Отиди на страница:
| Да бяхте го барем чели Платонов, а не саде българските верноподанически предговори от Коротичевския Огоньок. Зародиш, Фичка, наистина в тоя контекст трябва да е germ. Прав е оня, дето ни пада на главите  |
А за стерилизацията хич няма и да ти подавам clues  Тука Марсианецо също е попаднал с пръст в небето. |
| Лю, Може би схващам контекста другояче и затова не мога да разбера идеята ти за foetus (или fetus, все тая) вместо ембрион. По този начин контекстът на "зародиш" се стеснява неимоверно - защото fоetus предполага наличие на гръбначен стълб, а най-честата му употреба е дори направо за човешки ембрион. Взето в израз "зародиш на гнилия американски капитализъм" това, разбира се, може да бъде натаманено - но конструкцията, поне на мен, ми се вижда изкуствена. За сравнение - ето какво казва и Webster по въпроса: :
|
| Съгласен съм с Падащ от Марс, че Спасов вероятно има предвид стеризилация, унищожаване на микроби, но именно елиптичността на текста, просторечната наукообразна употреба на термините, стремежът му да избегне аналогията с хитлеровите лагери, му придава трагикомичен чар - в естетическата теория това се нарича "контаминация", замърсяване, смесване на стиловете, толкова Андрей-Платоново и толкова постмодерно, и тъкмо това е гвоздеят на целия текст, който иначе е доста несвързан и емоционален. Преводачът превежда думите на героя, пресъздава атмосферата им, не ги рационализира. * Въпросният сайт скоро ще заработи, има матеряли за престъпленията на комунистическия режим у нас на чужди езици и се прави от граждани доброволци. |
| Боже започва да прилича на "класически" дискусии в СУ-семинари Ама всичко това, извинявам се ужасно, не е ли прословутия зародиш, ядка и протчие метафори от сферата на диамата? |
A "fetus" се превежда обикновено с "плод" и се асоциира с "аборт", но едносричното безполово, освен че не знае английски (което може да се докаже тутакси в реално време, ако то се съгласи), не е запознато и с физиологията на човешкото размножаване  |
| Обсъжданата на фраза на идиота Мирчо Спасов звучи така : „Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм.“ * Може ли да се казва "съществено за контекста ми се вижда изпозлуването на germ вместо embryo, защото то позволява да се свърже контекстно идеята за стерилност" след като нямаш...самия контекст? * Относно познатото на всички ни едносрично - в цивилизования свят идеи за превод дават хора, които професионално се занимават с това. Ти превел ли си някога нещо в живота си? * Мен друго ме вълнува - като четях (за кой ли път) тези свидетелства на лагерници се замислих - възможно ли е това да се повтори в България? Възможно ли е толкова човешка мръсотия, злоба, садизъм, примитивизъм да вирее отново у нас? В продължение на 2 години - пълно мълчание на мнозината свидетели на Ловешкия лагер на смъртта и немислимо за нормалния човешки ум насилие. И си помислих, че... може. Това не е уникалем приоритет на комунистите, не разбира се. В отсъствието на демокрация, в мълчанието на тълпата, наблюдаваща жестокостта и идиотизмите и оправдаваща бездействието си с успкоението, че това не е негова/нейна работа - точно там виждам възможността да се повторят такива неща. Пресният пример с форума на Сега е налице. Колко му трябваше на нашия форум за да се прекратят най-сетне, по законов път, анонимните идиотизми, лъжи, клевети на шепа ненормалници? Почти година. Една дълга, предълга година. Спомнете си типичните социохарактери в такъв тип интернетно насилие - имахме си и виртуални Газдов и Шахло, имахме си хора, които искаха да окачат някого на въжето за написана либерална мисъл, имахме една голяма глудница, която с удоволствие ръфаше "падналите", имаше завистници и мръсници, които насърчаваха целенасочено гадостите. Това е. Винаги историята има шанс да се повтори поради оносително константните типове човешки характери. Къде е оправията? В гражданското общество и във волята на добрите и мъдрите да кажат не над каквото и да е насилие. И над едносрични мръсници, също. Редактирано от - Нели на 30/8/2003 г/ 21:01:36 |
