Отиди на страница:
| Слабо! Нерде Левски и Ботев вчера, нерде футболните отбори и фенове днес... |
| . Едничкото нещо в стаята на тримата митнишки стражари в Али Анифе, бедна и съвсем гола стая, каквито са всички казармени жилища, върху което погледът може да се спре с повече любопитство, бяха петте или шестте големи старовремски сабли, изправени в кьошето до камината. Тия сабли не бяха на стражарите. Техните, "шашките" им, както ги наричаха, друга направа и много по-малки, сякаш детски играчки при ония, големите, бяха окачени на стената, гдето бяха шинелите и карабините им. Големите сабли при камината бяха останали от по-рано, още от руската окупация, бяха сабли, носени едно време. И наистина, като гледаше човек тия ръждясали вече ножници, тежки, прави, извънредно дълги, за които е трябвало ръстът и снагата на исполини, тия ръкоятки с цвят на змийска кожа, защитени с пръчки от лъсната мед, които е можела да обхване само голяма и силна ръка, не беше мъчно да се разбере, че хората, които са носили тия сабли, принадлежат вече на миналото. . |
| Аз не погледнах саби като описаните от Йовков. Сравних днешната статия с творбите на Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Паисий, Ботев, Гео Милев... И разбрах - няма мит за "линее нашто поколение". Реалност си е... --------------------------- Сайтът на Генек |
| . "Македонската история е любим обект на присмех от страна на нашенските си народообразуватели. Само че те го правят не в Македония, а пред наша аудитория. Абсолютно същото правят техните македонски колеги спрямо българската пропаганда, но отново само за вътрешна употреба. Освен че е много по-безопасно и доходоносно, това си има и конкретна политическа причина. И тя е, че нашите и македонските историци не се борят, а си помагат." . Иван Д. Стоянов, Ролята на "историята" в българската история . |
| . "Македонският въпрос ми е близък по рождение. Родът ни е от Мелнишко и от най-крехките си години помня шумните дискусии, които се случваха сред многобройните роднини и приятели при всяко отиване на село. Когато пораснах малко повече, разбрах че се дискутира точно той. А като пораснах още, проведох измежду своите си роднини нещо като проучване. Попитах ги – какви сме ние? Баща ми каза че сме чисти българи. Родният му брат пък каза, че не сме никакви българи, а чисти македонци. Другите отговори бяха по-засукани – македонски българи, български македонци и какви ли не още версии. В резултат на което тази тема спря да ме интересува. Видях че тя просто няма обективна основа. Днес разбирам защо. Това е могло да се получи по една единствена причина – изначална липса на установено национално самосъзнание. Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци, арнаути и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и стават повод за националните борби в областта от началото на 20-ти век. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани) или Българската екзархия. Същността на борбите в Македония от началото на 20 век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна. Тази аморфна маса е била нещо като бял лист хартия, на който всяка балканска държава е искала да изпише своето име. България е проиграла своите шансове. Днес този лист е изцяло запълнен и написването на нещо ново, както и преправянето на вече написаното е невъзможно." . Пак там . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gringo |
| . "Съперничеството между балканските държави в този регион много прилича на това как по-големите сили са си съперничели за влияние над самите Балкани. По отношение на Македония България се оказва в същата роля, каквато Русия е изиграла за нас. Тя е положила огромни усилия и е дала големи жертви, за да включи страната ни в своята сфера на влияние. Разбира се, те са били представени като борба за освобождение на един братски народ от друг. Но формираният с тази външна помощ местен политически елит вместо благодарности предпочете да се откъсне от нейното влияние, да установи собствен режим и да се грижи за себе си. Най-вече с помощта на съперничещи с Русия държави. Абсолютно същото се е случило и в Македония. Много български усилия и жертви, поява на местни политически елити, противоречия с другите балкански страни – и ето го резултатът: не само отделна и независима, но и не много дружелюбна към нас държава. Която в много отношения повтаря нашенския си път. Най-очевидната прилика е спешното създаване на собствена народообразуваща пропаганда. Както и у нас тя е скритата под формата на история. Както и у нас очевидните ѝ слабости се компенсират чрез лъжи и истерия. Правилото слабите аргументи да се изговарят на висок глас важи за всички." Пак там . |
| Това на което се смеем или порицаваме в Македония си го имаме в България. Още едно доказателство че сме един народ разделен на две нации. А добри и лоши е имало и в героичното и в позорното минало. Да не спорим кога колко. |
| "Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци, арнаути и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и стават повод за националните борби в областта от началото на 20-ти век. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани) или Българската екзархия. Същността на борбите в Македония от началото на 20 век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна. Тази аморфна маса е била нещо като бял лист хартия, на който всяка балканска държава е искала да изпише своето име. България е проиграла своите шансове." *** Tо че е проиграла - проиграла е, НО ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОИГРАЕ И СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ И КУЛТУРА С ЦЕНАТА НА НЯКАКЪВ ДОГОВОР КОЙТО И В МОМЕНТА НЕ Е ПРИЕТ В БюРМ И щЕ БЪДЕ ИЗПОЛЗУВАН САМО КОГАТО НА "МАКЕДОНЦИТЕ" ИМ СЕ ПРИИСКА НЕщО? |
