Отиди на страница:
| Много правилно е , че има 50% двоики.Правилно и съвсем нормално , ненормалното е че по време на самото следване няма 50% двоики. Ненормалното е че 95 % от влезлите в университета излизат успешно от него . Ненормално е че за 4 или 5 години следване няма никаква селекция (освен приемният изпит , които не отразява качествата на бъдещия специалист) |
| Az vinagi se smeia ot sarce na biserite - ne na decata, koito sa gi pisali, a imenno na prepodavatelite im - nima sa taka ograni4eni naistina horata, ot koito zavisi obrazovanieto na decata, ta ne prozirat dori za mig kolko otdale4eno e u4ili6teto ot realnia jivot?? otvorete proizvolno izbrana literatura, biologia / osobeno za 7 klas/ - kakvoto i da e - i vednaga 6te razberete, 4e te sa napisani za 4est, slava i honorar - a ne , za da nau4at deca na ne6to !!! tantus - kakuv ti be6e problema sno6ti s Anitka i biserite v statiata i, ta me zaiade za niakakuv otgovor? sorry, kusno go otvorih, ta vidiah, 4e si me pital ne6to. |
| А кому са нужни умните дечица на по 15 годинки? На по 20, на по 25 ...на по 55? Не умни, а послушни И изпита в Университет е ..не съвсем първа, но не и последна стъпка към желаното. Как изобщо може успешно взелият всичките тези изпити по тъпотия да учи на друго освен на същото? А пък и колко пъти съм чел "тъпизмите" Та те са "огледало" на интелектуалната мощ на цялата наука - просто един поглед "от страни". Интересна, да ви кажа, гледка, ако все още можете да виждате Ей ги в чата - отпуснаха се, разпуснаха се И какво цялият форумен елит се разбяга с писъци - спрете ги, изтрийте ги Пфу, какая гадость  Редактирано от - минавам от тук на 26/7/2003 г/ 00:31:08 |
| М. Тачър , проблемът беше следният -не мога да разбера защо толкова често форумците се заяждат с авторите за глупости . В случая ставаше въпрос дали Смит е киборг или не . преди няколко дена беше за това дали Чо Юн Фат е китаец или кореец ( в този случаи Анита беше права, китаец е ). На всички им е ясно какво иска да каже авторът , но никои не го коментира . Коментира се само някаква дребна неточност.Коментираите статията , а не отделните думи |
| Ok, i ti 4eti po-dobre v takuv slu4ai - imenno statiata komentirah, a ne ka4estvata na filma , samo v skobi biah otbeliazala podrobnostite za agent Smith pribaviaki, 4e tova na fona na cialata statia vsa6nost niama niakakvo zna4enie. |
| То комай излиза че по времето на развитото социалистическо общество всички са били интелигентни, ама с тая ми ти демокрация като напъплиха тия простаци!!! Ужас, ви казвам госпожа Димитрова. Ужас! И правят едни кисели муцунки леличките и стискат даже нос с два пръста. А аз, тъй като съм достатъчно стар, мога да ви уверя дами и господа че и тогава имаше изключително тъпи хора, както и също така сочни "бисери". Тази мания при някои от по-старото поколение да негира умственните възможности на по-младите е най-малкото смешна. В края на краищата то си е заразително. Много добре си спомням, че и в моята младост и нас ни смятаха за по-тъпи.  |
| Ааааа. Добро утро..... Сега започна да излиза наяве истината за БГ образованието. Това сега са само последствията. Не се шашкайте. Още ще има. Я вижте първо преподавателите. 'Куцо и сакато' може да стане даскал. Па дори и доцент а даже и професор. Па я вижте Югозападен (измислен за далавера) университет що даскали бълва. Целата София оди там да преподава - начално натрупване на капитал. Нали ще градим капитализъм. А как се става професор, доцент и т.н., нема да ви казвам. Вие знаете. В БГ има най-много проф. и доц. и т.н.т на глава от населението. Е на това требва да се смеете. Аре успехи. |
