Ние в никакъв случай не сме най-нещастният народ на планетата, нито най-онеправданият, нито претърпелият най-големи беди. С това си мнение си малцинство, авторе. Дори и с моя глас в твоя подкрепа. И можем да се поучим от тихия пример на тези, които помагат на пострадалите с труд и дрешки, без да търсят камери. Да. |
Бойко Ламбовски, направи ми впечатление, че песничката я пеят главно тези, които са около масата! И аз отдавна съм забелязал, че най-тихо и наглед лесно, се справят по-цивилизованите нации. Ще ме извините, но ще посоча американците. За кой ли път изваждат от калта и пепелта Ню Орлеанс! Доколкото знам от книгите, те смятат за аристокрация дошлите с „Мейфлауър". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Penchobre |
Ние не сме най-нещастните, защото у нас стават повече природни бедствия, да пази Господ! А защото сме в дълбока и вече 30-годишна политическа, демографска, социална и икономическа криза. Дали не е по-вярно да кажа катастрофа? От която взорът надежда не види |
govedar 21 Ноември 2017 12:10 Поправка чедо, поправка... 75 години... Не 30... Сега трябва все още да бродим из пустинята... Приказките за 75-те години криза можеха да минат преди трийсетина. Днес вече губят срещу фактите. Можем да отнесем "поправките" само към политическата криза. Да, социализмът проигра най-бездарно политическите възможности. Да, заради политическия си провал трябваше да си отиде. Но! Икономическа криза тогава? Не нам, не нам. За 45 години гаден соц БВП нараства 7,3 пъти. След още 30 години е същият или по-голям с 20-тина % В най-добрия случай, съгласно НСИ при т. нар. верижно нарастване Простичко казано: от '90 до '98 губим 45%, после вдигаме с 65% Като плащаме с харизването на чужденци на 60% от предприятията Има и друга статистика обаче, пак на НСИ: 4,37 пъти обезценяване на лева Картинката става черна: 90 млрд. лв. БВП тогава, 90 млрд. лв. днес, но при 4 пъти по-евтини левчета Демография? Нема нужда да цитирам неща, дето и децата знаят. Социална криза? Днес половината деца са в бедност, понеже стана дума за тех. И така нататък, и така нататък... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sine_metu |
Класическо по форма и съдържание есе. Защо така изведнъж? Защото искрено. И защото добронамерено -- с обич и омерзение. Аргументът с аристокрацията е находка. Но дори да имали бихме аристокрация (всъщност имали сме -- какво друго са чорбаджиите, па и дори просто селяните с повечко земя и ратаи?), тя не би могла да бъде друга, освен -- пак нашенска, българска. Сиреч, без особено забележителен ищах да транслира опит, придобит в по-горни селения. Съответно народът от низините, неаристократичният народ от града и селската беднота, бидейки българин, не е прост (простодушен, чисто устроен и ясно мислещ), уви, ами е простак. И не поради немотия и ниско образование, ами по избор, личен. И последната му мисъл е да прихваща акъл отвън -- отгоре или отстрани. "Акъл не ща, аз акъл си имам, ти пари ми дай!" е също българска мъдрост. Изведнъж си представих, как с генен анализ се доказва до някой ден, че в някои нашенски фамилии е пренесена наследственост от царските династии на Първото и Второто български царства. И то повечко с гени така. Ще ги изядем с парцалите! Защо? Защото сме българи. Но и защото те са българи! Тук българи недолюбваме! Виж, ако ни се натресе някой абортиран сакскобурггот или друг иноземен аристократишка, лорд Евгени Минчев примерно, това -- да! |