А да, на колко ли форумни умници би могла да бъде приписана горната фраза на Мирчо Спасов, ако я бях пуснала само в черно без да споменавам автора й?  По езика ще се познаете, другари! В този свят няма нищо ново, всичко е позабравено старо. * Е, има и лека модернизация - прибавено е безродници, манхатънци и т.н. Ама то безродници имаше още в Стършел и Крокодил, май. |
| Марскическата метафизика (диамат) като историцистка хегелианска теория обичаше зоологическата метафорика. И според политическата теория имаше в реалсоца общокомунистически зародиши или начала, които трябваше да укрепват (като 30-те стотинки). Частната собственост пък раждаше капитализъм дето свари, нещо като панспермията, семе или спори. Очарователно е да се наблюдава как заклинанията на теорията добиват собствен парадоксален живот в речта на редовите партейци и другите широки маси. * Платонов е велик поет на скудоумието на езика в епохата на модернизацията (на думи). У нас такъв донякъде, но много-по разводнен, е Радичков. Затова преводът на думите на Спасов звучи скудоумно, като у Платонов, и така трябва да звучи. |
| Вярно бе, мене дори Доктора от форума искаше да ме окачва на въжето - после го видяхме и по телевизията * Падащ от Марс, "високомерието" ми към едносричното всъщност си беше направо една архискромност и архисдържаност, както вече разбираш |
| И като стана дума за А. Платонов, доста отдавна го има на мрежата, по руските списания - на Огонек, а дебелите - се появи поне от 1988, а по руските книжарници у нас - от 1989, заедно с Набоков. Препоръчвам например "Котлован" и "Чевенгур". |
| Къде ти е "у нас", любими читателю на аганьошкия Платонов? Олеле, у мен се пробужда педерастът... Бе обичам го, бе, май  |
| О, Грац. Мерси Но немаше нужда. Отдавна разбрах, че точно такива са твоите отношения с континенталния ти партиен секретар Фичката.  |
| Разбирам антипатията на синовете и другарите на Мирчо Спасовци и пр. едносрични безполови твари към В. Коротич, аз обаче прекарах едно незабравимо лято 1988 с неговото списание. * Помня как се редяхме на опашка за него на РЕПа на зала Христо Ботев - стотици хора. Малкият беше проходил и вечер прекарвахме по три часа в зоопарка, беше наблизо и 12 ст. за мене и безплатно за него, той си играеше, аз си четях Аганьок и всичко друго каквото имаше - Масковские новасти, Юнаст, дебели списания - и просто умирах от кеф. Когато имаше и Взгляд по телевизията - също, събирахме се по няколко запалени глави в читалнята, с телевизорчето Респром, дето палеше с удар и брат ми малко по-късно го приспособи за монитор на първия ни Правец 8С. * И досега преглеждам Аганьока и преди 4 години си свалих един разкошен роман от репортера на списанието Александр Никонов - "Подкравшийся незаметно" - това и "Чапаев и Пустота" на Виктор Пелевин са според мене най-доброто, най-фантастичното, което руският език създаде след перестройката. Имам ги и двата на Уърд, ако не са намират вече на мрежата (едно време ги имаше). * Та представям си какво пък би било ако у нас беше нахлула такава свежа вълна през 1968-69 под влиянието на Прага, как големите щяха да изучат за по две-три недели чешки да могат да четат "Литерарни новини", "Репортер", "Студентске листи", че и "Руде право". И аз научих наистина да чета руски тогава - от Аганьок, от Анатолий Рибаков, солдата Чонкин. И имах и практическа, не само естетическа полза - в Америка бях известно време и руски колумнист, три пъти седмично 300 думи, заметки редактора. |