| Биричка, не е "куцо и сакато може да стане даскал", а като не може да стане нещо "по-престижно" става даскал. Даже по-точно, като не може да се уреди да стане нещо по-така, става даскал. Напр. завършваш "Българска филология". Ако си на супер ниво, случайно може и да ти предложат някъде свястна работа. Но ако си връзкар, автоматично си пригоден за някоя телевизия, радио или вестник. Може и говорител в някое министерство, държавно учреждение, може на офицерска длъжност в МВР, може и в МВнР, може всичко. Всички останали - "даскали", да учат децата на четмо и писмо. А Грациан е абсолютно прав, че "бисерите" не са от днес, и по времето на Тато вестниците бяха пълни по това време с тях/най-вече "Стършел"/. Тогава в училищата имаше доста повече дисциплина, но за сметка на това днес има почти неизчерпаеми възможности за информация и то без никакви ограничения. При всяко положение днешното време е много по-благодатно за онези, които искат да развиват мозъците си и да трупат знания. Така че, който иска да се образова, който иска да продава турски гащи и чехли. Най-лошото е, че влезеш ли във ВУЗ, във 90% от случаите завършваш и си вземаш дипломата. Фунията трябва да се обърне обратно. Лесно влизаш, много трудно излизаш с дипломата. |
Грациан и Мърфи  Помня, че слез зимната сесия през 1975 г. когато бях на трети курс с колегите разбрахме, че сме останали 50% от тези, които заедно почнахме да следваме през 1972 г. Допълниха ни с колуги от вечерното, но ги върнаха с един курс назад и от други технически институти, Но това ставаше в една друга страна. |
| Има и фунии, които стават все по-обратни. За сведение, ето колко процента от приетите са се дипломирали във Физическия факултет на СУ по години: 2002 30% 2000 60% 1999 51% 1998 49% 1997 74% 1996 75% По скромните ми сметки, поне половината от дипломиралите се вече са извън България. |
| ..а опашката си има щепсел, щепсела си има дефект... Алкохолът и висшето образование не прощават на никого. Ако от даден човек не става нещо, най-вероятно от него не става нищо, не че си е сбъркал професията. И обратното - ако някой се справя добре с някоя работа, над 90% е вероятно, че той ще се справи и с друга, ако му се наложи.На човек акъла ни може да му го набиеш, ни може да му го вземеш. Виж, гравитацията е друго нещо. Бира и кафе пият инталагентите, мъжете пият червено вино и ядат мръвка. Да ма прощават глупаците. Редактирано от - 4дръвния ГОГО на 26/7/2003 г/ 09:28:40 |
| Шуши*, тази информация ме зарадва. Значи все пак "фунията" е започнала да се обръща. Но все не ми се вярва това да става и в хуманитарните факултети. Например във факултет "Право" на СУ не се изисква присъствие на лекции и семинарни занятия, няма заверка. Имам познат, чиято дъщеря учи едновременно в Германия и в СУ "Право". Голям гений трябва да си явно за да учиш едновременно в две държави една от най-сложните специалности. Едно е да завършиши в Бг и след това да специализираш ако щеш и в три други университета, но ЕДНОВРЕМЕННО в две различни държави, това си е подигравка с науката. А в интерес на истината, след 3 години ще се пръкне тази млада юристка с 2/две/ дипломи за юрист и ще се претрепят да я назначават я за съдия, я за нещо друго престижно. А знанията й в никакъв случай няма да са дори на средно ниво. |
| Явно е, че хуманитаристиката не е от силните страни на българина - тъй ли един нобелист не се пръкна. Аз имам и свое обяснение - някога в 9-ти клас се мъчех да разбера старогръцката и западната класика, ужасен ужас за човек на тази възраст... Тогава настъпи отчаянието, че от мен литератор не става, та се преориентирах... По-късно, на младини, с много бягане и връзки струпах една солидна библиотека за домочадието ама няма кой да я чете :-( Впрочем, я погледнете кои народи са слабаците - все такива като нас, дето рано навлизат и дълго ги държи в пубертета. Ми оставете ги на мира децата на 15 г. - сега се учат на любов и запивки :-) |
