Браво! |
дисагите - това е свещено, това е хоризонт. Иванчо Йотата с бакалийката му и бай Ганю с дисагите - два архетипа. Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание: - Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия. Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си: - Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона; еднъж прочете житието на "Алексия божий человек" и всичките баби плакаха. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадането Адамово. Те, както и житиетата, били от него саморъчно писани с черковни букви - черни и червени - и с лози, и с образи, и толкова прилични на печатни, щото покойният дядо поп Станчо напразно гуждал и двата си чифта очила да ги разпознае, но не можал. За жалост, всичките тия съкровища, не знам как, изгорели и той често в кафенето, като разказваше за това славно поприще, свършваше със сърдечно съкрушение: - Кешки аз да изгорях, та не списанието ми... За народа загуба велика. Обичам ги и двамата! ![]() ![]() |