, Япония, Корея и други азиатски държави с по-високи доходи, отколкото за западните страни", отбелязва Алисън-Клемънтс Хънт от СЗО. САЩ са една от петте страни заедно със Сомалия, Афганистан, Грузия и Сейнт Винсент и Гренадини, за които очакваната при раждането продължителност на живота в добро здраве е намаляла през 2016 г. Най-добри перспективи има пред бебетата в Сингапур, където средната продължителност на живота в добро здраве е 76,2 години. Следват Япония, Испания и Швейцария. В общото подреждане САЩ заемат 40-о място, а Китай - 37-мо. Китай "догонва" САЩ по средна продължителност на живота, като се очаква да ги изпревари по този показател през 2027 г. Япония продължава да е първенец по най-голяма продължителност на живота - средно 84,2 години. Това означава, че родените през 2016 г. година бебета са първите, които имат шанс да посрещнат следващия век. |
| Китай, не скованный правилами, вырывается вперед и уже опробует методы редактирования генома Китайский медик Ву Шисю с марта прошлого года пытается лечить рак с помощью нового многообещающего инструмента для редактирования генома, сообщает The Wall Street Journal. "Американские ученые принимали участие в разработке этого инструмента, известного под названием Crispr-Cas9 и привлекающего внимание во всем мире после того, как в статье от 2012 года сообщалось, что его можно использовать для "исправления" ДНК", - пишут журналисты Притика Рана, Эми Доксер Маркус и Вэньсинь Фань. В Америке врачам не разрешено применять этот инструмент при испытаниях на людях, но в Китае доктор Ву может продвигаться вперед. "Чтобы разрешить ему испытания, надзорный совет его больницы потратил всего несколько часов. Ему не понадобилось разрешение общенациональных регуляторов, он мало о чем обязан отчитываться", - говорится в статье. "Научная группа доктора Ву в Онкологической больнице Ханчжоу берет кровь у пациентов, страдающих раком пищевода, и отправляет ее по скоростной железной дороге в лабораторию, которая модифицирует клетки, борющиеся с болезнью: а именно, Crispr-Cas9 применяется для удаления гена, который мешает иммунной системе бороться с раком. Затем медики вливают пациентам измененные кровяные клетки, надеясь, что перепрограммированная ДНК одержит верх над болезнью", - поясняют авторы статьи. Первые испытания Crispr на людях за пределами Китая намечены, но пока не начались. Издание уточняет: "Пенсильванский университет потратил почти два года на выполнение требований федеральных и других властей, в том числе на многочисленные проверки безопасности, которые призваны минимизировать риск для пациентов". По сообщению представителя университета, он надеется вскоре получить от федеральных ведомств окончательное разрешение. Некоторые западные ученые волнуются из-за непредвиденных последствий, которые может возыметь применение совершенно нового инструмента. Авторы отмечают: "Западные ученые, которых проинтервьюировала наша газета, не предлагали смягчить жесткие требования властей США. Напротив, многие призывают прийти к консенсусу разных стран по этическим аспектам науки, которая вносит фундаментальные изменения в ДНК человека, но пока нам не совсем понятна?. "Почти нет сомнений в том, что Китай первым начал испытывать Crispr на людях. В базе данных Национальной медицинской библиотеки США зафиксированы 9 клинических испытаний в Китае. The Wall Street Journal обнаружила еще как минимум два случая испытаний в больницах, в том числе одно испытание началось в 2015 году (на год раньше, чем сообщалось прежде). В журнальных статьях нашлись сведения о том, что редактирование генов было сделано не менее 86 пациентам в Китае", - говорится в статье. Издание комментирует: "Чтобы вывести Китай на мировую арену в многочисленных отраслях, Пекин в пятилетнем плане от 2016 года уделил особое место, в числе прочего, редактированию генома. После того как он "призвал к оружию", начались многие испытания Crispr". Карл Джун, руководитель группы, которая исследует Crispr в Пенсильванском университете, говорит, что Китай может опередить США по применению медицинских технологий, первоначально разработанных на Западе. "Мы находимся в опасной точке, когда можно потерять лидирующие позиции в биомедицине", - сказал он. По словам Джуна, налицо "асимметрия в регулировании" между Америкой и Китаем, но научный метод Crispr настолько новаторский, что "трудно найти идеальный баланс между стремительным прогрессом и обеспечением безопасности пациентов". В Европе испытания тоже пока не начались, говорится далее. В декабре компания Crispr Therapeutics AG объявила, что подала властям ЕС заявку на начало клинических испытаний в Европе. Представитель компании сообщила, что работы планируется начать в текущем году. Crispr-Cas9 работает как "молекулярные ножницы" для разрезания или ремонта ДНК, пишет газета. Данный метод редактирования геномов проще и дешевле, чем другие. В то же самое время есть риски, признает издание. "Crispr, возможно, вносит неумышленные необратимые изменения, которые могут проявиться у людей лишь спустя много лет. Новое исследование Стэнфордского университета наводит на мысль, что у многих людей уже есть иммунитет к белкам Cas9 и некоторые терапии с помощью Crispr могут не сработать либо вызовут опасную иммунную реакцию", - говорится в статье. Ву называет Crispr "обоюдоострым мечом". Некоторые "видят потенциальный вред - мы видим потенциальную пользу", говорит он. По его словам, быстрота - это главное, так как его пациенты находятся на грани смерти. "Если мы не попробуем, то никогда не узнаем, что выйдет", - отмечает китайский врач. Газета сообщает: "Результаты испытаний, проведенных в Китае, не опубликованы. Ву и другие врачи говорят, что состояние некоторых пациентов улучшилось, но не менее 15 из 86 пациентов, о которых известно, умерли. Врачи, которые проводят испытания, утверждают, что причиной смерти были заболевания, которыми эти пациенты уже страдали". Источник: Inopressa.ru |