| Нелоша статия. Стига вече шаблонни писания, прочее. Експеримантите с образованието се правят след началните 4 години, и това е ясно. Вижда се по резултатите. Ама като упорита не щат да въведат есета, а не съчинения за 7-мокласниците! Как ще се пишат ключови фразички и изразчета. Мъ-ъ-ъка голяма ще настане изведнъж. Нищо че в Американския колеж от години все така правят. Пада им се, тъпи американци такива. Те не ги знаят нашите си работи. С математиката и точните науки не е така - там тъпотията не може да се скрие лесно. Затова изобщо да ги забранят тия вредни науки! Хайде де, и първи места ще ми печелят. Какъв пропуск! |
Ето, преведохме я! Черпи по бира  - Еуропеан Едуцатион Форум Септембер 18тх - 20тх, 2003 !!! - Аттентион! Йоин ус ат тхе фирст Еуропеан Едуцатион Форум Септембер 18тх - 20тх, 2003 - Иф ъоу wант то сигн тхе цалл белоw, плеасе сенд ан е-маил то: инфо@ееф2003.орг анд wрите ин тхе маил тхат ъоу wант то сигн тхе цалл оф тхе ЕЕФ 2003 анд тхе наме оф ъоур органисатион, анд wхич цоунтръ ъоу аре цоминг фром. - - Аттентион! Йоин ус ат тхе фирст Еуропеан Едуцатион Форум Септембер 18тх - 20тх, 2003 - Тхе унифицатион оф Еуропе ис процеединг стеадилъ. Тогетхер, wитх тхе неw Еастерн Еуропеан мемберс, тхе унион ис фацинг а хисторицал чалленге. Тхе едуцатионал състемс аре гроwинг тогетхер ас wелл. Тхис ис хаппенинг маинлъ ин тхе ацадемиц сецтор, wхере а унифиед Еуропе хас алреадъ беен аттаинед тхроугх интернатионаллъ ориентед цуррицула анд студентс wхо студъ аброад. - - Wе wелцоме тхис унифицатион оф Еуропе, бут нот ундер тхе цуррент цондитионс. Wе wант ан едуцатион тхат ис интернатионаллъ ориентед анд wхич суппортс индивидуал селф-реализатион, ас wелл ас солидаритъ анд wелфаре оф а социетъ. Хоwевер, тхе цуррент ситуатион, инцлудинг инцрементал соцял сегрегатион, лоw-будгетед счоолс анд университиес, инцреасинг студент феес, де-демоцратизатион, профит ориентатион анд деструцтиве цомпетитион бетwеен стате-фундед анд привате едуцатионал организатионс, ис дисруптиве то тхе пурпосе оф тхесе гоалс. - - Евен тхоугх говернментс, еспецяллъ тхосе ин тхе ЕУ, хиде бехинд формаллъ цоррецт процеедингс анд интернатионал треатиес, ит ис стилл евидент тхат студентс ин хигх-счоолс анд университиес, теачерс анд отхер wоркерс ин тхе едуцатионал състем хаве ан инцреасинглъ смаллер чанце то партиципате ин тхе процесс оф форминг тхеир wоркинг енвиронмент. - - Тхе цуррентлъ ехистинг натионал, регионал, анд лоцал струцтурес оф оур едуцатионал състем аре нот онлъ инфлуенцед бъ тхе абове ментионед Еуропеан дименсион, бут алсо бъ тхе ГАТС треатъ оф тхе WТО. Тхис треатъ wилл енцоураге цоммерцялизатион оф публиц сервицес wхич инцлуде алл лаъерс оф тхе едуцатионал състем фром елементаръ счоол то адулт едуцатион. - - - Тхесе девелопментс маъ хаве дире цонсеqуенцес: едуцатион плаъс а кеъ роле ин оур социетъ. - - Ит ис тхе централ меанс wхич енаблес пеопле, еспецяллъ ин тимес оф рампант глобализатион, то ундерстанд тхесе интернатионал процессес анд хаве ан импацт он тхем. Ит провидес тхе меанс а персон неедс то девелоп фреелъ анд индивидуаллъ. - - Бут тхесе делиберате политицс оф едуцатион турн едуцатион инто а мере цоммодитъ. Тхус аццесс то едуцатион ис инцреасинглъ депендент он индивидуал (финанцял) ресоурцес; итс пурпосе анд ориентатион ис инцреасинглъ депендент он ецономиц интерестс. Тхе ацтуал фунцтион оф едуцатион ис тхус аболишед. - - Тхе цритицисм оф хиерарчиес анд цапиталистиц ецономъ, wхич ис импортант фор демоцратиц прогресс, ис диминишинг. Тхе ресулт wилл бе ан едуцатион тхат ис мере траининг фор а йоб анд wхосе цонтентс анд ориентатион wилл