Отиди на страница:
Западните вундеркинди обикновено са доста тъпи парчета,но за техните стандарти са гении...  Ми да, българските вундеркинди са толкова умни, че западните бледнеят пред тях. |
| Името ме е подвело - Лоран Симон...Май наистина е фламандче А бе там е така. Мой голям приятел, много стар брюкселец, е с фамилия Вандер и т.н. а иначе е Клод и не диша флемишите. Та от него знам че имат валонците за унтерменши |
| За някои дечори ходенето на училище е жива отрова. Имат премного фантазия и свободен дух и са сварзани с естеството. Родителите им обикновено усещат, че децата им са различни, но нямат волята да се борят със системата и да изробят децата си с цената на всичко. Обществото е нетолерантно към подобни семейства. И това ако не е проблем... |
Wizz 02 Юли 2018 10:10 за сведение на колегите по онези страни студентите празнуват поне веднъж седмично (четвъртък най вече) и то така че тукашните студенти изглеждат нещастни аматьори в сравнение с тях Бе не знам, може и да е верно. Като ги гледам на Слънчака вервам. От друга страна съм виждал в студентски град преди 89та как смъртоносно се пиеше (лично не съм видял некой да е умрял, но подозирам че се е случвало). А след това съм виждал и как се учеше - пак денонощно и некои взимаха на екс по няколко учебника за две три денонощия. Подозирам че наистина си има таланти, които много носят на пиене и на учене. |
rurade 02 Юли 2018 11:21 Да го изпратят в България и всичко ще си дойде на мястото и ще го върнат в трети клас! А за университет с тази специалност може да гледа само през крив макарон. Западните вундеркинди обикновено са доста тъпи парчета,но за техните стандарти са гении... Да припомним и за едни източни вуднеркинди: В три года Пелагея самостоятельно прочитала «Гаргантюа и Пантагрюэля», Натисни тук Натисни тук |
8-годишно белгийско дете е прието в университет Добро постижение! То ни кара да си припомним за аналогични случаи из нашите земи. Ето един от тях. Годината е 1923. В червенобрежкото село Реселец се ражда Мако Даков. Наглед обикновено българско дете, родено да скитори на воля, да стреля с прашка по птичките и да краде дини из чуждите бостани. Така е до третата му година, когато то проговаря за първи път. Малко късничко, но пък затова на японски. Родителите му нямат нищо общо с далечната империя. Баща му, дори не знае, че тя съществува. А майка му е отглеждала кокошки джинки, но не е подозирала, че те произхождат от Япония. На девет години Мако вече е академик - лесовъд и преподава в Биологическия факултет на СУ, чиято сграда е проектирана от арх Овчаров и е току що завършена. На осемнадесет години Мако е натрупал нужния стаж за пенсиониране, но точно тогава е мобилизиран и отива да служи като моряк на катера Дръзки. С него участва в битката при Цушима, в която Дръзки се поставя под командването на адмирал Хейкатиро Того. Житейският път на Мако Даков е повлиял написването на пиесата "Урок по японски": https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=140984 |
| Детето е болно и обречено на изолация, а това дали това е добре или не за него не мога да кажа, предполагам майката е по наясно със ситуацията. |
| Прав си, Тома. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Дорис |