| В най-могъщата страна в днешно време - САЩ, живеят и благоденствуват представители от почти всички народности в света.Едва ли някои от тези народностни групи се чувствуват онеправдани поради своя призход или пък която и да е държава да има претенции каква история изповядва която и да е от тези народностни групи в САЩ.Но всички тези народностни групи се чувствуват горди, че са граждани на САЩ!! Ако всички съседни на днешна Македония държави проявят мъдрост да оставят народностните групи в тази държава, гражданите на тази държава сами да избират какво е тяхното минало и настояще, дали при едно бъдещо мирно добросъседско съжителство няма да отпаднат настоящите каквито и да било претенции към историята на тази държава??! А дали такъв един подход да не бъде първата стъпка към едни бъдещи Балкански Съединени Щати??!! |
Gringo 31 Юли 2017 20:56 Не знам дали сте наясно, че цитираният от вас Иван Д. Стоянов не е историк. Представих си го за момент как развива за тезата си за "белия лист" на неподходящо място (то пък къде ли би намерил подходящо), някъде в началото на 20-ти в. и как няколко чифта ръце, като описаните от Йовков на "хора от миналото", се надпреварват да го удушат, заколят или да му проветрят кратуната с два изстрела. |
.Едва ли някои от тези народностни групи се чувствуват онеправдани поради своя призход или пък която и да е държава да има претенции каква история изповядва която и да е от тези народностни групи в САЩ. Да бе, освен негрите и индианците. Много от тях живеят в САЩ, защото там са си намерили прехраната, ама едновремено с това мразят САЩ. Знам го от лични познанства. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| И е така и не е така, "Герои на нашето време" винаги има, но и времената не си приличат. В едно сложно структурирано общество голяма част от задачите в мир са рутинни, процесите -продължителни, а оценката на резултатите - постфактум, При война, революция, социална промяна на обществото- катаклизъм на битието, решилите новата задача в кратко време остават като митове, Загубилите се забравят.Затова обръщайки се към отминала епоха е по-лесно да откроиш малцината титани- но това е шепата от едно цяло поколение, И това ако предходните са успели да си решат проблемите и обществото не е загинало,При това обикновено остават водачи на мобилизирани маси, ярки индивидуалности или някой извършил нещо надхвърлящо обичайното в необичайна ситуация. Остават като велики герои или злодеи, Ако прибавим и творци- прави впечатление цикличността с която се появяват талантливи поколения следвано от творчески застой, Ако погледнем времето на Прехода- имаме две фигури- още са живи, противоречиви, неедносначно приемани, и двамата провалили се поради неспособност да дефинират правилно задача и поради това нямаше как да намерят правилно решение при сгрешени условия- Костов и Виденов. Тъй че едва ли ще останат като "герои". "Успелите" са Мамин и Ко, Но това не е успех на обществото, тъй като задачата която сарешавали е лична във време на промяна при която не сме заети с развитие, а с демонтаж Тъй че няма нищо голямо и епично в личното плюскане. Ако прибавим Доган-хидролоха уфолог и изчерпахме списъка. Не се сещам и за творец оставил нещо изключително което ще се превърне в образец след сто години, И има простичко обяснение- труповете на обществата се разграждат от хиени, чакали и червеи, Гниенето не се нуждае от герои-гиганти | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
Да бе, освен негрите и индианците. Много от тях живеят в САЩ, защото там са си намерили прехраната, ама едновремено с това мразят САЩ. И циганите са така. Мразят българите, но нямат нищо против социалните помощи и да живеят без да плащат разходи. |
| "Изпитах усещане за паника, запечатана в тези паметници. Паника на някакъв псевдоплеменен дух, който се е вкопчил в миналото, предвид разочарованието си от настоящето и интуитивния си усет за липсата на бъдеще. Огромните бликащи фонтани и налягалите край тях....." Разходете се в градинката с фонтана срещу Градската минерална баня (сега музей на София, разбира се). Не е необходимо да се ходи до Скопие. За разведряване на атмосферата: когато ходих до Скопие преди време (преди създаването на монументалния исторически резерват) на покрива на къщата (която беше в същност семеен хотел в който бяхме отседнали) видях следната украса - две статуи 2-3 метра високи - едната на войвода някакъв, другата копие на Статуята на свободата. |
дух, който се е вкопчил в миналото, предвид разочарованието си от настоящето и интуитивния си усет за липсата на бъдеще. не мога да отрека верността на подобни наблюдения. |
| Към Michael_P . В същия хотел имаше статуи на Сталин и Тито, а в ресторанта бяха Кирил и Методий. Вдигнатата ръка на Кирил се беше врязала в тавана (явно правен допълнително).?... |
| Като изключим Васил Левски, всички национални герои са имали и недостатъци като личности, които обаче не намаляват значимостта им в историята на България ... Обективно погледнато, след 09.09.1944 г. у нас няма държавни мъже, а само измекяри на чужди интереси, било то СССР, САЩ, ЕС или Турция. Нямаше и няма политици "с топки", които да действат водени най-вече от интересите на България (Bulgaria first ! ). А когато е така, обикновените хора са само разменна монета и дойна крава за местните майцепродвци и външните им господари - хиени... Жална й майка на България, стопяваща се демографски всеки ден за сметка на цигани, мигранти и други навлеци и търтеи.  |