маинлъ серве тхе интерестс оф тхе индустръ. - - Ин ордер фор тхе хигх-счоол студентс, университъ студентс анд теачерс ин Еуропе то хаве а саъ ин тхесе девелопментс, то дисцусс цуррент политицс, анд то девелоп алтернативес, wе инвите еверъбодъ то тхе фирст Еуропеан Форум фор Едуцатион ин Берлин, Септембер 18тх - 19тх. Ат тхе саме тиме, тхе цонференце оф тхе Еуропеан министерс оф едуцатион wилл таке плаце. - - Емулатинг тхе соцял форум мовемент, wхосе опен чарацтер, wидтх оф политицал опинион анд диверситъ ин кинд анд форм оф аргумент мобилизед 60.000 пеопле то го то Флоренце; wе инвите еверъ гроуп, организатион, анд индивидуал то партиципате ин тхе програм оф тхе Еуропеан Едуцатион Форум (ЕЕФ) wитх тхеир оwн цонтрибутион. - - Ригхт афтер тхе ЕЕФ, он Септембер 20тх, wе аре планнинг то демонстрате тогетхер фор а соцяллъ юст, демоцратиц, анд интернатионаллъ ориентед едуцатионал състем, анд агаинст алл формс оф цоммерцялизатион, сегрегатион анд де-демоцратизатион ин тхис сецтор. - - Цоме то Берлин! Анотхер едуцатион ис поссибле! - - - Берлин, 15тх Април 2003 - - Фирст Сигнатурес: - - Едуцатион ист нот фор сале Нетwорк (Еуропе) АСтА Уни Дü сселдорф (Германъ) АСтА Уни Wуппертал (Германъ) Ландес-Счü лерИннен-Вертретунг НРW (Германъ) ['солид] - дие созялистисче Йугенд (Германъ) Сцудаг Нетwорк (Германъ) АСтА Уни Мü нстер (Германъ) Стадтвербанд дер ГЕW Wуппертал (Германъ) Ландесауссчусс дер Студентиннен унд Студентен ин дер ГЕW-НРW (Германъ) Аттац-цампус (Германъ) Алтернативе Листе Дуисбург (Германъ) АСтА ФХ-Кö лн (Германъ) Бундесауссчусс дер Студентиннен унд Студентен ин дер ГЕW (Германъ) Гесамтсчü лерИнненвертретунг Бремен (Германъ) АСтА Уни Ессен (Германъ) Аттац ХСГ Потсдам (Германъ) Аттац ХСГ ХУ Берлин (Германъ) Йусо Ландесвербанд НРW (Германъ) Аттац Берлин (Германъ) Цаса Диритти Соцяли (Италъ) Критисче СтудентИннен Утречт (Нетхерландс) Култураттац (Германъ) АСтА Уни Кассел (Германъ) МСБ Спартакус Уни Дü сселдорф (Германъ) Аттац ХСГ Дü сселдорф (Германъ) Аппел поур уне é цоле дé моцратиqуе (АПЕД) (Белгюм) УПСФ - Универсал Проутист Студент Федератион (Wорлдwиде) Соцялист Wоркер Студент Социетъ (Унитед Кингдом) Алтернативе Листе Уни Биелефелд (Германъ) Литхуанян Натионал Унион оф Студентс (Литхуаня) афб- Актионсбü нднис фü р фреие Билдунг (Германъ) Бундес - Счü лерИннен - Вертретунг (Германъ) Аттац-Университеит Гент (Белгюм) Есцуела Либре Паидея, Аутогестиона Цолецтиво паидея, Мé рида -Бадайоз - (Спаин) Мовименто Ди Цооперазионе Едуцтива - МЦЕ - (Италъ) Асоцяицó н де Естудянтес де Деречо, Универсидад Аутонома де Мадрид (Спаин) Унабхä нгигес Фачсчафтен Форум -уФаФо- Уни Мü нстер (Германъ) ДИДАwеб - Цомунитà ди едуцатори ин рете (Италъ) ВСС - Вербанд дер Счwеизер Студиеренденсчафтен, УНЕС - Унион дес Етудянт-е-с де Суиссе, УСУ - Унионе Свиззера дегли Университари (Сwитзерланд) Цампаигн фор Фрее Едуцатион (УК) Цонфедерациó н Генерал дел Трабайо (Ц.Г.Т.), Синдицато де Енсеñ анза де Севилла (Спаин) Грü не Йугенд (Германъ) Лаент, лабораторио аппрендименто е нуове тецнологие, Цапотерра (Италъ) Ил Группо Сапери дел Соцял Форум ди Фирензе (Италъ) Вербанд Созялистисчер СтудентИннен Ö стерреич (Аустря) СДАЙ Мü нстер (Германъ) Редазионе делла ривиста италяна ди сцуола „é цоле” (Италъ) АСтА Уни Маинз (Германъ) Уницобас Сцуола Италя (Италъ) - - Индивидуалс wхо сигнед тхе цалл:... - Йоин анд органисе а wоркшоп (Wорд Доцумент): Доwнлоад - - Регуларъ упдатес ин оур неwслеттер. Йоин тхе неwслеттер, сенд ан е-маил wитх тхе wорд субсцрибе то: ееф-неwс-реqуест@листи.йпберлин.де - |
| Пък аз се чудя как така излизаме на 33-то място по математика? Какви са критериите - толкова хора разправят, че в чуждоземните университети учат математика от нашенската прогимназия? |