Отиди на страница:
Ооо, цунки, мон амур, на оператора кабелът дълъг ли беше? Включването е световен проблем, една от основните характеристики на личностното разстройство.  Но да му кажа на Митничаря, че аз имам две мандала и притропам ли на чужда врата, резето й пада преди да съм посегнал към дръжката. Ама, Симпли, защо Парцала, сега вече става за четене. |
Сибила, толку фалба, ти чак ме засрами...  Пу-пу, да не чуе дяволът! (добре, че неква извънредна ги е развълнувала сега 4енгенцата, та 4уруликат в 4ата; тук не поглеждат). |
| Уф, още съм в много двусмислено положение. Наложи се да се доверя на нашто мило БТК с неудоволствие, разбира се. За 4ата на 4енгенцата немам импулси. |
| Кво що бе? Има два кефа - преди и след Парцала. Преди се кефиш на изящното слово, След се кефиш, че Парцалът е усвоил посланието. Между двата кефа има време от около 12 часа. Като добавиш и сладостното очакване на тъй предсказуемия Парцал, кво повече. |
Не моем да ти споделим, сестро. Сега е часът на Парцала. Къфто ти е скапан кабела, няма да свариш да ме прочетеш. |
| Такава навалица от постинги не е имало от времето на Ани и bgtopidiot-a. Айде байконен от мен, че ме чакат няколко филма. |
| Пет без една е, кво става - отпълзя ли Великолепният членестомног? Днес и довиждане не каза, брей... Головокружение от успехов, изрекъл някога по повод таквия гумористи един Голям Учен, след което набързо скроили от неколцина едночлена многочленът Кукрыниксы. Нашият сигурно им е некъв наследник, генетичен... Абе, няма да е лека и неговата . Основната му тема (все още) не я допускат ни до електронното, ни до хартиеното издание; основната тема пък на любимата многотиражка Той ловко забърса днес... Зор ще е с темите оттук нататък. Както неотдавна споменахме във връзка с друг, вероятно по-млад (и зелен) наш многочлен, на нас все по-трудно ни се угажда... Аре, бай. |
| Ти сломи ли долу червената съпротива? Че днес форумът е некъв ужас, некъв ад - отвсякъде "валят " 4енгенца, сини вадят калъчка на тъмносини, червени на тъмночервени, пътьом и един-друг не пропускат да се онождат ПП да гледам ли Мементо, струва ли? |
| сутринта четох коментарите за drugs, умрях да се смия. следобед погледнах - обърнали го на заседание на НИС на СДС с участие на скайфорумни хисторици... **eм ти и "дискусията" Тук поне само класици и интелигенти влазят днес (с изключение на един-двама) И аз ще го гледам тази вечер, ако не гепиш DVD-to преди мен |
| Chanteaubriand-убиец за двама( с гъби-двойници) (класическа готварска рецепта с тъмно-пародийни нотки) Както най-често се случва в живота едни опъват жилите, а други сбират парсата. В далечната 1822 година мосю Francois René Vicomte de Chateaubriand ( който освен че бил държавник си падал и нещо като писател) накарал готвача си, който историята едва, едва помни като някакъв си там Montmireil да му сготви там нещо по-пикантно с картофки, сосче, гъбички и изобщо всичките му там тинтири-минтири с които френските гурмани от ония далечни години си галели червата. Като всички съвестни труженици, този ми ти човечец взел задачата присърце. Хванал се, значи, този ми ти кавалер на лъжицата и сътворил блюдо за чудо и приказ. Да, ама какво мислите станало? Блюдото не било наречено на името на неговия креатор, ами на името на неговия консуматор. По същия начин като коктейла Молотов, който бил приготвен от съгражданите на Мяуконен за борба с врага, ама кой ти знае днес имената на тия бойци на не чак до там тихия фронт? Всички го знаят като коктейл Молотов и туй то. А иди доказвай че не го е направил самият Молотов, който освен като човека подписал договора за братска дружба с германския народ ( известен като пакта Молотов-Рибентроп ) на всичкото отгоре е известен на широката публика и като вид камион с отвратителни ресори. Тъй като почти всеки, в момент на еуфория при епизодична финансова придобивка си е поръчвал този пирон в ресторантиерството в разфасовка за двама, то и нашата рецепта ще запази познатия формат. За случая ни трябва едно доста дебело и сочно говеждо филе с премахнати странични мускули..Най-големите майстори приготвят това филе, като го пекат на скара между други две не чак дотам сочни филета, които след като бъдат изпечени до овъгляване се изхвърлят ( отдали вече соковете си на онова в средата с което приготвяме шатобриана ). Вие, ако не сте толкова печен (или нямате достатъчно пари за да си позволите изгарянето на две филета) можете да използувате и по-традиционни методи. Преди да мушнете филето в предварително нагрятата фурна не забравяйте да го овъргаляте в смес от 2 лъжички зехтин и пресован чесън. Изчакайте да се позачерви и след това го оставете да се доопече на по-слаб огън още 10-15 минути. Основните разлики между обикновено сочно филе и шатобриана са всичките ония лигавщини които ще сервираме с филето, а те са както следва: 1. CHATEAU картофки. Изрежи внимателно половин кило картофки (от ония червеникаво-кафявите) във форма и с големина на маслинки и постави в предварително загрято в нелеплив тиган две-три лъжици олио.