Късен гларус над нас прелетя бързи спомени в мрака препуснаха и подирихме пак любовта в топлината на устните, но намерихме само една тишина. Беше тихо във наште сърца Беше тихо в очите притворени и стояхме със тъжни лица и се вслушвахме в спомена, но дочувахме само една тишина. В нощта птица пак лети в нощта тихо тъгуваме аз и ти. Над морето изгрява деня и блестят върховете на мачтите кораб вдига отново платна да отплува със вятъра, а в платната белее една тишина. |