И така, опитайте се да бъдете толкова зле, че и на злия да му стане гадно, като ви гледа. А не да се бутате за Божествен огън и разни други такива благи неща, ако ви е добре и на злия ще му е добре. |
Евангелието ли да четат? Кое от официалните четири /4/? Или от останалите 25, че и повече, според някой? Хайде да изясним, щото някой сме чели туй-онуй и се питаме как съвпадат родословията на Христос 5. Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; 6. Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; 7. Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; 8. Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; 9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; и 30. Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов, 31. Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов, 32. Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов, Потомък на Соломон или на Натан е? Питам само... ------ Блогът на Генек |
9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; като спомена Генезиса, та се сетих: 12 And Arphеxad lived five and thirty years, and begat Salah. Тука Библията бърка, щото Пеги Арфексад освен че е черен и нема как да е родил белия Мо Сала, разликата въф възрастта им предполага да го е родил, докато ни беше трети вратар по времето на Улие, а тва щеше да се разчуе. Фсе пак е ноо мило, че съставителите на Библията са качили Мо на родословното дърво на Спасителя. |
"Който те удари по едната буза, обърни и другата...", се казва още там. Тъкмо това - непротивенето на злото, е ядрото на християнството. Не точно непротивенето, а по-скоро да посрещаш злото/злината с добро/добрина. Защото така злото се гаси. На хората им се струва трудно, но реално не е. Защото повечето веднага влизат в коловоза "Ама той ако ти убие близък" Никой не говори за това. Всички обаче твърде буквало възприемат израза за бузата- някой като те нападне и ти да го оставиш. Ами не е това. Става дума за по-обичайни ежедневни битовизми- клюки, интриги, чул си лоша дума от някой-отвърни му с добра дума. За прошката също иде реч, и тя е пряко свързана с обръщането на другата буза. Това са все изпълними и елементарни неща, много са такива, всеки ще се сети за още. Но нещо пречи, и това не става. Според мен е глупостта, но мъдри хора казват че е егото, собствената важност. "Правете от злото добро, защото то няма от какво друго да се направи" |
собствената важност Кастанеда? А всъщност светът отвън е огледало, отражение на вътрешния свят. Системата така е направена, че всеки лае срещу собствения си образ в огледалото. И колкото повече се озлобява, толкова повече се озлобява и онова в огледалото. Настанало е време разделно, т.н. страшен съд, който почти никой не забелязва. Отделя се зърното от плявата. СЕГА! Та не лянкайте по форумите срещу тоя или оня. Ами се превъзпитавайте. Щото като нищо ще откарате още 26 000 години въртележка. |
Кастанеда? Не само, но също. Абсолютно съм съгласна с казаното от теб Настанало е време разделно, т.н. страшен съд, който почти никой не забелязва Забелязват го. Повишеното зло спомага за това. Някои други мъдри хора казват, че целия този ужас в света има и тази цел- да стресне, и човек да се обърне, да се определи на чия страна е. |
Щото като нищо ще откарате още 26 000 години въртележка. кайле, ако отчетем тенденцията към увеличение на средната продължителност на живота, некъде към средата на 26000-годишния период прераждането ще стане безпредметно и ще се получи зацикляне. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
Не само, но също. Аз заради собствената важност, иначе ясно... Слизащите по-високи енергии - те са причината всички въшки да излизат на челото. Затова злото изглежда повече. То е като пукната порцеланова чаша във фурна на висока температура. Затова и политиците перхолясаха първи - щото са най-пукнати. |
Българите не са нито вярващи нито неверници. Те са суеверници дори когато се пишат християни или се смятат за ербап атеисти. |
Който те удари по едната буза, обърни и другата...", се казва още там. Тъкмо това - непротивенето на злото, е ядрото на християнството. Винаги съм се чудила как е възможно поучението с плесницата да се тълкува, като непротивене на злото въобще. Що за абсурдни обобщения! На никой ли не му хрумва, че плесницата не e злото, което убива и често е просто проява на гняв дори на близък човек. А обръщането на другата буза цели да събуди съвестта на гневния, за да го спре. В други случаи плесницата е наказание за грешка, а подаването на другата буза е признаване на грешката и покаяние. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: doodle |
След поменуването на Бродски и израелската авиация в една статия просто не мога да се въздържа: "Над арабской мирной хатой гордо реет жид пархатый." |
Из един библейски псалом - "Va, pensiero, sull' ali dorate;" Дзукаре https://www.youtube.com/watch?v=5wqnom0C2Bg Не ви ли струва, че и нашата родна страна е изгубена, макар да сме си уж в нея. Уви, тя е чужда земя! Да си я върнем!, Хора! |
Още нещо от библейски мащаб https://www.youtube.com/watch?v=iBv-qqqjY_A Увеличить шрифт Уменьшить шрифт Господи помилуй Miserere miserere Miserere misero me Pero brindo alla vita Ma che mistero è la mia vita Che mistero Sono un peccatore Nella ottantamila Un menzognero Ma dove sono e cosa faccio Come vivo Vivo nell'anima del mondo Verso nel vivere profondo Miserere misero me Pero brindo alla vita Io sono santo Che ti ha tradito Quando eri solo E qui poltrone Osserva il mondo Dal cielo E vedo il mare l'onda Le foreste E vedo me che Vivo nell'anima del mondo Verso nel vivere profondo Miserere misero me Pero brindo alla vita Se c'è una notte Buia abbastanza Nascondermi nascondermi Se c'è una luce una speranza Sole magnifico che splendi Dentro me Dammi la gioia di vivere Che ancora non c'è Miserere misero me Quella gioia Di vivere che forse Ancora non c'è Господи, помилуй, господи помилуй, Господи, помилуй меня, презренного! И все же, я пью за жизнь! Но какая же тайна, эта моя жизнь, Какая тайна! Я грешник Среди тысяч других, Я лжец. Но где же я и что я делаю? Как живу? Я живу в душе мира, В самой ее глубине Господи, помилуй меня, презренного! И все же я пью за жизнь! Я святой, Который предал тебя, Когда ты был один. И вот лениво Наблюдаю за миром С неба И вижу море, волны Леса И вижу себя, который Живет в душе мира, В самой ее глубине. Господи, помилуй меня, презренного! И все же, я пью за жизнь! Если ночь Так темна, Чтобы спрятать меня, спрятать меня, Если есть свет, есть надежда, Ослепительное солнце, которое сверкает Во мне, Дай же мне радость жизни, Которой еще нет. Господи, помилуй меня, презренного! Эту радость жизни, Которой, может быть, Автор перевода — Наталья Романович |
За цялата наша страна не съм сигурен дали е изгубена, но мисля, че болшинството наши сънародници усещат себе си лично изгубени, напуснати от своя ангел-хранител (не е Бродски, но има връзка според мен): Не во гневе, а так, между прочим, наблюдавший средь белого дня, когда в ватниках трое рабочих подмолотами били меня. И тогда не исполнивший, в сквере, где искал я забвенья в вине, так, чтоб эти милиционеры стали не наяву, а во сне. Это ладно, все это детали, одного не прощу тебе, ты, бля, молчал, когда девки бросали и когда увядали цветы. Не мешающий спиться, разбиться, с голым торсом спуститься во мрак, подвернувшийся под руку, птица, не хранитель мой ангел, а так. Наблюдаешь за мною с сомненьем, ходишь рядом, урчишь у плеча, клюв повесив, по лужам осенним одинокие крылья влача. |