Задуши ги около петнадесетина минутки ( докато получат онзи златист загар който сте свикнали да наблюдавате върху гърбовете на блондинките в “Слънчев бряг”). След като са готови, посоли със сол, чер пипен и ситно скълцан магданоз. 2. Берниз соса (BEARNAISE SAUCE) който се приготвя с две супени лъжици бял оцет, една супена лъжица бяло вино, 1 слупена лъжица накълцан арпаджик, 1 супена лъжица накълцан тарагон ( или пелин, ако нямате тарагон), 3 натрошени зрънца чер пипер, половин чаена лъжичка лимонов сок, половин чаена лъжичка накълцан кервел, половин чаша разтопено краве масло и два жълтъка. Всичко без маслото, жълтъците и лимоновия сок се поставя в малко тиганче и се готви на бавен огън докато течността се приполви. Остави да изстине, след това на парна баня добави лимоновия сок и жълтъците бъркайки сместа непрекъснато докато добие консистенция на сметана.Добави маслото и бъркай докато соса отново получи сметаноподобна консистенция. Посоли с малко сол и чер пипер и ако е нужно поразреди с малко водичка. Дръж го топъл до сервирането и не забравяй да добавиш в последната минута гъбите! 3. Гъбките – двойници. В действителност това е придатъка който прави шатобрияна убийствен! Особено смъртоносен той става, ако използувате бялата или зелената мухоморка. Те имат и едливи(ядливи) двойници като сърненката и печурката, но ако сте внимателни вие лесно можете да ги отличите.За да не се объркате тук ще приложа и откъс от гъбар-специалиста на вестника Николай Русков, който подробно ни описва разликите в статията си” Добре да опознаем отровните гъби, за да не ги берем” : Бялата и зелената мухоморки си приличат твърде много, особено в млада възраст. Даже бялата мухоморка се счита от някои автори за вариант на зелената. При поникването си и двете наподобяват малка яйцевидна пърхутка. С израстването това тяло се разпуква и от него изниква шапка с пънче. Външното покривало остава в основата на пънчето като волва*. Шапката на зелената мухоморка отначало е звънчеобразна, после се изправя и изравнява, даже леко се вдълбва в средата. Кожицата й е оцветена в много нюанси на зеленото: масленозелена, розовозелена до кафявозелена, и лесно се бели. Големината на шапката е 5-15 см в диаметър. Плочките й са бели до бледозеленикави, тънки и се подават отстрани на ръба на шапката. Пънчето е винаги по-високо от диаметъра на шапката и варира от 8 до 20 см. То е тънко и плътно в млада възраст, а с остаряването на гъбата става куха. В основата си е удебелено и излиза от волва, а не направо от земята. В горния му край има широк и траен, висящ надолу пръстен. Месото на зелената мухоморка е бяло и твърдо, при застарелите гъби има сладникава миризма. Бялата мухоморка има чисто бяла кожица на шапката, а последната е по-малка - до 10 см в диаметър. Отначало по повърхността й се отделя лепкав сок, който е със сладък вкус и е силно отровен. На него налитат мухите, които се отравят и падат покрай гъбата, откъдето произлиза и името й "мухоморка". След време кожицата изсъхва, става гладка и копринено лъскава. Пънчето й е бяло, отначало плътно, с остаряването става кухо и достига на дължина до 12 см. Останалите й белези са също като на зелената мухоморка. И двете мухоморки растат в широколистни и смесени гори и храсталаци, както и в ливадите и поляните покрай тях. Тоест, все из местата, където най-често растат печурките и ливадните сърнели. Предпочитат чистите, прогрявани от слънцето места с ниска тревна растителност и с песъчливи и варовити почви. Появяват се в началото на юни и се срещат до края на ноември. Бялата и зелената мухоморка са отровни двойници на печурката и ливадната сърнела. От печурките се отличават по наличието на волва и белите пластинки, които дори след престояване на набраните гъби остават бели. Докато при младите печурки, имащи почти бели (кремави) пластини, след престояването те стават кафяви. Сходството им с ливадната сърнела е още по-близко - последната също има бели пластини и пръстенче в горния край на стъблото, но няма волва в основата му. Ефектът на блюдото е поразителен. Освен гарантираното в заглавието число (двама) при добър подбор то може да катурне и средноголям род събран на семейно тържество. Тъй като мухуморките съдържат букет от силно отровни вещества, като фаладинът е определено най-силно и коварно действуващото от тях вероятността да ритнете камбаната е доста висока. Неговото действие се проявява чак 6-9 (а понякога и 24-40) часа след консумацията. Докато симптомите се проявят, той си е свършил работата, като е поразил жизнено важни органи, до степен при която никакви лекарства не са в състояние да помогнат на бъдещия носител на ордена “Опъвач на жартиера”. Най-често консуматорите гушкат букета, но дори и да се разминат с “дългото пътуване”, то те гарантирано ще останат със сериозни увреждания на бъбреците, черния дроб и кръвоносните съдове за остатъка от мизерния си живот. Bon appetite Д-р Кеворкян** _________________________________________ ______ *да не се бърка с вулва **да не се бърка с агент Димитър  Редактирано от - Грациан на 15/1/2004 г/ 18:16:15 |
